Гърци и македонци: Какво ги свързва, какво ги разделя
Всички желаят Гърция и Македония към този момент да се схванат за името. Но никой не отстъпва. Спорът е политизиран и най-много идеологически. Забравя се да вземем за пример това, че гърците и македонците са си повече близки, в сравнение с непознати.
На срещата на държавните ръководители от страните на Западните Балкани в Скопие предходната седмица участва и ръководителят на Съвета на Европа Доналд Туск. В подтекста на обтегнатите връзки с Русия, страните от някогашна Югославия стават все по-интересни за Брюксел. Става дума за приобщаването на тези страни към Запада и за стабилността на района. Спомените за Студената война се смесват със мощната обязаност на Балканите с втората огромна сложна тематика за Европейски Съюз - Турция.
Доналд Туск похвали страната-домакин Македония за това, че след избора на новия министър председател Зоран Заев поставя старания за решение на дълготрайния спор с южната си съседка Гърция. За Скопие залогът е огромен - страната се надява на участие в Европейски Съюз и НАТО, което може да даде по този начин стремежи подтик на икономическия напредък. Но изгода от това може да има и Европейски Съюз, който желае да завоюва на своя страна някогашните социалистически страни от района, ухажвани мощно и от Москва. Гърция пък блокира участието на Македония в Европейски Съюз и НАТО поради неразрешения спор за името на Македония.
Повече прилики в сравнение с разлики
Гръцкият професор по антропология Йоанис Манос споделя, че доста гърци възприемат сюжета с името като заграбване на гръцката просвета и история от македонските националисти, имащи териториални искания към днешна Гърция. Според него разногласието в медиите почива на първо място на идеологическа основа и не се обръща никакво внимание на нещата, които свързват двата народа в културно и историческо отношение. И тъкмо в тези прилики се крие голям капацитет за разрешаването на спора.
" Нашият опит демонстрира, че доста повече неща ни свързват, в сравнение с ни разделят. И в случай че ние се фокусираме върху приликите, можем по-лесно да преодолеем проблемите, пречещи на намирането на решение на спора ", споделя антропологът.
Македонците желаят непоклатимост
Изглежда обаче, че малко на брой се интересуват от това. И Йоанис Манос не има вяра, че разногласието за името може да бъде позволен до края на годината. Има прекалено много трудности и пред двете страни, които затрудняват намирането на допустим компромис. Последните анкети удостоверяват това: 63 % от македонците желаят скорошно решение на разногласието, а 61 % от гърците отхвърлят изрично потреблението на името " Македония ".
" Те нямат никакво право да се назовават с това име или да употребяват производни, като да вземем за пример Нова или Северна Македония ", възмущава се един 27-годишен коафьор от Солун. " Все ми е едно дали би трябвало да променяме името си или не ", споделя пък един 42-годишен водач на такси от Скопие. Много по-важно за него е бъдещото участие на страната в Европейски Съюз да усъвършенства ситуацията на трудовия пазар, и фамилията му да има бъдеще.
Проблемът е политически
Професорът по антропология в скопския университет Люпчо Ристески счита, че са политически трудностите пред доближаването - освен сред гърците и македонците, само че и сред всички балкански страни. Антропологията е бодил в очите на политиците, споделя той: " Нашата просвета не инцидентно бива маргинализирана в балканските общества. Дори по държавната македонска телевизия насочиха съвет към младите да не следват антропология. Ние изследваме възникването на идентичностите и сме изключително сериозни, когато държавните управления употребяват този развой на развиване за своя изгода ", споделя той.
Затова не е чудно, че антропологичните знания за културните прилики сред двете страни съвсем не намират място в дебата. А точно тези общи неща могат да внесат оживление в зациклилия спор за името.
Източник: Дойче веле
На срещата на държавните ръководители от страните на Западните Балкани в Скопие предходната седмица участва и ръководителят на Съвета на Европа Доналд Туск. В подтекста на обтегнатите връзки с Русия, страните от някогашна Югославия стават все по-интересни за Брюксел. Става дума за приобщаването на тези страни към Запада и за стабилността на района. Спомените за Студената война се смесват със мощната обязаност на Балканите с втората огромна сложна тематика за Европейски Съюз - Турция.
Доналд Туск похвали страната-домакин Македония за това, че след избора на новия министър председател Зоран Заев поставя старания за решение на дълготрайния спор с южната си съседка Гърция. За Скопие залогът е огромен - страната се надява на участие в Европейски Съюз и НАТО, което може да даде по този начин стремежи подтик на икономическия напредък. Но изгода от това може да има и Европейски Съюз, който желае да завоюва на своя страна някогашните социалистически страни от района, ухажвани мощно и от Москва. Гърция пък блокира участието на Македония в Европейски Съюз и НАТО поради неразрешения спор за името на Македония.
Повече прилики в сравнение с разлики
Гръцкият професор по антропология Йоанис Манос споделя, че доста гърци възприемат сюжета с името като заграбване на гръцката просвета и история от македонските националисти, имащи териториални искания към днешна Гърция. Според него разногласието в медиите почива на първо място на идеологическа основа и не се обръща никакво внимание на нещата, които свързват двата народа в културно и историческо отношение. И тъкмо в тези прилики се крие голям капацитет за разрешаването на спора.
" Нашият опит демонстрира, че доста повече неща ни свързват, в сравнение с ни разделят. И в случай че ние се фокусираме върху приликите, можем по-лесно да преодолеем проблемите, пречещи на намирането на решение на спора ", споделя антропологът.
Македонците желаят непоклатимост
Изглежда обаче, че малко на брой се интересуват от това. И Йоанис Манос не има вяра, че разногласието за името може да бъде позволен до края на годината. Има прекалено много трудности и пред двете страни, които затрудняват намирането на допустим компромис. Последните анкети удостоверяват това: 63 % от македонците желаят скорошно решение на разногласието, а 61 % от гърците отхвърлят изрично потреблението на името " Македония ".
" Те нямат никакво право да се назовават с това име или да употребяват производни, като да вземем за пример Нова или Северна Македония ", възмущава се един 27-годишен коафьор от Солун. " Все ми е едно дали би трябвало да променяме името си или не ", споделя пък един 42-годишен водач на такси от Скопие. Много по-важно за него е бъдещото участие на страната в Европейски Съюз да усъвършенства ситуацията на трудовия пазар, и фамилията му да има бъдеще.
Проблемът е политически
Професорът по антропология в скопския университет Люпчо Ристески счита, че са политически трудностите пред доближаването - освен сред гърците и македонците, само че и сред всички балкански страни. Антропологията е бодил в очите на политиците, споделя той: " Нашата просвета не инцидентно бива маргинализирана в балканските общества. Дори по държавната македонска телевизия насочиха съвет към младите да не следват антропология. Ние изследваме възникването на идентичностите и сме изключително сериозни, когато държавните управления употребяват този развой на развиване за своя изгода ", споделя той.
Затова не е чудно, че антропологичните знания за културните прилики сред двете страни съвсем не намират място в дебата. А точно тези общи неща могат да внесат оживление в зациклилия спор за името.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ