Преди децата бяха Гунди, Жеков и Чико, а сега - Меси, Роналдо и Мбапе
30 юни 1971 година остава вечно една от най-черните дати в историята на българския футбол. Тогава в автомобилна злополука при прохода Витиня умират двама от най-големите ни футболисти на всички времена - съотборниците в " Левски " Георги Аспарухов и Никола Котков.
Навръх 50-годишнината от гибелта на Гунди и Котето през днешния ден своите мемоари за тях показа различен някогашен нападател на " сините " - Ангел Станков, по-късно водил тима и като треньор. По време на нещастието той е 18-годишен младеж.
" Бях в учебно заведение. Като споделиха, и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустош, все едно не съществуваш... После толкоз народ бяхме на " Герена ", смут - катерехме се по оградите, тъй като споделиха, че ще ги изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха непринудено, бълваха отвред, гледаш възрастни хора - плачат, децата около старите и те плачат. Аз такова знамение не съм виждал ", спомни си Станков в изявление за.
Според него Аспарухов и Котков са оставили вечен завет за поколенията - подобен, какъвто днешните български футболисти мъчно могат да основат.
" Спомням си, че ходехме на тренировките, пипахме колата на Гунди, искахме подписи. Детска работа. Ама тогава, като ритахме топката, и единият споделяше: " Аз съм Петьо Жеков и удрям мощни шутове ". Други споделят: " А аз съм Гунди, аз съм Шаламанов - върша шпагати, аз съм Чико или Попето ". Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички желаят да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е доста значително ", показа Станков.
Той е на мнение, че Гунди не би могъл да се приспособява към днешната реалност. И не би се кандидатирал за управителен пост в българския футбол.
" Той не беше подобен човек, той беше прекомерно непретенциозен. Обаятелен и добър човек, който със самото си придвижване, изражение на лицето - предразполагаше към положителното. Никога не се надуваше - както той, по този начин и Котков. Моето мнение е, че Гунди в никакъв случай нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се коства далечна сфера за него. Не знам дали щеше да може да се приспособява към сегашния метод на живот - към новото време. Сега са значими парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше огромен и спокоен... Беше прекомерно чист и откровен. "
Навръх 50-годишнината от гибелта на Гунди и Котето през днешния ден своите мемоари за тях показа различен някогашен нападател на " сините " - Ангел Станков, по-късно водил тима и като треньор. По време на нещастието той е 18-годишен младеж.
" Бях в учебно заведение. Като споделиха, и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустош, все едно не съществуваш... После толкоз народ бяхме на " Герена ", смут - катерехме се по оградите, тъй като споделиха, че ще ги изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха непринудено, бълваха отвред, гледаш възрастни хора - плачат, децата около старите и те плачат. Аз такова знамение не съм виждал ", спомни си Станков в изявление за.
Според него Аспарухов и Котков са оставили вечен завет за поколенията - подобен, какъвто днешните български футболисти мъчно могат да основат.
" Спомням си, че ходехме на тренировките, пипахме колата на Гунди, искахме подписи. Детска работа. Ама тогава, като ритахме топката, и единият споделяше: " Аз съм Петьо Жеков и удрям мощни шутове ". Други споделят: " А аз съм Гунди, аз съм Шаламанов - върша шпагати, аз съм Чико или Попето ". Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички желаят да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е доста значително ", показа Станков.
Той е на мнение, че Гунди не би могъл да се приспособява към днешната реалност. И не би се кандидатирал за управителен пост в българския футбол.
" Той не беше подобен човек, той беше прекомерно непретенциозен. Обаятелен и добър човек, който със самото си придвижване, изражение на лицето - предразполагаше към положителното. Никога не се надуваше - както той, по този начин и Котков. Моето мнение е, че Гунди в никакъв случай нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се коства далечна сфера за него. Не знам дали щеше да може да се приспособява към сегашния метод на живот - към новото време. Сега са значими парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше огромен и спокоен... Беше прекомерно чист и откровен. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ