Всеки пети българин – под прага на бедност през 2023 г.
Всеки пети българин – под прага на беднотия през 2023 година Това демонстрират данните на Националния статистически институт. През 2023 година линията на беднотия общо за страната e 637.92 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер под прага на бедността са били 1 325 900 души. Това са 20.6% от популацията на България. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 21.3%. Относителният дял на бедното население понижава с 2.3 процентни пункта.
Ако в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния,
нивото на беднотия се покачва от 20.6 до 28.5%.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
През 2023 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Видин
– надлежно 446 и 466 лева, а най-високата – в област София (столица) (990 лева.), следвана от областите Варна (736 лева.), Перник (716 лева.) и Кюстендил (702 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора – 25.8%, Кюстендил – 24.6%, София (столица) – 22.2%, и Добрич – 22.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян – 9.6%, Ямбол – 10.7%, и Шумен – 10.9%.
Линията на беднотия за 2023 година нараства по отношение на 2022 година във всички области,
като се изключи Ямбол, където се регистрира понижение с 9.5 процентни пункта. С най-голямо повишаване са областите Враца (с 42.5%), Сливен (с 27.7%), Смолян (с 26.8%), Хасково (с 26.2%), Благоевград (с 25.9%) и Шумен (с 25.0%).
През 2023 година област Смолян е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете – 7.9%, а с най-високо ниво е област Добрич – 25.1%. В област Габрово дамите са с най-ниско ниво на беднотия – 6.5%, при 28.3% за областите Кюстендил и Стара Загора.
Относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия,
е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области – Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните
за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2023 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства
по отношение на миналата година с 1.7 процентни пункта – до 11.7%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия
при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 66.5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък – 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството
демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 2.0 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Ако в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния,
нивото на беднотия се покачва от 20.6 до 28.5%.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
През 2023 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Видин
– надлежно 446 и 466 лева, а най-високата – в област София (столица) (990 лева.), следвана от областите Варна (736 лева.), Перник (716 лева.) и Кюстендил (702 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора – 25.8%, Кюстендил – 24.6%, София (столица) – 22.2%, и Добрич – 22.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян – 9.6%, Ямбол – 10.7%, и Шумен – 10.9%.
Линията на беднотия за 2023 година нараства по отношение на 2022 година във всички области,
като се изключи Ямбол, където се регистрира понижение с 9.5 процентни пункта. С най-голямо повишаване са областите Враца (с 42.5%), Сливен (с 27.7%), Смолян (с 26.8%), Хасково (с 26.2%), Благоевград (с 25.9%) и Шумен (с 25.0%).
През 2023 година област Смолян е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете – 7.9%, а с най-високо ниво е област Добрич – 25.1%. В област Габрово дамите са с най-ниско ниво на беднотия – 6.5%, при 28.3% за областите Кюстендил и Стара Загора.
Относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия,
е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области – Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните
за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2023 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства
по отношение на миналата година с 1.7 процентни пункта – до 11.7%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия
при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 66.5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък – 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството
демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 2.0 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ