Истинският Роки живее в Ню Джърси и му издигнаха статуя
83-годишният Чък Уепнър е наедрял, 196-сантиметров мъж, с необятни плещи и ръце с изпъкнали мазолести кокалчета, напомнящи за живот, прекаран в удряне. Призванието му на биткаджия е нанесло още доста други следи по тялото.
" Бях кървящият. Шит съм с общо 328 шева през кариерата си. Носът ми е чупен девет пъти за 16 години. И това в никакъв случай не ме е тормозило ", споделя Уепнър, повдигайки плещи.
В дейната му кариера е било толкоз евентуално лицето му да бъде " разкрасено " на кръга, че той в последна сметка приема прякора, даден му като засегнатост - The Bayonne Bleeder (Кървящия Байонец, а Байон е градче край Ню Джърси, което Уепнър към момента назовава собствен дом).
От тази позиция, изцяло резонно е най-известният пердах в кариерата на Уепнър да бъде оцветен в алено.
" Съдия на мача ми с Мохамед Али бе Тони Перес - спомня си Кърващия техния героичен дуел от 24 март 1975 година - След като паднах в нокаут, той ми сподели: " Чък, кървиш прекомерно доста ". Отговорих му: " Няма метод да прекратиш мача. Остави ме да го завърша ". А Тони си подвигна ръката и сподели: " ОК! Чък, какъв брой пръста виждаш? " Погледнах му ръката и отвърнах: " На какъв брой отгатвания имам право? "
И по този начин, макар митингите на Уепнър и за смут на екзалтираните 15 000 фенове в " Охайо Ричфийлд Колизеум ", реферът въпреки всичко стопира мача едва 19 секунди преди края на последния 15-и рунд.
След това Уепнър е зашит с 23 шева и се прибира да се възвръща у дома със $100 000 - едвам 1/15 от наградата, която взима Али. Както, прочее, става съвсем постоянно в кариерата му.
Като 36-годишен боксьор " на повикване " някъде от Ню Джърси, Уепнър е цялостен новобранец (1:10) в мача с превъзходния Али. Той в никакъв случай преди този момент не е упражнявал при непрекъснат треньор и въпреки това обърква всички упования с представянето си.
Кървящия Байонец освен устоя всички 15 рунда срещу шампиона и един от най-великите боксьори, само че и стана едвам четвъртият в историята, повалил в нокдаун Али, който единствено 10 месеца по-рано е унищожил Джордж Форман в багра за международната купа.
Уепнър е едвам четвъртият боксьор в историята, пратил именития Мохамед Али в нокдаун
А един фен, наблюдаващ тази драма в киносалон в Лос Анджелис, е толкоз въодушевен от новобранеца Уепнър и от свалянето на Али на пода в 9-ия рунд, че се втурва към дома си, с цел да нахвърля воин за новия сюжет, който му хрумва.
В оня миг всичките му планове са замразени и това е финален късмет да предложи нова концепция. И индивидът се заема да напише историята на един боксьор, изкачил се на върха след несгодите. Този човек е 29-годишният тогава Силвестър Сталоун, а филмът по този сюжет излиза на идната 1976 година и печели три награди " Оскар " през 1977-а. И по-важното - изстрелва в небесата кариерата на Сталоун и прави тази история една от най-известните в нашето съвремие.
А за Уепнър, индивидът, чиито кръв и храброст, въодушевиха основаването на Роки Балбоа, това е просто начало на идната глава от живота.
-----------
Миналата есен в парка " Денис П. Колинс ", на брега на Нюарк - против Ню Йорк, кметът на Байон произнесе тирада.
" От Джърси има хора, толкоз известни, че ги знаем единствено по дребните им имена - Франк, Брус, Чък... "
Когато последното име бе произнесено в компанията на Синатра и Спрингстийн, публиката от 4000 души приветства локалния воин, който в действителност разпознава по името. А самият той, застанал до пристигналите да го уважат боксови величия Лари Холмс и Джери Куни, се усмихва богатство, гледайки откриването на бронзовата скулптура на младия Чък.
" Всъщност съм роден в Ню Йорк - изяснява Уепнър. - Преместих се в Джърси, когато бях на 9 и половина, откакто татко ми и майка ми се разделиха. Мама ни отгледа тук. "
Байон е смес от докери, мафиоти и служащи от петролната рафинерия, където Уепнър стартира да учи занаята си. " Винаги имаше две или три банди - споделя той. - И все се стига дотам да влезеш в бандата и да победиш най-силния, с цел да оцелееш. Така и правех - биех се съвсем всяка седмица. "
Но той не бил просто хулиган, а и обещаващ състезател - състезател в гимназиалния баскетболен тим. Когато обаче осъзнава, че " може да се вършат пари от пердашене на хора ", се отдава на бокса.
Тригодишен престой в морската пехота
задържа за малко развиването му като боксьор - Уепнър се записва незаконно едвам 15-годишен, откакто гледа кино лентата " Боен зов ", убеждавайки майка си да подпише подправеното му заявление. Но след уволнението незабавно се записва за аматьорския шампионат " Златни ръкавици " в Ню Йорк и едвам 18-годишен проблясва на боксовия хоризонт.
" Срязах тези момчета като масло. Никога не бяха виждали нещо сходно на моя жанр ", споделя Чък.
В " Медисън Скуеър Гардън " през 1964-та той счупва носа на локалния гений Боб Пистолета и пребива крепко Джеймс Съливан, шампиона на полицейското ръководство, с цел да завоюва купата.
Веднага по-късно става експерт и организира общо 52 мача, от които печели 36. Сред съперниците му са звезди като Бъстър Матис, Джордж Форман, Джо Бъгнър, Ърни Терел и Мохамед Али. Но двубоят му през 1970-а с непобедения Сони Листън е този, който го изстрелва към популярност.
" Мислех, че ще го сломя небрежно - споделя Уепнър. - Е, не стана, тъй като Сони беше прекомерно огромен и прекомерно жилест. Счупи ми носа, спука ми долната челюст и ми подари 71 шева. Аз към момента бях прав и се биех, когато в 10-ия рунд лекарят спря багра, тъй като кървях прекомерно щедро. "
С изключение на счупените кости, всеки тегел или издутина в кариерата му са лекувани само с лед. " И боляха доста - прибавя Чък. - Но се настроих за това. Почти във всеки мач си знаех, че ще ми пуснат кръв. Осем или 10 шева? Нищо изключително... "
Друга основна част от арсенала му била решимостта му. " Исусе, тъкмо по този начин! Влизах в кръга, подготвен да умра - смее се Уепнър. - В интерес на истината, след мача с Листън бях в полукома и в потрес. Лекарят сподели на майка ми, че съм тежко пребит. И тогава в действителност се замислих дали желая да продължа. Реших, че би трябвало да пробвам още веднъж и още веднъж. "
И се завръща, а след две победи и три загуби, прави поредност от осем следващи триумфа сред 1972 и 1974 година, с което притегля вниманието на Дон Кинг. Прочутият управител анонсира мача против Али като
" Дайте късмет на бялото момче ".
В златните си години тежката категория е доминирана от чернокожи и Кинг считал, че ще притегли повече публика, в случай че съперник на Али в първата отбрана на купата е бял.
" Бях толкоз разчувствуван и за мен беше чест да съм на кръга с Мохамед Али - най-известния мъж на всички времена. Гордеех се - споделя Уепнър. - В нощта преди мача притежателят на " Колизеум " ни предложения на вечеря в персоналната си ложа. Голяма маса, а аз съм седнал тъкмо до Али. Седяхме няколко часа дружно, говорихме, той направи няколко фокуса. Хареса ми. Обичах Али. Станахме огромни другари. "
На идващия ден обаче Чък не помни за другарството и прави проект по какъв начин да победи: " Стратегията ми беше да го прилепям, да го изтощя в първите 4-5 рунда, а по-късно може би да го притисна още в последните рундове. Така че го притисках, удрях го в тялото. Трябваше да ми присъдят 3 или 4 рунда, само че съдиите... В мач с Али би трябвало да го нокаутираш, с цел да го победиш. "
Зрителите реагират на тактиката на Уепнър и в залата се чуват викания " Чък, Чък! ". Окрилен от тази поддръжка, новобранецът открива междина в гарда на първенеца. В 9-ия рунд той се хвърля да я употребява: навежда се под левия прав на Али и вкарва десен пестник в тялото му, с който просва Али върху въжетата. Според ъгъла на първенеца, Уепнър е настъпил Али и той по тази причина е залитнал.
-->
" Бях кървящият. Шит съм с общо 328 шева през кариерата си. Носът ми е чупен девет пъти за 16 години. И това в никакъв случай не ме е тормозило ", споделя Уепнър, повдигайки плещи.
В дейната му кариера е било толкоз евентуално лицето му да бъде " разкрасено " на кръга, че той в последна сметка приема прякора, даден му като засегнатост - The Bayonne Bleeder (Кървящия Байонец, а Байон е градче край Ню Джърси, което Уепнър към момента назовава собствен дом).
От тази позиция, изцяло резонно е най-известният пердах в кариерата на Уепнър да бъде оцветен в алено.
" Съдия на мача ми с Мохамед Али бе Тони Перес - спомня си Кърващия техния героичен дуел от 24 март 1975 година - След като паднах в нокаут, той ми сподели: " Чък, кървиш прекомерно доста ". Отговорих му: " Няма метод да прекратиш мача. Остави ме да го завърша ". А Тони си подвигна ръката и сподели: " ОК! Чък, какъв брой пръста виждаш? " Погледнах му ръката и отвърнах: " На какъв брой отгатвания имам право? "
И по този начин, макар митингите на Уепнър и за смут на екзалтираните 15 000 фенове в " Охайо Ричфийлд Колизеум ", реферът въпреки всичко стопира мача едва 19 секунди преди края на последния 15-и рунд.
След това Уепнър е зашит с 23 шева и се прибира да се възвръща у дома със $100 000 - едвам 1/15 от наградата, която взима Али. Както, прочее, става съвсем постоянно в кариерата му.
Като 36-годишен боксьор " на повикване " някъде от Ню Джърси, Уепнър е цялостен новобранец (1:10) в мача с превъзходния Али. Той в никакъв случай преди този момент не е упражнявал при непрекъснат треньор и въпреки това обърква всички упования с представянето си.
Кървящия Байонец освен устоя всички 15 рунда срещу шампиона и един от най-великите боксьори, само че и стана едвам четвъртият в историята, повалил в нокдаун Али, който единствено 10 месеца по-рано е унищожил Джордж Форман в багра за международната купа.
Уепнър е едвам четвъртият боксьор в историята, пратил именития Мохамед Али в нокдаун
А един фен, наблюдаващ тази драма в киносалон в Лос Анджелис, е толкоз въодушевен от новобранеца Уепнър и от свалянето на Али на пода в 9-ия рунд, че се втурва към дома си, с цел да нахвърля воин за новия сюжет, който му хрумва.
В оня миг всичките му планове са замразени и това е финален късмет да предложи нова концепция. И индивидът се заема да напише историята на един боксьор, изкачил се на върха след несгодите. Този човек е 29-годишният тогава Силвестър Сталоун, а филмът по този сюжет излиза на идната 1976 година и печели три награди " Оскар " през 1977-а. И по-важното - изстрелва в небесата кариерата на Сталоун и прави тази история една от най-известните в нашето съвремие.
А за Уепнър, индивидът, чиито кръв и храброст, въодушевиха основаването на Роки Балбоа, това е просто начало на идната глава от живота.
-----------
Миналата есен в парка " Денис П. Колинс ", на брега на Нюарк - против Ню Йорк, кметът на Байон произнесе тирада.
" От Джърси има хора, толкоз известни, че ги знаем единствено по дребните им имена - Франк, Брус, Чък... "
Когато последното име бе произнесено в компанията на Синатра и Спрингстийн, публиката от 4000 души приветства локалния воин, който в действителност разпознава по името. А самият той, застанал до пристигналите да го уважат боксови величия Лари Холмс и Джери Куни, се усмихва богатство, гледайки откриването на бронзовата скулптура на младия Чък.
" Всъщност съм роден в Ню Йорк - изяснява Уепнър. - Преместих се в Джърси, когато бях на 9 и половина, откакто татко ми и майка ми се разделиха. Мама ни отгледа тук. "
Байон е смес от докери, мафиоти и служащи от петролната рафинерия, където Уепнър стартира да учи занаята си. " Винаги имаше две или три банди - споделя той. - И все се стига дотам да влезеш в бандата и да победиш най-силния, с цел да оцелееш. Така и правех - биех се съвсем всяка седмица. "
Но той не бил просто хулиган, а и обещаващ състезател - състезател в гимназиалния баскетболен тим. Когато обаче осъзнава, че " може да се вършат пари от пердашене на хора ", се отдава на бокса.
Тригодишен престой в морската пехота
задържа за малко развиването му като боксьор - Уепнър се записва незаконно едвам 15-годишен, откакто гледа кино лентата " Боен зов ", убеждавайки майка си да подпише подправеното му заявление. Но след уволнението незабавно се записва за аматьорския шампионат " Златни ръкавици " в Ню Йорк и едвам 18-годишен проблясва на боксовия хоризонт.
" Срязах тези момчета като масло. Никога не бяха виждали нещо сходно на моя жанр ", споделя Чък.
В " Медисън Скуеър Гардън " през 1964-та той счупва носа на локалния гений Боб Пистолета и пребива крепко Джеймс Съливан, шампиона на полицейското ръководство, с цел да завоюва купата.
Веднага по-късно става експерт и организира общо 52 мача, от които печели 36. Сред съперниците му са звезди като Бъстър Матис, Джордж Форман, Джо Бъгнър, Ърни Терел и Мохамед Али. Но двубоят му през 1970-а с непобедения Сони Листън е този, който го изстрелва към популярност.
" Мислех, че ще го сломя небрежно - споделя Уепнър. - Е, не стана, тъй като Сони беше прекомерно огромен и прекомерно жилест. Счупи ми носа, спука ми долната челюст и ми подари 71 шева. Аз към момента бях прав и се биех, когато в 10-ия рунд лекарят спря багра, тъй като кървях прекомерно щедро. "
С изключение на счупените кости, всеки тегел или издутина в кариерата му са лекувани само с лед. " И боляха доста - прибавя Чък. - Но се настроих за това. Почти във всеки мач си знаех, че ще ми пуснат кръв. Осем или 10 шева? Нищо изключително... "
Друга основна част от арсенала му била решимостта му. " Исусе, тъкмо по този начин! Влизах в кръга, подготвен да умра - смее се Уепнър. - В интерес на истината, след мача с Листън бях в полукома и в потрес. Лекарят сподели на майка ми, че съм тежко пребит. И тогава в действителност се замислих дали желая да продължа. Реших, че би трябвало да пробвам още веднъж и още веднъж. "
И се завръща, а след две победи и три загуби, прави поредност от осем следващи триумфа сред 1972 и 1974 година, с което притегля вниманието на Дон Кинг. Прочутият управител анонсира мача против Али като
" Дайте късмет на бялото момче ".
В златните си години тежката категория е доминирана от чернокожи и Кинг считал, че ще притегли повече публика, в случай че съперник на Али в първата отбрана на купата е бял.
" Бях толкоз разчувствуван и за мен беше чест да съм на кръга с Мохамед Али - най-известния мъж на всички времена. Гордеех се - споделя Уепнър. - В нощта преди мача притежателят на " Колизеум " ни предложения на вечеря в персоналната си ложа. Голяма маса, а аз съм седнал тъкмо до Али. Седяхме няколко часа дружно, говорихме, той направи няколко фокуса. Хареса ми. Обичах Али. Станахме огромни другари. "
На идващия ден обаче Чък не помни за другарството и прави проект по какъв начин да победи: " Стратегията ми беше да го прилепям, да го изтощя в първите 4-5 рунда, а по-късно може би да го притисна още в последните рундове. Така че го притисках, удрях го в тялото. Трябваше да ми присъдят 3 или 4 рунда, само че съдиите... В мач с Али би трябвало да го нокаутираш, с цел да го победиш. "
Зрителите реагират на тактиката на Уепнър и в залата се чуват викания " Чък, Чък! ". Окрилен от тази поддръжка, новобранецът открива междина в гарда на първенеца. В 9-ия рунд той се хвърля да я употребява: навежда се под левия прав на Али и вкарва десен пестник в тялото му, с който просва Али върху въжетата. Според ъгъла на първенеца, Уепнър е настъпил Али и той по тази причина е залитнал.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ