„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: ШОКОЛАД
16 януари 2024, 16:42
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА (ГЛАВА 1)
23 януари 2024, 09:50
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ВЪВЛЕЧЕНИ (ГЛАВА 2)
30 януари 2024, 14:27
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: СТО ГОДИНИ ГОВОРЕНЕ (ГЛАВА 3)
07 февруари 2024, 14:16
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: НАЙ-МИЛИТЕ ВЪПРОСИ (ГЛАВА 4)
14 февруари 2024, 18:26
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ВОДА ГАЗИ, ЖАДЕН ХОДИ (ГЛАВА 5)
21 февруари 2024, 18:18
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ДОКОСВАНЕ, НО НЕ СЪВСЕМ (ГЛАВА 6)
Звън на тревога, идваща от някакви дълбини, звън…, и отново, и пак…, като че ли ехтене, а не действителен тон. С некоординирани придвижвания и напипвания в жанр – тука има, тука няма, шляпащата по нощното шкафче ръка на Драгостина, най-накрая попадна на телефона. Приплъзна го към себе си със заучено придвижване, размазания взор се събра върху цифрите, беше седем без 10.
Въздъхна надълбоко и усети, че някъде из главата ѝ се е разшавала прелестната мисъл, която подсещаше, че е на работа чак от единадесет и тридесет. Стана от леглото си безшумно, огледа дали децата още спят надълбоко. Йес! Половин час в свещена утринна благост и мирис на кафе. Машината разцепваше тишината с бръмчене, до момента в който черната течност се превръщаше в каймак на повърхността на чашата. С нея в ръка, седна на стола в кухнята и заоглежда стените и тавана.
В съпоставяне с коридора, който към този момент беше завършен, обновен и много прелестен, кухнята просто си искаше да се пипне крепко. Ще го мисли по-натам, в този момент на дневен ред е по какъв начин да бъде в положително въодушевление, макар забележката от нощес на чичо Гошо.
Появи се отново горчилката в устата и я присви под лъжичката. Ясно беше, би трябвало се да се върне към себе си и към това да признае, че разми границата на благоприличието. Щом съседите я одумваха, дали към този момент не беше и в устата на жена му? Преминаването на тези разсъждения през нея я накараха да потръпне. Ами в случай че загуби работата поради това въодушевление? Срамът щеше да е покъртителен…, фамилията му, децата им, нейните деца…, как… по какъв начин стигна до това токсично положение?
И…, цялото обаяние на утринната благост, се стопи. Всичко към нея закупи сив нюанс, кафето загуби аромата, сестринската свада на дъщерите ѝ не донесе щастието на приятния безпорядък.
Взе решение, че ще се извини на Боре за това което си разреши като намерено поведение и ще продължи да работи с достолепието на човек, преосмислил и овладял себе си.
Бърз душ, сервитьорското екипче, маратонките, 10 лв. в кухнята на масата за децата, нещо в случай че се наложи, заключи два пъти и потегли с бърза крачка към заведението. Отдалеч видя, че са се натрупали клиенти за обедното меню, които допушваха цигарите си, скупчени над пепелника на една маса. Направиха пътечка и тя се промуши усмихната на закачките, подхвърлени от момчетата. Влетя в кухнята да види кое до къде беше стигнало по подготовката на супи и манджи. Ирина, готвачката от първата промяна, не забави реакцията си като я мерна:
- „ Да се забързаме малко, а? Отивай вади каймата от хладилника и почвай да навърташ кюфтетата що*т съм единствено с две ръце! Преди това ми пусни от моето кафе и по пътя виж в склада какъв брой картофи има, че Боре чака да му се обадиш, що*т е на борсата! Най-вече се забързай и турни погледа на централизация! “
- „ Ей жена, смля ме от вратата….. “ – с разширени очи, поемайки ударната вълна, Папи направи кръгом съжалявайки, че няма клонинг.
Подреди предпочитано вербалните заповеди на кака си Ирина (всички я какосваха, тъй като тя държеше на това) и се стартира обедната гонка.
Кафе, картофи, диалог с шефа и лист за пазара, кюфтета, супи, народ за обяд и в три часа в заведението нямаше жив човек. Масите бяха като след прием, покривките за промяна, готвачката с усмивка до ушите, удовлетворена от празните тенджери и тави.
- „ Ей за т*ва са яде бобъ, щ*от му поставям чесънче и за т*ва умитат и омлета с бекончето, щ*от го кавардисвам първо, па след това поставям яйцата! “ – соловият коментар продължи размит в звуков декор, ту идващ, ту отдалечаващ се.
Последната маса със заменена, чиста завивка и чисто жълто каре от горната страна даде начало на следобедната пуш-пауза. Така назоваха прозореца от час и малко, който настъпваше в ранният следобяд, до към шест. После градината се пълнеше постепенно и мощно, (както шупва козунак) за вечерните аперитиви. Боре седеше на масата под джанката, пушеше със запретнати ръкави, изтощен, само че и удовлетворен. Той беше скараджия този обяд.
- „ Всичко се изяде, дори отхвърлих две поръчки! “ – усмихнато погледна Папи, стоварваща се на прилежащият до него стол.
- „ Който си го може - може си го! Ама каква е тази фалшификация която слагаш в каймата за кебапчетата бе шефе, ужасно ухае, пък ми е позната? “
Драгостина го гледаше в очите, без въобще да се интересува от подправката, просто го беше зяпнала, дори личеше, че вътрешно е на друга тематика.
- „ Малко канела ииии… малко от тебе! “ – с топъл глас и шумно изпускане на дима от цигарата ѝ отговори.
И Папи се разплака. В началото безшумно, като гълташе сълзите си с вярата да успее да замаскира някак нещата. Но, душата ѝ се разтвори. Не беше допустимо да удържи тенджерата с усеща под налягане. Наведе се по-близо до Боре, хвана края на ръкава на тениската му и внезапно го придърпа още до себе си. Хлипаща, само че с спокоен глас занарежда:
- „ Аз съм отговорна, за всичко! Че ми пролича какъв брой съм затънала в теб, какъв брой не мога да се оправя с това! А битката вътре в мен ме яде, душа не ми остана… няма през деня, няма нощем! И всички знаят, чичо ти Гошо дори ми сподели да съм те оставила на мира, тъй като си фамилен! Паднах толкоз ниско! И край, не съм фалшификация, не съм – девойката, просто сервитьорката, която е на промяна – Драгостина! И това е! Прекалих и към себе си и към всичко! А ти пък не се и дръпна бе! Щях най-малко да пострадвам, че си ме наритал житейски, три дни плач и готово! А в този момент съм в хрониките на сополивата обич! “ - колкото да се спря задъхано Папи, пускайки ръкава в края на пледоарията си го бутна леко, алегорично, като да разбере че го отблъсква.
Боре я гледаше съществено, личеше му какъв брой не е очаквал да я види по този начин разочарована, по този начин същински натъжена. Съжаляваше, че тъкмо той е мотива тя да плаче и му се доиска да я прегърне, да обгърне главата ѝ с ръце и да я целуне по челото, закрилнически! Дълго се гледаха право в очите. Стоически устояха и двамата на безмълвното самопризнание един на различен, че взаимно си правеха животите цветни и с претекст да станеш заран.
- „ С бадеми или с лешници? “ – попита Боре.
- „ …..какво бадеми или лешници? “ – Папи показваше цялостно недоумение.
- „ Абе отговори ми бе момиче, просто ми кажи – бадеми или лешници? “
- „ Бадеми! “ – тросна се Папи.
- „ Ейййййй, доста мъчно “ – тросна се на собствен ред той и забърза към клек-шопа в отсрещният блок.
След малко се върна с макси шоколад с бадеми. Придърпа стола по-близо до нея и го разопакова, отчупи парче и принудително го постави в устата ѝ. После за него, след това отново за нея, за него…. Мълчаливо ядяха и се споглеждаха. Той доста я харесваше, същински, от душа и сърце я харесваше и му личеше, изключително сега.
- „ Това ти давам отговор аз, това мисля по тематиката която доскоро ми зашлеви в ухото “ – и отново ѝ постави блокче шоколад в устата.
- „ Кое е това дето ми отговаряш бе човек, мълчиш кат риба, до в този момент сподели единствено – лешници или бадеми “, опули му се Драгостина.
- „ Шоколад! Ти си шоколад за мен и душата ми! Дневен шоколад, когато те виждам, и нощен шоколад, когато мисля за теб! Шоколад и като те контузвам, само че не го искам…. Знаем и двамата, че това в действителност няма по какъв начин да се трансформира и все пак – отново си шоколад, това е положението… “ - Боре говореше постепенно и се наслаждаваше на шоколада.
Папи го гледаше, вярваше му и към този момент знаеше, че това в този момент е предстоящ спомен, цялостен с шоколад с бадеми!
Следва продължение……
FaceBookTwitterPinterest
