Замисляли ли сте се с какво се сблъскват, хората, които

Замисляли ли сте се с какво се сблъскват, хората, които ни избавят в едни от най-странните обстановки, я който влизаме? Какви са проблемите и занимателните обстановки на Илиян Царибродски, който по специалност е ключар? Има ли бъдеще в това занятие и краде ли се поминък - четете в идващите редове:

Занаят, специалност или занимание е ключарството за теб?

От трите и то по-много. Занаят, защото никой не може да открадне това, което умееш. Имам самочувствието от опита който имам да заявя, че го умея безупречно. Професия – тъй като от нея си „ изваждам хляба “ и занимание – тъй като обичам това, което работя и го върша с толкоз огромно предпочитание и интерес. Постоянно се осведомявам и чета за новите технологии в промишлеността, с цел да съм в час с новостите.

За какво мечтаеше като дребен? Сбъдна ли се?

Като дребен, мечтаех да стана батман. Като младеж – да стана най-хубавия ключар в България и да имам най-голямата и професионална компания в България. Щастлив съм, че всичко това е реалност, даже дръзвам да потвърдя че надминах фантазиите си в професионален проект.

Как реши да станеш ключар?

Съвсем инцидентно, като всяко хубаво нещо на този свят. През 2003 година, ето по този начин на подбив и чиста ученолюбивост се пробвах да отворя шперц кола, която беше със изгубени ключове. Късмета на неопитния, неукия и начинаещият проработи. Пожарът в мен потегли и до ден сегашен гори по този начин, като че ли няма какво да го загаси.

Хората споделят, че поминък се краде. Така ли е и ти открадна ли своя?

Хората са го споделили и е доста правилно. Моят преподавател, индивида който ми сподели малко, а другото го откраднах е „ учителя “ – Тодор Тодоров от Младост 1А.

Всеки ли може да стане ключар?

Всеки, който се възпламени, всеки който не мисли първо за пари, всеки който има дребна техническа просветеност. Желанието е преди всичко, другите неща се учат. Важно е да имаме предпочитание, има ли го триумфа е налице.

Как в действителност се става ключар?

Като заповяда при нас на работа.

Има ли почивен ден в тази специалност?

Има единствено и само, в случай че си изключиш телефона. В противоположен случай, положителният ключар няма отмора.

Масово популацията живее в жилищни блокове и кооперации. Кой е основният проблем в отбраната при вандалски прояви?

Основният проблем е елементарната и евтина брава. Тя постоянно е в полезрението на крадеца. През последните месеци на 2022г. стартирахме безвъзмездна акция, като посетихме извънредно доста домове за консултация и оглед на място. Шокиран съм по какъв начин популацията ни всеобщо няма нужната качествена отбрана на своя дом. Скъпи порти, скъпи прозорци, да не приказваме за мебелите вътре, а ключалката – супер некачествена и елементарно разбиваема. Тя постоянно е в полезрението на крадеца, тъй че ще си разреша, посредством това изявление да подканя всички читатели да извърнат внимание на отбраната си, с цел да предотвратят появяването на неканени посетители.

Оценяват ли хората работата ти?

Масово, не. Почти всеки в спешна обстановка и неочакван разход не е удивен от услугата. Разбира се, има и изключения. Има хора които ценят професионализма и бързата ни реакция за всяко посещаване и решение на казуса. Ние не се целим да бъдем да бъдем приветствани, задачата ни е да помогнем на клиента в спешна обстановка за извънредно малко време и го вършим, с което се гордея.

Има ли предпочитание у младите да се захванат с този поминък?

Не. Идеята да стоим на стол пред компютъра и да получаваме заплата над междинната работна е за предпочитане при младите. Кадрите в бранш „ услуги “ понижават фрапантно. За това всички в нашата компания сме едно семейство, което се поддържа взаимно във всяка обстановка.

Какви спънки срещаш в работата си?

Пречки нямаме. Всичко в нашата специалност е предизвикателство и с обич работим специалността „ ключар “.

Неизбежно имаш някоя занимателна история за заключени в дома си хора, разкажи ни?

Честно казано множеството от обстановките не са занимателни, само че има и такива, които те карат да се усмихнеш, когато си спомниш. Първата която ми идва в съзнанието е за семейство, което се прибира от море, а детето е на задната седалка – фен на ключовете. Майката дала ключовете от у дома на детето да си играе, с цел да бъде добродушно пътуването и детето да се занимава с нещо във времето в което пътуват. При едно от спиранията до тоалетна до място за отдих до автомагистралата, детето хвърля ключовете в химическите тоалетни, които всички знаем в какво положение са. Наложи се нашата интервенция, отключихме дома, само че загатна и страстите,които преживяхме с ключовете в магистралната тоалетна ще са безконечни.