Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ ще ви напомни предишното и ще ви опише сегашното на едни от най-големите митове на армейския клуб.

Стефан Христов е фигура, която е непроменяемо обвързвана с историята и триумфите на ЦСКА. Роден на 3 април 1942 година, той работи близо 5 десетилетия в построяването на гении от школата на „ армейците “. Дал е път на стотици волейболисти, както при мъжете, по този начин и при дамите. Под негово напътствие ЦСКА печели 29 трофеи в другите възрастови групи. Баща на легендата на „ алените “ Пламен Христов.

Г-н Христов, през годините вие се превърнахте в една от емблемите на ЦСКА по повод построяването на състезатели за мъжкия и женския тим. Как обаче започнахте работа в клуба, връщайки ви обратно във времето?

– Всичко стартира, откакто завърших спортната си кариера. Бях част от тима на Славия, а откакто прекъснах ме взеха в ЦСКА. Тогава основаваха школата и бях потърсен от Спиридон Зегов. Иван Шахов тогава отговаряше във федерацията за волейбола и аз бях към този момент първенец един път със Славия, освен това с Александър Попов. В Смолян беше, пристигна Зегата и ми предложиха работа, дружно със заместника на ЦСКА. Казаха, че основават школа. Предложиха ми да развиваме волейбол. Приех, тъй като това бе най-перспективният тим – ЦСКА.

Как се работеше в тези години с гениите на ЦСКА?

– Имаше доста искащи деца. Много огромен избор. Аз бях намерил един лекар, с който по ръцете и костиците, определяхме кой, какъв брой ще пораства. И откакто минаха години съм ги търсил тези младежи и фактически на 97-98 % е бил прав. Аз имах и други способи – размери на краката. Ако една година не усили номера си, значи стопира да пораства. И още доста признаци има. Но по този начин започнах. Смея да кажа, че за тези години нашата школа беше номер едно на Българи. Новаторски модел. Митко Златанов беше ходил в Америка и донесе един азбучник. Много правилен азбучник беше, но някъде изчезна във федерацията и не можахме да го върнем. Тогава по него мерехме ръцете на децата – слагаха си ги на шаблона и съгласно възрастта ни показваше дали ще порастват, какъв брой ще стигнат като растеж. За страдание това в този момент не се практикува. Не знам за какво – нови треньори, нови манталитети.

Какво беше възприятието да градите тези български първенци?

– Страхотно. От заран до вечер ходихме по учебните заведения. Аз съм взимал такси да пъдя един тролей, тъй като видях едно високо, хубаво момче и за жалост техните не го пуснаха. Бил потомствен музикант. След години го видях слизаше от един самосвал. Прегърбен, нищо не станало с музиката. Гонех ги на всички места. Ходил съм и на Лъвски скок, шампионата по лека атлетика, откъдето взех и Сашо Попов. Не ми го даваха, но единствено от начало. После взех Ники Иванов и други момчета.

Колко мъчно беше да убеждавате родителите, че техните деца би трябвало да спортуват в тези години?

– Не беше доста мъчно. Но ЦСКА имаше престиж. В началото тренирахме на открито, нямаше зали. Тренировките след 19:00 часа. Понякога се случваше по този начин, че идваха даже и родители да ни молят да вземем децата им. Имаше доста искащи. Сега не е по този начин. Откриха се доста частни школи, само че съм черноглед, не излизат доста деца от тях, които да продължат. Има си тънкости, това е истината. Аз ходех по учебните заведения, от шефове съм желал позволение и в часовете по физкултура влизах. Молил съм сътрудниците да тествам – експедитивност на отскок, височина и по този начин подбирах деца. После се свързвах с родителите, давах някои образци от школата ЦСКА. И те идваха на първите две тренировки, убеждаваха се, че това е пътят. Имаше и такива, които не ги пускаха. Но това бяха редки случаи.

Лесно ли се работеше с треньорите на мъжките тимове? Преходът от юноши към мъжете, по какъв начин ставаше?

– От начало работехме доста близко, те идваха, аз предлагах момчета, те ги следиха взехамаха по две-три момчета. Но беше доста мъчно да се влезе в ЦСКА, да се пробие в мъжкия тим. Да ви кажа почтено аз гледах да са два метра и над два, другите не ставаха. Имаше компликации не можеш да събереш, всички желаеха футбол. Но не съм се отказвал, там където съм ходил и са ми отказвали, след това съм се прибирал, зимата като стане студено и всички от футбола идваха в залата да играят волейбол. И ставаха нещата.

Кои са имената, които може да отличите като ваши открития?

– Много са, не са един и двама. Вече ви споделих за Сашо Попов, за Ники Иванов, Боре Кьосев е мое изобретение, Николай Желязков, който води Левски в този момент, татко му ми го докара и сподели на теб го поверявам. Има още доста. Няма клуб в този момент, в който да няма мои деца. Други отпътуваха в чужбина. Вървеше работата, тичах, само че знех за какво.

От 90-те години и по-младото потомство имате ли открития?

– Имам, несъмнено. Сега мога да посоча един Теодор Салпаров, както и Влади Станков. До последно съм търсил и съм развивал гении.

С кои ви е било по-лесно да работите – с по-високите или по-ниските играчи? Има ли разлика в метода на работа?

– Има. Имаше едно момче беше над два метра. Те му се смееха, подиграваха му се. Аз му споделях, че ще пристигна ден, когато ще му завиждат. То по този начин се случи, отпътува за Италия. Малките по-лесно усвояват детайлите, по са гъвкави, по-пъргави, само че за жалост под 188 см. отпадаха. И с двата типа играчи се работеше, само че по-ценени бяха тези, които са към 2 метра. Сега времената са други, виждате един Жиба, който едвам е 1.92, каква кариера направи.

Какво съгласно вас се трансформира в днешно време, с цел да не желаят толкоз огромен брой деца да упражняват?

– Тежко е актуалното време. Таксите в школите са по 60-70 лв., а има хора, които са безработни. В учебните заведения преподавателите по физическо си основаха вътрешни школи. По какво? Най елементарно по баскетбол. След учебно заведение детето хапва в стола и отива отново на подготовка в учебното заведение. Разделят ги на две, дават им топка и не се занимават. Взимаш им по 20 лева. Намериш хубаво дете, само че в допълнение 10 лева за път и родителят не го пуска. Учителите не оказват помощ.

Как ви се коства сега ЦСКА? Този сезон, който в този момент направи и днешните гении, като Митко Димитров, които съумяват да навлязат в първи тим?

– Винаги може да е по-добре, може да се развиват гении, само че и на треньорите не им е по никакъв начин елементарно. По мое време на републикански шампионати в състава наложително трябваше да има двама над 190 см. Иначе не участваш. Това караше треньорите да тичат, да се преценяват и да търсят. Аз съм ходил и по селски шампионати. Сега времената са доста сложни, децата са доста заети.

Какво бихте споделили на вашите наследници в школата на ЦСКА?

– Бих ги посъветвал да не се отхвърлят, да не разчитат, меко казано на финансовата страна, само че и да си заработват, да си намерят три четири деца – съществени деца, по-целесъобразно, по-целенасочено. Аз съм упражнявал такива и в събота и неделя.  Натоварено всекидневие, само че ще намериш метод. Знаете ли, че към момента сънувам, че повеждам тренировки, че сме по лагери с ЦСКА. Липсва ми. Бих помагал. Макар, че у дома ми не разрешиха да работя и да си виждам здравето, все едно не съм напускал ЦСКА.