Васил Карагьозов е един от габровските фабриканти, който има интересна

Васил Карагьозов е един от габровските фабриканти, който има забавна орис. Два пъти е избиран за народен представител в Четвъртото и Седмото Oбикновено национално заседание. Той е измежду околните хора на Стамболов по ориентирането на страната ни към Европа. Автор е и вносител на законопроект за допълнение и изменение на закона за митниците, който е основа на закона за поощряване на локалната промишленост. Автор е на разпореждане в закона за националното просвещение, отнасящо се до контролиране ситуацията на учителството.

Животът го среща със самият принц Фердинанд Кобургготски, някъде из Европа. „ През 1892 година за първото промишлено ревю в Пловдив, Карагьозов доставя от Виена специфичен изложбен павилион, пренесен на части от австрийски експерти. Той е най-красивия и най-посещавания павилион на ревюто – кокетна сграда с колонада и кубе пред входа, с изящна архитектура и доста орнаменти. В него са подредени фини прежди, гайтани, платове, вълнени завеси, покривки за маси и доста други Павилионът е посетен от княз Фердинанд, който останал очарован от него и се договорил с Карагьозов след ревюто да му бъде отстъпен. В отговор на направения подарък, князът от своя страна подарява на фабриката сушило и перило за вълна “, споделя Стефан Арменски в „ Алманах на габровската промишленост “.

Когато във Велико Търново е намерено четвъртото Народно заседание през 1893 година идва Фердинанд със брачната половинка си Мария Луиза и двамата отсядат в Карагьозовите колиби в търновските лозя. Но Фердинанд постоянно гостува на Васил Карагьозов в габровския му дом на ул. „ Николаевска “, който е издигнат по европейски пример. Стените и таваните били нарисувани от известния чехски художник Адолф Селоф. Старите габровци описват, че при едно таково посещение пред къщата на Карагьозов се натрупал доста народ, с цел да види княза. Една жена носела пеленачето си в ръце и толкоз била прехласната по Фердинанд, че не схванала по кое време детето се е измъкнало от повоите и е паднало на земята.

Васил Карагьозов е роден в Търново през 1856 година в семейство на търговец. То се родеело със Стефан Карагьозов, създател на първата фабрика за коприна в остарялата столица. Майка му носела името Винтия, а сестрите му Николаида и София, което приказва за гръцко въздействие в фамилията.

Малкият Васил в началото учи в родния си град, а след това татко му го изпраща в Европа – в Щутгарт (Германия), а след това в Цюрих (Швейцария) и във Виена (столицата на Австро-Унгария). Младият българин учи немски и френски език, само че употребява свободно турски и гръцки. В чужбина се научава на тънкостите в математиката и търговията. Има опцията да посещава опери, концерти, художествени галерии, което способства за необятната му просвета. Прекарва надалеч от България 10 години. Това му дава опция да сътвори контакти с българи, които учат там, само че и с чужденци. От това време е и познанството му с бъдещия княз и цар на България.

Едва 22-годишен се завръща у нас. Започва работа в Априловската гимназия като преподавател по дескриптивна геометрия. Но будният му дух го тегли в друга посока.

През есента на 1881 година габровският индустриалец Иван Калпазанов му заръчва да откри контакт с добра фабрика за текстилни машини в Европа. Калпазанов има концепция да сътвори своя фабрика. Скоро двамата мъже се качват на трена и отпътуват за известния индустриален център в Кемниц (Германия). Поръчват комплектна предачница за щрайхгарна прежда във фабрика „ Рихард Хартман “. Машините идват на пристанището в Свищов с транспортен съд по Дунав, а от там до Габрово са превозени с биволски коли.

На 13 ноември 1882 година Иван Калпазанов пуска в работа първата щрайхгарна предачница с 240 вретена. Карагьозов му оказва помощ със знанията и уменията си, само че не напуща учителската работа в Априловската гимназия до 1889 година След тази година индустриалната активност става все по-интензивна и се наложило Карагьозов да загърби учителството. През това време спечелил доверието на Иван Калпазанов, а той го прави собствен шурей. Карагьозов се венчава за първородната му щерка и по този начин стават родственици.

Нижели се годините и работата във фабриката вървяла все по-добре. Но нещастието идва с триумфите - Иван Калпазанов си отива от живота. Оставя вдовица и шест деца, които не намират своите житейски пътища. Върху гърба на Васил Карагьозов остава цялото управление на фабриката, той би трябвало да продължи делото. Добре се оправя с организацията и процесите във фабриката. Отлично показва компанията на Първото промишлено и стопанско ревю в Пловдив през 1892 година, когато тя получава най-голямата премия – почетен диплом и златен орден. Член е на Пловдивската комерсиална камара.

Поради недоразумения той напуща фабриката и известно време управлява сдружение „ Успех “. В това време изгубва брачната половинка си, майка си и най-голямата си щерка. Остава напълно самичък с три деца. Наема гувернантка, която да се грижи за тях.

При едно пътешестване до Италия, на езерото Комо, лодката се прекатурва. От най-страшното го избавя някакъв светогорски духовник. Карагьозов вижда Божията интервенция и дава обет да се покалугери.

През това време фабриката запада и неговите родственици, поради които я напуща, са принудени да го върнат още веднъж. От 1913 година той я ръководи и тя става печеливша. В ръководството му оказва помощ и синът му. Васил Карагьозов за известно време е шеф и във фабриката за ленени и конопени платна на Георги Рашеев и оказва помощ тя да натрупа капитал.
Всъщност най-силните години от неговия живот са свързани с фабриката на неговия тъст Иван Калпазанов. На нея той е акционер, член на управителния съвет и закрепостен шеф. С името му се свързват триумфите ù, които реализира на интернационалните пазари. Тя печели златни и сребърни медали освен в Пловдив, само че и в Чикаго, Анверс, Лиеж, Лондон, Солун. Фабрика „ Калпазанов “ се трансформира в велможа снабдител.

Настъпва Първата международна война. Васил Карагьозов става консултант на Главно интенданство. Новите условия след войната постановат откриването на консулство на Германия в Габрово, а за вицеконсул е назначен Васил Карагьозов. Това трае до 1933 година На неговата къща се веят българското и немското знаме.

Настъпва международната рецесия, която директно визира един от неговите зетьове, щерка му остава вдовица. Това му дава знак, че е време да се отдръпна от светския живот и да замине за Света гора. Габровци го изпращат на гарата. Свири духовата музика. Някой попитал за какво напуща града, нали толкоз години служел за консултант по всякакви въпроси. Васил Карагьозов дал отговор: „ Ще ме запомните ли, в случай че ме гледате смачкан, уродлив, в случай че ме съжалявате? Човек би трябвало да знае по кое време да се отдръпна и да заслужи човешкото почитание, да резервира достолепието си “.

Влакът отпътува по релсите. Там някъде го чака „ Света гора “. В манастирската обител загърбва светското си име. Превръща се в схимонах Вениамин. На манастира подарява огромната си библиотека. По негово гледище и с негови средства се построява манастирска баня с бойлер и вана. Умира на 28 март 1938 година

Днес къщата му е едно от архитектурните бижута на Габрово и споделя за този заслужен човек, който оказва помощ за възхода на българската промишленост.