„Полярен вълк“ – затворът, където Алексей Навални беше убит
Затворът „ Полярен вълк “, където умря Алексей Навални, е прочут с някои доста спорни истории. Той е основан за хората, които се считат за толкоз рискови, че би трябвало да останат в прегръдките на ледената пустота, без да имат даже опция да избягат. Въпросният затвор се намира доста покрай Арктическите кръгове и е в съседство до Воркута, един много известен миньорски град, който в следствие е зарязан и малко на брой са останали да живеят там.
Алексей Навални не е имал доста благополучие даже да посещава килията си в пандиза, защото на първо място е заемал по този начин наречения карцер „ Шизо “, където човек може да седи или да стои прав, само че не и да легне обикновено. На 14 февруари е освободен след близо 15 дни в тази клетка, а действително към този момент е бил към 27 пъти в карцера, поставяйки някакъв персонален връх. По мнението на юристи като Ева Меркачева, защитаващи човешките права, тъкмо тези санкции са помогнали за забележителното редуциране на живота на Навални.
Тъй като самият затвор се намира доста надалеч от цивилизацията, за него не се знае доста. Там се изпращат изключително рисковите хора – чеда на Руската федерация. Очевидно и Навални е считан за тъкмо подобен. Това е най-отвратителното място, където юрист в миналото е стъпвал и мнозина са принудени, изключително откакто се пробват да пазят своите клиенти. Комуникацията е блокирана, само че понякога могат да бъдат изпратени разнообразни лекари и то единствено по молба на самата администрация.
Затворникът няма право да търси здравна помощ. Специалният режим в този затвор е прочут със своите неуместни практики. Тъй като няма надзор и власт, която да следи за осъществяването на множеството присъди, всеки надзорник има правото да избира по какъв начин да санкционира своите пандизчии.
На същото място са открити най-различни санкции, както за безвреден труд, по този начин и за пожарна сигурност, хигиена и други. Ситуацията в този затвор е толкоз злокобна, че даже формалната власт би трябвало да се намеси и да предпише нови разпоредби по отношение на правото на труд и правото на самия пандизчия.
Тъй като „ Полярен вълк “ се намира прекомерно надалеч от цивилизацията, призоваването на медицински екипи е много лимитирано. Последният път, когато пандизчия в действителност е съумял да се оплаче от липса на помощ, е по времето на пандемията. Нито един експерт не би решил да жертва живота си, персоналното благополучие и всички останали позитиви, с цел да отиде да работи в полярните кръгове. По мнението на един от деятелите, панацеята в този затвор е известна единствено с едно лекарство – хапче за диария. Ако човек има главоболие, пие хапче за диария, в случай че има проблеми в белия дроб – хапче за диария, в случай че има друго заболяване – познахте, хапче за диария.
Следвайки главния лайт претекст на този затвор, можем да бъдем сигурни, че в никакъв случай не се записват своеволията на надзирателите. Няма документирани нарушавания от страна на надзирателите, това автоматизирано включва принуждение и подигравка със пандизчиите. Въпреки неналичието на данни, някогашни чиновници признават, че насилието е било съвсем всекидневие и наслаждение.
Положението е следното, нито една килия няма подложен нагревател, налични са единствено две тръби, по които водата се движи. Ако един пандизчия се оплаче от изискванията, вечерта неговия притък на топло вода по тръбите ще бъде спрян и температурата пада до 10 градуса по Целзий.
В килията не е разрешено да се седи с яке. Ако има ревизия на пандиза, то температурите се покачват до най-малко 25 градуса по Целзий, само че защото всички инспекции се случват извънредно рядко, температурата продължава да се поддържа до 16-18 градуса по Целзий и приказваме за оптималните стойности. С други думи, пандизът „ Полярен вълк “ е основан за заличаване на хора, а не за реабилитиране или възпитаване, каквото се чака от множеството затвори.
