Информационната мъгла около Еврозоната
Ако парите са вашата вяра за самостоятелност, в никакъв случай няма да я получите. Единствената същинска сигурност, която човек може да има в този свят е ресурс от познание, опит и качества. – Хенри Форд
Всеизвестно и неоспоримо е, че парите вършат един човек подвластен от различен, една компания от друга, една страна от друга страна. А най-силна е онази страна, която печата парите/валутата, тъй като всички останали са подвластни от нейното снизхождение да отпусне повече банкноти при потребност. Засега на България е позволено да сече единствено българските евромонети, които да дрънкат вместо бонбонки в празните джобове на по-голямата част от популацията.
Продължава да се усилва мъглата към изгодите и изгодите от присъединяване на България в Еврозоната. Дискусиите нормално приключват със заключението „ България се е задължила да одобри еврото с контракта за участие в Европейски Съюз “. Налага се изводът, че влизането в Еврозоната е повече с политически, в сравнение с с стопански нюанс. Както влизането в Европейски Съюз е взето на политическа база, без референдум и публично разискване на контракта за присъединение, по този начин се повтаря и с приемане на еврото. Основните изгоди се свеждат до банковата система-ниски лихви, липса на такси за превалутиране, по-добър надзор върху кредитната активност и така нататък Друг объркващ мотив е присъединението към Клуба на богатите. Не се изяснява обаче, че тяхното „ благосъстояние “ е условно, защото задълженията им са повече от брутния вътрешен артикул. На елементарния жител нито една банка няма да даде заем в случай че има задължения. А България с най-ниска задлъжнялост ще би трябвало солидарно да поемем тези задължения. Поне към този момент това не се оспорва от последователите за приемане на еврото. Същевременно не се дискутира по какъв начин да запазим България от това задължение, от повишение задълженията на България, с цел да купуваме облигации на тези „ богати “ страни. А тези нови задължения за непознати стопански системи не разрешават за стабилно икономическо развиване на страната и повишение благосъстоянието на популацията. Това се удостоверява от Маастрихтските критерии, които не включват нито един обвързван със стандарта на живот и ангажимент за повишение му след приемане на еврото. Същевременно самите критерии не се съблюдават от членките на Еврозоната-задлъжнялостта пораства под погледа на Европейската централа банка и Европейския парламент и Комисия.
Процедурата при макроикономически несъответствия (ПМД) е приложена за първи път през 2012 година Няколко страни надвишават праговете на съвсем половината от индикаторите, само че Европейската комисия (ЕК) не открива несъразмерни несъответствия в нито една от държавите-членки. За 2013 година Европейска комисия към този момент приема, че има несъразмерни несъответствия в две страни – Словения и Испания, което евентуално се дължи на нарастването на несъответствията по отношение на равнищата през 2012 година От момента на основаването на ПМД през 2012 година броят на страните членки се усилва от 12 на 19 сред 2012 година и 2016 година, и по-късно с известни съмнения спада още веднъж до 12 през 2021 година Държавите, за които се смята, че са обект на несъответствия, също в началото се усилват от 12 на 16 сред 2012 година и 2015 година, само че спадат до 9 през 2020 и 2021 година По отношение на несъразмерните несъответствия страните се усилват от 0 на 6 сред 2012 година и 2017 година, само че по-късно спадат до 3 през 2018 и се задържат към този момент на това равнище. Комисията към момента не е предложила пускане на процедура при несъразмерни несъответствия, макар че Съветът и Европейската централна банка предизвикват потреблението на процедурата в цялостния ѝ капацитет. Някои от страните основателни като Белгия, Франция, Нидерландия и Люксембург, редовно не се показват добре по индикатора Дълг на частния бранш като % от Брутният вътрешен продукт. Отново Белгия и Франция, само че този път дружно с Италия и Германия редовно минават прага на индикатора Брутен консолидиран държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт. По-късно включилите се страни почтено не дават отговор на критерия Нетна интернационална капиталова позиция като % от Брутният вътрешен продукт (Eurostat, 2022).1
Очаква се 10-те най-големи европейски стопански системи да продадат държавни облигации на стойност към 1.3 трлн. евро през 2023 година Малко над половината от това предложение ще бъдат нови пари, след връщане на падежиращия дълг. Това е плашещо огромно нарастване в чистото ново предложение от към 340 милиарда евро, съгласно анализатори от NatWestGroupPlc, запитани от Bloomberg. В допълнение към натиска, процесът на количествено стягане на паричната политика от ЕЦБ (лихвите по депозитите да доближат до 3,75% към 2 февруари т.г. и се запазят на равнище 2,4% през 2024 г.), който стартира през март, ще добави най-малко още 150 милиарда евро, които да бъдат поети от пазарите на облигации тази година. Всеки финансист елементарно може да допусна какви ще бъдат лихвите по заемите, респ. би трябвало да се не помнят евтините заеми, което е един от лакмусите за влизане в Еврозоната.
Моментът за закупуване на тези нови скъпи бумаги е неприятен, защото централните банки в международен мащаб са се трансформирали в чисти продавачи след усиленото пазаруване вследствие на международната финансова рецесия и в сянката на коронакризата.
Инфлацията в еврозоната остава доста надалеч от задачата на ЕЦБ от 2%. Примамването на вложителите да се намесят разчита на подобряваща се инфлационна среда
Най-големият спомагателен чист кредитополучател ще бъде Германия , която фрапантно промени метода си към финансирането. Тази година ще се стреми да продаде сред 300 и 350 милиарда евро облигации, към половината от които ще бъдат нови пари. Това е близо три пъти по отношение на миналогодишната чиста сума.
Тъй като Германия е пример за европейските пазари на държавни облигации, неочакваният скок в нейното предложение съставлява по-голям проблем за Блока. Тъй като доходността се усилва, с цел да притегли вложители, възходящите разноски по дълга ще бъдат увеличени и в по-малко фискално постоянните народи. Това важи изключително за дълготрайния дълг, което би трябвало да докара до изостряне на кривите на рентабилност.
Италия остава проблематичното дете на района. Въпреки огромното количество помощ от Европейски Съюз тя към момента би трябвало да продаде облигации на стойност 350 милиарда евро тази година. Необходимите нови парични средства са 67 милиарда евро. Това е основна смяна от последните години, когато чистото условие в действителност беше негативно, с помощта на огромните покупки на ЕЦБ за количествено облекчение. Устойчивостта на дълга на Италия към този момент е в несигурна позиция, защото доходността на 10-годишните облигации се е нараснала повече от три пъти през последната година до към 4.3% сега.2
Бързо възходящите лихвени проценти доста усилиха разноските за обслужване на дълга Правителствата от еврозоната и показаха опасения по отношение на устойчивостта на дълга. Ние оценяваме тежестта на държавния дълг към този момент се е нараснал доста предходната година, най-малко във Франция и Италия (от 1,4% на 2,1% от Брутният вътрешен продукт и от 3,6% до 4% от Брутният вътрешен продукт, съответно). Въпреки че организациите за ръководство на дълга са обезпечили все по-дълги падежи (претегленият междинен падеж варира сред 7,9 години в Германия и Италия и 8,6 години във Франция), допринасяйки за понижаване на рисковете от възобновяване, устойчивостта на дълга ще остане в светлината на прожекторите.3
Държавен дълг по отношение на брутния вътрешен артикул на страните от Еврозоната
Няма пояснение, няма опрощение. Може би се търсят нови донори в лицето на страните, които са към момента отвън Еврозоната- Чешката република, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Досега вероятно съзнателно не се споделя информация за какво тези страни към този момент отхвърлят да одобряват еврото. Тяхното мнение обаче е обществено:
Швеция
Основните причини против присъединението към еврото са, че последните стопански триумфи на Швеция се дължат частично на отхвърли да одобри еврото. Тези, които се опълчват на приемането на еврото, настояват, че отводът на Швеция да одобри еврото е облагодетелствал стопанската система и че участието в еврозоната в действителност би навредило на опциите на Швеция. Този въпрос е доста обсъждан със съществени доказателства от двете страни и известна степен на неустановеност по въпроса.
Другият мотив е, че въпреки Швеция да наподобява лимитирана във връзка с паричната политика, която следва, независимостта, която поддържа, като управлява личната си валута, е доста потребна по време на рецесия.
Ако Швеция се причисли към еврото, контролът върху паричната политика ще бъде изцяло предаден на еврозоната, която работи като колектив в полза на групата като цяло. Въпреки че Швеция ще може да взе участие във вземането на решения, равнището на въздействие, което те фактически биха могли да упражняват, ще бъде понижено или даже нищожно.
Аргументът е, че като отхвърля да одобри еврото и като поддържа самостоятелност на паричната политика (макар и тя да е ограничена), Швеция е доста по-способна да преодолее локализираните финансови рецесии, в сравнение с другояче би била. При участието в еврозоната е доста малко евентуално паричната политика да бъде задоволително съобразена с потребностите на Швеция.4
Чешка република
През 2018 година 57% от търговията на Чехия се реализира със страни от еврозоната (колкото и България), като една трета от нея се прави само със прилежаща Германия. Това е в внезапен контрастност със 17% от търговията, осъществена с членове на Европейски Съюз отвън еврозоната. Във финансово и комерсиално отношение Чешката република е надълбоко вкоренена в еврозоната посредством локалната търговия и износа си. неохотното участие в еврозоната може да се дължи на два съществени фактора – а точно суверенитет и политика. Чешката република има мощна национална горделивост и доста чехи се възхищават на тяхната самостоятелна парична политика, която включва ниско равнище на дълг и постоянни обществени финанси, всички от които са съдействали за подсилване на устойчивостта на стопанската система.
Освен това, несъмнено, има и политически аргументи за придвижването на страната: в анкета, извършена посредством Евробарометър, беше открито, че единствено 33% от популацията поддържа еврото, което я прави страната-членка на Европейски Съюз отвън еврозоната с минимум социална поддръжка , макар че този дял наподобява се е нараснал в най-новите изследвания.5
Обобщените опасания са: 6
Финансовата рецесия от 2007-2008 година разкри някои клопки на еврото. Някои
стопански системи от еврозоната пострадаха повече от други (примери са Гърция, Испания, Италия и Португалия).
Поради неналичието на икономическа самостоятелност, тези страни не можаха да
дефинират парични политики, с цел да насърчат най-добре личното си възобновяване. Бъдещето на еврото ще зависи от това по какъв начин се развиват политиките на Европейски Съюз, с цел да се оправят с паричните провокации на обособените народи в границите на единна парична политика.
Англия не одобри еврото защото то не отговори позитивно на
теста от 5 въпроса, а точно:7
Бизнес циклите и икономическите структури би трябвало да са задоволително
съвместими, с цел да може Обединеното кралство да живее с лихвените проценти в еврозоната.
Системата би трябвало да има задоволителна еластичност, с цел да се оправи както с
локални, по този начин и с общи стопански проблеми.
Приемането на еврото би трябвало да сътвори удобни условия за
компании и лица, инвестиращи в Обединеното кралство.
Еврото ще разреши на промишлеността на финансовите услуги на нацията
да остане в конкурентна позиция в интернационален проект.
Приемането на еврото би трябвало да насърчи по-висок напредък, непоклатимост
и дълготрайно увеличение на работните места.
Критериите от Маастрихт не третират индикаторите за богатство. Пример Румъния не ги извършва, а по-стандарт на живот изпревари от дълго време България.
През 2000 година датчаните гласоподават дали страната да се причисли към еврозоната. Тогава 53,2% от гласоподавателите вземат решение, че страната им би трябвало да резервира националната си валута. Според някои наши икономисти и популацията на Дания като това на България „ няма “ финансова просветеност?
В сряда 22.01.2023 година Европейската централна банка подписа съглашение за надзорно съдействие с шест страни от Европейски Съюз, които са отвън еврозоната, като това ще задължи Чешката република, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция „ постоянно “ да обменят данни с ЕЦБ по въпроси, свързани с надзора.
„ Меморандумът за съгласие (MoU) също по този начин предизвиква ЕЦБ и националните способени органи да се осведомят взаимно за планувани ограничения, които могат да са от голяма важност за дилемите на другия орган. Това може да помогне за понижаване на рисковете от фрагментация на европейските банкови пазари във времена на стрес “, се показва в известието на Европейска централна банка.
„ Някои банки под надзора на ЕЦБ имат дъщерни сдружения или обилни кредитни експозиции към тези страни членки и правят забележителна част от активността си там “, уточни още ЕЦБ.8 Явно зависимостта от комерсиалните взаимоотношения въздейства върху финансовата самостоятелност.
В мъглата от прекомерно въодушевено, популистко про-европейско говорене не остава опция да се направи сериозна оценка или да се организира логичен спор върху главната алтернатива, пред която е изправена страната ни. От една страна еврото, създаващо явен честен риск за политиците да харчат безрасъдно, и от друга левът с валутен ръб и аварийна валута немската марка, дисциплинирал хиперинфлация и държавна върхушка с дългогодишни обичаи в грабежа през държавния бюджет.9
Еврото на процедура е споделен запас сред всички страни членки на еврозоната. То не е национална валута на Германия или Франция, а „ обща “ валута, която се употребява от всички. И по този начин се стига до нещастието на общото прилагане. Какъв е смисълът от съществуването на писани правила, в случай че никой не ги съблюдава? И още повече – в случай че никой не ги постанова? Европейските институции надалеч повече обичат да дават „ краткотрайни “ изключения от разпоредбите, времетраенето на които продължава години наред откакто рецесиите, заради които са въведени изключенията, към този момент са отшумели. Порочните резултати от нещастието на общото прилагане се задълбочават от ден на ден и повече, а все по-високият риск от тежка рецесия и даже разпад на паричния съюз се тушира само от непрестанното отпечатване на пари от страна на ЕЦБ. Печатане, за което всички данъкоплатци в еврозоната заплащат със загуба на стойност на своите заплати и спестявания. Към този миг салдото на ЕЦБ се равнява на 63% от Брутният вътрешен продукт на цялата еврозона. Изглежда неизбежно този % да доближи и надмине 100.
Това е неизбежната траектория на порочната конструкция на еврозоната. България е индиректно повлияна от тази покруса, най-малкото заради обстоятелството, че левът има закрепен курс към еврото и заради това, че е част от по-широкото семейство на Европейския съюз. Искаме ли обаче да сме повлияни и непосредствено? Да си сложим главата в торбата и сбогувайки се с паричния ни суверенитет да приемем обща валута, която във всяко структурно отношение е обречена? Отговорът, уповавам се, е не. И преди служебно или постоянно държавно управление да взима сходни решения, е добре освен то, само че и жителите да са наясно какви са рисковете.10
Изводи:
Защо Правителството на България не се заинтересува за какво тези 6
страни към момента не имат намерение да одобряват еврото? Защо то не заинтересува за какво еврото не устоя теста във Англия през 1997г., извършен от Гордън Браун, тогавашен министър на финансите?
Защо не се дискутира бъдещото на Европейски Съюз и Еврозоната, откакто данните
са обезпокоителни точно по повод покачване на дълга и освен това на водещите страни.
Държавен дълг. Текущи и спомагателни разноски за финансиране 3
Следва ли България да споделя този дълг, която остава най-бедната страна в Европа, само че и с най-нисък дълг? Няма ли това да докара до още по-голямо обедняване на популацията?
Как България ще отстоява националния интерес за икономическо
развиване, респ. следва ли до последва участта на Гърция Италия, Португалия, откакто нейното присъединяване в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е едвам 0,3% и вероятно към 6-7 % вероятно присъединяване в капитала на ЕЦБ. Каква тежест ще имат тези проценти при взимане на решения от нея. Още повече, че според член 10,2 от Устава на ЕЦБ „ всеки член на Управителния съвет разполага с един глас. Считано от датата, на която броят на членовете на Управителния съвет надхвърли 21, всеки член на Изпълнителния съвет ще разполага с един глас, а броят на шефовете с право на глас ще бъде 15. Тези права на глас се дават и разпределят на ротационен принцип, както следва:
считано от датата, когато броят на шефовете надвиши 15, до момента в който
доближи 22, шефовете са разпределени в две групи в сходство с класиране по размера на каузи на държавата-членка, чиято е съответната национална централна банка в съвкупния БВП по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
когато броят на шефовете доближи 22, шефовете се разпределят
в три групи според класиране, учредено на горните критерии. Първата група се състои от петима шефове и разполага с четири гласа при гласоподаване. Втората група се състои от половината от общия брой на шефовете, като всяка дроб се закръгля до най-близкото цяло число, и разполага с осем гласа при гласоподаване. Третата група се състои от останалите шефове и разполага с три гласа при гласоподаване, като във всяка група шефовете имат своето право на глас за идентичен интервал от време . “
А съгласно член 238 от Договора за действие на Европейски Съюз:
1. За актовете, които изискват нормално болшинство, Съветът работи с болшинство от съставляващите го членове.
2. Чрез дерогация от член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, считано от 1 ноември 2014 година и при съблюдаване на наредбите, избрани в Протокола по отношение на преходните разпореждания, в 26.10.2012 година BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/153 случаите, в които Съветът не работи по предложение на Комисията или на висшия представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, квалифицираното болшинство се дефинира като равно на минимум 72 % от членовете на Съвета, представляващи държави-членки, които обгръщат минимум 65 % от популацията на Съюза.
3. Считано от 1 ноември 2014 година и при съблюдаване на наредбите, избрани в Протокола по отношение на преходните разпореждания, в случаите, в които, в приложение на Договорите, не всички членове на Съвета вземат участие в гласуването, квалифицираното болшинство се дефинира, както следва:
а) Квалифицираното болшинство се дефинира като равно на минимум 55 % от членовете на Съвета, представляващи участващите държави-членки, които обгръщат минимум 65 % от популацията на тези страни. Блокиращото малцинство би трябвало да включва най-малко минималния брой членове на Съвета, представляващи повече от 35 % от популацията на участващите държави-членки, плюс един член, като в противоположен случай се приема, че е налице квалифицирано болшинство. 11
Защо не се дискутира къде ще бъде мястото на България при вземането на решения от ЕЦБ и ще има ли право на несъгласие на решения, които са срещу националния интерес?
Защо не се разисква в обществото какви условия следва да сложим при
приемането ни в Еврозоната като да вземем за пример:
Възможност да субсидираме обособени браншове, имащи отношение към
националната сигурност като селско стопанство, енергетика и други
Право за взимане на кредите с лихви по-ниски от ЕЦБ от други финансови
институции и без да се постанова координиране с ЕЦБ ;
Право на присъединяване в други стопански съюзи за диверсифициране на
капацитети пазари и привличане на вложения?
Право да имаме запаси в други валути с изключение на в евро (еврото е на 8 място при
най-скъпите валути по отношение на долара), за по-леко превъзмогване на финансови кризи;
Да не се ръководи от ЕЦБ златния запас на страната по никакъв мотив и
по никакъв метод, защото валутните запаси на ЕЦБ са основани посредством прехвърлянето на задгранични аварийни активи от националните централни банки (НЦБ) в еврозоната.
Или като стадо би трябвало да влезем в една система, от която не се позволява излизане. Защо не се дискутират разнообразни сценарии-песимистичен, оптимистичен и реален и на тяхна база да се избере оптималния, както и условия към Еврозоната/ЕЦБ. В контракта за присъединение към Европейски Съюз няма ограничавания за слагане на условия при уговорката за приемане на еврото. Не изисква ли това необикновен разбор по повод бъдещето на Европейски Съюз и Еврозоната при зараждащи доста по-мощни стопански групировки и зони, планове за въвеждане на нови аварийни валути и така нататък, а да се възприемат лимитирани като размер и гаранции съждения за изгодите от приемането на еврото. На мненията за негативите за страната и популацията от влизането в Еврозоната не се отделя внимание, не се позволяват до разбор и полемика причините на създатели като проф. Ханке-икономист от САЩ12, Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " 2004-2008 г.13, Паоло Савона- италиански икономист, професор и политик, италиански министър по европейските въпроси от 1 юни 2018 година до 8 март 2019 година, Патрик Диксън- поучава старши екипи в доста от най-големите корпорации в Европа по отношение на необятен набор от световни трендове, в това число макроикономически въпроси14, Питър А. Хол-професор по европейски проучвания на Фондация Круп в Департамента по ръководство на Харвардския университет и непрекъснат учител в Центъра за европейски проучвания Minda de Gunzburg15, Питър Диксън-австралийски икономист, прочут с работата си в теорията на общото равновесие и изчислимите модели на общото равновесие, създател на няколко книги и повече от двеста университетски публикации за икономическо моделиране и разбор на икономическа политика16 и други Според някои наши политици, икономисти и лобисти те би трябвало да се причислят към групата на еврофобите и това се приема като обикновено опрощение да не се обръща внимание на техните тези и позиции. Но на България й трябват българофили, защото за разлика от контракта за присъединение към Европейски Съюз, няма опция за излизане от Еврозоната, което опонира на интернационалното право, тъй като наподобява на тирания. Защо толкоз анализаторски структури, политолози и икономисти не разработят и показват за публично разискване позиция на България по отношение на приемането на еврото. Това се основава на правилото на взаимност въведен от Европейски Съюз през март 2021 година А в случай че се приложи правилото на пропорция би следвало да са транспарантни изгодите за ЕЦБ, респ. Европейски Съюз и България от влизането на България в Еврозоната. Според АНТИ РИНЕ, министър-председател на Финландия, по време на председателство на Финландия на Европейски Съюз (от 6.6.2019 година до 9.12.2019 година декларира „ Прозрачността на резултатната връзка са значими принадлежности за съкращаване на дистанцията сред Европейски Съюз и гражданите, за подсилване на демокрацията и противодействие на дезинформацията. Трябва да работим дружно за намирането на прагматични пътища, с цел да стане процесът на взимане на решения в ЕС по-открит и разбираем за жителите “. Не единствено послушните политици, само че всички жители на България би трябвало да получат приемливи и ангажиращи отговори на всички въпроси, които имат по отношение на приемането на еврото. Това е тяхно право и Европейския съвет и Комисията би трябвало да го съблюдават и не би трябвало да го трансферират на националните държавни управления. По подобен метод тези институции могат единствено да покачат своя престиж и почитание.
" Великите мозъци разискват хрумвания, междинните мозъци дискутират събития, а слабите мозъци разискват хора. " Елеонор Рузвелт-писателка, журналист и правозащитник, брачна половинка на 32-рия президент на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт.
Източници на информация:
Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната, file:///D:/Users/Admin/Downloads/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%20%E2%80%9E%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%20%D0%BA%D1%8A%D0%BC%20%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B2%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%E2%80%9C.pdf
Лавината нов дълг в Европа ще тества смелостта на ЕЦБ, https://www.economic.bg/bg/a/view/lavina-nov-dylg-v-evropa-shte-testva-smelostta-na-ecb
Quantitative tightening and debt repayment costs in the Eurozone, https://www.allianz.com/en/economic_research/publications/specials_fmo/eurozone-fiscal-policy.html
Why Sweden Doesn`t Use The Euro, https://www.bound.co/blog/why-don-t-sweden-use-the-euro#:~:text=Sweden%20has%20avoided%20adopting%20the%20euro%20by%20not,euro%20in%20spite%20of%20what%20was%20originally%20expected.Why hasn’t the Czech Republic adopted the euro?, https://kafkadesk.org/2021/05/22/why-hasnt-the-czech-republic-officially-adopted-the-euro/Why These European Countries Don`t Use the Euro, https://www.investopedia.com/articles/investing/050515/why-these-european-countries-dont-use-euro.aspWhy the U.K. Doesn`t Use the Euro (investopedia.com), https://www.investopedia.com/ask/answers/100314/why-doesnt-england-use-euro.aspЕЦБ ще надзирава шест членки на Европейски Съюз, които са отвън еврозоната, https://lupa.bg/news/ecb-shte-nadzirava-shest-chlenki-na-es-koito-sa-izvan-evrozonata_217470news.htmlЕвро и валутен ръб – съпоставяне на резултатите, https://ekipbg.com/evro-vs-bord/Защо еврозоната не работи – ЕКИП – Експертен клуб за стопанска система и политика (ekipbg.com), https://ekipbg.com/evroto-ne-raboti/Консолидиран текст на Договора за действието на Европейския съюз, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:12012E/TXT&from=EN#page=62
Стив Ханке за приемането на еврото у нас. Това е полуда. https://novotopoznanie.com/stiv-hanke-za-priemaneto-na-evroto-u-nas-tova-e-ludost/
Якш Р. Пътят към еврото ще бъде пагубен за България, https://glasove.com/na-fokus/ralf-yaksh-patyat-kam-evroto-shte-bade-katastrofalen-za-balgariya
Paolo Savona, Italy`s eurosceptic in charge of European affairs, https://news.yahoo.com/paolo-savona-eurosceptic-heart-italys-standoff-141411478.html
Hall P. The Euro Crisis and the Future of European Integration, https://www.bbvaopenmind.com/en/articles/the-euro-crisis-and-the-future-of-european-integration/
Dixon P. Future of Europe: Euro break up. Future eurozone? Debt crisis. Future of banks, https://www.youtube.com/watch?v=_0t3NEjYNag
Всеизвестно и неоспоримо е, че парите вършат един човек подвластен от различен, една компания от друга, една страна от друга страна. А най-силна е онази страна, която печата парите/валутата, тъй като всички останали са подвластни от нейното снизхождение да отпусне повече банкноти при потребност. Засега на България е позволено да сече единствено българските евромонети, които да дрънкат вместо бонбонки в празните джобове на по-голямата част от популацията.
Продължава да се усилва мъглата към изгодите и изгодите от присъединяване на България в Еврозоната. Дискусиите нормално приключват със заключението „ България се е задължила да одобри еврото с контракта за участие в Европейски Съюз “. Налага се изводът, че влизането в Еврозоната е повече с политически, в сравнение с с стопански нюанс. Както влизането в Европейски Съюз е взето на политическа база, без референдум и публично разискване на контракта за присъединение, по този начин се повтаря и с приемане на еврото. Основните изгоди се свеждат до банковата система-ниски лихви, липса на такси за превалутиране, по-добър надзор върху кредитната активност и така нататък Друг объркващ мотив е присъединението към Клуба на богатите. Не се изяснява обаче, че тяхното „ благосъстояние “ е условно, защото задълженията им са повече от брутния вътрешен артикул. На елементарния жител нито една банка няма да даде заем в случай че има задължения. А България с най-ниска задлъжнялост ще би трябвало солидарно да поемем тези задължения. Поне към този момент това не се оспорва от последователите за приемане на еврото. Същевременно не се дискутира по какъв начин да запазим България от това задължение, от повишение задълженията на България, с цел да купуваме облигации на тези „ богати “ страни. А тези нови задължения за непознати стопански системи не разрешават за стабилно икономическо развиване на страната и повишение благосъстоянието на популацията. Това се удостоверява от Маастрихтските критерии, които не включват нито един обвързван със стандарта на живот и ангажимент за повишение му след приемане на еврото. Същевременно самите критерии не се съблюдават от членките на Еврозоната-задлъжнялостта пораства под погледа на Европейската централа банка и Европейския парламент и Комисия.
Процедурата при макроикономически несъответствия (ПМД) е приложена за първи път през 2012 година Няколко страни надвишават праговете на съвсем половината от индикаторите, само че Европейската комисия (ЕК) не открива несъразмерни несъответствия в нито една от държавите-членки. За 2013 година Европейска комисия към този момент приема, че има несъразмерни несъответствия в две страни – Словения и Испания, което евентуално се дължи на нарастването на несъответствията по отношение на равнищата през 2012 година От момента на основаването на ПМД през 2012 година броят на страните членки се усилва от 12 на 19 сред 2012 година и 2016 година, и по-късно с известни съмнения спада още веднъж до 12 през 2021 година Държавите, за които се смята, че са обект на несъответствия, също в началото се усилват от 12 на 16 сред 2012 година и 2015 година, само че спадат до 9 през 2020 и 2021 година По отношение на несъразмерните несъответствия страните се усилват от 0 на 6 сред 2012 година и 2017 година, само че по-късно спадат до 3 през 2018 и се задържат към този момент на това равнище. Комисията към момента не е предложила пускане на процедура при несъразмерни несъответствия, макар че Съветът и Европейската централна банка предизвикват потреблението на процедурата в цялостния ѝ капацитет. Някои от страните основателни като Белгия, Франция, Нидерландия и Люксембург, редовно не се показват добре по индикатора Дълг на частния бранш като % от Брутният вътрешен продукт. Отново Белгия и Франция, само че този път дружно с Италия и Германия редовно минават прага на индикатора Брутен консолидиран държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт. По-късно включилите се страни почтено не дават отговор на критерия Нетна интернационална капиталова позиция като % от Брутният вътрешен продукт (Eurostat, 2022).1
Очаква се 10-те най-големи европейски стопански системи да продадат държавни облигации на стойност към 1.3 трлн. евро през 2023 година Малко над половината от това предложение ще бъдат нови пари, след връщане на падежиращия дълг. Това е плашещо огромно нарастване в чистото ново предложение от към 340 милиарда евро, съгласно анализатори от NatWestGroupPlc, запитани от Bloomberg. В допълнение към натиска, процесът на количествено стягане на паричната политика от ЕЦБ (лихвите по депозитите да доближат до 3,75% към 2 февруари т.г. и се запазят на равнище 2,4% през 2024 г.), който стартира през март, ще добави най-малко още 150 милиарда евро, които да бъдат поети от пазарите на облигации тази година. Всеки финансист елементарно може да допусна какви ще бъдат лихвите по заемите, респ. би трябвало да се не помнят евтините заеми, което е един от лакмусите за влизане в Еврозоната.
Моментът за закупуване на тези нови скъпи бумаги е неприятен, защото централните банки в международен мащаб са се трансформирали в чисти продавачи след усиленото пазаруване вследствие на международната финансова рецесия и в сянката на коронакризата.
Инфлацията в еврозоната остава доста надалеч от задачата на ЕЦБ от 2%. Примамването на вложителите да се намесят разчита на подобряваща се инфлационна среда
Най-големият спомагателен чист кредитополучател ще бъде Германия , която фрапантно промени метода си към финансирането. Тази година ще се стреми да продаде сред 300 и 350 милиарда евро облигации, към половината от които ще бъдат нови пари. Това е близо три пъти по отношение на миналогодишната чиста сума.
Тъй като Германия е пример за европейските пазари на държавни облигации, неочакваният скок в нейното предложение съставлява по-голям проблем за Блока. Тъй като доходността се усилва, с цел да притегли вложители, възходящите разноски по дълга ще бъдат увеличени и в по-малко фискално постоянните народи. Това важи изключително за дълготрайния дълг, което би трябвало да докара до изостряне на кривите на рентабилност.
Италия остава проблематичното дете на района. Въпреки огромното количество помощ от Европейски Съюз тя към момента би трябвало да продаде облигации на стойност 350 милиарда евро тази година. Необходимите нови парични средства са 67 милиарда евро. Това е основна смяна от последните години, когато чистото условие в действителност беше негативно, с помощта на огромните покупки на ЕЦБ за количествено облекчение. Устойчивостта на дълга на Италия към този момент е в несигурна позиция, защото доходността на 10-годишните облигации се е нараснала повече от три пъти през последната година до към 4.3% сега.2
Бързо възходящите лихвени проценти доста усилиха разноските за обслужване на дълга Правителствата от еврозоната и показаха опасения по отношение на устойчивостта на дълга. Ние оценяваме тежестта на държавния дълг към този момент се е нараснал доста предходната година, най-малко във Франция и Италия (от 1,4% на 2,1% от Брутният вътрешен продукт и от 3,6% до 4% от Брутният вътрешен продукт, съответно). Въпреки че организациите за ръководство на дълга са обезпечили все по-дълги падежи (претегленият междинен падеж варира сред 7,9 години в Германия и Италия и 8,6 години във Франция), допринасяйки за понижаване на рисковете от възобновяване, устойчивостта на дълга ще остане в светлината на прожекторите.3
Държавен дълг по отношение на брутния вътрешен артикул на страните от Еврозоната
Няма пояснение, няма опрощение. Може би се търсят нови донори в лицето на страните, които са към момента отвън Еврозоната- Чешката република, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Досега вероятно съзнателно не се споделя информация за какво тези страни към този момент отхвърлят да одобряват еврото. Тяхното мнение обаче е обществено:
Швеция
Основните причини против присъединението към еврото са, че последните стопански триумфи на Швеция се дължат частично на отхвърли да одобри еврото. Тези, които се опълчват на приемането на еврото, настояват, че отводът на Швеция да одобри еврото е облагодетелствал стопанската система и че участието в еврозоната в действителност би навредило на опциите на Швеция. Този въпрос е доста обсъждан със съществени доказателства от двете страни и известна степен на неустановеност по въпроса.
Другият мотив е, че въпреки Швеция да наподобява лимитирана във връзка с паричната политика, която следва, независимостта, която поддържа, като управлява личната си валута, е доста потребна по време на рецесия.
Ако Швеция се причисли към еврото, контролът върху паричната политика ще бъде изцяло предаден на еврозоната, която работи като колектив в полза на групата като цяло. Въпреки че Швеция ще може да взе участие във вземането на решения, равнището на въздействие, което те фактически биха могли да упражняват, ще бъде понижено или даже нищожно.
Аргументът е, че като отхвърля да одобри еврото и като поддържа самостоятелност на паричната политика (макар и тя да е ограничена), Швеция е доста по-способна да преодолее локализираните финансови рецесии, в сравнение с другояче би била. При участието в еврозоната е доста малко евентуално паричната политика да бъде задоволително съобразена с потребностите на Швеция.4
Чешка република
През 2018 година 57% от търговията на Чехия се реализира със страни от еврозоната (колкото и България), като една трета от нея се прави само със прилежаща Германия. Това е в внезапен контрастност със 17% от търговията, осъществена с членове на Европейски Съюз отвън еврозоната. Във финансово и комерсиално отношение Чешката република е надълбоко вкоренена в еврозоната посредством локалната търговия и износа си. неохотното участие в еврозоната може да се дължи на два съществени фактора – а точно суверенитет и политика. Чешката република има мощна национална горделивост и доста чехи се възхищават на тяхната самостоятелна парична политика, която включва ниско равнище на дълг и постоянни обществени финанси, всички от които са съдействали за подсилване на устойчивостта на стопанската система.
Освен това, несъмнено, има и политически аргументи за придвижването на страната: в анкета, извършена посредством Евробарометър, беше открито, че единствено 33% от популацията поддържа еврото, което я прави страната-членка на Европейски Съюз отвън еврозоната с минимум социална поддръжка , макар че този дял наподобява се е нараснал в най-новите изследвания.5
Обобщените опасания са: 6
Финансовата рецесия от 2007-2008 година разкри някои клопки на еврото. Някои
стопански системи от еврозоната пострадаха повече от други (примери са Гърция, Испания, Италия и Португалия).
Поради неналичието на икономическа самостоятелност, тези страни не можаха да
дефинират парични политики, с цел да насърчат най-добре личното си възобновяване. Бъдещето на еврото ще зависи от това по какъв начин се развиват политиките на Европейски Съюз, с цел да се оправят с паричните провокации на обособените народи в границите на единна парична политика.
Англия не одобри еврото защото то не отговори позитивно на
теста от 5 въпроса, а точно:7
Бизнес циклите и икономическите структури би трябвало да са задоволително
съвместими, с цел да може Обединеното кралство да живее с лихвените проценти в еврозоната.
Системата би трябвало да има задоволителна еластичност, с цел да се оправи както с
локални, по този начин и с общи стопански проблеми.
Приемането на еврото би трябвало да сътвори удобни условия за
компании и лица, инвестиращи в Обединеното кралство.
Еврото ще разреши на промишлеността на финансовите услуги на нацията
да остане в конкурентна позиция в интернационален проект.
Приемането на еврото би трябвало да насърчи по-висок напредък, непоклатимост
и дълготрайно увеличение на работните места.
Критериите от Маастрихт не третират индикаторите за богатство. Пример Румъния не ги извършва, а по-стандарт на живот изпревари от дълго време България.
През 2000 година датчаните гласоподават дали страната да се причисли към еврозоната. Тогава 53,2% от гласоподавателите вземат решение, че страната им би трябвало да резервира националната си валута. Според някои наши икономисти и популацията на Дания като това на България „ няма “ финансова просветеност?
В сряда 22.01.2023 година Европейската централна банка подписа съглашение за надзорно съдействие с шест страни от Европейски Съюз, които са отвън еврозоната, като това ще задължи Чешката република, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция „ постоянно “ да обменят данни с ЕЦБ по въпроси, свързани с надзора.
„ Меморандумът за съгласие (MoU) също по този начин предизвиква ЕЦБ и националните способени органи да се осведомят взаимно за планувани ограничения, които могат да са от голяма важност за дилемите на другия орган. Това може да помогне за понижаване на рисковете от фрагментация на европейските банкови пазари във времена на стрес “, се показва в известието на Европейска централна банка.
„ Някои банки под надзора на ЕЦБ имат дъщерни сдружения или обилни кредитни експозиции към тези страни членки и правят забележителна част от активността си там “, уточни още ЕЦБ.8 Явно зависимостта от комерсиалните взаимоотношения въздейства върху финансовата самостоятелност.
В мъглата от прекомерно въодушевено, популистко про-европейско говорене не остава опция да се направи сериозна оценка или да се организира логичен спор върху главната алтернатива, пред която е изправена страната ни. От една страна еврото, създаващо явен честен риск за политиците да харчат безрасъдно, и от друга левът с валутен ръб и аварийна валута немската марка, дисциплинирал хиперинфлация и държавна върхушка с дългогодишни обичаи в грабежа през държавния бюджет.9
Еврото на процедура е споделен запас сред всички страни членки на еврозоната. То не е национална валута на Германия или Франция, а „ обща “ валута, която се употребява от всички. И по този начин се стига до нещастието на общото прилагане. Какъв е смисълът от съществуването на писани правила, в случай че никой не ги съблюдава? И още повече – в случай че никой не ги постанова? Европейските институции надалеч повече обичат да дават „ краткотрайни “ изключения от разпоредбите, времетраенето на които продължава години наред откакто рецесиите, заради които са въведени изключенията, към този момент са отшумели. Порочните резултати от нещастието на общото прилагане се задълбочават от ден на ден и повече, а все по-високият риск от тежка рецесия и даже разпад на паричния съюз се тушира само от непрестанното отпечатване на пари от страна на ЕЦБ. Печатане, за което всички данъкоплатци в еврозоната заплащат със загуба на стойност на своите заплати и спестявания. Към този миг салдото на ЕЦБ се равнява на 63% от Брутният вътрешен продукт на цялата еврозона. Изглежда неизбежно този % да доближи и надмине 100.
Това е неизбежната траектория на порочната конструкция на еврозоната. България е индиректно повлияна от тази покруса, най-малкото заради обстоятелството, че левът има закрепен курс към еврото и заради това, че е част от по-широкото семейство на Европейския съюз. Искаме ли обаче да сме повлияни и непосредствено? Да си сложим главата в торбата и сбогувайки се с паричния ни суверенитет да приемем обща валута, която във всяко структурно отношение е обречена? Отговорът, уповавам се, е не. И преди служебно или постоянно държавно управление да взима сходни решения, е добре освен то, само че и жителите да са наясно какви са рисковете.10
Изводи:
Защо Правителството на България не се заинтересува за какво тези 6
страни към момента не имат намерение да одобряват еврото? Защо то не заинтересува за какво еврото не устоя теста във Англия през 1997г., извършен от Гордън Браун, тогавашен министър на финансите?
Защо не се дискутира бъдещото на Европейски Съюз и Еврозоната, откакто данните
са обезпокоителни точно по повод покачване на дълга и освен това на водещите страни.
Държавен дълг. Текущи и спомагателни разноски за финансиране 3
Следва ли България да споделя този дълг, която остава най-бедната страна в Европа, само че и с най-нисък дълг? Няма ли това да докара до още по-голямо обедняване на популацията?
Как България ще отстоява националния интерес за икономическо
развиване, респ. следва ли до последва участта на Гърция Италия, Португалия, откакто нейното присъединяване в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е едвам 0,3% и вероятно към 6-7 % вероятно присъединяване в капитала на ЕЦБ. Каква тежест ще имат тези проценти при взимане на решения от нея. Още повече, че според член 10,2 от Устава на ЕЦБ „ всеки член на Управителния съвет разполага с един глас. Считано от датата, на която броят на членовете на Управителния съвет надхвърли 21, всеки член на Изпълнителния съвет ще разполага с един глас, а броят на шефовете с право на глас ще бъде 15. Тези права на глас се дават и разпределят на ротационен принцип, както следва:
считано от датата, когато броят на шефовете надвиши 15, до момента в който
доближи 22, шефовете са разпределени в две групи в сходство с класиране по размера на каузи на държавата-членка, чиято е съответната национална централна банка в съвкупния БВП по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
когато броят на шефовете доближи 22, шефовете се разпределят
в три групи според класиране, учредено на горните критерии. Първата група се състои от петима шефове и разполага с четири гласа при гласоподаване. Втората група се състои от половината от общия брой на шефовете, като всяка дроб се закръгля до най-близкото цяло число, и разполага с осем гласа при гласоподаване. Третата група се състои от останалите шефове и разполага с три гласа при гласоподаване, като във всяка група шефовете имат своето право на глас за идентичен интервал от време . “
А съгласно член 238 от Договора за действие на Европейски Съюз:
1. За актовете, които изискват нормално болшинство, Съветът работи с болшинство от съставляващите го членове.
2. Чрез дерогация от член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, считано от 1 ноември 2014 година и при съблюдаване на наредбите, избрани в Протокола по отношение на преходните разпореждания, в 26.10.2012 година BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/153 случаите, в които Съветът не работи по предложение на Комисията или на висшия представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, квалифицираното болшинство се дефинира като равно на минимум 72 % от членовете на Съвета, представляващи държави-членки, които обгръщат минимум 65 % от популацията на Съюза.
3. Считано от 1 ноември 2014 година и при съблюдаване на наредбите, избрани в Протокола по отношение на преходните разпореждания, в случаите, в които, в приложение на Договорите, не всички членове на Съвета вземат участие в гласуването, квалифицираното болшинство се дефинира, както следва:
а) Квалифицираното болшинство се дефинира като равно на минимум 55 % от членовете на Съвета, представляващи участващите държави-членки, които обгръщат минимум 65 % от популацията на тези страни. Блокиращото малцинство би трябвало да включва най-малко минималния брой членове на Съвета, представляващи повече от 35 % от популацията на участващите държави-членки, плюс един член, като в противоположен случай се приема, че е налице квалифицирано болшинство. 11
Защо не се дискутира къде ще бъде мястото на България при вземането на решения от ЕЦБ и ще има ли право на несъгласие на решения, които са срещу националния интерес?
Защо не се разисква в обществото какви условия следва да сложим при
приемането ни в Еврозоната като да вземем за пример:
Възможност да субсидираме обособени браншове, имащи отношение към
националната сигурност като селско стопанство, енергетика и други
Право за взимане на кредите с лихви по-ниски от ЕЦБ от други финансови
институции и без да се постанова координиране с ЕЦБ ;
Право на присъединяване в други стопански съюзи за диверсифициране на
капацитети пазари и привличане на вложения?
Право да имаме запаси в други валути с изключение на в евро (еврото е на 8 място при
най-скъпите валути по отношение на долара), за по-леко превъзмогване на финансови кризи;
Да не се ръководи от ЕЦБ златния запас на страната по никакъв мотив и
по никакъв метод, защото валутните запаси на ЕЦБ са основани посредством прехвърлянето на задгранични аварийни активи от националните централни банки (НЦБ) в еврозоната.
Или като стадо би трябвало да влезем в една система, от която не се позволява излизане. Защо не се дискутират разнообразни сценарии-песимистичен, оптимистичен и реален и на тяхна база да се избере оптималния, както и условия към Еврозоната/ЕЦБ. В контракта за присъединение към Европейски Съюз няма ограничавания за слагане на условия при уговорката за приемане на еврото. Не изисква ли това необикновен разбор по повод бъдещето на Европейски Съюз и Еврозоната при зараждащи доста по-мощни стопански групировки и зони, планове за въвеждане на нови аварийни валути и така нататък, а да се възприемат лимитирани като размер и гаранции съждения за изгодите от приемането на еврото. На мненията за негативите за страната и популацията от влизането в Еврозоната не се отделя внимание, не се позволяват до разбор и полемика причините на създатели като проф. Ханке-икономист от САЩ12, Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " 2004-2008 г.13, Паоло Савона- италиански икономист, професор и политик, италиански министър по европейските въпроси от 1 юни 2018 година до 8 март 2019 година, Патрик Диксън- поучава старши екипи в доста от най-големите корпорации в Европа по отношение на необятен набор от световни трендове, в това число макроикономически въпроси14, Питър А. Хол-професор по европейски проучвания на Фондация Круп в Департамента по ръководство на Харвардския университет и непрекъснат учител в Центъра за европейски проучвания Minda de Gunzburg15, Питър Диксън-австралийски икономист, прочут с работата си в теорията на общото равновесие и изчислимите модели на общото равновесие, създател на няколко книги и повече от двеста университетски публикации за икономическо моделиране и разбор на икономическа политика16 и други Според някои наши политици, икономисти и лобисти те би трябвало да се причислят към групата на еврофобите и това се приема като обикновено опрощение да не се обръща внимание на техните тези и позиции. Но на България й трябват българофили, защото за разлика от контракта за присъединение към Европейски Съюз, няма опция за излизане от Еврозоната, което опонира на интернационалното право, тъй като наподобява на тирания. Защо толкоз анализаторски структури, политолози и икономисти не разработят и показват за публично разискване позиция на България по отношение на приемането на еврото. Това се основава на правилото на взаимност въведен от Европейски Съюз през март 2021 година А в случай че се приложи правилото на пропорция би следвало да са транспарантни изгодите за ЕЦБ, респ. Европейски Съюз и България от влизането на България в Еврозоната. Според АНТИ РИНЕ, министър-председател на Финландия, по време на председателство на Финландия на Европейски Съюз (от 6.6.2019 година до 9.12.2019 година декларира „ Прозрачността на резултатната връзка са значими принадлежности за съкращаване на дистанцията сред Европейски Съюз и гражданите, за подсилване на демокрацията и противодействие на дезинформацията. Трябва да работим дружно за намирането на прагматични пътища, с цел да стане процесът на взимане на решения в ЕС по-открит и разбираем за жителите “. Не единствено послушните политици, само че всички жители на България би трябвало да получат приемливи и ангажиращи отговори на всички въпроси, които имат по отношение на приемането на еврото. Това е тяхно право и Европейския съвет и Комисията би трябвало да го съблюдават и не би трябвало да го трансферират на националните държавни управления. По подобен метод тези институции могат единствено да покачат своя престиж и почитание.
" Великите мозъци разискват хрумвания, междинните мозъци дискутират събития, а слабите мозъци разискват хора. " Елеонор Рузвелт-писателка, журналист и правозащитник, брачна половинка на 32-рия президент на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт.
Източници на информация:
Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната, file:///D:/Users/Admin/Downloads/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%20%E2%80%9E%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%20%D0%BA%D1%8A%D0%BC%20%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B2%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%E2%80%9C.pdf
Лавината нов дълг в Европа ще тества смелостта на ЕЦБ, https://www.economic.bg/bg/a/view/lavina-nov-dylg-v-evropa-shte-testva-smelostta-na-ecb
Quantitative tightening and debt repayment costs in the Eurozone, https://www.allianz.com/en/economic_research/publications/specials_fmo/eurozone-fiscal-policy.html
Why Sweden Doesn`t Use The Euro, https://www.bound.co/blog/why-don-t-sweden-use-the-euro#:~:text=Sweden%20has%20avoided%20adopting%20the%20euro%20by%20not,euro%20in%20spite%20of%20what%20was%20originally%20expected.Why hasn’t the Czech Republic adopted the euro?, https://kafkadesk.org/2021/05/22/why-hasnt-the-czech-republic-officially-adopted-the-euro/Why These European Countries Don`t Use the Euro, https://www.investopedia.com/articles/investing/050515/why-these-european-countries-dont-use-euro.aspWhy the U.K. Doesn`t Use the Euro (investopedia.com), https://www.investopedia.com/ask/answers/100314/why-doesnt-england-use-euro.aspЕЦБ ще надзирава шест членки на Европейски Съюз, които са отвън еврозоната, https://lupa.bg/news/ecb-shte-nadzirava-shest-chlenki-na-es-koito-sa-izvan-evrozonata_217470news.htmlЕвро и валутен ръб – съпоставяне на резултатите, https://ekipbg.com/evro-vs-bord/Защо еврозоната не работи – ЕКИП – Експертен клуб за стопанска система и политика (ekipbg.com), https://ekipbg.com/evroto-ne-raboti/Консолидиран текст на Договора за действието на Европейския съюз, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:12012E/TXT&from=EN#page=62
Стив Ханке за приемането на еврото у нас. Това е полуда. https://novotopoznanie.com/stiv-hanke-za-priemaneto-na-evroto-u-nas-tova-e-ludost/
Якш Р. Пътят към еврото ще бъде пагубен за България, https://glasove.com/na-fokus/ralf-yaksh-patyat-kam-evroto-shte-bade-katastrofalen-za-balgariya
Paolo Savona, Italy`s eurosceptic in charge of European affairs, https://news.yahoo.com/paolo-savona-eurosceptic-heart-italys-standoff-141411478.html
Hall P. The Euro Crisis and the Future of European Integration, https://www.bbvaopenmind.com/en/articles/the-euro-crisis-and-the-future-of-european-integration/
Dixon P. Future of Europe: Euro break up. Future eurozone? Debt crisis. Future of banks, https://www.youtube.com/watch?v=_0t3NEjYNag
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ