От стругар до капитан Петко войвода. Васил Михайлов, който на 85 г. продължава да играе в театъра
Ако има емблематичен български кино персонаж, то той най-вероятно е капитан Петко челник. Години наред артистът, който го изигра, беше и остава любим на публиката. Васил Михайлов е на сцената и огромния екран повече от 50 година Той става на 85 години и е Човек на деня на Свободна Европа.
Един от най-големите български артисти - Васил Михайлов, чества своя 85-годишен рожден ден. На тази възраст, с над 230 функции на театралната сцена, в киното и малкия екран, той продължава да играе. Казва, че би трябвало да изиграеш най-малко 50 функции, преди да станеш същински артист.
Получил всички вероятни награди, той даже отхвърля оценки, когато има позиция.
" Големият Станиславски е споделил - фенът идва в театъра, дава своя лев и споделя - неистини ме, само че ме неистини хубаво. Което по никакъв начин не е елементарно ", споделя Михайлов.
" Знам, че лицето от екрана се износва, когато не участва стойностно в изкуството. Моята работа не е да давам изявленията и да вървя по коктейли, а да фотографирам филми и да играя в театъра. Когато ме укоряват, че заобикалям светската показност, се извинявам, че това не ми е работа ", прибавя той.
Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 година в Стара Загора , на която през днешния ден е почетен жител. Произхожда от оживен жанр на бежанци от село Мараш край Одрин, Западна Тракия, в който децата са общо 13 братя и сестри. Фамилията им е Чинарови, само че когато татко му се открива в България, взема името на дядо си - Михайлов.
Първата пристрастеност на Васил от дете е пеенето. Дядо му, татко му и по-малкият му брат също пеят. Самият той стартира още като възпитаник, когато гласът му овреме мутира. Хората питали кой е този бас в четиригласния разбъркан хор на Пето главно учебно заведение " Митьо Станев “ в Стара Загора. Казват му, че гърлото му е огромно и би трябвало да пее. Тогава мечтае да стане огромен бас, оперното пеене е огромната му обич.
Подготвя се за кандидатстване в консерваторията, само че не се явява на изпитите, тъй като театърът към този момент е в кръвта му.
" Добре, че ориста ме е избавила “, споделя Михайлов пред списание " ЛИК " на Българска телеграфна агенция през 2021 година
Още в гимназията Васил стартира да играе в театрални пиеси. Първата му роля е комедийна. Учителите по литература и артистите от театъра го заразяват с тази „ болест ".
" Веднага след войната и по този начин наречения Ден на свободата - 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена потребност. Нашите съученици от околните села ги пускаха по-рано от учебно заведение, с цел да се приберат и да създадат театър по родните места. Заразата беше невероятна “, споделя артистът.
След казармата работи като шлосер-матричар пети разряд в старозагорския цех " Светлина “. Там взе участие в няколко самодейни постановки. Отива в София да гледа изпитите във Висшия институт за театрално изкуство ( ВИТИЗ ), на които се явява приятелят му Стефан Германов.
" Гледах, гледах, и шлосер-матричарят доби самочувствие. Казах си, че тука и аз мога да аплайвам. Научих едно-две стихотворения и се явих на изпита. Бях сигурен, че ще вляза.
През есента 1960 година го одобряват в класа на проф. Желчо Мандаджиев . Завършва го през 1964 година и първата му публична работа е в Драматичния спектакъл „ Иван Димов “ в Хасково.
" Ей, този помак е индивидът! "
" Преди да вляза във ВИТИЗ, бях богат млад мъж, вземах 700-800 лева като шлосер-матричар, а като излязох оттова, взимах 67 лв. чисти “, споделя още Михайлов за първата си заплата. - " Не стигаха за нищо, най-вече книги си купувахме тогава. Имахме преимущество - пазеха ни книги в книжарницата ", споделя той в изявление за bTV.
Първата театрална рецензия за него е озаглавена " Стругарят, който стана Ричард Трети ".
" Питах създателя за какво шлосер, въпреки всичко бях стругар, а той ми отговори " Защото стругарят е най-яркият представител на работническата класа “, спомня си той.
На идната година, когато е едвам на 27, става шеф на театъра. За три години в Хасково изиграва 16-17 функции. През 1967 година постъпва в Театъра на армията в София. Играл е в и в постановки в " Театър 199 ", Народния спектакъл “Иван Вазов ”, спектакъл “Движение ” и други
Дебютира в киното, когато е на 24 година Първата му роля е в " Хроника на възприятията “ на Любомир Шарланджиев. От 70-те години играе в още доста филми, измежду които “Басейнът ”, “Петимата от РМС ”, " Хан Аспарух ”, " Златният век ”, “Време разделно “, “Маргарит и Маргарита ”, „ Дунав мост “, та чак до “Възвишение ” през 2017 година и " Ханът и империята “ през 2019 година
Но ролята, с която става неоспорим любим на публиката, е тази на капитан Петко челник в 12-серийния едноименен филм от 1981 година, с режисьор Неделчо Чернев и сценарист Николай Хайтов.
Първоначално Коста Цонев е трябвало да изиграе персонажа.
" Мен не ме знаеха още. Показвали са на Хайтов фотоси от кастингите с разнообразни артисти, само че той не ги е одобрявал. Когато вижда мен, споделя " Ей, този помак е индивидът! “… Тогава играех доста в театъра и беше тежко. Жена ми водеше дребния наследник на фотоси, че да ме види, да не не помни татко си “, споделя Михайлов.
Изборът на Хайтов се оказва повече от добър. При обиколката на екипа из страната артистът е посрещан като народен воин с самун и сол. Тогава обаче споделя на публиката какъв брой тежки са били фотосите - носел по 40 кг снаряжение, получил контузии. Оттогава потегля и пристрастеността му да колекционира ножове.
В този филм той съумява най-добре да разгърне и своя глас на екрана - изпява самичък песента от кино лентата, която има 1,8 млн. гледания в Youtube.
" Нищо, че сме дребна страна, българската душа е огромна! Достатъчно е да чуеш по какъв начин се пее в Тракия, по какъв начин се пее в Добруджа, по какъв начин се пее в Северозападна България, по какъв начин се пее в Банско... Толкова доста души има България ", споделя Михайлов.
" Герой в очите на внуците "
Още същата година получава премията за най-хубава мъжка роля на Съюза на българските кино дейци за ролята в " Капитан Петко челник " и това е единствено едно от многото му оценки. През 1998 година получава премията " Максим " за изцяло творчество на спектакъл " Българска войска “.
През 2014 година е награден със " Златен век " (огърлие) на Министерство на културата - за изключителния му принос в киното и театъра. А през 2018 година получава премия " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство и държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " .
Същата година обаче той отхвърля да получи премия " Икар " на Съюза на артистите в България (САБ) за извънреден принос към българския спектакъл. Тогава споделя, че след своя опит, триумфи, а и неточности си е извоювал привилегията да отхвърля функции, другарства и награди. Мотивира отхвърли си с думите:
" Това е моят дребен непретенциозен митинг за всичко това, което става и не се случва в театъра! Няма да взема тази премия, тъй като аз от дълго време не съм член на САБ. В моя спектакъл, в който съм към този момент 50 години – Театър „ Българска войска “ – няма такава организация ".
Актьорът е измежду учредителите на фондация „ Аскеер “, която връчва едноименните годишни награди – съперници на икарите.
През 2019 година той беше почетен с медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството.
„ Аз от 20 години получавам самопризнание във тип на награди и това прави доста щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз към този момент съм преболял и насладата, и болката от доста неща. Но е хубаво, че този медал ме прави воин в очите на внуците ", споделя тогава Михайлов.
Покрай актьорската специалност, той за малко влиза в политиката – при започване на измененията в България след рухването на комунизма през 1989 година През 1990 година е определен за народен представител в VII Велико национално заседание .
" 130 души бяхме решили сякаш да не си вземаме заплатите като депутати в Народното събрание. И какво стана - останахме единствено трима-четирима. Аз, Нешка Робева, Светлин Русев и отец Панкратий. Тогава си дадох сметка, че посредствеността превзема България ", споделя за този интервал той.
На 85 Васил Михайлов продължава да играе в театъра. В момента феновете могат да го гледат в две постановки в Театъра на армията - и.
Един от обичаните му монолози е този, с който изпраща своя другар – един от другите огромни български артисти – Наум Шопов . Думите са на Дон Жуан:
" Господи, аз знам, че там горе не се задават въпроси. Там горе се дава отговор, само че толкоз желая да те запитвам, Господи, там горе има ли обич? Мълчиш, нищо, в случай че няма, не е ужасно, там ще има обич, Господи, аз пристигам ".
През 2019 година артистът загуби своя първороден наследник - Александър Михайлов , който беше дълготраен водещ на излъчвания за просвета в стратегия " Христо Ботев " на БНР, куклен режисьор и създател на детски пиеси. Той умря на 55-годишна възраст от тежко заболяване. Актьорът има още един наследник - Васил Михайлов.
Съпругата му Гергана Михайлова е публицист и създател на биографичните книги за Тодор Колев „ Варненското софиянче от Шумен ”, „ Емил ” за Емил Димитров и “Балерината Красимира Колдамова ”.
Двамата имат трима внуци. За които дядо им е воин.
Един от най-големите български артисти - Васил Михайлов, чества своя 85-годишен рожден ден. На тази възраст, с над 230 функции на театралната сцена, в киното и малкия екран, той продължава да играе. Казва, че би трябвало да изиграеш най-малко 50 функции, преди да станеш същински артист.
Получил всички вероятни награди, той даже отхвърля оценки, когато има позиция.
" Големият Станиславски е споделил - фенът идва в театъра, дава своя лев и споделя - неистини ме, само че ме неистини хубаво. Което по никакъв начин не е елементарно ", споделя Михайлов.
" Знам, че лицето от екрана се износва, когато не участва стойностно в изкуството. Моята работа не е да давам изявленията и да вървя по коктейли, а да фотографирам филми и да играя в театъра. Когато ме укоряват, че заобикалям светската показност, се извинявам, че това не ми е работа ", прибавя той.
Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 година в Стара Загора , на която през днешния ден е почетен жител. Произхожда от оживен жанр на бежанци от село Мараш край Одрин, Западна Тракия, в който децата са общо 13 братя и сестри. Фамилията им е Чинарови, само че когато татко му се открива в България, взема името на дядо си - Михайлов.
Първата пристрастеност на Васил от дете е пеенето. Дядо му, татко му и по-малкият му брат също пеят. Самият той стартира още като възпитаник, когато гласът му овреме мутира. Хората питали кой е този бас в четиригласния разбъркан хор на Пето главно учебно заведение " Митьо Станев “ в Стара Загора. Казват му, че гърлото му е огромно и би трябвало да пее. Тогава мечтае да стане огромен бас, оперното пеене е огромната му обич.
Подготвя се за кандидатстване в консерваторията, само че не се явява на изпитите, тъй като театърът към този момент е в кръвта му.
" Добре, че ориста ме е избавила “, споделя Михайлов пред списание " ЛИК " на Българска телеграфна агенция през 2021 година
Още в гимназията Васил стартира да играе в театрални пиеси. Първата му роля е комедийна. Учителите по литература и артистите от театъра го заразяват с тази „ болест ".
" Веднага след войната и по този начин наречения Ден на свободата - 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена потребност. Нашите съученици от околните села ги пускаха по-рано от учебно заведение, с цел да се приберат и да създадат театър по родните места. Заразата беше невероятна “, споделя артистът.
След казармата работи като шлосер-матричар пети разряд в старозагорския цех " Светлина “. Там взе участие в няколко самодейни постановки. Отива в София да гледа изпитите във Висшия институт за театрално изкуство ( ВИТИЗ ), на които се явява приятелят му Стефан Германов.
" Гледах, гледах, и шлосер-матричарят доби самочувствие. Казах си, че тука и аз мога да аплайвам. Научих едно-две стихотворения и се явих на изпита. Бях сигурен, че ще вляза.
През есента 1960 година го одобряват в класа на проф. Желчо Мандаджиев . Завършва го през 1964 година и първата му публична работа е в Драматичния спектакъл „ Иван Димов “ в Хасково.
" Ей, този помак е индивидът! "
" Преди да вляза във ВИТИЗ, бях богат млад мъж, вземах 700-800 лева като шлосер-матричар, а като излязох оттова, взимах 67 лв. чисти “, споделя още Михайлов за първата си заплата. - " Не стигаха за нищо, най-вече книги си купувахме тогава. Имахме преимущество - пазеха ни книги в книжарницата ", споделя той в изявление за bTV.
Първата театрална рецензия за него е озаглавена " Стругарят, който стана Ричард Трети ".
" Питах създателя за какво шлосер, въпреки всичко бях стругар, а той ми отговори " Защото стругарят е най-яркият представител на работническата класа “, спомня си той.
На идната година, когато е едвам на 27, става шеф на театъра. За три години в Хасково изиграва 16-17 функции. През 1967 година постъпва в Театъра на армията в София. Играл е в и в постановки в " Театър 199 ", Народния спектакъл “Иван Вазов ”, спектакъл “Движение ” и други
Дебютира в киното, когато е на 24 година Първата му роля е в " Хроника на възприятията “ на Любомир Шарланджиев. От 70-те години играе в още доста филми, измежду които “Басейнът ”, “Петимата от РМС ”, " Хан Аспарух ”, " Златният век ”, “Време разделно “, “Маргарит и Маргарита ”, „ Дунав мост “, та чак до “Възвишение ” през 2017 година и " Ханът и империята “ през 2019 година
Но ролята, с която става неоспорим любим на публиката, е тази на капитан Петко челник в 12-серийния едноименен филм от 1981 година, с режисьор Неделчо Чернев и сценарист Николай Хайтов.
Първоначално Коста Цонев е трябвало да изиграе персонажа.
" Мен не ме знаеха още. Показвали са на Хайтов фотоси от кастингите с разнообразни артисти, само че той не ги е одобрявал. Когато вижда мен, споделя " Ей, този помак е индивидът! “… Тогава играех доста в театъра и беше тежко. Жена ми водеше дребния наследник на фотоси, че да ме види, да не не помни татко си “, споделя Михайлов.
Изборът на Хайтов се оказва повече от добър. При обиколката на екипа из страната артистът е посрещан като народен воин с самун и сол. Тогава обаче споделя на публиката какъв брой тежки са били фотосите - носел по 40 кг снаряжение, получил контузии. Оттогава потегля и пристрастеността му да колекционира ножове.
В този филм той съумява най-добре да разгърне и своя глас на екрана - изпява самичък песента от кино лентата, която има 1,8 млн. гледания в Youtube.
" Нищо, че сме дребна страна, българската душа е огромна! Достатъчно е да чуеш по какъв начин се пее в Тракия, по какъв начин се пее в Добруджа, по какъв начин се пее в Северозападна България, по какъв начин се пее в Банско... Толкова доста души има България ", споделя Михайлов.
" Герой в очите на внуците "
Още същата година получава премията за най-хубава мъжка роля на Съюза на българските кино дейци за ролята в " Капитан Петко челник " и това е единствено едно от многото му оценки. През 1998 година получава премията " Максим " за изцяло творчество на спектакъл " Българска войска “.
През 2014 година е награден със " Златен век " (огърлие) на Министерство на културата - за изключителния му принос в киното и театъра. А през 2018 година получава премия " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство и държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " .
Същата година обаче той отхвърля да получи премия " Икар " на Съюза на артистите в България (САБ) за извънреден принос към българския спектакъл. Тогава споделя, че след своя опит, триумфи, а и неточности си е извоювал привилегията да отхвърля функции, другарства и награди. Мотивира отхвърли си с думите:
" Това е моят дребен непретенциозен митинг за всичко това, което става и не се случва в театъра! Няма да взема тази премия, тъй като аз от дълго време не съм член на САБ. В моя спектакъл, в който съм към този момент 50 години – Театър „ Българска войска “ – няма такава организация ".
Актьорът е измежду учредителите на фондация „ Аскеер “, която връчва едноименните годишни награди – съперници на икарите.
През 2019 година той беше почетен с медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството.
„ Аз от 20 години получавам самопризнание във тип на награди и това прави доста щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз към този момент съм преболял и насладата, и болката от доста неща. Но е хубаво, че този медал ме прави воин в очите на внуците ", споделя тогава Михайлов.
Покрай актьорската специалност, той за малко влиза в политиката – при започване на измененията в България след рухването на комунизма през 1989 година През 1990 година е определен за народен представител в VII Велико национално заседание .
" 130 души бяхме решили сякаш да не си вземаме заплатите като депутати в Народното събрание. И какво стана - останахме единствено трима-четирима. Аз, Нешка Робева, Светлин Русев и отец Панкратий. Тогава си дадох сметка, че посредствеността превзема България ", споделя за този интервал той.
На 85 Васил Михайлов продължава да играе в театъра. В момента феновете могат да го гледат в две постановки в Театъра на армията - и.
Един от обичаните му монолози е този, с който изпраща своя другар – един от другите огромни български артисти – Наум Шопов . Думите са на Дон Жуан:
" Господи, аз знам, че там горе не се задават въпроси. Там горе се дава отговор, само че толкоз желая да те запитвам, Господи, там горе има ли обич? Мълчиш, нищо, в случай че няма, не е ужасно, там ще има обич, Господи, аз пристигам ".
През 2019 година артистът загуби своя първороден наследник - Александър Михайлов , който беше дълготраен водещ на излъчвания за просвета в стратегия " Христо Ботев " на БНР, куклен режисьор и създател на детски пиеси. Той умря на 55-годишна възраст от тежко заболяване. Актьорът има още един наследник - Васил Михайлов.
Съпругата му Гергана Михайлова е публицист и създател на биографичните книги за Тодор Колев „ Варненското софиянче от Шумен ”, „ Емил ” за Емил Димитров и “Балерината Красимира Колдамова ”.
Двамата имат трима внуци. За които дядо им е воин.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ