ОКОНЧАТЕЛНО: Оправдаха адвокат по обвинение, че дава стая под наем за проституция
Върховният касационен съд (ВКС) оправда дефинитивно столичния юрист Иван Иванов, който беше обвиняем за това, че е отдал стая чартърен на продажница, която е водила там постоянно клиентите си. Върховните съдии Мая Цонева (председател и докладчик), Невена Грозева и Бонка Янкова отхвърлиха доводите на градския съд, че действието на Иванов е несъставомерно, само че одобриха, че той го е направил единствено официално и публичната заплаха е малозначителна, заради което оставиха в действие оправдателната му присъда.
Случаят, за който „ Лекс “ заяви, е от 2020 година, когато юрист Иванов пуснал публикация за отдаване чартърен на стая от апартамент, който употребил за предпазване и на адвокатския си списък. През пролетта на 2022 година районният съд осъди Иванов условно на година и половина затвор, само че през октомври Софийски градски съд го оправда, откакто одобри обвиняването за недоказано, а действието – за несъставомерно. След това обаче Върховният касационен съд (ВКС) анулира присъдата и върна делото на различен състав на Софийски градски съд поради повърхностен разбор на доказателства, като акцентира, че няма спор, че отдаването на стаята е съставомерно. В присъдите и на двете инстанции беше признато за несъмнено, че стаята е наета от продажница, която е плащала наем от 600 лв. и е водела там клиенти. Спорният въпрос беше за това знаел ли е юрист Иванов защо се употребява помещението. За изясняването му обаче не помогнаха показанията на дамата, наела стаята, тъй като в началото в досъдебното произвеждане е разпитана пред арбитър и е признала, че се е срещнала персонално с юриста и му е споделила защо ѝ е стаята, само че по-късно по време на правосъдното разследване отричала да е споменавала, че ще води там клиенти и даже показала, че е пратила медиатор за сключване на контракта за наем. В последна сметка съдът се довери на показанията на дамата от досъдебното произвеждане.
Районният съд обясни, че юристът и брачната половинка му употребили апартамент на ул. „ 20 август “, наоколо до пл. „ Македония “, който бил благосъстоятелност на компания, ръководена от майката на дамата. Проститутката попаднала на публикация за отдаване на помещението и съгласно първичните ѝ показания се срещнала с Иванов и го уведомила, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите против наем от 600 лв., като можела да употребява банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в жилището съвсем всеки ден. Още районният съд одобри за открито, че Иванов е знаел какво става в жилището, защото имало случаи, в които е засичал наемателката си по какъв начин посреща и изпраща разнообразни мъже, а настрана я бил предизвестил да не подвига доста звук, до момента в който е с тях. Впоследствие даже претендирал за спомагателни 20 лв. дневно за ползване на вода, тъй като доста постоянно употребили банята. Жената в началото се съгласила, само че откакто няколко дни нямала работа, решила, че разноските ѝ са прекомерно високи и през юли напуснала жилището.
Посетители на проститутката и комшия в кооперацията също са дали показания, в които удостоверили, че въпросната стая е употребена за проституция, като комшия е свидетелствал, че дамата е посрещала клиентите си гола или по долни дрехи. Именно той подал сигнал в полицията, по който почнало следствието. Адвокат Иванов пък твърди, че нямал визия, че стаята ще се употребява за развратни действия, тъй като била наета от момиче, което се показало за студентка, а не от проститутката и едвам когато го извикали в полицията схванал защо става дума.
При повторното разглеждане на делото, градския съд (Милен Михайлов-докладчик и Яна Панова) още веднъж реши, че действието е несъставомерно, като на изключително мнение беше само ръководителят на състава Даниела Борисова. Обвинението против Иванов беше по член 155, алинея 2 от Наказателен кодекс, а той гласи, че „ който дава систематически помещение на разнообразни лица за полови сношения или за блудствени дейности се санкционира с отнемане от независимост до пет години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв. “. Според Софийски градски съд, с цел да е съставомерно действието, Иванов би трябвало повече от три пъти да е дал чартърен помещението, а в тази ситуация е потвърдено еднократно даване и то на едно лице, без познание за реализираната в него активност. Втората инстанция твърди също, че съставът на закононарушението е сбъднат единствено в случай че помещението се отдава целеустремено и само за развратни дейности, а не и за живеене, както е било в тази ситуация. Освен това болшинството от градските съдии одобриха действието за несъставомерно и поради това, че не били открити всички хора, на които са предоставяни полови услуги.
Така делото стигна още веднъж до Върховен касационен съд, като в решението си висшите съдии означават, че при предходното му разглеждане са дали наложителни инструкции по приложението на закона, които не са изпълнени от градския съд. Върховен касационен съд коментира, че въззивният съд е тълкувал прекомерно стеснително закона.
„ Законодателят поначало не се интересува какво е нормалното предопределение на помещението и дали то ще се употребява и за други цели – за живеене както е в сегашния проблем, или единствено за осъществяване на полови сношения или блудствени дейности. За съставомерността на действието е ирелевантно и дали даването на помещението е осъществено с фиктивен юридически акт (сключване на контракт за наем, основаване право на ползване) или посредством в действителност дейности (предаване на ключа от помещението). Не е належащо същото да е предоставено на лицата от двойките по едно и също време, това може да бъде сторено и единствено във връзка с единия участник в тях, който след това приема там колегата или сътрудниците си за съответните полови контакти. Същественото е, че с дейностите си деецът е обезпечил достъп до помещението на минимум три двойки лица, с цел да правят те дейности с насочеността, планувана в закона. Именно реализираните в него полови сношения и/или блудствени дейности с разнообразни сътрудници предопределят моралната укоримост и публичната заплаха на действието и въздигането му в закононарушение, заради което то ще е съставомерно и в случай че помещението е предоставено с еднократен акт за прочут интервал от време, в който редовно, т. е. минимум три пъти са осъществявани развратни дейности “, изясняват висшите съдии.
Така Върховен касационен съд приема, че Иванов е направил закононарушението, защото, съгласно показанията на наемателката, тя е приемала и по петима клиенти дневно, което значи, че развратните дейности са осъществявани редовно с разнообразни сътрудници. Съдът акцентира, че юристът е бил наясно с това, защото при подписване на контракта е бил известен от наемателката за метода, по който тя си изкарва прехраната и за това, че ще дава полови услуги в наетата от нея стая.
„ Това събитие в цялост с обстоятелството, че в този интервал Иванов и брачната половинка му също са живеели в жилището и даже са поискали от свидетелката да заплаща в допълнение по двадесет лв. дневно за употребената от нея вода обосновава и субективната страна на действието “, стимулира се още Върховен касационен съд. Въпреки това, висшите съдии взеха решение, че Иванов вярно е оневинен. Според тях той единствено официално е осъществил състава на закононарушението, защото поначало желанието му не е било да отдава стаята за развратни дейности, а за живеене. Съдът отбелязва още, че наемателката е употребила за малко стаята, като Иванов не е основал обилни неудобства на съседите и единствено един от тях схванал за активността ѝ. В умозаключение Върховен касационен съд прибавя, че дамата е правила половите услуги непринудено, а не е била принуждавана от подсъдимия.
Случаят, за който „ Лекс “ заяви, е от 2020 година, когато юрист Иванов пуснал публикация за отдаване чартърен на стая от апартамент, който употребил за предпазване и на адвокатския си списък. През пролетта на 2022 година районният съд осъди Иванов условно на година и половина затвор, само че през октомври Софийски градски съд го оправда, откакто одобри обвиняването за недоказано, а действието – за несъставомерно. След това обаче Върховният касационен съд (ВКС) анулира присъдата и върна делото на различен състав на Софийски градски съд поради повърхностен разбор на доказателства, като акцентира, че няма спор, че отдаването на стаята е съставомерно. В присъдите и на двете инстанции беше признато за несъмнено, че стаята е наета от продажница, която е плащала наем от 600 лв. и е водела там клиенти. Спорният въпрос беше за това знаел ли е юрист Иванов защо се употребява помещението. За изясняването му обаче не помогнаха показанията на дамата, наела стаята, тъй като в началото в досъдебното произвеждане е разпитана пред арбитър и е признала, че се е срещнала персонално с юриста и му е споделила защо ѝ е стаята, само че по-късно по време на правосъдното разследване отричала да е споменавала, че ще води там клиенти и даже показала, че е пратила медиатор за сключване на контракта за наем. В последна сметка съдът се довери на показанията на дамата от досъдебното произвеждане.
Районният съд обясни, че юристът и брачната половинка му употребили апартамент на ул. „ 20 август “, наоколо до пл. „ Македония “, който бил благосъстоятелност на компания, ръководена от майката на дамата. Проститутката попаднала на публикация за отдаване на помещението и съгласно първичните ѝ показания се срещнала с Иванов и го уведомила, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите против наем от 600 лв., като можела да употребява банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в жилището съвсем всеки ден. Още районният съд одобри за открито, че Иванов е знаел какво става в жилището, защото имало случаи, в които е засичал наемателката си по какъв начин посреща и изпраща разнообразни мъже, а настрана я бил предизвестил да не подвига доста звук, до момента в който е с тях. Впоследствие даже претендирал за спомагателни 20 лв. дневно за ползване на вода, тъй като доста постоянно употребили банята. Жената в началото се съгласила, само че откакто няколко дни нямала работа, решила, че разноските ѝ са прекомерно високи и през юли напуснала жилището.
Посетители на проститутката и комшия в кооперацията също са дали показания, в които удостоверили, че въпросната стая е употребена за проституция, като комшия е свидетелствал, че дамата е посрещала клиентите си гола или по долни дрехи. Именно той подал сигнал в полицията, по който почнало следствието. Адвокат Иванов пък твърди, че нямал визия, че стаята ще се употребява за развратни действия, тъй като била наета от момиче, което се показало за студентка, а не от проститутката и едвам когато го извикали в полицията схванал защо става дума.
При повторното разглеждане на делото, градския съд (Милен Михайлов-докладчик и Яна Панова) още веднъж реши, че действието е несъставомерно, като на изключително мнение беше само ръководителят на състава Даниела Борисова. Обвинението против Иванов беше по член 155, алинея 2 от Наказателен кодекс, а той гласи, че „ който дава систематически помещение на разнообразни лица за полови сношения или за блудствени дейности се санкционира с отнемане от независимост до пет години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв. “. Според Софийски градски съд, с цел да е съставомерно действието, Иванов би трябвало повече от три пъти да е дал чартърен помещението, а в тази ситуация е потвърдено еднократно даване и то на едно лице, без познание за реализираната в него активност. Втората инстанция твърди също, че съставът на закононарушението е сбъднат единствено в случай че помещението се отдава целеустремено и само за развратни дейности, а не и за живеене, както е било в тази ситуация. Освен това болшинството от градските съдии одобриха действието за несъставомерно и поради това, че не били открити всички хора, на които са предоставяни полови услуги.
Така делото стигна още веднъж до Върховен касационен съд, като в решението си висшите съдии означават, че при предходното му разглеждане са дали наложителни инструкции по приложението на закона, които не са изпълнени от градския съд. Върховен касационен съд коментира, че въззивният съд е тълкувал прекомерно стеснително закона.
„ Законодателят поначало не се интересува какво е нормалното предопределение на помещението и дали то ще се употребява и за други цели – за живеене както е в сегашния проблем, или единствено за осъществяване на полови сношения или блудствени дейности. За съставомерността на действието е ирелевантно и дали даването на помещението е осъществено с фиктивен юридически акт (сключване на контракт за наем, основаване право на ползване) или посредством в действителност дейности (предаване на ключа от помещението). Не е належащо същото да е предоставено на лицата от двойките по едно и също време, това може да бъде сторено и единствено във връзка с единия участник в тях, който след това приема там колегата или сътрудниците си за съответните полови контакти. Същественото е, че с дейностите си деецът е обезпечил достъп до помещението на минимум три двойки лица, с цел да правят те дейности с насочеността, планувана в закона. Именно реализираните в него полови сношения и/или блудствени дейности с разнообразни сътрудници предопределят моралната укоримост и публичната заплаха на действието и въздигането му в закононарушение, заради което то ще е съставомерно и в случай че помещението е предоставено с еднократен акт за прочут интервал от време, в който редовно, т. е. минимум три пъти са осъществявани развратни дейности “, изясняват висшите съдии.
Така Върховен касационен съд приема, че Иванов е направил закононарушението, защото, съгласно показанията на наемателката, тя е приемала и по петима клиенти дневно, което значи, че развратните дейности са осъществявани редовно с разнообразни сътрудници. Съдът акцентира, че юристът е бил наясно с това, защото при подписване на контракта е бил известен от наемателката за метода, по който тя си изкарва прехраната и за това, че ще дава полови услуги в наетата от нея стая.
„ Това събитие в цялост с обстоятелството, че в този интервал Иванов и брачната половинка му също са живеели в жилището и даже са поискали от свидетелката да заплаща в допълнение по двадесет лв. дневно за употребената от нея вода обосновава и субективната страна на действието “, стимулира се още Върховен касационен съд. Въпреки това, висшите съдии взеха решение, че Иванов вярно е оневинен. Според тях той единствено официално е осъществил състава на закононарушението, защото поначало желанието му не е било да отдава стаята за развратни дейности, а за живеене. Съдът отбелязва още, че наемателката е употребила за малко стаята, като Иванов не е основал обилни неудобства на съседите и единствено един от тях схванал за активността ѝ. В умозаключение Върховен касационен съд прибавя, че дамата е правила половите услуги непринудено, а не е била принуждавана от подсъдимия.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ