Млад педагог с поглед към родителските отношения след раздялата
За родителя : Любов, пристрастеност, споделеност, дружно, деца, благополучие, съществуване, спор, Аз!, разлъка.
За детето : Мама и тати, сигурност, благополучие, игри, наслада. Аз съм отговорен! Без мен! Излизам! Празнота. Срив. Загуба. Не те виждам повече. Не те познавам. Защо?
Проблемите ни са всеки ден и всевъзможни - едни лесни за решение, други сложни. Но един от най-трудните избори, които вършим, е да напуснем човека, който обичаме или бащата на детето ни. Често пъти, уповавам се, това е еднакъв човек!
Възможно ли е раздялата да стане без болежка?
Лично аз нямам доверие и не мисля, че това е допустимо. Още повече да не се отрази върху детето, което остава с единия родител, когато двамата се разделят. В случая то е най-потърпевшо от случилото се.
Защо хората се разделят? Какво е нещото, което ги кара да се разделят и да оставят едно дете без семейство в цялостния му смисъл на думата? Причините са толкоз, колкото са и хората. От всекидневните дребни кавги до грубите реплики, неналичието на общи тематики и ползи, незаинтересоваността и неналичието на внимание, само че, не на последно място, и неспособността за схващане на другия.
Напоследък се вижда липса на връзка освен в разграничените сътрудници, само че и в обществото като цяло. Не се зачита мнението на другия. Аз-ът надвива!
Няма изясненост дали по този начин наподобяват нещата за множеството фамилии. Някои резервират официални връзки " поради децата ". Всеки самичък за себе си е прав. Детската позиция обаче остава неразбираема - малките не са съдници, с цел да стават очевидци на жестоките кавги сред най-близките им хора.
