МОЖЕШ ДА ПОСТИГНЕШ ВСИЧКО НАВСЯКЪДЕ
ВЕЛЕКА ЦАНКОВА приключва НМА " Проф. Панчо Владигеров " (2018) в класа по поп и джаз пеене на доцент Алис Боварян. Интересът й към джаз музиката я води към Нидерландия и Италия, където минава курсове по образование в Maastricht Conservatorium в Маастрихт и Conservatorio di Musica " Giuseppe Tartini " в Триест. Участва в влиятелни фестивали, както и в музикалните планове " The words and music of Irving Berlin ", " Y Jazz ", " XMAS Edition ", " The Oldie Goldies ", " BG Vintage ", " Приказки за джаза ", " Мистерия Гершуин ", " Съвременен джаз с българска поезия " и " Новините в джаза " - под управлението на Михаил Йосифов. През 2021 година издава първите си авторски песни - " Стъпки в пясъка ", " Околосветско странствуване ", " Ти си някъде там " и " Сън ", в съдействие с Михаил Йосифов и Атанас Попов. През юли 2022 година е солистка в европейското турне на JM Jazz World Orchestra, под управлението на Luis Bonilla. През декември 2022 година е солистка в Коледните концерти на Биг бенд Cotatcha Orchestra в Чехия, под управлението на Jiri Kotaca. През 2023 година взе участие като реализатор и създател на две песни в дебютния албум на групировката " Михаил Йосифов и " Новините в джаза " - " Първа емисия ". /> - Госпожице Цанкова, какви са в последно време " Новините в джаза "?
- " Новините в джаза " са доста положителни, чак толкоз положителни, че към този момент работим по втори албум, даже е съвсем приключен, остава да го запишем. С групировката " Новините в джаза " прекарахме превъзходен тиймбилдинг през януари. Главен уредник беше водещият на " емисията " - Мишо Йосифов. Прекарахме една седмица в едно село до Троян, дружно - с нова авторска музика. Много трепетно вървят нещата с групата и нямаме самообладание за концертите, които сме подготвили за тази година.
През 2023 година спечелихме дотация от Националния фонд " Култура ", с която реализирахме дебютния ни албум - " Първа емисия ", както и изнесохме концерти и музикални работилници в няколко града в страната. В плана огромна заслуга има Елисавета Петрушева, която е превъзходен уредник и откровено се вълнува дружно с нас. Много сме щастливи и признателни, че имаме подобен човек в екипа. Във всеки от градовете, които избрахме, има музикално учебно заведение. Беше доста прелестно, друго и имаше смисъл от всичко, което се случи. За учениците също беше хубаво прекарване. Поне за мен най-симпатично беше във Велико Търново - малко откакто стартира музикалната работилница, влязоха 20 и няколко първокласници. Обикновено работим с по-големите класове, само че в това учебно заведение ни изненадаха. Задаваха доста въпроси и бяха извънредно любопитни и сладки. Определено тази среща остави мощна диря у нас.
- Как решихте да учите поп и джаз пеене в Музикалната академия?
- От дребна съм харесвала да пея песни, не съм от музикално семейство, само че нашите постоянно са ме подкрепяли. В началото пеех в Детска вокална група " Сладки пуканки " с началник Ирина Добрева, беше същински празник, участвахме в концерти в НДК, в Двореца на децата, имаше огромна интензивност и по този начин човек се научава и схваща дали му харесва сцената. Моите мемоари са вълнуващи и приятни, не съм имала някакъв стрес от изявите пред аудитория, ами в противен случай, до ден сегашен им се любувам откровено.
След това животът ме срещна с доцент Алис Боварян, моята учителка обичана, при която приключих НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Тя беше първата и най-важната роля за моето музикално израстване. Вдъхна и доверие, и поддръжка, за което съм й доста признателна! Именно в Музикалната академия си открих едно местенце, в което се почувствах много удобно. Запознах се с прелестни музиканти, сътрудници, там срещнах и Мишо Йосифов, който ми даде доста огромен подтик.
- Надградила сте наученото в НМА със специализации в Маастрихт и в Триест. Като сравнявате образованието у нас и в чужбина, какви заключения се постановат?
- Възползвах се от програмата " Еразъм ", която се предлага в доста университети у нас. Първо избрах Нидерландия, тъй като всички сме чували, че там образованието е на високо равнище, и като става дума за джаз, това е едно от местата, на които има какво да се научи. Учителката, която ме взе - Сабине Кулич, свири на саксофон, на пиано и пее ужасно, жена с доста хубав темперамент, която ни предразполагаше добре. Появяваше се в академията като едно слънце, което влизаше през вратата и... спираше дъжда. Нивото беше високо и студентите бяха много навлезли в материята джаз, в която правех първи стъпки. Но това нямаше значение, и въпреки че бях там единствено за два семестъра, се занимаваха с мен, помагаха ми, обръщаха ми внимание и съумях да попълня знанията си.
В Италия отпътувах по концепция на Петя Кисимова, която дава отговор за интернационалните стажове на студентите в Академията. Отидох за един учебен срок, несъмнено беше друго от Нидерландия - слънце, ваучър, независимост и артистизъм. Успях да навестявам часове с всички курсове на Консерваторията и използвах пълноценно пребиваването си.
- Участвате в планове, които възкресяват и придават модерно звучене на български поп класики и доста бързо стават обичани на младата аудитория. Защо това е значимо за Вас?
- Важно е, тъй като въпреки всичко живеем в България, а тук имаме превъзходни композитори, които са писали доста красива музика, както и песни, изпълнявани от прелестни артисти. Любими са ми Мими Николова, Лиана Антонова, одобрявам и други, несъмнено, само че те двете са ми най на сърцето. Приятно е да се докоснеш до тази музика, защото е нещо напълно друго от това, което ни заобикаля сега. Начинът на изложение в текстовете на тези песни е различен, хубав, лиричен, даже от време на време има някоя остаряла дума или израз, които през днешния ден няма да употребим, това доста ми харесва! Участвах в един план - " БГ винтидж ", още като студентка, когато доста енергично желаех да пея американска и британска музика. Мишо Йосифов ни сподели, че ще пеем остарели български песни и аз леко се разочаровах. Няколко дни по-късно се влюбих в тази музика! И по този начин до ден сегашен, извънредно са ми приятни мотивите, в които имам опция да извършвам тези песни. На първия концерт на " БГ винтидж " се срещнах с Мими Николова, с която имах достойнството да изпея в дует емблематичната ария на Йосиф Цанков " Когато луната изплува ". Контактът с нея беше приказен, тя ври и кипи! И, мисля, бе щастлива от обстоятелството, че изпълняваме песни, които са били значима част от нейния живот.
- Пеете на фестивални подиуми, пред хилядна аудитория, само че и в клубове, в доста по-интимна конюнктура, напълно покрай хората. Усещането друго ли е?
- Клубната конюнктура е доста приятна, основава се непосредственост сред актьора и феновете. На огромната сцена е мъчно да потърсиш ентусиазъм в очите на някого насреща, само че ще видиш мащабността, което дава приятното чувство, че има кой да чуе и да се наслаждения на музиката ти. И двете неща са доста хубави и носят задоволство на музикантите. Различни, само че в същината си идентични.
- Вече създавате своя авторска музика - разкажете по какъв начин пораждат концепциите за Вашите песни, по какъв начин напасвате музиката и текстовете, въобще за креативния развой.
- Още диря верния метод. За момента при мен вървят дружно - мелодия и към нея бързо се самонаписва текст. Но това са моменти на ентусиазъм, което, за жалост, не идва толкоз постоянно, несъмнено не е всеки ден. Началото на този креативен развой за мен стартира напълно скоро, в съдействие с Мишо Йосифов. Щастлива съм, че ми оказва поддръжка и споделя опита си с мен. Мишо е извънреден музикант и човек! Когато споделям концепциите си с него, той сяда на пианото и засвирва тъкмо това, което си представям. Дава страхотни хрумвания и насоки, и написа най-хубавите аранжименти.
- В чие професионално мнение и препоръки се вслушвате?
- Отново ще кажа името Михаил Йосифов, също по този начин Ангел Заберски, страховит композитор, музикант и човек, в който, в случай че се вслушаш деликатно, ще намериш доста истина и потребни препоръки. Вярвам, че и към мои сътрудници връстници мога да се обърна за мнение и съвет. Не на последно място - моята майка, която ми е огромна поддръжка в цялото музикално премеждие, в което съм се впуснала. Когато мисля текстове за песни, се поучавам с нея, постоянно ме изненадва с забавни оферти.
- Как мислите - има ли у нас сцена и вероятност за млади музиканти, които желаят да се посветят на джаза?
- Сцена има, фестивали има, музиканти има, най-важното е да имаш храброст и възторг, оттова насетне всичко е постижимо. Музикалната академия през последните години има сериозен напредък. Ако джазът е музиката на сърцето им, за какво да не й се посветят. Поне ние това вършим.
- Вие самата срещала ли сте компликации или какви трудности би трябвало да преодолява един създател, предан на музиката, на изкуството, с цел да реализира фантазиите си?
- Нещата при мен стават с лекост, виждам нищо да не насилям, всичко да се случва по натурален път. Иначе спънки и неприятни прекарвания постоянно ще има, въпрос е човек по какъв начин реагира на тях. Нещата са доста динамични, тъй че няма място за обезсърчение и драматизъм. Можеш да постигнеш всичко на всички места, стига да имаш предпочитание. Ако човек замине за Щатите, това надали ще направи нещата по-лесни, тъй като ще има най-малко още 100 000 индивида, които ще мечтаят за същото нещо. В България сме една шепа хора, които се занимават с джаз, бързо ще се намерим, както се споделя, значимото е да има труд и неизменност, и нещата ще се случват малко по малко. Джазът не е най-популярният жанр сега, само че има и младежи, които го припознават.
- Как прекарвате свободното си време, по какъв начин си почивате?
- Гледам филми и сериали. Използвам ги като бягство от действителността.
- Какви музикални изяви Ви предстоят в близко време?
- С " Новините в джаза " ще осъществяваме три концерта в София по стратегия на Столичната община. Това са три " излъчвания " - Пролетна, на 13 април в " София лайв клуб ", на 26 юли - Лятна, в " Топлоцентрала ", и на 21 ноември - Коледна, в Дома на киното. Ще подготвим и по една авторска пиеса особено за всеки от концертите.
- Велека... кой Ви подари с това прелестно име?
- Винаги съм си харесвала името, само че напоследък изключително го оценявам - и поради реката, и поради това магично място Синеморец. Родителите ми са го избрали, най-много майка ми. Не съм чувала различен да се споделя по този начин, само че несъмнено има - това е хубаво българско име, въпреки леко непопулярно. Интересно, че съм го намирала в интернет в други страни.
- " Новините в джаза " са доста положителни, чак толкоз положителни, че към този момент работим по втори албум, даже е съвсем приключен, остава да го запишем. С групировката " Новините в джаза " прекарахме превъзходен тиймбилдинг през януари. Главен уредник беше водещият на " емисията " - Мишо Йосифов. Прекарахме една седмица в едно село до Троян, дружно - с нова авторска музика. Много трепетно вървят нещата с групата и нямаме самообладание за концертите, които сме подготвили за тази година.
През 2023 година спечелихме дотация от Националния фонд " Култура ", с която реализирахме дебютния ни албум - " Първа емисия ", както и изнесохме концерти и музикални работилници в няколко града в страната. В плана огромна заслуга има Елисавета Петрушева, която е превъзходен уредник и откровено се вълнува дружно с нас. Много сме щастливи и признателни, че имаме подобен човек в екипа. Във всеки от градовете, които избрахме, има музикално учебно заведение. Беше доста прелестно, друго и имаше смисъл от всичко, което се случи. За учениците също беше хубаво прекарване. Поне за мен най-симпатично беше във Велико Търново - малко откакто стартира музикалната работилница, влязоха 20 и няколко първокласници. Обикновено работим с по-големите класове, само че в това учебно заведение ни изненадаха. Задаваха доста въпроси и бяха извънредно любопитни и сладки. Определено тази среща остави мощна диря у нас.
- Как решихте да учите поп и джаз пеене в Музикалната академия?
- От дребна съм харесвала да пея песни, не съм от музикално семейство, само че нашите постоянно са ме подкрепяли. В началото пеех в Детска вокална група " Сладки пуканки " с началник Ирина Добрева, беше същински празник, участвахме в концерти в НДК, в Двореца на децата, имаше огромна интензивност и по този начин човек се научава и схваща дали му харесва сцената. Моите мемоари са вълнуващи и приятни, не съм имала някакъв стрес от изявите пред аудитория, ами в противен случай, до ден сегашен им се любувам откровено.
След това животът ме срещна с доцент Алис Боварян, моята учителка обичана, при която приключих НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Тя беше първата и най-важната роля за моето музикално израстване. Вдъхна и доверие, и поддръжка, за което съм й доста признателна! Именно в Музикалната академия си открих едно местенце, в което се почувствах много удобно. Запознах се с прелестни музиканти, сътрудници, там срещнах и Мишо Йосифов, който ми даде доста огромен подтик.
- Надградила сте наученото в НМА със специализации в Маастрихт и в Триест. Като сравнявате образованието у нас и в чужбина, какви заключения се постановат?
- Възползвах се от програмата " Еразъм ", която се предлага в доста университети у нас. Първо избрах Нидерландия, тъй като всички сме чували, че там образованието е на високо равнище, и като става дума за джаз, това е едно от местата, на които има какво да се научи. Учителката, която ме взе - Сабине Кулич, свири на саксофон, на пиано и пее ужасно, жена с доста хубав темперамент, която ни предразполагаше добре. Появяваше се в академията като едно слънце, което влизаше през вратата и... спираше дъжда. Нивото беше високо и студентите бяха много навлезли в материята джаз, в която правех първи стъпки. Но това нямаше значение, и въпреки че бях там единствено за два семестъра, се занимаваха с мен, помагаха ми, обръщаха ми внимание и съумях да попълня знанията си.
В Италия отпътувах по концепция на Петя Кисимова, която дава отговор за интернационалните стажове на студентите в Академията. Отидох за един учебен срок, несъмнено беше друго от Нидерландия - слънце, ваучър, независимост и артистизъм. Успях да навестявам часове с всички курсове на Консерваторията и използвах пълноценно пребиваването си.
- Участвате в планове, които възкресяват и придават модерно звучене на български поп класики и доста бързо стават обичани на младата аудитория. Защо това е значимо за Вас?
- Важно е, тъй като въпреки всичко живеем в България, а тук имаме превъзходни композитори, които са писали доста красива музика, както и песни, изпълнявани от прелестни артисти. Любими са ми Мими Николова, Лиана Антонова, одобрявам и други, несъмнено, само че те двете са ми най на сърцето. Приятно е да се докоснеш до тази музика, защото е нещо напълно друго от това, което ни заобикаля сега. Начинът на изложение в текстовете на тези песни е различен, хубав, лиричен, даже от време на време има някоя остаряла дума или израз, които през днешния ден няма да употребим, това доста ми харесва! Участвах в един план - " БГ винтидж ", още като студентка, когато доста енергично желаех да пея американска и британска музика. Мишо Йосифов ни сподели, че ще пеем остарели български песни и аз леко се разочаровах. Няколко дни по-късно се влюбих в тази музика! И по този начин до ден сегашен, извънредно са ми приятни мотивите, в които имам опция да извършвам тези песни. На първия концерт на " БГ винтидж " се срещнах с Мими Николова, с която имах достойнството да изпея в дует емблематичната ария на Йосиф Цанков " Когато луната изплува ". Контактът с нея беше приказен, тя ври и кипи! И, мисля, бе щастлива от обстоятелството, че изпълняваме песни, които са били значима част от нейния живот.
- Пеете на фестивални подиуми, пред хилядна аудитория, само че и в клубове, в доста по-интимна конюнктура, напълно покрай хората. Усещането друго ли е?
- Клубната конюнктура е доста приятна, основава се непосредственост сред актьора и феновете. На огромната сцена е мъчно да потърсиш ентусиазъм в очите на някого насреща, само че ще видиш мащабността, което дава приятното чувство, че има кой да чуе и да се наслаждения на музиката ти. И двете неща са доста хубави и носят задоволство на музикантите. Различни, само че в същината си идентични.
- Вече създавате своя авторска музика - разкажете по какъв начин пораждат концепциите за Вашите песни, по какъв начин напасвате музиката и текстовете, въобще за креативния развой.
- Още диря верния метод. За момента при мен вървят дружно - мелодия и към нея бързо се самонаписва текст. Но това са моменти на ентусиазъм, което, за жалост, не идва толкоз постоянно, несъмнено не е всеки ден. Началото на този креативен развой за мен стартира напълно скоро, в съдействие с Мишо Йосифов. Щастлива съм, че ми оказва поддръжка и споделя опита си с мен. Мишо е извънреден музикант и човек! Когато споделям концепциите си с него, той сяда на пианото и засвирва тъкмо това, което си представям. Дава страхотни хрумвания и насоки, и написа най-хубавите аранжименти.
- В чие професионално мнение и препоръки се вслушвате?
- Отново ще кажа името Михаил Йосифов, също по този начин Ангел Заберски, страховит композитор, музикант и човек, в който, в случай че се вслушаш деликатно, ще намериш доста истина и потребни препоръки. Вярвам, че и към мои сътрудници връстници мога да се обърна за мнение и съвет. Не на последно място - моята майка, която ми е огромна поддръжка в цялото музикално премеждие, в което съм се впуснала. Когато мисля текстове за песни, се поучавам с нея, постоянно ме изненадва с забавни оферти.
- Как мислите - има ли у нас сцена и вероятност за млади музиканти, които желаят да се посветят на джаза?
- Сцена има, фестивали има, музиканти има, най-важното е да имаш храброст и възторг, оттова насетне всичко е постижимо. Музикалната академия през последните години има сериозен напредък. Ако джазът е музиката на сърцето им, за какво да не й се посветят. Поне ние това вършим.
- Вие самата срещала ли сте компликации или какви трудности би трябвало да преодолява един създател, предан на музиката, на изкуството, с цел да реализира фантазиите си?
- Нещата при мен стават с лекост, виждам нищо да не насилям, всичко да се случва по натурален път. Иначе спънки и неприятни прекарвания постоянно ще има, въпрос е човек по какъв начин реагира на тях. Нещата са доста динамични, тъй че няма място за обезсърчение и драматизъм. Можеш да постигнеш всичко на всички места, стига да имаш предпочитание. Ако човек замине за Щатите, това надали ще направи нещата по-лесни, тъй като ще има най-малко още 100 000 индивида, които ще мечтаят за същото нещо. В България сме една шепа хора, които се занимават с джаз, бързо ще се намерим, както се споделя, значимото е да има труд и неизменност, и нещата ще се случват малко по малко. Джазът не е най-популярният жанр сега, само че има и младежи, които го припознават.
- Как прекарвате свободното си време, по какъв начин си почивате?
- Гледам филми и сериали. Използвам ги като бягство от действителността.
- Какви музикални изяви Ви предстоят в близко време?
- С " Новините в джаза " ще осъществяваме три концерта в София по стратегия на Столичната община. Това са три " излъчвания " - Пролетна, на 13 април в " София лайв клуб ", на 26 юли - Лятна, в " Топлоцентрала ", и на 21 ноември - Коледна, в Дома на киното. Ще подготвим и по една авторска пиеса особено за всеки от концертите.
- Велека... кой Ви подари с това прелестно име?
- Винаги съм си харесвала името, само че напоследък изключително го оценявам - и поради реката, и поради това магично място Синеморец. Родителите ми са го избрали, най-много майка ми. Не съм чувала различен да се споделя по този начин, само че несъмнено има - това е хубаво българско име, въпреки леко непопулярно. Интересно, че съм го намирала в интернет в други страни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ