Опитът на Цеков да узакони незаконни обекти носи лавина от проблеми
„ В тежко несъгласие с Конституцията “, „ лобистки “, „ облагодетелства едни по отношение на други “. Това са единствено част от определенията, направени от разнообразни камари и асоциации на специалисти в строителството, във връзка с предлагането на районното министерство да узакони всички държавни и общински инфраструктурни обекти без строителни бумаги.
Експертите повдигат и значими въпроси, като да вземем за пример кой ще носи отговорност за градежи, които би трябвало да се довършат, и кой ще заплаща сметката за обследването на обектите.
От входираните 11 мнения във водещата районна комисия в Народното събрание излиза наяве, че опитът на районния министър да узакони сходни обекти може да донесе лавина от проблеми след себе си.
Промените в Закона за устройство на територията бяха признати на първо четене в районна комисия към Народното събрание преди седмица. По време на късия спор специалистите устно срещнаха членовете на комисията с възраженията си. Появиха се оферти да бъде основан лист с обектите, които би трябвало да се узаконят, както и измененията да обиден уреди и от частен темперамент. Николай Нанков (ГЕРБ) бе на мнение, че текстовете са доста по-добри от тези, които бяха предлагани от служебните кабинети. За разлика от него Борислав Гуцанов (БСП) съобщи, че гилдиите са разграничени и не е ясно дали Народното събрание е подготвен да гледа измененията даже на първо четене.
Припомняме, че законопроектът бе препоръчан за публично разискване в края на октомври предходната година. Той бе утвърден от кабинета в средата на декември, а в края на празничния месец бе импортиран и за разглеждане в Народното събрание.
Заложената концепция на измененията е всички държавни и общински обекти, които нямат строителни бумаги, да могат да бъдат узаконени. Това ще минава през проучване на градежите, което би трябвало да удостовери дали положението им е безвредно. Незавършените такива пък би трябвало да бъдат завършвани занапред. Проверките за положението на градежите ще се правят от ДНСК, която ще издава „ уверение за валидност “.
В обсега на законопроекта ще попаднат лотове от автомагистрала „ Хемус “, съществени поправки на пътища, правени по контракти за настоящо поддържане, както и подсилване на свлачища и ремонт на язовири. Всички те са възлагани по времето на ГЕРБ. Темата бе изключително гореща по време на служебните кабинети през последните 2 години, само че и на кабинета „ Петков “.
Какво споделят специалистите?
Въпреки че районният министър Андрей Цеков не счита измененията за „ прошка “ на противозаконното строителство, възлагано от ГЕРБ, то редица специалисти в строителството и огромни Камари показват в мненията си, че става въпрос точно за такива обекти. Нещо повече – Камара на строителите в България дефинира измененията като „ механизъм за саниране “.
Камара на архитектите в България (КАБ), Съюз на строителните инженери в България (ССИБ) и Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) показват, че поддържат законодателната самодейност за споразумяване на статута на противозаконните обекти, само че показват редица запаси и предизвестяват за проблеми, които биха се появили, в случай че измененията бъдат признати.
КАБ показват, че съгласно наредбите на Закон за устройство на територията градежите, построени без строителни бумаги, за противозаконни. Такова строителство е укоримо противоправно държание. Това обаче, съгласно КАБ, е недоизказано в претекстовете към законопроекта, макар че е общоизвестно, че внасянето му е поради установеното от ДНСК нелегално строителство на огромни инфраструктурни обекти.
Според специалистите Закон за устройство на територията разрешава градежи преди 2001 година, за които няма строителни бумаги, да придобият статут на толерантност. Оттам КАБ показват, че следователно предмет на законопроекта са противозаконни обекти, изграждани след 2001 година, т.е. в продължение на над 20 години.
Допълват, че наредбата за легализиране, препоръчана „ в този тип ще съставлява жесток пробив в открити от десетилетия правила за противозаконното строителство и несъгласие с съществени правила на правовата страна. “
Строежът на значима социална инфраструктура без строителни бумаги е изключително събитие, при което естествено се допуска противоправна, евентуално и незаконна обязаност сред изпълнителите и представители на държавни и общински институции. Предложеният законопроект дава опция от причинителите да не бъде потърсена никаква отговорност. “
Не е състоятелно предлагането за основаване на напълно нов документ, така наречен „ уверение за валидност за употреба “, защото това също допуска, че практиката по легализиране на противозаконни обекти може да продължи и в бъдеще. Повече от явно е, че този документ е планувано да се издава при условия сходни и даже идентични с тези за издаване на уверение за толерантност или акт за легализиране. Създаването на нов термин, за всъщност същия документ, не е добра законодателна процедура, пишат още от КАБ.
Установената висока тежест на осъществените нарушавания изисква предугаждане на ограничения за предварителна защита против такива дейности в бъдеще, каквито няма във импортирания законопроект. “
Предлагат само категорично избрани обекти да бъдат узаконени, като на причинителите да бъдат глобени.
БААИК задават няколко въпросаДали обществената общинска и държавна благосъстоятелност е по-привилегирована от частната и дали стопанската активност на жителите и юридическите лица не е с идентични правни условия по отношение на дейностите, осъществявани или финансирани от страната?Защо в законопроекта не се загатва, че става дума за противозаконни градежи?Кой строител на градеж, приключен, само че невъведен в употреба години преди да стартират да текат гаранционните периоди, ще е склонен да одобри да носи отговорност през нови гаранционни периоди единствено след преценката на ДНСК?Как експлоатационните сдружения ще подпишат контракти за присъединение на противозаконни градежи, имайки поради, че те се издават след позволение за градеж, а договорите са належащо условия за издаване на позволение за прилагане от страна на ДНКС?Кой ще поеме отговорността за осъщественото строителство и по какъв начин ще се разпределя тя вероятно с нов строител за дотъкмяване на градеж по нови планове? Кой ще носи гаранциите за това?Как ще се потвърждава виновността в осъществяването и по какъв начин ще се разпределя, имайки поради дългите заложени периоди от възможното проучване до започване на работата по градежа от нов строител?Как тъкмо ще се извърши „ проучване “ на нещо единствено стартирано, без закрепена етапност на довеждане докрай?Кой ще подсигурява запазването на качеството на материалите при спрян градеж?
Не на последно място БААИК показват, че за обследването на градежите ще е належащо наемането на лица със съответната експертиза, а за това ще са нужни разноски, които ще би трябвало да се вършат от страната и общините.
От Камарата на строителите в България (КСБ) са една концепция по-меки в мнението си, само че все пак смятат, че препоръчаните промени няма да доведат до изрично и еднопосочно решение на проблемите, свързани с противозаконните обекти. Допълват, че е смущаващо, че в центъра на „ механизма за саниране “ е сложена ДНСК.
Огромна по размер, трудност и значимост активност се хвърля на плещите на един орган, който понастоящем не има нужния експертен и кадрови запас за това. “
Предложения за ремонти, свързани с ВЕЦ-ове и газопреносни мрежи
Други заинтригувани страни употребяват отворената врата за промени и оферират свои визии. Така да вземем за пример „ Институт за развиване на ръководство на ресурсите “ (ИРУР) и Българската стопанска камара (БСК) показват, че обсегът на обектите, които ще засегне законопроектът, би трябвало да бъде уголемен, тъй че да включва освен хидротехнически уреди, като язовири, само че и хидроенергийни обекти и такива, които са с предопределение за трайно облекчаване на публични потребности.
БСК предлага узаконяването на всички типове градежи, в това число и частна благосъстоятелност. ИРУР пък излизат с концепция за нова точка, която да регламентира, че за елементи или обособени детайли от хидротехническите уреди, няма да се изисква учредяването на право на градеж или на лимитирани вещни права.
„ Овергаз Мрежа “ АД също изрича претекстове, че и частните строителни обекти би трябвало да бъдат обявявани за търпими, защото газопреносни и газоразпределителни проводи са благосъстоятелност на лицензианти – частноправни субекти по смисъла на формулировка в Закона за енергетиката.
Срещу тези оферти, както и против законопроекта обаче е „ Сдружение Балканка “. Според сдружението измененията ще обиден ВЕЦ-овете в страната, които ще може да се строят съвсем на всички места, само че и ще донесат полза за вложителите в над 170 дребни ВЕЦ-а, издигнати без учредено възмездно право на градеж в коритата на реките, които са обществена държавна благосъстоятелност. Сдружението показва, че законопроектът е в противоречение с Конституцията, само че е и извънредно лобистки, защото ще облагодетелства едни за сметка на други.
Според ЕРП-тата пък главен проблем е изчезнали документи за благосъстоятелност на линейни обекти, които са изграждани до 1999 г от страната и след това предоставени за стопанисване и ръководство на енергийно дружество. Тяхното искане е да бъде записано категорично в Закон за устройство на територията, че такива обекти се смятат за търпими, само че без да е належащо категорично засвидетелствуване на търпомостта.
Експертите повдигат и значими въпроси, като да вземем за пример кой ще носи отговорност за градежи, които би трябвало да се довършат, и кой ще заплаща сметката за обследването на обектите.
От входираните 11 мнения във водещата районна комисия в Народното събрание излиза наяве, че опитът на районния министър да узакони сходни обекти може да донесе лавина от проблеми след себе си.
Промените в Закона за устройство на територията бяха признати на първо четене в районна комисия към Народното събрание преди седмица. По време на късия спор специалистите устно срещнаха членовете на комисията с възраженията си. Появиха се оферти да бъде основан лист с обектите, които би трябвало да се узаконят, както и измененията да обиден уреди и от частен темперамент. Николай Нанков (ГЕРБ) бе на мнение, че текстовете са доста по-добри от тези, които бяха предлагани от служебните кабинети. За разлика от него Борислав Гуцанов (БСП) съобщи, че гилдиите са разграничени и не е ясно дали Народното събрание е подготвен да гледа измененията даже на първо четене.
Припомняме, че законопроектът бе препоръчан за публично разискване в края на октомври предходната година. Той бе утвърден от кабинета в средата на декември, а в края на празничния месец бе импортиран и за разглеждане в Народното събрание.
Заложената концепция на измененията е всички държавни и общински обекти, които нямат строителни бумаги, да могат да бъдат узаконени. Това ще минава през проучване на градежите, което би трябвало да удостовери дали положението им е безвредно. Незавършените такива пък би трябвало да бъдат завършвани занапред. Проверките за положението на градежите ще се правят от ДНСК, която ще издава „ уверение за валидност “.
В обсега на законопроекта ще попаднат лотове от автомагистрала „ Хемус “, съществени поправки на пътища, правени по контракти за настоящо поддържане, както и подсилване на свлачища и ремонт на язовири. Всички те са възлагани по времето на ГЕРБ. Темата бе изключително гореща по време на служебните кабинети през последните 2 години, само че и на кабинета „ Петков “.
Какво споделят специалистите?
Въпреки че районният министър Андрей Цеков не счита измененията за „ прошка “ на противозаконното строителство, възлагано от ГЕРБ, то редица специалисти в строителството и огромни Камари показват в мненията си, че става въпрос точно за такива обекти. Нещо повече – Камара на строителите в България дефинира измененията като „ механизъм за саниране “.
Камара на архитектите в България (КАБ), Съюз на строителните инженери в България (ССИБ) и Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) показват, че поддържат законодателната самодейност за споразумяване на статута на противозаконните обекти, само че показват редица запаси и предизвестяват за проблеми, които биха се появили, в случай че измененията бъдат признати.
КАБ показват, че съгласно наредбите на Закон за устройство на територията градежите, построени без строителни бумаги, за противозаконни. Такова строителство е укоримо противоправно държание. Това обаче, съгласно КАБ, е недоизказано в претекстовете към законопроекта, макар че е общоизвестно, че внасянето му е поради установеното от ДНСК нелегално строителство на огромни инфраструктурни обекти.
Според специалистите Закон за устройство на територията разрешава градежи преди 2001 година, за които няма строителни бумаги, да придобият статут на толерантност. Оттам КАБ показват, че следователно предмет на законопроекта са противозаконни обекти, изграждани след 2001 година, т.е. в продължение на над 20 години.
Допълват, че наредбата за легализиране, препоръчана „ в този тип ще съставлява жесток пробив в открити от десетилетия правила за противозаконното строителство и несъгласие с съществени правила на правовата страна. “
Строежът на значима социална инфраструктура без строителни бумаги е изключително събитие, при което естествено се допуска противоправна, евентуално и незаконна обязаност сред изпълнителите и представители на държавни и общински институции. Предложеният законопроект дава опция от причинителите да не бъде потърсена никаква отговорност. “
Не е състоятелно предлагането за основаване на напълно нов документ, така наречен „ уверение за валидност за употреба “, защото това също допуска, че практиката по легализиране на противозаконни обекти може да продължи и в бъдеще. Повече от явно е, че този документ е планувано да се издава при условия сходни и даже идентични с тези за издаване на уверение за толерантност или акт за легализиране. Създаването на нов термин, за всъщност същия документ, не е добра законодателна процедура, пишат още от КАБ.
Установената висока тежест на осъществените нарушавания изисква предугаждане на ограничения за предварителна защита против такива дейности в бъдеще, каквито няма във импортирания законопроект. “
Предлагат само категорично избрани обекти да бъдат узаконени, като на причинителите да бъдат глобени.
БААИК задават няколко въпросаДали обществената общинска и държавна благосъстоятелност е по-привилегирована от частната и дали стопанската активност на жителите и юридическите лица не е с идентични правни условия по отношение на дейностите, осъществявани или финансирани от страната?Защо в законопроекта не се загатва, че става дума за противозаконни градежи?Кой строител на градеж, приключен, само че невъведен в употреба години преди да стартират да текат гаранционните периоди, ще е склонен да одобри да носи отговорност през нови гаранционни периоди единствено след преценката на ДНСК?Как експлоатационните сдружения ще подпишат контракти за присъединение на противозаконни градежи, имайки поради, че те се издават след позволение за градеж, а договорите са належащо условия за издаване на позволение за прилагане от страна на ДНКС?Кой ще поеме отговорността за осъщественото строителство и по какъв начин ще се разпределя тя вероятно с нов строител за дотъкмяване на градеж по нови планове? Кой ще носи гаранциите за това?Как ще се потвърждава виновността в осъществяването и по какъв начин ще се разпределя, имайки поради дългите заложени периоди от възможното проучване до започване на работата по градежа от нов строител?Как тъкмо ще се извърши „ проучване “ на нещо единствено стартирано, без закрепена етапност на довеждане докрай?Кой ще подсигурява запазването на качеството на материалите при спрян градеж?
Не на последно място БААИК показват, че за обследването на градежите ще е належащо наемането на лица със съответната експертиза, а за това ще са нужни разноски, които ще би трябвало да се вършат от страната и общините.
От Камарата на строителите в България (КСБ) са една концепция по-меки в мнението си, само че все пак смятат, че препоръчаните промени няма да доведат до изрично и еднопосочно решение на проблемите, свързани с противозаконните обекти. Допълват, че е смущаващо, че в центъра на „ механизма за саниране “ е сложена ДНСК.
Огромна по размер, трудност и значимост активност се хвърля на плещите на един орган, който понастоящем не има нужния експертен и кадрови запас за това. “
Предложения за ремонти, свързани с ВЕЦ-ове и газопреносни мрежи
Други заинтригувани страни употребяват отворената врата за промени и оферират свои визии. Така да вземем за пример „ Институт за развиване на ръководство на ресурсите “ (ИРУР) и Българската стопанска камара (БСК) показват, че обсегът на обектите, които ще засегне законопроектът, би трябвало да бъде уголемен, тъй че да включва освен хидротехнически уреди, като язовири, само че и хидроенергийни обекти и такива, които са с предопределение за трайно облекчаване на публични потребности.
БСК предлага узаконяването на всички типове градежи, в това число и частна благосъстоятелност. ИРУР пък излизат с концепция за нова точка, която да регламентира, че за елементи или обособени детайли от хидротехническите уреди, няма да се изисква учредяването на право на градеж или на лимитирани вещни права.
„ Овергаз Мрежа “ АД също изрича претекстове, че и частните строителни обекти би трябвало да бъдат обявявани за търпими, защото газопреносни и газоразпределителни проводи са благосъстоятелност на лицензианти – частноправни субекти по смисъла на формулировка в Закона за енергетиката.
Срещу тези оферти, както и против законопроекта обаче е „ Сдружение Балканка “. Според сдружението измененията ще обиден ВЕЦ-овете в страната, които ще може да се строят съвсем на всички места, само че и ще донесат полза за вложителите в над 170 дребни ВЕЦ-а, издигнати без учредено възмездно право на градеж в коритата на реките, които са обществена държавна благосъстоятелност. Сдружението показва, че законопроектът е в противоречение с Конституцията, само че е и извънредно лобистки, защото ще облагодетелства едни за сметка на други.
Според ЕРП-тата пък главен проблем е изчезнали документи за благосъстоятелност на линейни обекти, които са изграждани до 1999 г от страната и след това предоставени за стопанисване и ръководство на енергийно дружество. Тяхното искане е да бъде записано категорично в Закон за устройство на територията, че такива обекти се смятат за търпими, само че без да е належащо категорично засвидетелствуване на търпомостта.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ