Ново чудо! Разкриват тайните на Шишмановата крепост при Никопол
Археологическата група на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен продължава през това лято работата си по Шишмановата цитадела при Никопол и на древен кастел край Левски. Предстоят и предварителни изследвания посредством геофизични способи на избрани обекти в общините Кнежа, Долни Дъбник и Пордим. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция шефът на музея доктор Володя Попов.
В края на месеца плевенските археолози ще възобновят работата си по Шишмановата цитадела, известна и като Никополското кале, обвързвана с последните години на Втората българска страна, съобщи Българска телеграфна агенция.
-->
Д-р Попов напомни, че по този обект работата е прекратена за интервал от 30 години и възобновена преди две години от един от младите археолози в музея - Венко Иванов.
" Проучването на обекта, консервационно-реставрационните работи, подготовката и значителните промени по инфраструктурата са в една доста напреднала фаза ", означи шефът на РИМ-Плевен. Според него Шишманова цитадела, от един пропуснат ъгъл на Никопол, се трансформира в сериозна туристическа дестинация за акостиращите круизни кораби на пристанището на града.
" Обектът е точка в историята на България, защото с него се свързват последните години на цар Иван Шишман и края на Втората българска страна ", добави доктор Попов. Първите изследвания в Никопол са почнали със средства от музея и общината в крайдунавския град. В момента има дотации и от Министерството на културата.
Втората посока, в която ще работят плевенските археолози, е в община Левски. Ръководител на разкопките там е Владимир Найденов с съветник проф. Сергей Торбатов. Проучванията обгръщат древен кастел. Разкопават се структурите на кастела като през годините са открити разнообразни материали – пластика, метал, керамика, монети. По думите на доктор Попов при град Левски се разкрива една ера, обвързвана с живота и функционалността на Римската империя на територията на Балканския полуостров. Финансирането е напълно от Общината като музеят поема част от разноските, свързани с екипа.
Другият обект, на който работят археолози от екипа на Плевенския музей, е римската крайпътна станция " Ад Путеа " край село Рибен, община Долна Митрополия. Там се осъществя план по трансгранична стратегия за съдействие сред България и Румъния от предходния програмен интервал. Археологическите изследвания са спрени поради плана, само че не и дейностите по създаване на обекта като туристически център.
В момента на място там е археологът Владимир Найденов. " Извършват се консервационно-реставрационни работи, които целят преобразяване на археологическия обект в туристическа дестинация. Реставрират се уреди, свързани с фортификацията на станцията, със постройките в нея ", означи доктор Попов.
Освен с работата по тези три обекта, археолозите от РИМ – Плевен насочват старания и към още три общини в региона – Кнежа, Долни Дъбник и Пордим. Там предстоят предварителни изследвания посредством геофизични способи на избрани обекти. Целта е откакто има изясненост, да се кандидатства за финансиране за бъдеща теренна работа.
В община Пордим напъните ще са съсредоточени към проучвания към село Вълчитрън, където е открито известното Вълчитрънско богатство. Проучванията ще се извършат с финансиране, обезпечено от Община Пордим, като задачата е да се локализира антично населено място от тракийския интервал.
В региона на село Бреница, община Кнежа, още веднъж с финансиране на локалната администрация, ще се изследва посредством геофизични способи различен знаков обект, който е с характерности от каменно-медната ера.
При село Садовец в община Долни Дъбник работата на археолозите ще е ориентирана към останките от ранновизантийска цитадела. " Част от укрепителните стени и постройките са забележими - на към метър и половина над земята и това и могло да стане сериозен археологически обект за общината ", счита доктор Попов. По думите му без разбирането на локалните управляващи всички тези изследвания не биха могли да се осъществят.
" С сътрудниците работим методично, в проекция не да търсим сензацията, която с повече шанс е неизбежна в нашата работа. Сензации постоянно ще има, само че историята желае малко по-друга методология. Ние се стремим да изградим една картина на хронологическото развиване на обществата в района ни и оттова да дадем една картина за историята на тази част на Балканския полуостров и на България ", заключи доктор Попов.
В края на месеца плевенските археолози ще възобновят работата си по Шишмановата цитадела, известна и като Никополското кале, обвързвана с последните години на Втората българска страна, съобщи Българска телеграфна агенция.
-->
Д-р Попов напомни, че по този обект работата е прекратена за интервал от 30 години и възобновена преди две години от един от младите археолози в музея - Венко Иванов.
" Проучването на обекта, консервационно-реставрационните работи, подготовката и значителните промени по инфраструктурата са в една доста напреднала фаза ", означи шефът на РИМ-Плевен. Според него Шишманова цитадела, от един пропуснат ъгъл на Никопол, се трансформира в сериозна туристическа дестинация за акостиращите круизни кораби на пристанището на града.
" Обектът е точка в историята на България, защото с него се свързват последните години на цар Иван Шишман и края на Втората българска страна ", добави доктор Попов. Първите изследвания в Никопол са почнали със средства от музея и общината в крайдунавския град. В момента има дотации и от Министерството на културата.
Втората посока, в която ще работят плевенските археолози, е в община Левски. Ръководител на разкопките там е Владимир Найденов с съветник проф. Сергей Торбатов. Проучванията обгръщат древен кастел. Разкопават се структурите на кастела като през годините са открити разнообразни материали – пластика, метал, керамика, монети. По думите на доктор Попов при град Левски се разкрива една ера, обвързвана с живота и функционалността на Римската империя на територията на Балканския полуостров. Финансирането е напълно от Общината като музеят поема част от разноските, свързани с екипа.
Другият обект, на който работят археолози от екипа на Плевенския музей, е римската крайпътна станция " Ад Путеа " край село Рибен, община Долна Митрополия. Там се осъществя план по трансгранична стратегия за съдействие сред България и Румъния от предходния програмен интервал. Археологическите изследвания са спрени поради плана, само че не и дейностите по създаване на обекта като туристически център.
В момента на място там е археологът Владимир Найденов. " Извършват се консервационно-реставрационни работи, които целят преобразяване на археологическия обект в туристическа дестинация. Реставрират се уреди, свързани с фортификацията на станцията, със постройките в нея ", означи доктор Попов.
Освен с работата по тези три обекта, археолозите от РИМ – Плевен насочват старания и към още три общини в региона – Кнежа, Долни Дъбник и Пордим. Там предстоят предварителни изследвания посредством геофизични способи на избрани обекти. Целта е откакто има изясненост, да се кандидатства за финансиране за бъдеща теренна работа.
В община Пордим напъните ще са съсредоточени към проучвания към село Вълчитрън, където е открито известното Вълчитрънско богатство. Проучванията ще се извършат с финансиране, обезпечено от Община Пордим, като задачата е да се локализира антично населено място от тракийския интервал.
В региона на село Бреница, община Кнежа, още веднъж с финансиране на локалната администрация, ще се изследва посредством геофизични способи различен знаков обект, който е с характерности от каменно-медната ера.
При село Садовец в община Долни Дъбник работата на археолозите ще е ориентирана към останките от ранновизантийска цитадела. " Част от укрепителните стени и постройките са забележими - на към метър и половина над земята и това и могло да стане сериозен археологически обект за общината ", счита доктор Попов. По думите му без разбирането на локалните управляващи всички тези изследвания не биха могли да се осъществят.
" С сътрудниците работим методично, в проекция не да търсим сензацията, която с повече шанс е неизбежна в нашата работа. Сензации постоянно ще има, само че историята желае малко по-друга методология. Ние се стремим да изградим една картина на хронологическото развиване на обществата в района ни и оттова да дадем една картина за историята на тази част на Балканския полуостров и на България ", заключи доктор Попов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ