Алберт Айнщайн е знаел, че четенето е от основно значение

Алберт Айнщайн е знаел, че четенето е от главно значение за образованието на децата и тяхното бъдещо пътешестване в живота.

Писателката Мария Де Брабандере, създател на романа за деца „ Магическата Луна “ споделя за ФАКТИ : „ Интересният разказ за децата не е единствено развлечение. Те съпреживяват, мислят, доразвиват концепциите, съпоставят се с героите, научават се да бъдат сериозни, плануват изхода на историята. Ако текстът, който четат, е написан с хубав език, те неизбежно ще пресъздавам и в всекидневието новите думи, които са им създали усещане. Затваряйки последната страница на книгата, детето отваря мозъка си за нови прочувствени, словесни и нравствени кръгозори. “

Наред с това да бъде вълшебен портал към други измерения, където хората откриват други действителности, четенето е също на практика потребно и е от фундаментално значение за развиването на децата. Ето няколко аргументи, поради които си заслужава да окуражавате децата си да четат:

1. Подобрява концентрацията.
Системното фокусиране върху текста построява положителния табиет на детето да се концентрира и върху други източници на информация. Доказано е, че учениците, които четат повече книги, се оправят по-добре в учебно заведение.
2. Стимулира паметта.
Четенето на книга подтиква паметта. За да разбере историята, детето би трябвало да запомни героите, местата и съпътстващите сюжета елементи. Обширното изложение развива паметта и асоциативните качества на детето.
3. Откриват нови светове.
Чрез четенето децата откриват хора, места и събития отвън техния персонален опит. Пред тях се откриват нови хрумвания и разбирания, разнообразни от личните им и тези на заобикалящите ги. Децата отварят съзнанието си за непознати усещания и действителности. Няма подозрение, че е най-хубавият способ за образование.
4. Упражнява мозъка.
Колкото повече детето упражнява мозъка си, толкоз по-лесно учи, схваща и обогатява речника си.
5. Стимулира мисловния развой.
С четенето идва разбирането и аналитичните мисловни спобосности. Например, детето планува какво ще се случи, а това на процедура е предизвикателство да се мисли за разнообразни вероятни изходи от съответната обстановка.
6. Докосва страстите.
Когато четем, ние сме съпричастни с страстите на героите. Това развива сетивата ни за състрадание и съпреживяване в живота.
7. Развива и обогатява езиковите качества.
Децата възпроизвеждат звуците, думите и речта на заобикалящите ги хора. Това построява речник, стеснен за тази среда. Когато вие четете на детето, то още веднъж чува вашия глас и обръща повече внимание на интонацията, в сравнение с самата дума. Когато то вземе книгата в ръце, изпада в обстановка „ аз и текста “. За да вникне в наличието, детето би трябвало да прочете, проучва и запомни новите думи. Това естествено води до обогатяване на речника и насърчаване на артикулацията. Ако желаете детето ви да научи нов език, четенето е наложително. Тук идват на помощ двуезичните книги. Добър образец за нов забавен разказ за деца на български и британски език е „ Магическата Луна “, чийто създател е Мария Де Брабандере.
8. Развива въображението.
Докато четем, построяваме образна картина. Представяме си по какъв начин наподобяват героите, свързваме се мисловно и прочувствено със събитията и се съпоставяме с характерите.
9. По-добро показване в учебно заведение.
Изследвания сочат, че възпитаници, които четат книги от ранните си детски години, се показват по-добре в учебно заведение от техни връстници, за които четенето е изтезание.
10. Източник на развлечение.
Децата търсят забава във всичко, което вършат. Четенето може да е развлечение, в случай че съумеят да развият обич към книгата и дарба да се концентрират и да съпреживяват случките в повествованието. Тогава те ще се смеят на всяка хумореска в текста и ще се вживяват в събитията и страстите на героите.
11. Води до по-добра самокритика.
Доказано е, че децата, които обичат „ дебели книги “ развиват по-добра самокритика от други на тяхната възраст, които „ ненавиждат “ да четат. Нерпиязънта към четенето постоянно води до обезкуражаване, самоизолиране в клас и „ спотаяване “ по време на образователни занятия.