Бакърено менче с вода – да им върви по вода

Бакърено менче с вода – да им върви по вода познанието, дребна камбана до постамента с Екзарх Йосиф, меден звънец възвестяват началото на следващата образователна година в Истанбул. Преди това са неизменимите тържествени слова от генералния консул на страната ни Васил Вълчев и пристигналата за случая министърка на туризма Зарица Динкова, директорката на учебното заведение Павлина Копано. Звънки гласчета рецитират стихотворения на български език, писват гайди и девойки запяват български песни. Тук са освен учениците от 6 до 15-годишна възраст, само че и бъдещите такива, някои още в бебешка количка, други подскачащи в близост и, несъмнено, гъмжило от усмихнати родители.

Тук е и цялото екзархийско настоятелство, формирано от потомствените българи в Истанбул, към този момент четвърто или пето потомство. Тракийското сдружение в Хасково, кметовете на общините Стамболово и Минерални бани са проводили блага за децата – всяко от над шейсетте деца получи раница, преди да влезе в класната стая.

" Учителката ми по български ме въодушеви "

Паола Китанова е дете на Павлина Лозанова, работеща на висока позиция като представител на България в Истанбул, само че от поверителност не желае да разкрие поста ѝ. Тя поведе първолаците и останалата шумна върволяк към класните стаи. Деветокласничка е и в учебното заведение при съветското генерално консулство, и в Българското учебно заведение, с цел да поддържа родния език, а и не са ѝ задоволителни единствено диалозите у дома. Пък и да не се претопи в съветската тирада, която я обкръжава в школото, откъдето са и приятелите ѝ. Била е съвсем 7-годишна, когато с майка си пристигнала от София в Истанбул, в този момент е на 15. И гради проекти за бъдещето си в Европа, евентуално университет във Франция, само че преди този момент в някое британско учебно заведение в мегаполиса. А в Истанбул върви на езикови курсове по френски.

За да им върви по вода на учениците: директорката на учебното заведение Павлина Копано прелива водаСнимка: Vildan Rufatova/DW

Паола е взела участие и в състезанията, проведени от Агенцията за българите в чужбина. С есето си на тематика " Против войната, за мира "  спечелила първата премия. " Вдъхнови ме моята учителка по български и литература тук Ферихан Атасой, изселничка от България. На формалното награждаване в София получих две грамоти – за мен и за моето българско учебно заведение в Истанбул ", споделя тя.

" Земята на родината ухае по-топло и особено "

Д-р Екрем Сезгин е бил на 32 години, когато всички български турци от Шумен потеглили с влаковете и колите за Турция. Запазил е ослепителен български език, хирург, на който турските управляващи изненадващо бързо признали българската му тапия по медицина. Пътуването от родния град към наложената му дестинация траяло 45 дни – принудени били дълго да чакат в Шумен, до момента в който се отвори границата. Родителите и част от семейството отпътували с препълнен от разплакани хора трен. Останалите – с два автомобила, той с прабаба си и сестра си. Д-р Сезгин няма деца в учебното заведение, пристигнал е единствено поради празника.

Д-р Сезгин: " Най-хубавите ми години минаха в България, диря ги и по тази причина постоянно се връщам " Снимка: Vildan Rufatova/DW

Преди тези смутни времена е завеждал хирургическия кабинет в село Белослав, напълно българско село. " Всички доста ни обичаха, топли хора, наши си. Насилствената промяна на имената ни обаче беше тежка драма и за тях ", споделя доктор Сезгин. Майка му била от най-твърдите комунисти по времето на режима на Тодор Живков, два мандата ръководител на селищната система. Но след промяната на рождените имена тя най-силно упорствала да се махнат от България. " Тогава прогледна, на 86 години е в този момент. Пристигнахме в Турция с туристически паспорти, нали беше " Голяма екскурзия ", само че не се завърнахме. Веднага ми признаха специализацията по хирургия, тук продължих да специализирам и работя в огромна болница ", прецизира докторът.

Преди да се откри в Истанбул е работил 3 години в Анадола, в град Чорум, бил е единственият хирург там. Преместил се в Текирдаг, а от 13 години е в Истанбул. Роден е през 1958 година, само че счита да работи, " до момента в който падна, друго с изключение на медицината аз не мога да върша, това е животът ми ", признава през смях той. Някога в България селото му било напълно турско и първо научил майчиния си език, само че учебното заведение му е дало всичко, което има. Сега си спомня по какъв начин първоначално в Турция му е било доста мъчно да пренастрои мисленето си от български на турски. Но когато в този момент му се постанова да беседва на български, към този момент въображаемо си превежда от турски. " Ето това ще даде на тези деца учебното заведение в Истанбул – те ще могат да разсъждават и приказват и на двата езика, а това е благосъстояние. Най-хубавите ми години минаха в България, диря ги и по тази причина постоянно се връщам, татковина е, земята ухае по-специално ", споделя доктор Сезгин и усмивката не слиза от лицето му.

" Не мисля да изживея последните си дни тук "

Павлина Копано, новият шеф на Българското учебно заведение от стартиралата към този момент образователна година, е от Димитровград, художничка с редица изложения. Тя работи тук от основаването му преди 9 години, преподава изобразително изкуство на децата.

В една от класните стаи на Българското учебно заведение в Истанбул Снимка: Vildan Rufatova/DW

" Класните стаи са дребни и тесни като отшелнически килии, постанова се да събираме по два класа в тях. Не можем да увеличим броя на учениците – предоставеното ни от Екзархията място е прекомерно малко, а има още доста искащи, повече от 60-65 не можем да поемем ", споделя госпожа Копано.

Българското министерство на образованието финансира и изпраща нужните учебници и пособия, а в учебното заведение се стремят да ги резервират най-малко за няколко години за идващите учащи се. Училището е гратис за учениците и това е с помощта на Екзархията, която дава пространствата и поддръжката, министерството поема разноските. Децата и учителите им идват от всички вероятни региони на мегаполиса, в който няма близко разстояние.

" Много ми липсва приятелският кръг на създателите в България, тук също сътворих контакти, само че си е друго у нас. Да те одобряват тук по никакъв начин не е елементарно ", признава Павлина. Разкъсва се сред платната с боите и работата в учебното заведение, само че за нея те са прочувствено равностойни – въпреки че характерът на двете е много друг. " Малко приличаме на тогавашните будители от килийните учебни заведения, това не е място за 1000-2000 деца, а смален тип на българско просветително заведение. Но екипът ни е доста самоотвержен, учениците въодушевени, знаят за какво са тук ", споделя тя.

В двора на Българското учебно заведение в ИстанбулСнимка: Vildan Rufatova/DW

Съпругата на заместник-председателя на фондацията на потомствените българи в Истанбул Христо Копано признава, че скрито се надява да не изживее последните си дни надалеч от България. Турският език е тестване за нея, само че към този момент се пробва да го приказва. У дома си поддържат връзка на български, гледат българска телевизия и мислите ѝ са все в родния Димитровград. " Някой ден ще се върнем, връзката с България не може да се скъса. И това е по този начин за всички – и за изселниците, и за нас българите, работещи тук, усетила съм го с душата си ", споделя тя и хуква към безконечните въпроси и безредици на родителите.

" Прекрасна страна и богат език, затова синът ми учи български "

Сред чакащите бащи е и редакторът във вестник " Миллиет "  Исмаил Шахин. Той е локален гражданин кореняк, приключил е висшето си обучение във Варна и е безусловно влюбен в България. " Имате необикновено красива страна, езикът ви е луксозно богат. Но както в Турция, по този начин и вас корупцията по високите етажи на властта не ви отпушва пътя към промените, а сте и в Европейския съюз. Много обичам България, в действителност доста и по тази причина подтикнах сина си да учи в това учебно заведение, той е към този момент в трети клас с помощта на прелестните преподаватели ", споделя с усмивка Исмаил. Журналистът е създател на голям брой проверяващи материали, един от които е отдаден на контрабандата на тютюневи произведения, режисирана от българския народен представител Делян Пеевски преди няколко години.

Учебните часове са завършили в ранния следобяд, в двора още веднъж е шумно и пъстро, на децата не им се потегля, а родителите седят по пейките и ги чакат да се наиграят. И по този начин до идната събота, до идната година. " Трябва да знаят българския, те имат и български документи, двойни жители са – и на Турция, и на България. А нашата татковина ги прави европейски жители, би трябвало да я обичат като своя и в това ги възпитаваме ", споделят родители.