Златният час, който никога не идва
Архивен кадър от проява на въздушни избавителни дейности, осъществени в синхрон сред държавни институции, неправителствени организации и частния бранш, обединени от една идея – опазването на човешкия живот - хеликоптер на " Лев Инс " и " Хели Ер ", екипи от БЧК, телефон 112, Спешна помощ, КАТ, Столична община и болница Лозенец. злополука
© Велко Ангелов В незабавната медицина има един термин, с който се разказва най-подходящото време за избавяне на потърпевши с тежки контузии. " Златният час " е интервалът след пострадването, когато има максимален късмет рецесията да бъде овладяна и животът да бъде избавен. За да се случи това, потърпевшият би трябвало да бъде докаран в границите на тези скъпи 60 минути в най-близката болница.
В страните с развита система за незабавна помощ от дълго време съществува система, която оказва помощ това да се случва. Въздушните коли за спешна помощ - особено оборудвани хеликоптери, са в положение да пренесат ранени в произшествия надалеч от обитаемоте места. Най-често това се случва при автомобилни произшествия и проблеми в планините.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Фотограф: Велко Ангелов
В България сходна система няма. Това има доста елементарно измерима цена - на година над 180 потърпевши при произшествия могат да останат живи, в случай че имаше хеликоптери за незабавна помощ. Доскоро тук имаше частни въздушни коли за спешна помощ, само че поради липса на организация и предпочитание от страна на страната компанията, която ги поддържаше, се отхвърли.
Фактът, че българската здравна система не предлага сходна услуга, е абсурден. Медицинските хеликоптери в действителност костват известна сума пари, само че съпоставена към бюджета на здравната каса, тя не наподобява изключително огромна. Истинската причина в България да няма въздушни коли за спешна помощ е същата, заради която положението на незабавната помощ тук е неприятно - липса на предпочитание, мотивация и добра организация от страна на страната. Пари има. Има и подготвени модели от други страни, които могат да се употребяват. Има и хора с нужния потенциал за другите детайли от системата за въздушна незабавна помощ. Това, което липсва, е свързващото звено сред тях - страната, която би трябвало да поеме самодейността и да сътвори организацията.
В министерството на опазването на здравето по документи работят към 280 души. Толкова са хората, които за към година и половина не дочакаха своя златен час поради неналичието на воля и предпочитание България да има съвременна незабавна помощ.
© Велко Ангелов В незабавната медицина има един термин, с който се разказва най-подходящото време за избавяне на потърпевши с тежки контузии. " Златният час " е интервалът след пострадването, когато има максимален късмет рецесията да бъде овладяна и животът да бъде избавен. За да се случи това, потърпевшият би трябвало да бъде докаран в границите на тези скъпи 60 минути в най-близката болница.
В страните с развита система за незабавна помощ от дълго време съществува система, която оказва помощ това да се случва. Въздушните коли за спешна помощ - особено оборудвани хеликоптери, са в положение да пренесат ранени в произшествия надалеч от обитаемоте места. Най-често това се случва при автомобилни произшествия и проблеми в планините.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Фотограф: Велко Ангелов
В България сходна система няма. Това има доста елементарно измерима цена - на година над 180 потърпевши при произшествия могат да останат живи, в случай че имаше хеликоптери за незабавна помощ. Доскоро тук имаше частни въздушни коли за спешна помощ, само че поради липса на организация и предпочитание от страна на страната компанията, която ги поддържаше, се отхвърли.
Фактът, че българската здравна система не предлага сходна услуга, е абсурден. Медицинските хеликоптери в действителност костват известна сума пари, само че съпоставена към бюджета на здравната каса, тя не наподобява изключително огромна. Истинската причина в България да няма въздушни коли за спешна помощ е същата, заради която положението на незабавната помощ тук е неприятно - липса на предпочитание, мотивация и добра организация от страна на страната. Пари има. Има и подготвени модели от други страни, които могат да се употребяват. Има и хора с нужния потенциал за другите детайли от системата за въздушна незабавна помощ. Това, което липсва, е свързващото звено сред тях - страната, която би трябвало да поеме самодейността и да сътвори организацията.
В министерството на опазването на здравето по документи работят към 280 души. Толкова са хората, които за към година и половина не дочакаха своя златен час поради неналичието на воля и предпочитание България да има съвременна незабавна помощ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ