Автор: Наоми Клайн, за вестник Гардиън, из речта, произнесена по

Автор: Наоми Клайн, за вестник " Гардиън ", из речта, произнесена по време на протестния Седер по улиците на Ню Йорк

Имаме потребност от излаз от ционизма 

Тази година на Пасха ние не се нуждаем и не желаеме подправения кумир на ционизма. Искаме независимост от плана, който прави геноцид от наше име

Мислех си за Моисей и за неговата гняв, когато слиза от планината и намира израилтяните да се покланят на Златния телец.
Екофеминистката в мен постоянно се е тормозила от тази история: какъв Бог ревнува от животните? Що за Бог желае да запази цялата святост на Земята за себе си?

Но има и по-малко дословен метод за схващане на тази история. Това е роман за подправени идоли. За човешката податливост да боготворим светското и лъскавото, да обръщаме внимание на дребното и материалното, а не на огромното и трансцендентното.
Това, което желая да ви кажа довечера на този революционен и исторически Седер (бел. ред. обред по отбелязването на Пасха) по улиците е, че прекалено много от нашите хора още веднъж се покланят на подправен кумир. Те са възхитени от него. Опиянени от него. Осквернени от него.

Този подправен кумир се назовава ционизъм.

Това е подправен кумир, който взима нашите най-дълбоки древен истории за правдивост и избавление от робството – историята на самата Пасха – и ги трансформира в брутални оръжия за колониална кражба на земя, в позволение за етническо пречистване и геноцид.

Това е подправен кумир, който е взел трансцендентната концепция за Обетованата земя – метафора за човешкото избавление, която е пропътувала през голям брой религии до всяко кътче на земното кълбо – и е дръзнал да я трансформира в нотариален акт за продажба на милитаристична етнодържава.

Версията на политическия ционизъм за избавление сама по себе си е скверна. От самото начало тя изискваше всеобщото експулсиране на палестинците от техните домове и земите на предците им, останало в историята като Накба.
От самото начало тя е във война с фантазиите за избавление. По време на Седер си коства да си напомним, че всичко това включва фантазиите за избавление и самоопределяне на египетския народ. Този подправен кумир на ционизма приравнява израелската сигурност с египетската тирания.

От самото начало тя сътвори противен тип независимост, която гледаше на палестинските деца не като на човешки същества, а като на демографска опасност – тъкмо както фараонът в Книгата Изход (бел. ред Изход е втората книга от Библията и от Петокнижието) се опасяваше от възходящото население на израелтяните и подреди гибелта на техните синове.

Ционизмът ни докара до сегашния миг на прелом и е време да кажем ясно: той постоянно ни е водил тъкмо тук.
Това е подправен кумир, който е повел прекалено много от нашите лични хора по надълбоко аморален път, който в този момент ги кара да оправдават погазването на главните Божи заповеди: Не убивай. Не кради. Не пожелавай дома на близък си.

Това е подправен кумир, който приравнява еврейската независимост с касетъчни бомби, които убиват и осакатяват палестински деца.
Ционизмът е подправен кумир, който е предал всяка еврейска полезност, в това число цената, която придаваме на задаването на въпроси – процедура, въплътена в Седера с неговите четири въпроса, задавани от най-малкото дете.

Включително любовта, която имаме като хора към Свещения текст и към образованието.

Днес този подправен кумир оправдава бомбардировките над всеки университет в Газа; унищожаването на безчет учебни заведения, на архиви, на печатници; убийството на стотици учени, публицисти и поети – това е, което палестинците назовават ​​ " схоластицид ", заличаването на средствата и опциите за обучение.

Междувременно в този град университетите викат полицията на Ню Йорк и се барикадират против сериозната опасност, представлявана от личните им студенти, които се осмеляват да им задават съществени въпроси, като да вземем за пример: по какъв начин можете да твърдите, че вярвате в нещо въобще, минимум в нас, до момента в който позволявате, инвестирате и си сътрудничите с този геноцид?
Фалшивият кумир на ционизма беше оставен да пораства безотговорно прекомерно дълго.

Така че довечера споделяме: всичко свършва тук.

Нашият юдаизъм не може да бъде стеснен в границите на една етнодържава, защото нашият юдаизъм е международен по природа.

Нашият юдаизъм не може да бъде предпазен от вилнеещата войска на тази страна, тъй като всичко, което прави армията, е да сее тъга и да жъне ненавист – в това число против нас като евреи.

Нашият юдаизъм не е заплашен от хора, които издигат гласа си в символ на взаимност с Палестина, без значение от раса, етническа принадлежност, физически качества, полова еднаквост и възраст.

Нашият юдаизъм е един от тези гласове и знае, че в този повсеместен хор се крие както нашата сигурност, по този начин и нашето групово избавление.

Нашият юдаизъм е юдаизмът на пасхалния седер: гала за шерване на храна и вино както с близки, по този начин и с непознати, обред, който може да бъде пренесен на всички места, тъй като ние не се нуждаем от нищо, с изключение на един от различен: не са ни нужни стени, храм или равин, в него има роля за всеки, даже – най-много – за дребните деца. Седерът е общностна технология, в случай че въобще има такава, основана за групово оплакване, съзерцаване, разпитване, припомняне и възкръсване на революционния дух.

Така че огледайте се в близост. Това тук е нашият юдаизъм. Докато водите се повишават и горите горят и нищо не е несъмнено, ние се молим пред олтара на солидарността и взаимопомощта, без значение от цената.

Ние не се нуждаем и не желаеме подправения кумир на ционизма. Искаме независимост от плана, който прави геноцид от наше име. Свобода от идеологията, която няма различен проект за мир, с изключение на покупко-продажби със смъртоносни теократични петролни страни в съседство, като в същото време продава технологиите за роботизирани убийства на света.

Ние желаеме да освободим юдаизма от една етнодържава, която желае евреите непрекъснато да се опасяват, която желае децата ни да се опасяват, която желае да имаме вяра, че светът е против нас, тъй че постоянно да бягаме към нейната цитадела и под стоманения й купол, или най-малко да подсигурим доставките на оръжия и пари.

Това е подправеният кумир.

И това не е единствено Нетаняху, това е светът, който той сътвори и който го сътвори - това е ционизмът.

Какви сме ние? Ние, протестиращите по тези улици от месеци и месеци, сме изходът. Изходът от ционизма.

И на чъкшумърите по света (бел. ред Чък Щумър, републикански сенатор, станал нарицателно за корав произраелски курс) ние не споделяме: „ Пусни народа ми! “ (бел. ред дословен откъс на Мойсей от Библията) Ние споделяме: „ Ние към този момент сме пуснати. А вашите деца? Те в този момент са с нас. "

Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким