България спешно се нуждае от национална дългосрочна политика за енергиен

България незабавно се нуждае от национална дълготрайна политика за енергиен преход. Продължава да се работи с остаряла енергийна тактика, която се напасва според от съответните политически решения, които в даден миг се прокарват през Народното събрание. Това сподели Руслан Стефанов, програмен шеф на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), на кръгла маса " Изход от омагьосания кръг: Дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска промяна на България " в София. Организатори на форума са ЦИД, Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект " и Екологично съдружие " За Земята ", съобщи Българска телеграфна агенция. Стефанов уточни, че страната ни изостава съществено във връзка с декарбонизацията и стопанската промяна посредством декарбонизация. Няколко следващи държавни управления заобикалят да се ангажират с амбициозни цели за декарбонизация. Разбираме комплицираната политическа конюнктура, само че това идва с цената на просперитета на България, на всеки един от нас и най-много визира тези семейства, които са най-уязвими от този преход, счита Стефанов. Още по тематиката 28 фев 2024 27 ное 2023 Според него актуалната политическа рамка и обновената версия за интегрирания проект за енергетика и климат няма да доведат по цялостна декарбонизация. Той означи, че изваждането на лигнитните въглища от енергийния микс на страната е основна причина за декарбонизация на българската стопанска система. Освен всички здравни последици, със забавянето на трансформацията на тези региони рискуваме да ги превърнем в дълготрайни гета, уточни Стефанов.  Според Александър Давидов, шеф отдел " Енергийни салда, секторни политики, тактики и пазари " в Министерството на енергетиката (МЕ), тази година беше най-важната за либерализацията на електроенергийния пазар у нас. В момента цените за мегават час на силата са доста ниски и може би доста по-безболезнено щеше да мине този развой, разяснява Давидов отлагането с една година на либерализацията.  Относно интегрирания народен проект в региона на енергетиката и климата, Давидов сподели, че през вчерашния ден от Европейска комисия са съобщили, че ни е прекъснато делото за непредаване в период на обновения вид на интегрирания проект. През януари трябваше да дадем обновен вид на интегрирания проект, имахме формирано дело в Европейска комисия, изясни той. Според специалиста през вчерашния ден е пристигнало известието, че делото е прекъснато, защото е показан обновен вид. Той е качен и на страниците в интернет на МЕ и на Министерство на околната среда и водите. Давидов сподели, че в обновения проект са дефинирани нови амбициозни цели и ограничения, напълно съобразени с новите наставления на Европейска комисия. Целите и ограниченията са свързани с процеса на промяна на националния енергиен микс, декарбонизация с стабилно понижаване на излъчванията в енергийния бранш посредством нови технологии, приемане на национална цел за климатична индиферентност до 2050 година, сподели той. Детелина Петрова, специалист в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) изясни, че Министерство на околната среда и водите е отговорно за едно от направленията в интегрирания проект – понижаване на излъчванията и поглъщанията на парникови газове. Имаме национална цел, която е понижаване на излъчванията с 10 % до 2030 година, и която визира секторите отвън европейската скица за търговия с излъчвания - превоз, селско стопанство, здания, боклуци, уточни Петрова. Тя добави, че имаме и количествена цел в бранша земеползване, смяна в земеползване и горско стопанство, която би трябвало да бъде регистрирана през 2030 година В случай, че успеем със съответни политики и ограничения да реализираме нашите национални цели, това за България ще окаже позитивен резултат за реализиране и на дълготрайната ни цел – дълготрайна индиферентност до 2050 година, сподели тя. Ако не успеем да използван на време съответните ограничения, ще би трябвало да излезем на европейския пазар за закупуване на съответните единици за да реализираме националните ни цели, добави специалистът.  Според Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект ", би трябвало да възприемаме интегрирания народен проект в региона на енергетиката и климата като способ за основаване на бизнес модели, които да разрешат растежа на стопанската система и да допринесат за включването на от ден на ден стопански субекти в ограничения и действия, свързани с практики за устойчива енергетика. За това ни би трябвало бистрота на политическите послания, резистентност на моделите за финансиране и дълготрайна политика, която да даде сигурност на всички участници в процесите на основаване на стойност, сподели той.