В любовните си истории Раковски не придирял ни на възраст, ни на вяра
Авантюрист с могъщо въображение и смайващи мащаби на начинанията, Г. С. Раковски в действителност не се побира в нито една скица. Той привлича хората като магнит и буди на всички места наяве удивление с харизмата си на бунтовник, мъжкото си омагьосване и шлифованата във Франция галантност. Неща, пред които дамите от всички столетия не са могли да устоят. “Раковски беше съвсем постоянно радостен и в обществото, изключително гдето имаше госпожи, прекомерно развеселителен и закачка”, твърди в спомените си Васил Д. Стоянов. Ала любовните случки на огромния наш бунтовник са забулени в тайнственост и някои от тях са като митове или приказки от Шехерезада.
Не че той се е срамувал от своята влюбчивост, а тъй като очевидно някои от тези истории се отличават с неучтивост и безнаказаност, на което не се е гледало с положително око. Раковски не загатва за интимните си прекарвания на никое място - единствено в едно писмо се оплаква, че
станал “жалка жертва на обич от пръв поглед”
Хм, по-скоро много моми и женички са станали жертва на неговия копнеж и рискована природа...
В стиховете си обаче нееднократно излива любовна тъга:
Очи твои нежно
ми сърце уязвиха!
Всяка минута
душа моя тръпти мощно,
само твое лице ище,
плаче умилно!
Как, ах, люто почнах
от обич да страдая
и нищо друго на свят
веке не искам!..
Ах, допустимо ли е създател на тези редове да е “титанът на революцията”, както са го наричали?
Черногорският челник Джуро Матанович и Георги Раковски по времето, когато БРЦК води в Сърбия договаряния за по едно и също време въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, към 1861 година в Сърбия.
В някои произведения любовните слова се подреждат в стилния тогава акростих,който указва дамата на сърцето му - по този начин научаваме имената Ирина и Елисавета.
В биографичния разказ на Цветан Минков, излязъл през 1931 година, има и други имена - Евантия Колети, Ксения Пападопуло и Зоя, туркинята Зюмбюла, Фросо х.Христова, Пауника, Мариана... Към тях би трябвало да прибавим и американските пътешественички Макензи и Ърби, които признават в писмо “Ние го обикнахме много”, и позастарялата графиня Юсупова, а несъмнено и значително платени “жрици на нощта”. “Е-хее, да бяхте видели преди време бача си Раковски по какъв начин се движеше от време на време с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно!”, свидетелства Панайот Хитов.
А в едно писмо до сина си Стойко Попович ядно го кори, че е заживял в Цариград с “една руспия”, по която похарчил и доста пари... Не че бащите по това време много-много са се косили от разхайтения любовен живот на синовете си, но като става дума за напръскване на пари, нещата към този момент наподобяват иначе. Освен това любвеобилният синковец сякаш желал от татко си (1849 г.) да му откри сгодна нашенска мома, т.е. обещавал да стане човек като другите, да направи семейство, да завърти дом... Стойко Попович намерил такава мома (така и няма да научим коя е), само че
синът му повече дума не продумал да се задоми
и бащата изпаднал в конфузна обстановка пред родителите на избраницата.
За цариградския интервал на видния ни възрожденец Цани Гинчев твърди: “Раковски е имал и любовни завършения в Цариград, само че той не обичаше да споделя за тях. Помня единствено един път се изпусна внезапно и сподели, че имал от една гъркиня наследник. За тази гъркиня, струва ми се (други са ми разказвали), са желали да го венчаят и патриката един път проводил едного от своите хора да го уловят с клещи за врата и да го заведат в Патриаршията”.
Знае се сигурно, че след излизането си от пандиза през 1847 година Раковски се подвизава в града на Босфора като търговец и юрист. И за едното, и за другото имал страховит усет, знания и опит, насъбран по затвори и съдилища. Мечтата му е да натрупа положение и всички си мислят, че е с оглед да свие свое гнездо, та се оглеждат да му търсят подобаваща младоженка. Скоро обаче самичък си я намира, и то във Филибе, отново измежду известните и имотни фамилии.
Това е Теофана Чалъкова, с чиито двама братя създателят на “Горски пътник” има търговски каузи
Тя свети в “каймака” на тукашното общество със своя разум, обучение и хубост. Нещата стигат до годеж, който пропада най-вероятно по виновност на Раковски, податлив елементарно да се пали и бързо да изстива, пристрастен по нова идея.
Раковски със Стефан Чаушов, 1861 година, Галац
Каузата тоя път е финансова - през 1850 година Раковски в съдружничество с Мустафа бей изплаща за голямата сума от 800 000 гроша налозите на пловдивския панаир. Но претърпява цялостен провал този път и съдружникът му го вкарва за 3 месеца в пандиза поради насъбрани задължения. В историята още веднъж се намесва жена - красивата дъщеря на бея, която се влюбва в нашенеца и уверено декларира на татко си, че “ще го вземе”. Тук мненията се разделят - съгласно едни Раковски също бил вдлъбнат до уши, съгласно други единствено се преструвал, с цел да умилостиви бащата. Дори заречен да се потурчи! Беят в действителност му опрощава задълженията и даже му урежда работа в турската армия като преводач при Видинския паша. Всъщност тайното желание на неукротимия бунтовник е да шпионира в интерес на руснаците - таман се вихри Кримската война. Заловен след изменничество и изпратен под ескорт в Цариград, той скрито се свързва с бъдещия си тъст, който
с триста зора го отървава от въжето и го прибира в дома си
Според Боби Петров, един от първите биографи на Раковски, там той живял “под ласките на младата и хубава ханъмка - дъщерята на бея”. За да го увери в искреността си и да приспи бдителността на управляващите, нашият воин постоянно върви на джамия - срещат го даже облечен като член на дервишката фракция бекташи. Как ли се е забавлявал с това театро - той, дето обичал да се гизди и да върви постоянно с вирната глава, като паун! Приготовленията за сватбата вървят интензивно. Но тъкмо по Курбан-байрама “зетят” изчезва, дружно с доста скъпоценности и със златните пендари на бея лихвар. С тях Раковски заплаща авансово поръчаните униформи и оръжие за бъдещата си чета, с която на 18 юни поема към Източна Стара планина да подвига въстание.
Със сигурност се знае - от устни разкази, от песни, от мемоари на родственици - че Георги Сава Раковски е обичал с пламенна любов и честност единствено една жена
Където и да се е намирал по света, към нея са летели мислите му и писмата му, нея наричал “прелюбезната и премила”. Карал я да излезе в гората с приятелки да бере киселец, с цел да я зърне най-малко отдалеко. Това е сестра му Нанка, която му била като близнак по характер, смелост, темперамент. Нейната сродница Мери Тинева, към този момент в днешни дни, ще каже в своята документална книга за фамозния жанр: “Роклята й пречела да тръгне след него”. Нанка Търпанка, както са я наричали по семейството на мъжа й, с разплетени коси и раздърпани облекла се преструвала на луда пред турците, с цел да побягнат от нея, а тя да се добере неусетно до братовото укритие в планината. Изпълнен с деликатност и екстаз, той веднъж я изнесъл на върха чак, носейки я на ръце. Именно тя, зарязала мъж и деца, се е грижила за него в последните му месеци, а след това ще съпровожда костите му от Букурещ до София и ще рони горчиви сълзи по целия път - тъй като той бил й споделил: “Не плачи, дивло, мен патрон не ме лови!”. Но го уловила туберкулозата, от която тичане няма...
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Не че той се е срамувал от своята влюбчивост, а тъй като очевидно някои от тези истории се отличават с неучтивост и безнаказаност, на което не се е гледало с положително око. Раковски не загатва за интимните си прекарвания на никое място - единствено в едно писмо се оплаква, че
станал “жалка жертва на обич от пръв поглед”
Хм, по-скоро много моми и женички са станали жертва на неговия копнеж и рискована природа...
В стиховете си обаче нееднократно излива любовна тъга:
Очи твои нежно
ми сърце уязвиха!
Всяка минута
душа моя тръпти мощно,
само твое лице ище,
плаче умилно!
Как, ах, люто почнах
от обич да страдая
и нищо друго на свят
веке не искам!..
Ах, допустимо ли е създател на тези редове да е “титанът на революцията”, както са го наричали?
Черногорският челник Джуро Матанович и Георги Раковски по времето, когато БРЦК води в Сърбия договаряния за по едно и също време въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, към 1861 година в Сърбия.
В някои произведения любовните слова се подреждат в стилния тогава акростих,който указва дамата на сърцето му - по този начин научаваме имената Ирина и Елисавета.
В биографичния разказ на Цветан Минков, излязъл през 1931 година, има и други имена - Евантия Колети, Ксения Пападопуло и Зоя, туркинята Зюмбюла, Фросо х.Христова, Пауника, Мариана... Към тях би трябвало да прибавим и американските пътешественички Макензи и Ърби, които признават в писмо “Ние го обикнахме много”, и позастарялата графиня Юсупова, а несъмнено и значително платени “жрици на нощта”. “Е-хее, да бяхте видели преди време бача си Раковски по какъв начин се движеше от време на време с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно!”, свидетелства Панайот Хитов.
А в едно писмо до сина си Стойко Попович ядно го кори, че е заживял в Цариград с “една руспия”, по която похарчил и доста пари... Не че бащите по това време много-много са се косили от разхайтения любовен живот на синовете си, но като става дума за напръскване на пари, нещата към този момент наподобяват иначе. Освен това любвеобилният синковец сякаш желал от татко си (1849 г.) да му откри сгодна нашенска мома, т.е. обещавал да стане човек като другите, да направи семейство, да завърти дом... Стойко Попович намерил такава мома (така и няма да научим коя е), само че
синът му повече дума не продумал да се задоми
и бащата изпаднал в конфузна обстановка пред родителите на избраницата.
За цариградския интервал на видния ни възрожденец Цани Гинчев твърди: “Раковски е имал и любовни завършения в Цариград, само че той не обичаше да споделя за тях. Помня единствено един път се изпусна внезапно и сподели, че имал от една гъркиня наследник. За тази гъркиня, струва ми се (други са ми разказвали), са желали да го венчаят и патриката един път проводил едного от своите хора да го уловят с клещи за врата и да го заведат в Патриаршията”.
Знае се сигурно, че след излизането си от пандиза през 1847 година Раковски се подвизава в града на Босфора като търговец и юрист. И за едното, и за другото имал страховит усет, знания и опит, насъбран по затвори и съдилища. Мечтата му е да натрупа положение и всички си мислят, че е с оглед да свие свое гнездо, та се оглеждат да му търсят подобаваща младоженка. Скоро обаче самичък си я намира, и то във Филибе, отново измежду известните и имотни фамилии.
Това е Теофана Чалъкова, с чиито двама братя създателят на “Горски пътник” има търговски каузи
Тя свети в “каймака” на тукашното общество със своя разум, обучение и хубост. Нещата стигат до годеж, който пропада най-вероятно по виновност на Раковски, податлив елементарно да се пали и бързо да изстива, пристрастен по нова идея.
Раковски със Стефан Чаушов, 1861 година, Галац
Каузата тоя път е финансова - през 1850 година Раковски в съдружничество с Мустафа бей изплаща за голямата сума от 800 000 гроша налозите на пловдивския панаир. Но претърпява цялостен провал този път и съдружникът му го вкарва за 3 месеца в пандиза поради насъбрани задължения. В историята още веднъж се намесва жена - красивата дъщеря на бея, която се влюбва в нашенеца и уверено декларира на татко си, че “ще го вземе”. Тук мненията се разделят - съгласно едни Раковски също бил вдлъбнат до уши, съгласно други единствено се преструвал, с цел да умилостиви бащата. Дори заречен да се потурчи! Беят в действителност му опрощава задълженията и даже му урежда работа в турската армия като преводач при Видинския паша. Всъщност тайното желание на неукротимия бунтовник е да шпионира в интерес на руснаците - таман се вихри Кримската война. Заловен след изменничество и изпратен под ескорт в Цариград, той скрито се свързва с бъдещия си тъст, който
с триста зора го отървава от въжето и го прибира в дома си
Според Боби Петров, един от първите биографи на Раковски, там той живял “под ласките на младата и хубава ханъмка - дъщерята на бея”. За да го увери в искреността си и да приспи бдителността на управляващите, нашият воин постоянно върви на джамия - срещат го даже облечен като член на дервишката фракция бекташи. Как ли се е забавлявал с това театро - той, дето обичал да се гизди и да върви постоянно с вирната глава, като паун! Приготовленията за сватбата вървят интензивно. Но тъкмо по Курбан-байрама “зетят” изчезва, дружно с доста скъпоценности и със златните пендари на бея лихвар. С тях Раковски заплаща авансово поръчаните униформи и оръжие за бъдещата си чета, с която на 18 юни поема към Източна Стара планина да подвига въстание.
Със сигурност се знае - от устни разкази, от песни, от мемоари на родственици - че Георги Сава Раковски е обичал с пламенна любов и честност единствено една жена
Където и да се е намирал по света, към нея са летели мислите му и писмата му, нея наричал “прелюбезната и премила”. Карал я да излезе в гората с приятелки да бере киселец, с цел да я зърне най-малко отдалеко. Това е сестра му Нанка, която му била като близнак по характер, смелост, темперамент. Нейната сродница Мери Тинева, към този момент в днешни дни, ще каже в своята документална книга за фамозния жанр: “Роклята й пречела да тръгне след него”. Нанка Търпанка, както са я наричали по семейството на мъжа й, с разплетени коси и раздърпани облекла се преструвала на луда пред турците, с цел да побягнат от нея, а тя да се добере неусетно до братовото укритие в планината. Изпълнен с деликатност и екстаз, той веднъж я изнесъл на върха чак, носейки я на ръце. Именно тя, зарязала мъж и деца, се е грижила за него в последните му месеци, а след това ще съпровожда костите му от Букурещ до София и ще рони горчиви сълзи по целия път - тъй като той бил й споделил: “Не плачи, дивло, мен патрон не ме лови!”. Но го уловила туберкулозата, от която тичане няма...
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ