Когато родителите не осъзнават, че трябва да помогнат на учителите
Аз съм татко на три деца – наследник на 8 и две дъщери на 7 и 4 години, и брачен партньор на начална учителка. През всички тези години, като директен очевидец на детското държание в учебно заведение и вкъщи, както и като слушател на безчет истории от учителска и детска позиция, съм осъзнал няколко значими неща, които бих желал да споделя с други родители.
Бих почнал с наблюдението, че нашето родителско потомство прави извънредно неприятна услуга на децата си. Просто тъй като отглеждаме деца, които няма да бъдат способни да реализират триумфи в актуалната действителност. Защо? Защото ги учим да са егоцентрични и да се отхвърлят от нещо, което наподобява по-трудно постоянно преди въобще да са пробвали да го създадат.
Родители, вие не сте най-хубавите другари на децата си. Вие сте родителите им.
Най-важният урок, който научих е, че работата на родителя е да възпита положително държание и полезности в децата си, както и да открива правила. Познавам прекомерно доста родители, които считат, че би трябвало първо да бъдат най-хубавият другар на детето си и чак по-късно родители. Грешите не тъй като е неприятно да се пробвате да разберете децата си, а тъй като има една огромна разлика сред ролята на приятелите и родителите. Най-добрите другари са тези, които ви поддържат в положителни и неприятни времена, само че не ви държат сметка за вашите дейности и не ви учат на дисциплинираност. За тази значима възпитателна цел са нужни родители.
Родители, добитата беззащитност е ваша виновност, не на детето.
Ако има една същинска неточност, която нашето потомство от родители прави, то е това, което назоваваме добита беззащитност. Да, ще има доста случаи, когато детето ви ще застане до вас обезверено и ще каже, че не знае по какъв начин да се оправи с някое домашно или активност вкъщи. И когато вместо да го насочите по какъв начин да се оправи, вие предпочетете да свършите задачата сами, го учите да се усеща некомпетентно. Така ние отглеждаме потомство от деца, които или се отхвърлят доста елементарно, или даже не си дават труда да опитат въобще.
Провалите са нужен стадий от порастването и децата би трябвало да усвоят умеенето да падат, да се изправят по-късно, да се поизтърсят и да пробват още веднъж. Те би трябвало да схванат по какъв начин могат да следват разнообразни инструкции или какви стъпки да подхващат при липса на насоки, с цел да си изпълнят задачата. Можете да покажете на децата си по какъв начин да създадат нещо, или да им дадете указания, по-късно обаче се отдръпнете и ги оставете сами да се научат. Сигурно те няма да са толкоз ефикасни, колкото вас, само че това е нужен стадий от порастването им. С времето ще стават все по-добри, в случай че имат този късмет. Нищо не е по-разочароващо за един преподавател от дете, което даже не желае да се опита да свърши някаква задача. Това обаче се случва непрекъснато в учебно заведение - просто тъй като прекалено много родители правят сложните задания вместо децата си.
Родители, защитавайте децата си, само че подкрепяйте и учителите им.
Много родители считат, че задачата им е да пазят децата си. Това е правилно, само че също по този начин имат отговорност и да поддържат учителя на децата си. Това значи да изслушвате учителските мнения и какво споделят за детето ви, тъй като даже и да не вярвате, детето ви евентуално се държи по-различно в среда отвън вашето наличие. Учителите са експерти. Това, че всеки е ходил на учебно заведение, не значи автоматизирано, че всеки може да преподава.
Когато противоречите или поставятe под подозрение престижа на учителя пред детето си, на процедура му казвате, че няма потребност да почита учителя си. Ако преподавател ви показа нещо за детето ви, не се обръщайте към детето, с цел да го попитате дали учителят приказва истината. Дори и да си мислите, че това е метод да включите детето си в полемиката, вие в действителност поставяте под подозрение престижа на учителя. Помислете през призмата на учителя – такава имитация ще значи, че няма да повярвате на думите му, в случай че детето ви не ги удостовери.
Родители, не забравяйте и вашата роля в образованието на децата.
Много родители неправилно считат, че учителите би трябвало да преподадат на децата им всички уроци за живота в учебно заведение. Но като родители точно ние сме виновни да възпитаме децата си на почтително и положително държание, а не учебните заведения. Преди да прескочите даден материал с концепцията, че учителят ще го покрие, помислете логичен. Учителят е с децата ви към седем часа дневно, пет дни в седмицата и 9 месеца в годината. Това няма по какъв начин да бъде задоволително, с цел да ги научи на положително държание и по едно и също време с това на планувания образователен материал. Вашата работа като родители е да давате образец и да учите децата си на значимите житейски уроци. Учителите ще допълват уроците ви, само че вие сте тези, които децата имитират. Така че дайте им добър образец за подражателство и няма да съжалявате по-късно. /Mamaninja.bg
Бих почнал с наблюдението, че нашето родителско потомство прави извънредно неприятна услуга на децата си. Просто тъй като отглеждаме деца, които няма да бъдат способни да реализират триумфи в актуалната действителност. Защо? Защото ги учим да са егоцентрични и да се отхвърлят от нещо, което наподобява по-трудно постоянно преди въобще да са пробвали да го създадат.
Родители, вие не сте най-хубавите другари на децата си. Вие сте родителите им.
Най-важният урок, който научих е, че работата на родителя е да възпита положително държание и полезности в децата си, както и да открива правила. Познавам прекомерно доста родители, които считат, че би трябвало първо да бъдат най-хубавият другар на детето си и чак по-късно родители. Грешите не тъй като е неприятно да се пробвате да разберете децата си, а тъй като има една огромна разлика сред ролята на приятелите и родителите. Най-добрите другари са тези, които ви поддържат в положителни и неприятни времена, само че не ви държат сметка за вашите дейности и не ви учат на дисциплинираност. За тази значима възпитателна цел са нужни родители.
Родители, добитата беззащитност е ваша виновност, не на детето.
Ако има една същинска неточност, която нашето потомство от родители прави, то е това, което назоваваме добита беззащитност. Да, ще има доста случаи, когато детето ви ще застане до вас обезверено и ще каже, че не знае по какъв начин да се оправи с някое домашно или активност вкъщи. И когато вместо да го насочите по какъв начин да се оправи, вие предпочетете да свършите задачата сами, го учите да се усеща некомпетентно. Така ние отглеждаме потомство от деца, които или се отхвърлят доста елементарно, или даже не си дават труда да опитат въобще.
Провалите са нужен стадий от порастването и децата би трябвало да усвоят умеенето да падат, да се изправят по-късно, да се поизтърсят и да пробват още веднъж. Те би трябвало да схванат по какъв начин могат да следват разнообразни инструкции или какви стъпки да подхващат при липса на насоки, с цел да си изпълнят задачата. Можете да покажете на децата си по какъв начин да създадат нещо, или да им дадете указания, по-късно обаче се отдръпнете и ги оставете сами да се научат. Сигурно те няма да са толкоз ефикасни, колкото вас, само че това е нужен стадий от порастването им. С времето ще стават все по-добри, в случай че имат този късмет. Нищо не е по-разочароващо за един преподавател от дете, което даже не желае да се опита да свърши някаква задача. Това обаче се случва непрекъснато в учебно заведение - просто тъй като прекалено много родители правят сложните задания вместо децата си.
Родители, защитавайте децата си, само че подкрепяйте и учителите им.
Много родители считат, че задачата им е да пазят децата си. Това е правилно, само че също по този начин имат отговорност и да поддържат учителя на децата си. Това значи да изслушвате учителските мнения и какво споделят за детето ви, тъй като даже и да не вярвате, детето ви евентуално се държи по-различно в среда отвън вашето наличие. Учителите са експерти. Това, че всеки е ходил на учебно заведение, не значи автоматизирано, че всеки може да преподава.
Когато противоречите или поставятe под подозрение престижа на учителя пред детето си, на процедура му казвате, че няма потребност да почита учителя си. Ако преподавател ви показа нещо за детето ви, не се обръщайте към детето, с цел да го попитате дали учителят приказва истината. Дори и да си мислите, че това е метод да включите детето си в полемиката, вие в действителност поставяте под подозрение престижа на учителя. Помислете през призмата на учителя – такава имитация ще значи, че няма да повярвате на думите му, в случай че детето ви не ги удостовери.
Родители, не забравяйте и вашата роля в образованието на децата.
Много родители неправилно считат, че учителите би трябвало да преподадат на децата им всички уроци за живота в учебно заведение. Но като родители точно ние сме виновни да възпитаме децата си на почтително и положително държание, а не учебните заведения. Преди да прескочите даден материал с концепцията, че учителят ще го покрие, помислете логичен. Учителят е с децата ви към седем часа дневно, пет дни в седмицата и 9 месеца в годината. Това няма по какъв начин да бъде задоволително, с цел да ги научи на положително държание и по едно и също време с това на планувания образователен материал. Вашата работа като родители е да давате образец и да учите децата си на значимите житейски уроци. Учителите ще допълват уроците ви, само че вие сте тези, които децата имитират. Така че дайте им добър образец за подражателство и няма да съжалявате по-късно. /Mamaninja.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ