лотарията, а другият е неподвижен. Кой е по-щастлив? Най-вероятно без изключение всеки ще удостовери, че късметлията с облагата е по-щастлив. Дали в действителност е по този начин? Една година по-късно и двамата настояват, че чувството им за благополучие е съвсем еднообразно.
Къде бъркаме в разбирането си за благополучие? Защо ни се коства толкоз кратковременно? И по какъв начин да успеем да го задържим по-дълго?
Представете си стълба с пет стъпала!
Първото ходило е Притежанието
Хората прекарват прекалено много време, с цел да се снабдят с материални неща – да си купят нов телефон, нов автомобил, да получат по-добро място в службата. И малко откакто получат мечтаното, техният възторг се изпарява. Когато “нещото ” стане част от всекидневието им, те стопират да го виждат. Тогава стартират да желаят друго. Процесът може да е безконечен, изключително в днешния консуматорски свят. Щастието от материалните придобивки е малко. Какво тогава е нужно, с цел да го задържим по-дълго?
Второто ходило – това на Преживяванията
След като човек се насити на придобивки, той взема решение, че е време да пътува, да види света, да опознае културата на другите нации. Какво в действителност се случва? За минимално количество време той желае да обиколи оптимално доста места, да посети всяка историческа забележителност, да си направи фотография пред всеки монумент, да опита най-малко по едно локално ядене. После бърза към летището, с цел да хване различен аероплан и да иде до друга дестинация, където по същия метод на бързи обороти да премине пътуването му. В опознаването на света няма нищо неприятно, стига да не се прави единствено за стоте фотоси във фотоапарата, половината от които ще отидат във Facebook. Човек желае да показа в обществените мрежи местата, които посещава, тъй като чака утвърждението и харесването от приятелите и познатите си.
Тази непрекъсната потребност от утвърждение не трябва да се насочва единствено на открито, нужно е и да се обърне във вътрешността – човек би трябвало да постави старания да се развива, обогатява и да израства.
Третото ходило – на Израстването
Целият заложен капацитет на личността би трябвало да се вложи в целенасочени дейности, с цел да процъфти и да покаже на света своята хубост. Едно пътешестване в друга страна може да е потребно, в случай че се прекара не в туристически град до брега на морето, където всекидневно е цялостно с привлекателни занимания, а в малко и уютно населено място. Така с изключение на запознаването с културата на жителите от близко, могат да се изградят и мощни другарства, да се научи език. Преживяванията не постоянно са свързани единствено с циркулиране, снимание и шерване във Facebook. Тяхната уникалност може да се крие и в дребните неща. Всяко едно надграждане не е наложително да е съпроводено с грандиозни и велики хрумвания. Една дребна осъществена цел може да остави отпечатък през целия живот, без значение че наподобява незначителна.
Четвъртото ходило е Свързването
Свързването се реализира посредством връзката, общуването и шерването. Като че ли всяко едно от предните стъпала води точно към това. Усилието човек да се хареса на останалите, да иде някъде, с цел да има какво да споделя след това, да израсне интелектуално и душевно, с цел да разшири кръга си от близки хора – всичко това е цел, обвързвана с потребността от другарство, от владеене към общественост. Притежанието е средство за постигане на това ходило, само че не е цел, нито е неизбежна нужда.
Последното ходило по стълбата на щастието се назовава Благодарност
Крие в себе си приемането на значимите и маловажните неща в живота, които обкръжават човек и които са причина той да се усеща добре. Да, не е по никакъв начин прелестно да се чака на дълга опашка в магазина. Но в случай че човек се замисли, че е на място, където има такова разнообразие от артикули и че са единствено на една ръка разстояние от него, може да благодари. Възможността да може да поддържа връзка с приятелите си от всяка точка на света, да се свързва бързо и елементарно, да има достъп до здравно обслужване, да може да се допре до културното благосъстояние на народите, до гения на писателите, до изкуството, което в предишното е било налично единствено за стеснен кръг от хора. Цялата палитра на живота, събрана в една дребна планета и всичко, което може да направи човек, е да протегне ръка и да благодари!
Инфо: https://chetilishte.com
Превод: Яница Григорова
