ОББ: Реален ръст на БВП от 2% за полугодието
Анализирайки последните налични данни за макроикономическите знаци, ОББ разяснява основните трендове в динамичността на Брутният вътрешен продукт, безработицата, междинната работна заплата и инфлацията в страната.
Анализаторите на банката регистрират, че съгласно предварителните изгладени данни на Национален статистически институт през второто тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.8% действително на годишна база.
„ Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), заради към момента високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесияв най-големия търговски сътрудник Германия, покачване на лихвите за компаниите и други “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
През второто тримесечие растежът на Брутният вътрешен продукт се движеше от крайното ползване, което се форсира умерено - с 1.3% по отношение на съответното тримесечие на 2022 година, и от вложенията, чието действително нарастване доближи 3.4% на годишна база.
„ Въпреки че потреблението набъбна умерено, поради огромния си условен дял (76.5% от БВП), то стабилизира растежа на стопанската система като цяло, който в допълнение се ускори от по-интензивния растеж при вложенията, въпреки техния по-нисък условен дял (19.2% от БВП). Наистина, позитивен факт за тримесечието бе растежът на вложенията, за трето следващо тримесечие, след седем тримесечия на спад преди този момент. Освен това и чистият износ бе позитивен, заради годишно стесняване на износа с 0.8% и закъснение на вноса с 6.7%. “, добави Калчев.
„ За първото шестмесечие на годината се обрисува действителен растеж от към 2.0%, а за второто шестмесечие чакаме известно закъснение до към 1.5% в благозвучие с световната наклонност. Според нас растежът за цялата 2023 година ще доближи 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамичността на икономическата интензивност през третото и изключително през четвъртото тримесечие на годината, когато се обрисува скупчване на някои опасности – повишаване на лихвеното ниво, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и други “, предвижда доктор Калчев.
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на равнището си от края на първото от 4.0%.
„ Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до така наречен естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и отворения темперамент на националната стопанската система в Европейски Съюз. На този декор, междинната работна заплата разумно още веднъж се увеличи (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), само че осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което отново е напредък над темпа на годишната инфлация, само че по-умерен и здравословен за стопанската система. “, обясни Емил Калчев.
Инфлацията през юли набъбна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 година Базисната инфлация (без храни и горива) надлежно също набъбна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„ Причина за към момента двуцифрената базисна инфлация е по-бързото намаляване при цените на силата и храните спрямо тези на останалите потребителски артикули и услуги. Във етапа на повишаване, точно силата и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се популяризира към останалите артикули и услуги, чиито цени в този момент спадат по-бавно от силата и храните, с което задържат и общата инфлация на релативно високи равнища. “, заключи господин Калчев.
Анализаторите на банката регистрират, че съгласно предварителните изгладени данни на Национален статистически институт през второто тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.8% действително на годишна база.
„ Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), заради към момента високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесияв най-големия търговски сътрудник Германия, покачване на лихвите за компаниите и други “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
През второто тримесечие растежът на Брутният вътрешен продукт се движеше от крайното ползване, което се форсира умерено - с 1.3% по отношение на съответното тримесечие на 2022 година, и от вложенията, чието действително нарастване доближи 3.4% на годишна база.
„ Въпреки че потреблението набъбна умерено, поради огромния си условен дял (76.5% от БВП), то стабилизира растежа на стопанската система като цяло, който в допълнение се ускори от по-интензивния растеж при вложенията, въпреки техния по-нисък условен дял (19.2% от БВП). Наистина, позитивен факт за тримесечието бе растежът на вложенията, за трето следващо тримесечие, след седем тримесечия на спад преди този момент. Освен това и чистият износ бе позитивен, заради годишно стесняване на износа с 0.8% и закъснение на вноса с 6.7%. “, добави Калчев.
„ За първото шестмесечие на годината се обрисува действителен растеж от към 2.0%, а за второто шестмесечие чакаме известно закъснение до към 1.5% в благозвучие с световната наклонност. Според нас растежът за цялата 2023 година ще доближи 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамичността на икономическата интензивност през третото и изключително през четвъртото тримесечие на годината, когато се обрисува скупчване на някои опасности – повишаване на лихвеното ниво, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и други “, предвижда доктор Калчев.
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на равнището си от края на първото от 4.0%.
„ Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до така наречен естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и отворения темперамент на националната стопанската система в Европейски Съюз. На този декор, междинната работна заплата разумно още веднъж се увеличи (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), само че осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което отново е напредък над темпа на годишната инфлация, само че по-умерен и здравословен за стопанската система. “, обясни Емил Калчев.
Инфлацията през юли набъбна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 година Базисната инфлация (без храни и горива) надлежно също набъбна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„ Причина за към момента двуцифрената базисна инфлация е по-бързото намаляване при цените на силата и храните спрямо тези на останалите потребителски артикули и услуги. Във етапа на повишаване, точно силата и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се популяризира към останалите артикули и услуги, чиито цени в този момент спадат по-бавно от силата и храните, с което задържат и общата инфлация на релативно високи равнища. “, заключи господин Калчев.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ