Историята на дъвката
Ако има артикул, който въплъщава глобализацията на планетата, това несъмнено е дъвката. Тя може да се откри във всеки супермаркет във всяка страна.*
Историята на дъвката е почнала дълго преди нашата епоха. Вероятно, в тази или друга форма дъвката се е употребила от първобитните племена още преди 100 000 години, когато индивидът се борел за правото си да съществува в този свят.
Тази дъвка значително представлявала събрана от дърветата смола. Възрастта на най-древната дъвка, направена от смола на иглолистни дървета и открита във Финландия, е 5000 години.
Следи от потребление на разнообразни типове „ дъвки “ в древността може да се откри във всяка просвета: античните гърци дъвчели мастична смола за разчистване на зъбите си и пресен мирис, някой антични нации дъвчели пчелен восък, народът на Сибир употребявал изсъхнала смола от лиственица, която при дъвчене сменя консистенцията си от дребни твърди части в разтеглива субстанция.
Но, макар повсеместното потребление на артикули за дъвчене от растителен генезис, по своята консистенция те приличали малко на актуалните дъвки. Другояче стояли нещата при индианските племена от Америка, и по-точно цивилизацията на маите.
От антични времена маите съседствали с изумително растение, растящо на територията на Централна Америка – саподила. Това вечнозелено дърво е естествен източник на латекс – пуска млечен сок, който на половина се състои от растителен каучук.
Саподилата го създава за отбрана от насекомите – при появяването и на най-малката рана растението отделя сок, който оказва помощ на раната да зарасне и по едно и също време с това „ залепя “ насекомото.
Маите бързо разбрали за удивителните свойства на сока на саподилата – той е съвсем блудкав, не е токсичен, а значимото е, че може дълго да се дъвчи и от време на време в него попадат освежаващи водни капки, в случай че скоро е имало дъжд.
Дъвката от млечния сок на саподилата станала безвъзвратен асистент на индианците в лова – тя пособия по време на очакване на звяра в засада, да се утоли възприятието на апетит и жадност.
Много бързо индианците разбрали, че в случай че събраният от дървото сок известно време се вари на огън, то в следствие се получава лепкава бяла маса. Това е т.нар чикъл (или чикле) – естествената основа на актуалната дъвка.
Изобретението на маите последователно постепенно било усвоено и от другите племена, живеещи на прилежащи на маите територии. Индианският табиет да се дъвчи чикъл е от хилядолетия и се е запазил дотогава, когато в Америка пристигнали европейските колонизатори.
Известно време в обществото на ацтеките даже съществували закони, призвани да управляват потреблението на чикъл измежду популацията. Например, да дъвчат чикъл на обществено място можели единствено неомъжените дами и деца.
Жените с брак можели да дъвчат чикъл, единствено когато никой не ги вижда. Мъж, който бил хващан да дъвче чикъл, бил упрекван в женоподобие и се излагал на позор.
Новопристигналите посетители от Стария Свят бързо приели навика на коренните нации да дъвчат чикъл и, несъмнено, се пробвали да извлекат от това финансова полза, като пренесли субстанцията в Европа.
Въпреки това, дъвката на американските индианци дълго време не се настанила в Европа – конкуренция била набиращият известност тютюн за дъвчене.
Всичко се трансформирало, когато производителите решили да прибавят в чикъла ароматизатори, дали на неутралната до този миг дъвка ярки усети. В края на 19 век в Съединени американски щати почнали навсякъде да се откриват заводи, произвеждащи дъвки с разнообразни усети.
Тогава дъвките почнали да се продават и завити в опаковъчна хартия. На 5 юни 1869 година бил получен първият патент на дъвката, а след 2 години в Съединени американски щати се появила първата промишлена машина за произвеждане на дъвка.
През 1880 година е ознаменувана появяването на пазара на най-разпространеният усет на дъвката – ментовият. След няколко години се появила и известната в целия свят „ Тути-фрути “. Но за година на раждане на актуалната дъвка може да се счита 1893 година, когато на пазара се появява компанията Wrigley.
Уилям Ригли, създател на компанията, в началото възнамерявал да пусне напълно различен артикул – сапун. Но виждайки с каква полулярност се употребява дъвката измежду американците, бързо преориентирал своето произвеждане.
Той се появил на пазара с две нови дъвки – ментовата «Spearmint» и плодовата «Juicy Fruit». Новките усети се харесали на клиентите и създали Уилям Ригли монополист на пазара за дъвки.
Отделно би трябвало да се отбележат новаторските му хрумвания в пакетирането на дъвките – всяка дъвка била опакована в самостоятелна опаковка, предотвратяваща залепване.
Компанията Wrigley станала първата, която разкрила завода за произвеждане на дъвки оттатък рамките на Съединени американски щати – в Канада. Ригли провел огромна акция, давайки пакчетче дъвки на всеки преселник, влезнал в Щатите, раздавал безвъзмездни мостри по улиците на градовете, помествал реклама върху плакатите.
По този начин Wrigley станал синоним на думата „ дъвка “ и по едно и също време знак на Съединени американски щати. В началото на 20 век се появили първите фабрики за произвеждане на дъвки в Европа.
Естествено, Wrigley бил най-големият, само че не и единствен производител на дъвки. Появили се и други компании. Всичките непрекъснато опитали със състава на дъвките, стараейки се да добият оптималната дълготрайност на усета на дъвката.
През 1858 година счетоводителят Уолтър Димър извел еталонна формула за състава на дъвката: 20 % каучук, 60% захар, 19 % царевичен сироп и 1 % ароматизатори. Това правело дъвката с дълго запазващ се мирис и в това време еластична. По тази формула се прави дъвката и до през днешния ден.
* Сингапур е единствената страна, където е неразрешена свободната продажба на дъвката. Може да се купи единствено лечебна „ дъвка “ и единствено по лекарска рецепта.
