Защо Ривиерата е по-евтина от Велинград и Банско за майските празници
Вчера започнахме нашия - три мечтани страни, прострени по крайбрежието на Средиземно море, която се оказва по-достъпна от бг курортите Велинград и Банско за майските празници. И финансово, и транспортно. Представихме ви Ница, Монако, селата и градчетата сред тях и Вентимиля и Себорга в Италия. Днес откриваме западната част на мечтаната от милиони хора по света дестинация, където спането в празничните дни излиза по-евтино, в сравнение с по нашите курорти.
И по този начин от Ница, до която се стига с директен двучасов полет от София, тръгвайки на Запад първият забавен град е Кань Сюр Мер, което НЕ е Кан. Освен поради прелестната къща - музей на Реноар, ситуирана измежду не по-малко вълшебна градина, той е забавен и със остарялата си част - От дьо Кань, където на самия връх е остарелият палат на семейството Грималди, където тя действително е живеела, преди да бъде изгонена с френската гражданска война и да се засели дефинитивно в ръководеното от нея Монако. Дворецът е навъсен и непоколебим, грозноват, нищо общо със замъка в княжеството, само че кварталът към него е есенцията на Прованс и Ривиерата, на Лазурния бряг, с най-типичната допустима архитектура и срамежливи, само че прелестни изгледи към морето и по-специално към Залива на ангелите, както го назовават локалните.
За да попаднете в напълно провансалска конюнктура обаче, с кола чартърен или с градския превоз бързо стигате до световноизвестния Сан Пол дьо Ванс. Пейзажът по нещо припомня тоскански с градчето на " темето " на предпланински рид. Но прекрачили в него, френският дух няма по какъв начин да ви завладее. При самото влизане вляво ви се пада фамозният хотел Златен гълъб, където са отсядали най-великите художници на 20-и век, до момента в който са гостували на открилия се тук собствен другар - другояче воин на Октомврийската гражданска война и годините на Ленин в Русия - Шагал. Понеже още не продавали картините си, през днешния ден струващи милиони, за такива пари, а били небогати, разплащали се в хотела и неговата механа със свои творби. Затова през днешния ден ресторантът посреа с пластика на Пикасо в дребната си градина, а вътре безусловно е накачулен с платна на който си помислите популярен художник.
От дясно пък площадчето е отдадено на обичаната игра на локалното население - с железни топки, които неуморно, по цели жарки следобеди целят с други. По-нататък, съвсем скришом през каменна врата влизате в причудливия и доста хубав Сан Пол и се възхищавате на дребните му улички, кокетните къщи с ресторантчета, магазинчета и дребни питейни заведения. И с невероятни тераси към околната котловина и градчето на отсрещния рид.
Обратният ви път умерено може да мине през мола навън в края на Кань сюр мер, където са показани със свои магазини множеството паметни марки, а останалите ги има събрани във филиалите на тамошния Галери Лафайет и подразделението му Прентон. Все отново Франция е страна на модата, нали.
Следващият забавен град по крайбрежието е Антиб, който определихме като френски Несебър. Ограден откъм морето със зида на цитадела, издигнала се над неголемия му песъчлив плаж на фамозното и супер картинно яхтено пристанище, той е незабравим с локалния музей на Пикасо. Но също просто с разходките му дребните улички и площадчета, чудния средиземноморски пазар с дюкяните на локалните майстори на сламени шапки и чанти в близост, с типичните дребни питейни заведения и непоносимата лекост на битието, което това място по всякакъв начин внушава, до момента в който се мотаете по еспадрили - обувката, типична за Ривиерата, в близост.
Надолу около морето ще минете досами обичания хотел на суперзвездите Носът на райската канара, където те се крият по време на идващия от средата на май до 25-и фестивал в близкия Кан. Носът на Антиб е популярен с още едно яхтено пристанище, а оттова крайморският път продължава около вилата на Фицджералд - през днешния ден хотел Красиви фантазии с неповторимия бар и терасат, гледаща целия Залив на Жуан. От прилежащото село Жуан Ле Пен и до идващото, наречено на залива, се простира един от най-хубавите пясъчни плажове на цялата Ривиера. Прекрасно поддържан, намиращ се до крайбрежната, ухаеща неудържимо на жасмин през деня и нещо - би трябвало да се усети.
Следващите хубави плажове са на прилежащия Кан. Покрай единия върви фамозната улица Кроазет, ще рече Крайбрежна, с хотелите на повече от век и Двореца на фестивалите, от който по традиция ще предаваме по време на кинофорума, откриващ се в средата на май. Кроазет обаче не е единствено за разходки, на нея има и плажно кино, и прелестни заведения на пясъка, само че също бутици на най-големите марки. По-скромните са на успоредната улица Антиб във вътрешността в сърцето на Кан.
Новоремонтираният централен площад от красивото яхтено пристанище до остарелия град, именуван Суке, е доста провансалски, а зад него са някои от много положителните заведения - в това число паметно за риба и морски блага, за което постоянно има опашка, тъй като се сервира единствено прясно уловена стока. Само типовете стриди са десетки и варират в няколко размера съгласно усета на клиентите, като за ордьовър към тях се сервират мънички охлюви, чиято вътрешност се вади чрез специфични принадлежности. Целият обред е огромна веселба.
По стръмните улички и стълби, човек се изкачва за седем - осем минути до часовниковата кула на върха на хълма на остарелия град, от която се открива най-красивата гледка на цялата Ривиера. На слизане живописния пейзаж и дребните заведения карат екскурзианта да не желае да си потегля.
Някои не престават към втория и още по-дълъг песъчлив плаж зад хълма, по който се стига и до летището за хеликоптери и частни самолети на Кан. Апропо, най-интересният траспорт от Ница до Кан и Монако е точно вертолетът, който можете да вземете от летището, откакто кацнете с директния полет на Wizz air от София във вторник, четвъртък или събота. Освен директен, полетът е добър и поради разполагането си в комфортните ранни следобедни часове, което допуска да се наспите и да се наслаждавате на деня, без да го изпускате. Алтернативният и заобиколен австрийски път в последно време не е желан и по още една причина - много честите стачки в локалната самолетна компания и цялата група Луфтханза. Често се случва и анулация на противоположните полети на австрийците, изключително през уикендите, което несъмнено носи в допълнение стеснение и непотребни нерви.
Ривиерата, несъмнено, не свършва с Кан. ЖП линията ще ви води до Сен Рафаел, откъдето през Сен Максим стигате до обичаното на богатите и известните Сен Тропе, където към момента живее признакът на Франция Брижит Бардо, а Жандармерията е непокътната в същия тип и е в самия център, както я помните от смешните филми за Полицая от Сен Тропе. Хубавото на курорта е, че не е огромен и фамозното му пристанище с големите яхти и паметните заведения е на две крачки. Някои назовават Сен Тропе " френски Созопол " поради артистичността, която е имал през 60-те и 70-те, само че също като в песента на Георги Мишев за нашето морско градче, и това " стана курорт и предлага хотелски комфорт ", тъй че романтиката отстъпва на актуалните стандарти.
създател: СЛАВА
...
И по този начин от Ница, до която се стига с директен двучасов полет от София, тръгвайки на Запад първият забавен град е Кань Сюр Мер, което НЕ е Кан. Освен поради прелестната къща - музей на Реноар, ситуирана измежду не по-малко вълшебна градина, той е забавен и със остарялата си част - От дьо Кань, където на самия връх е остарелият палат на семейството Грималди, където тя действително е живеела, преди да бъде изгонена с френската гражданска война и да се засели дефинитивно в ръководеното от нея Монако. Дворецът е навъсен и непоколебим, грозноват, нищо общо със замъка в княжеството, само че кварталът към него е есенцията на Прованс и Ривиерата, на Лазурния бряг, с най-типичната допустима архитектура и срамежливи, само че прелестни изгледи към морето и по-специално към Залива на ангелите, както го назовават локалните.
За да попаднете в напълно провансалска конюнктура обаче, с кола чартърен или с градския превоз бързо стигате до световноизвестния Сан Пол дьо Ванс. Пейзажът по нещо припомня тоскански с градчето на " темето " на предпланински рид. Но прекрачили в него, френският дух няма по какъв начин да ви завладее. При самото влизане вляво ви се пада фамозният хотел Златен гълъб, където са отсядали най-великите художници на 20-и век, до момента в който са гостували на открилия се тук собствен другар - другояче воин на Октомврийската гражданска война и годините на Ленин в Русия - Шагал. Понеже още не продавали картините си, през днешния ден струващи милиони, за такива пари, а били небогати, разплащали се в хотела и неговата механа със свои творби. Затова през днешния ден ресторантът посреа с пластика на Пикасо в дребната си градина, а вътре безусловно е накачулен с платна на който си помислите популярен художник.
От дясно пък площадчето е отдадено на обичаната игра на локалното население - с железни топки, които неуморно, по цели жарки следобеди целят с други. По-нататък, съвсем скришом през каменна врата влизате в причудливия и доста хубав Сан Пол и се възхищавате на дребните му улички, кокетните къщи с ресторантчета, магазинчета и дребни питейни заведения. И с невероятни тераси към околната котловина и градчето на отсрещния рид.
Обратният ви път умерено може да мине през мола навън в края на Кань сюр мер, където са показани със свои магазини множеството паметни марки, а останалите ги има събрани във филиалите на тамошния Галери Лафайет и подразделението му Прентон. Все отново Франция е страна на модата, нали.
Следващият забавен град по крайбрежието е Антиб, който определихме като френски Несебър. Ограден откъм морето със зида на цитадела, издигнала се над неголемия му песъчлив плаж на фамозното и супер картинно яхтено пристанище, той е незабравим с локалния музей на Пикасо. Но също просто с разходките му дребните улички и площадчета, чудния средиземноморски пазар с дюкяните на локалните майстори на сламени шапки и чанти в близост, с типичните дребни питейни заведения и непоносимата лекост на битието, което това място по всякакъв начин внушава, до момента в който се мотаете по еспадрили - обувката, типична за Ривиерата, в близост.
Надолу около морето ще минете досами обичания хотел на суперзвездите Носът на райската канара, където те се крият по време на идващия от средата на май до 25-и фестивал в близкия Кан. Носът на Антиб е популярен с още едно яхтено пристанище, а оттова крайморският път продължава около вилата на Фицджералд - през днешния ден хотел Красиви фантазии с неповторимия бар и терасат, гледаща целия Залив на Жуан. От прилежащото село Жуан Ле Пен и до идващото, наречено на залива, се простира един от най-хубавите пясъчни плажове на цялата Ривиера. Прекрасно поддържан, намиращ се до крайбрежната, ухаеща неудържимо на жасмин през деня и нещо - би трябвало да се усети.
Следващите хубави плажове са на прилежащия Кан. Покрай единия върви фамозната улица Кроазет, ще рече Крайбрежна, с хотелите на повече от век и Двореца на фестивалите, от който по традиция ще предаваме по време на кинофорума, откриващ се в средата на май. Кроазет обаче не е единствено за разходки, на нея има и плажно кино, и прелестни заведения на пясъка, само че също бутици на най-големите марки. По-скромните са на успоредната улица Антиб във вътрешността в сърцето на Кан.
Новоремонтираният централен площад от красивото яхтено пристанище до остарелия град, именуван Суке, е доста провансалски, а зад него са някои от много положителните заведения - в това число паметно за риба и морски блага, за което постоянно има опашка, тъй като се сервира единствено прясно уловена стока. Само типовете стриди са десетки и варират в няколко размера съгласно усета на клиентите, като за ордьовър към тях се сервират мънички охлюви, чиято вътрешност се вади чрез специфични принадлежности. Целият обред е огромна веселба.
По стръмните улички и стълби, човек се изкачва за седем - осем минути до часовниковата кула на върха на хълма на остарелия град, от която се открива най-красивата гледка на цялата Ривиера. На слизане живописния пейзаж и дребните заведения карат екскурзианта да не желае да си потегля.
Някои не престават към втория и още по-дълъг песъчлив плаж зад хълма, по който се стига и до летището за хеликоптери и частни самолети на Кан. Апропо, най-интересният траспорт от Ница до Кан и Монако е точно вертолетът, който можете да вземете от летището, откакто кацнете с директния полет на Wizz air от София във вторник, четвъртък или събота. Освен директен, полетът е добър и поради разполагането си в комфортните ранни следобедни часове, което допуска да се наспите и да се наслаждавате на деня, без да го изпускате. Алтернативният и заобиколен австрийски път в последно време не е желан и по още една причина - много честите стачки в локалната самолетна компания и цялата група Луфтханза. Често се случва и анулация на противоположните полети на австрийците, изключително през уикендите, което несъмнено носи в допълнение стеснение и непотребни нерви.
Ривиерата, несъмнено, не свършва с Кан. ЖП линията ще ви води до Сен Рафаел, откъдето през Сен Максим стигате до обичаното на богатите и известните Сен Тропе, където към момента живее признакът на Франция Брижит Бардо, а Жандармерията е непокътната в същия тип и е в самия център, както я помните от смешните филми за Полицая от Сен Тропе. Хубавото на курорта е, че не е огромен и фамозното му пристанище с големите яхти и паметните заведения е на две крачки. Някои назовават Сен Тропе " френски Созопол " поради артистичността, която е имал през 60-те и 70-те, само че също като в песента на Георги Мишев за нашето морско градче, и това " стана курорт и предлага хотелски комфорт ", тъй че романтиката отстъпва на актуалните стандарти.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ