Загубата на Бенгази е големият грях на Хилъри Клинтън – как един скандал превзе социалните мрежи и гласоподавателите
11 септември постоянно се счита за датата на терора, откакто два самолета съумяват да се разбият в Световния търговски център в Ню Йорк. Изненадата в действителност е цялостна. До този миг един от най-големите терористични актове в Съединени американски щати се счита този на Джим Джоунс, който подтиква своите миряни да се самоубият, откакто малко по-рано неговите хора са съумели да убият американски сенатор на летището в Гуана, Южна Америка. Завъртайки лентата още малко обратно ще открием, че родната черква „ Света Неделя “ носи купата за максимален европейски терористичен акт.
11 септември е знакова дата за Съединени американски щати и може да ни покаже, че се повтаря, от време на време на тяхна персонална територия, а от време на време и върху други задачи в чужбина. На 11 септември 2012 година дипломатическата задача на Съединени американски щати в Бенгази е нападната, като сраженията ще се водят през идващите 12 часа и до сутринта на 12 септември. До през днешния ден има прекалено много политически анализатори, които считат, че точно тази офанзива се употребява като един от главните грехове на Хилъри Клинтън.
Нападението там в действителност се трансформира в един от най-големите ѝ грехове, а малко по-късно ще се трансформира в голям камшик на нейната политическа акция. Републиканците незабавно задействат тази покруса и поддържат вниманието към нея в общественото пространство, с цел да може да разпалват в допълнение греховете. Като бонус ще получат и достъп до редица материали и връзка от сървърите на либералите, а това несъмнено няма да се стори атрактивно на безусловно никого.
Бенгази се оказва доста сериозен бодил в очите на нацията, а откакто медиите не отразяват доста от обстоятелствата, ваденето на персоналната връзка ще се окаже последната капка. Разликата в гласовете е едвам от 80 хиляди души, само че задоволителна за успеха на Тръмп. Нещо повече, малко по-късно Хилъри Клинтън ще отговори, че най-голямото и страдание и неточност, това е офанзивата в Бенгази. Тя признава, че умират 2-ма американски дипломата и двама сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ. Какво обаче се случва в Бенгази и за какво тази задача продължава да се счита за неуспех?
На 11 септември 2012 година към 9 часа и 40 минути вечерта, група нападатели съумяват да пробият отбраната на постройката на краткотрайната дипломатическа задача. Входната врата е разрушена благодарение на тежкотоварен автомобил. През хода на цялата офанзива към 60 нападатели ще съумеят да влязат във въпросната територия. Без никакви старания съумяват да влязат и в постройката и благодарение на дизелово гориво ще възпламенят бараките на доброволската милиция – 17-ти февруари. Насочват се към основната постройка, където се намира дипломатическата защита и тактическия операционен център на задачата. Обявена е паника, която стига до Централно разузнавателно управление на САЩ, посолството на Съединени американски щати в Триполи, дипломатическия охраняем център във Вашингтон и други.
В самата постройка има към 5 сътрудника, които са пазили американския дипломат в Либия – Кристофър Стивънс. Същият остава в задачата в Бенгази през въпросната вечер. Като спомагателна защита участват и още 3-ма души от 17-ти Февруари. Добавена е спомагателна отбрана от 6-ма сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, дружно с преводач. Именно те ще се опитат да оказват помощ на посланика, когато офанзивата придобива нови мащаби. Около 9 часа и 40 минути точно сътрудниците ще изискат да тръгнат незабавно за задачата, помагайки за спасяването на посланика, както и всички потърпевши там. Според отчетите на Централно разузнавателно управление на САЩ, те са се забавили, до момента в който получат позволение и потеглят към 10 часа и 3 минути вечерта.
Това време е задоволително, с цел да може и основната задача да бъде запалена, до момента в който самият дипломат е изпратен в последната охранителна стая. Някои от сътрудниците в задачата откриват оръжие и се пробват да се върнат и да защитят посланика, само че към този момент е късно, съществуването на бронирани коли и яростна пукотевица не им разрешава даже да влязат в горящата постройка. Така наречените доброволци и бойци за независимост от 17-ти Февруари отхвърлят да се включат в борбата или да оказват помощ за спасяването на посланика.
Изпратен е разследващ дрон, който би трябвало да следи за развиването на вражеските сили, той идва от африканския контингент и вижда слагането на блокади на пътя. Докато врагът е отхвърлен, американците вършат още няколко опита да открият посланика. Чува се вест, че посланикът е бил изведен и похитен от терористичната група, множеството вземат решение да се върнат в анексираната територия на Съединени американски щати в Бенгази, където да се пазят.
Двете бронирани коли, с които американските бойци доближават до постройките на задачата, потеглят на назад, като по пътя срещат извънредно тежка опозиция и огън. Разстоянието от 2 километра води до доста тежки вреди и по двете машини. Докато терористите се прегрупират, американците се приготвят за отбрана. Дронът следи засилено човешко наличие и споделя, че анексираната територия от Централно разузнавателно управление на САЩ ще бъде подложена на сериозен огън. Прогнозата се оказва вярна и към 11 часа и 56 минути вечерта, базата е ударена от картечен огън, ракети от противотанкови гранатомети и леко стрелково оръжие.
Размяната на огъня от двете страни води до загуби от страна на нападателите. Всяка последваща офанзива, либийските терористи удрят на талази и ускоряват своята атака, се съпровожда с непрекъснато искане на помощ и въздушно прикритие. Централно разузнавателно управление на САЩ изпраща спомагателни 7 души от Триполи, които да се отзоват на помощ. Те кацат в Бенгази към 1 часа и 15 минути сутринта на 12 септември. Започват договаряния, с цел да може либийската милиция да ги транспортира с охраняем ескорт до въпросната точка.
Необходими са 3 часа на либийците, с цел да се провеждат и да оказват помощ на пристигналите бойци. Въпросният екип ще дойде към 5 часа сутринта. Само 15 минути след прекрачването на прага, анексираната зона е ударена тежко с огън от минохвъргачки. Тайрон Уудс и Глен Доърти ще станат жертва на пряк удар. Атаката продължава цели 11 минути и по данни на оживелите, е най-жестоката от всички три, които са се случили поредно. Едва след ударът с минохвъргачки, шефът на Анексираната зона ще подреди цялостна евакуация. Американската задача публично напуща Либия към 10 часа сутринта.
Какво се обърква и за какво няма надалеч по-добра реакция? Отговорите се крият в забавените или пренебрегнатите писма на разузнаването. Първите следи се пускат непосредствено от Пентагона и показват, че набези над американски дипломати в Либия има още от юни. На 18 юни от Пентагона идва предизвестие, че има засилено наличие на терористични групи, подготвящи се за по-агресивно нахлуване и удари от засада. Екипите на Ал Кайда са прекарали последните месеци в засилена подготовка, позволявайки малко по-сериозни дейности. Комуникационната им мрежа също стартира да бележи прогрес и да подтиква към Джихад.
В края на август има нов отчет, посочващ, че терористични групи са трансформирали Източна Либия в своя територия и ще я употребяват за по-далечни интервенции. В идващите 6 месеца се чака и преход от Либия към Европа, какъвто имаше, както можем да видим от идващите събития. Въпреки всички предизвестия, никой не изисква повече личен състав или съответно въоръжаване на силите там.
Оперативните сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ стартират да показват своето безпокойствие и сприятеляването на дипломатическия пост с разнообразни представители на локалната милиция в лицето на 17-ти февруари. Според тях, връзката би трябвало да се прекрати, изключително след приключване на информация. Малко по-късно идва и втори отчет, който припомня, че нормално на 11 септември постоянно се приготвят атентати, като офанзиви не са изключени. Факт е, че цялата отбрана на посолството и дипломатическата задача зависи напълно от анексираната зона и сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ, които въпреки това не могат да получат спомагателен личен състав.
Липсва даже боен гарнизон, който да подкрепи отбраната на двете конфликтни точки, в случай че такива зародят. Около 2 часа сутринта на 12 септември, секретарката на анексираната зона Панета ще изиска помощ от два бързи взвода, които да дойдат в Либия. Единият би трябвало да пристигна от Хърватска, до момента в който другият се намира в Италия. И двата не съумяват да стигнат на време, само че никой не може да удостовери въобще, че са тръгнали. Междувременно всички елементи на 17-ти Февруари, вербувани за отбрана, се изтеглят към 10 часа вечерта и повече не оказват помощ.
Правителството на Либия към момента няма войска, която да изпрати на помощ, затова офанзивите идват една след друга и без особена отбрана или опит на милицията. Докладите и показанията на пристигналия спомагателен отряд показват, че ударът с минохвъргачки е извънредно прецизен и старателен, доказвайки, че опитни екипи са работили, употребявайки наблюдаващ – някой покрай самата анексирана зона.
Камъните, които скоро ще бъдат хвърлени по Хилъри Клинтън, стартират да тежат още повече, когато даже ФБР отхвърля да отиде в Бенгази за осъществяване на следствие. Съветът на Пентагона е да не се изпраща никого, отбраната и сигурността на екипите е от най-голямо значение. Не може да се пренебрегва и още един факт, водеща фигура от Ал Кайда е живяла в Бенгази и доста добре знае по какъв начин да оперира на родна територия.
За да се реализира поляризирането на случая и превръщането му в една свещена покруса, съветските ботове и кибер войни в обществените мрежи не стопират да задействат и пропагандират публиката, показвайки по какъв начин в действителност наподобява света. Имена като „ Killary “, хаштагове като „ Запомнете Бенгази “, „ Заключете я “, „ касапът от Бенгази “ и други, стартират да обикалят обществените мрежи и да събират неодобрение. Не би трябвало доста време, с цел да може самият Тръмп да цитира съветска медия с подправена информация за Бенгази, само че тогава никой не обръща доста внимание на истина и неистина, значимото е да се употребява върха на вълната.
Крайният резултат е явен, само че успеха на Тръмп се оказа единствено пирова и нищо повече.
