ви срещаме с един дълголетен и заслужил учител от Ловеч.

ви срещаме с един многогодишен и заслужил преподавател от Ловеч. 103-годишната Райна Николова Жекова е родена на 8 септември 1919 година в Ловеч. Съпругът ѝ Иван Жеков е умрял преди повече от 10 години. Семейството има двама сина, единият в този момент е доктор в Самоков, а другият не е измежду живите. Имат четирима внуци и трима правнуци. Някои от тях са пръснати по света, една от правнучките живее в Брюксел, а един от внуците е морски капитан. Самата Райна е кръстена на прабаба си.

През 1955 година Райна Жекова стартира като преподавател по български език и литература, а по-късно и като шеф в ловешкото учебно заведение „ Васил Левски “, където работи до своята 55-годишнина.

„ Старостта не е хубаво нещо, само че спомените поддържат духа ми. Няма по-хубава специалност от учителската. Учила съм половината град – децата, майките им, че и бабите им. Имам 35 години стаж из ловешките села и даже в Македония. Сградата в Ловеч, преди да стана шеф, беше спалня на момчетата от Езиковата гимназия, ние я направихме учебно заведение. Учителската специалност поддържа духа на индивида високо и го държи млад постоянно “, описа 103-годишната жена.

За своя 100-годишен празник през 2019 година Райна беше удостоена с почетен орден на Община Ловеч. Отличието е във връзка дългогодишната ѝ педагогическа активност в издигането на престижа на Ловеч в региона на образованието.

Жизнена, с безсънен разум и ясни мемоари старата дама постоянно взима книги от библиотеката, за което преди време беше наградена като четец на 2019 година от Регионалната библиотека „ Проф. Беньо Цонев “. Тогава кметът на града Корнелия Маринова ѝ подари първокласно издание на романа „ Време разделно “, а тази година я зарадва с няколко издания, измежду които книга за Ловеч с пощенски картички, с цел да може някогашната учителка да се върне в младостта си.

И през днешния ден Райна не стопира да поддържа връзка с литературата и да взема решение кръстословици. Активността ѝ включва още плетене, телефонни диалози с внуци и правнуци, както и чести срещи с другари.

За своята обич към книгите дамата споделя: „ Чета от доста дребна, първата ми книга беше „ Златното ключе “ от Ангел Каралийчев. После в ловешката библиотека попаднах на бат Иван, по този начин му споделяха всички, семейството не помня. Той беше грациозен мъж, постоянно с костюм. Поисках му да прочета „ Мадоната на спалните вагони “ (любовен разказ от Морис Декобра, издаван през 30-те години на 20-ти век.), само че той ми сподели, че за тази книга съм още дребна. Започна да ми предлага заглавия от Емил Зола, от Джон Голсуърти, от американската литература. И когато стигнах до „ Мадоната “, тя към този момент не ми направи огромно усещане след това, което към този момент бях чела. “