Зад гърба си има повече от 40 години, отдадени на

Зад гърба си има повече от 40 години, отдадени на тотално съвършенство, трансформирали го в един от най-необикновените, мистични, особени артисти на нашето време. А и освен.

Той е единственият артист в историята, който е печелил три награди Оскар в категория „ най-хубава мъжка роля “. Освен това получава рицарско звание поради приноса му към драматургията.

Сър Даниъл Дей-Люис е един от тези малко артисти, които в действителност се сливат с героя си. Влизат в кожата му, в езика, в маниерите, в метода на живот, в фантазиите, в недъзите.

Даниъл е на половина ирландец, на половина евреин. В учебно заведение бива унизен, тъй като е евреин и „ изящен “. Самият той признава, че богатата му фикция, която години по-късно му оказва помощ да влиза в дълбочината на облиците, които играе, се дължи точно на неговата интровертност от това време. От дребен не се схваща с никого и се гневи на всичко.

Прави филмовия си дебют на 14-годишна възраст във филм, в който играе варварин, което за него се оказва неописуемо наслаждение.

Въпреки че се показва чудесно на сцената на Националния юношески спектакъл в Лондон, той кандидатства за петгодишен стаж като дърводелец на шкафове. Бива отритнат заради липса на опит.

Люис е един от най-селективните артисти във филмовата промишленост, взел участие е единствено в шест кино лентата от 1998 година насам, с цели пет години сред функциите. Това евентуално се дължи на нечовешкото вживяване във всяка една от функциите му. 

За ролята си в „ Последният мохикан “ построява кану, не пропуща да носи със себе си и оръжие, даже на коледната фамилна вечеря. Някъде по това време се научава и да дере животни…

За ролята си в „ В името на отца “ Даниъл прекарва няколко нощи зад решетките единствено на самун и вода. И на всичкото от горната страна всеки, който минава около килията му, е „ длъжен “ да го наскърбява и да го залива със студена вода. 

За да изиграе по най-убедителен метод болния от церебрална парализа ирландски публицист Кристи Браун , който движи единствено левия си крайник, артистът живее месеци наред в инвалидна количка, с която се придвижва на всички места. Да, той в действителност живее, тъй като отхвърля да слезе от нея и членовете на екипа на кино лентата „ Моят ляв крайник “ би трябвало непрекъснато да го местят в нея и да го хранят с лъжица като че ли е същински неработоспособен! 

За екранизацията на „ Непосилната лекост на битието “, по романа на Милан Кундера научава чешки език. В продължение на три години тренира по-усилено от професионалните спортисти бокс, с цел да направи ролята си в „ Боксьорът “ толкоз добра. 

С надълбоко предпочитание да въодушевява другите, той се надява, че работата му може да възпламени у тях освежен мироглед за живота, насърчавайки ги да намерят хубостта в елементарното.

За Люис актьорството е доста повече от специалност – то служи като мощен проводник за проучване, напредък и непрекъснато обаяние от безкрайните дълбини на човешката душeвност.

Вярвам, че изкуството във всичките му форми има силата да промени света, като допира сърцата и отваря мозъците.

Повечето филми, които върша, ме вкарват в един загадъчен и за самия мен живот.

Намирам ентусиазъм в елементарните хора, които следя, и историите от всекидневието.

Единственият метод, по който мога да се доближа до всеки воин, е да се опитам да схвана неговите добродетели и дефекти, неговите мощни и слаби страни.

Може би съм изключително сериозен, тъй като не съм наясно с евентуалния парадокс на това, което върша.

Най-щастлив съм, когато изцяло се изгубя в даден воин, когато престана да бъда себе си и стана напълно различен.

Предполагам, че имам мощно развита дарба за самозаблуда, тъй че за мен не е проблем да имам вяра, че съм някой различен.

Имам странна връзка с времето. Не знам, че минава.

Обувките са необичайно нещо. Ако събуете обувките си в обстановка, в която сте уязвими, ще се почувствате 10 пъти по-уязвими.

Има горест в това да видиш един човек в неговата примитивност.

Аз съм малко извратен и просто ненавиждам да върша нещата, които са най-очевидни.

Не се интересувам да играя герои, които са тъкмо като мен. Искам да проучвам човешкия опит от разнообразни гледни точки.

Гласът е толкоз надълбоко, персонално отражение на характера.

Колкото по-артикулиран е някой, толкоз по-подозрителен съм към него. Харесва ми да усещам, че значимите неща остават недоизказани.

Обичам да седнал съм и да виждам хората. Обичам да седнал съм и да чувам хората.

В даден миг от живота си, в случай че имате шанс, можете да проектирате метода, по който нещата се развиват.

Харесвам неща, които те карат да стискаш зъби. Обичам да привеждам глава и някак да ходя през бурята. Харесвам това възприятие. Много ми харесва.

Единственото нещо, което наподобява ми е обещано, като се има поради, че съм кадърен да бъда доста, доста разпръснат и извънредно ленив, е способността да се съсредоточвам върху нещо, на което реша да отделя времето си.

Западът постоянно е бил епицентърът на опциите. Един от методите да се противопоставим на смъртността е да тръгнем на запад. Това е да хванеш слънцето, преди да се скрие зад хоризонта.

Съзнавам личната си значителност толкоз, колкото и евентуалната щета, която едно камъче може да аргументи на предното стъкло на колата ми. Абсолютно не му обръщам внимание.

Работата, която правя, е респект към разказвачите, на които се удивлявам от детството си и не преставам да се удивлявам като възрастен.

Не предпочитам функции въз основа на техния капацитет за награди или самопризнание. Избирам ги съгласно историите, от които желая да бъда част.

Не върша филми, с цел да приказвам за актьорско майсторство. Правя филми, с цел да описвам истории и да доближавам до аудитория.

Актьорството не значи да се показваш или да търсиш внимание; става въпрос за изгубване в воин и обслужване на описа.

Вярвам в силата на разказването на истории да предизвика размисъл, да провокира усещанията и да вдъхва съпричастност.

Не мисля за себе си като за „ популярен “ артист. Аз съм просто човек, който обича това, което прави и се стреми да го прави добре.

Не се считам за „ звезда “. Смятам се за предан майстор.

Бог знае, не постоянно съм бил сполучлив.