Банковият сектор на Германия се нуждае от сериозни реформи. Склерозиралата

...
Банковият сектор на Германия се нуждае от сериозни реформи. Склерозиралата
Коментари Харесай

Германските банки - същата стока като италианските

Банковият бранш на Германия се нуждае от съществени промени. Склерозиралата промишленост бе значително неглижирана през последните 16 години от Ангела Меркел, която ще продължи да " се грижи " за нея до образуването на ново държавно управление - развой, който може да отнеме месеци. Страната пък би могла да употребява свежата опция, с цел да тласне дълго отлаганите промени в системата.

Такова е мнението на Пол Дейвис - коментатор на организация " Блумбърг ", основаващо се на разбори на одобрени специалисти и академични професори. 

Повечето германци считат финансите за обслужващи промишлеността, а не за независим промишлен отрасъл, показва Дейвис. Трансформирането на най-голямото европейско стопанство от използващ въглевороди стопански мотор в организъм, пригоден за по-зелен и по-дигитализиран свят, ще се нуждае от динамичен банков бранш, който да може да зарежда вложенията в технологии и да предлага по-добри благоприятни условия. 

Компаниите в Германия са по-зависими от банковото кредитиране от която и да е друга европейска страна, да не приказваме за Съединени американски щати.

В страната има голям брой дребни кредитори под мощното въздействие на районните политици, които могат да ги употребяват за обслужване на разнообразни ползи и за защита на неефективни компании.

Германските банки са измежду най-ниско рентабилните на Стария континент, с най-скромни финансови бази. Те изсмукват по-големи спестявания от задграничните си съперници и в подмяна оферират по-ниски приходи на клиентите и оставят по-малко кеш на фирмите да финансират растежа посредством акции и облигации или посредством фондове за рискови капитали. Те не са и задоволително мощни, с цел да се конкурират на европейската сцена, да не приказваме за световната.  

Докато са в този тип, има слаба вяра за триумф на напъните за основаване на същински обединен пазар на финансови услуги в Европейския съюз. И до момента в който измененията не се случат, общността в никакъв случай няма да може да построи мощни и атрактивни за интернационалните вложители финансови пазари, които да заменят английския като главен финансов център, уверен е Дейвис. 

Оптимистите биха отбелязали, че социалдемократите под управлението на Олаф Шолц, желаят да дадат нов подтик на банковия проект на еврозоната, който ще отвори националните граници. Зелената партия - евентуалният съдружен сътрудник в бъдещото съдружно държавно управление, има сходен дневен ред. Германия е най-голямата стопанска система на общността и би трябвало да е водещата мощ към банков съюз, само че най-малко до момента не беше, показва Дейвис.

Реформата на немската банкова система би трябвало да стартира с консолидация, която е най-наложителна на равнището на дребните районни спестовни банки.

Необходимо е да се търси понижение на разноските в бранша посредством редуциране на личен състав и на клонове. И, не на последно място, би трябвало да се постави завършек на политическото въздействие над активността на по-дребните кредитори. 

И други европейски пазари имат неефективно функциониращи банкови системи, само че даже Италия подхваща значими стъпки за преструктуриране, освен това не само поради казуса с неприятните заеми, който е надалеч от решение. Но, по оценка на Николас Верон от Института за интернационална стопанска система " Петерсън " и от институт " Брюгел ", Германия е най-слабо реформираният пазар в Европа. 

Малките, поддържани от страната немски банки, въпреки и незначителни поотделно, образуват голям, взаимно зависим конгломерат, заклел се да избавя всеки член в сложни времена. Взети в цялост, те са саизмерими с френската " БНП Париба ". Общият размер на активите на тази " Финансова група на спестовните банки " е бил 2.38 трлн. евро в края на 2020-а против 2.49 трлн. евро за френския заемодател. 

Мнозинството спестовни банки в Германия се ръководят от определени на местен избор политически величия - примерно кмет, сочи изследване на " Брюгел ". Дейността им не се управлява от Европейската централна банка и те дърпат надолу и останалите играчи посредством неравностойна конкуренция. Шефът на надзора на ЕЦБ - Андреа Анриа, разяснява предишния месец, че трайно нерентабилните кредитори смъкват цените на заемите до нива, които подяждат облагите на всички банки и вършат бранша по-рисков. Макар че изявлението му засяга еврозоната като цяло, Германия е първенец в тази процедура.   

Германските банки имат прекомерна финансова мощност.

Около 40% от немските спестявания са в банкови сметки против 13% в Съединени американски щати, където главният дял от заделените средства са в пенсионни и капиталови фондове, по оценка на записаната в Лондон група за изследвания " Ню файненшъл ". Това изяснява за какво Германия има толкоз дребни пулове от дълготраен капитал за вложение в фирмите посредством пазарите. Застраховките, пенсиите и други активи в страната са еквивалентни на едвам 1.3 пъти Брутният вътрешен продукт против 2.6 пъти във Англия и 4.7 пъти в Съединени американски щати.   

Същевременно, те са с най-слабата рентабилност на акция в Европа и с най-високи разноски за всяко извоювано евро, сочат оценките на анализатора на " Дойче банк " - Ян Шилдбах. В допълнение, фактът, че болшинството от тях не могат да привлекат финансиране от финансовите пазари в изключителни обстановки, значи, че имат слаби финансови бази и са " непрекъсната, латентна опасност за финансовата непоклатимост на Германия ", добавя Шилдбах. Мнението му обаче се оказа прекомерно еретично за шефовете му в предизборната седмица в страната и те се дистанцираха от него, анализът му бе озтеглен, а  заключенията му - отречени. 

За да се усъвършенства стопанската система на немския банков бранш, новото държавно управление би трябвало да стартира с консолидация на по-дребните банки и да редуцира броя на клоновете и на личния състав. Това би отслабило въздействието на обособени политици в бордовете на спестовните банки, показва Валерия Дингер - професор по стопанска система в университета в Оснабрюк. И би довело до по-добри кредитни решения. 

Създаването на работещ Европейски банков съюз и след това - на обединяване на капиталовите пазари, е най-перспективният път към промяната. Който не може да се случи без присъединяване на Германия. А безспорният факт, че немските банки не могат да устоят на конкуренцията без да подобрят облагите си и да засилят балансите си, значи, че промяната би трябвало да стартира от икономическия мотор на Европа, заключава Дейвис.  
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР