Откъс от "Извинението" на Ева Енслър
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Извинението ", с създател Ева Енслър, възложен от Издателство " Прозорец ".
Ева Енслър е драматург, притежател на премията " Тони ", публицист, актриса и деятел. Автор е на международния бестселър " Монолози за вагината ", който е публикуван на 48 езика и се играе в над 140 страни. От едноименната ѝ пиеса се ражда V-DAY – световно активистко придвижване за преустановяване на насилието, учредено на пола.
Чрез благотворителни постановки на нейните произведения придвижването е събрало над 100 милиона $. Ева Енслър е основателка и на " Един милиард се изправят ", най-голямата световна всеобща акция за битка с насилието над дами и девойки. Включена е в класацията на сп. " Нюзуик " 150 дами, които трансформираха света и е една от Стоте най-влиятелни дами на в. " Гардиън ". Живее в Кингстън, щата Ню Йорк.
" Извинението " е и безпощадна рецензия, и акт на потресаваща амнистия. Дори когато разказва смайващи жестокости, книгата изследва комплицираните взаимоотношения и пластовете, залегнали под това, което в по-неумели ръце наподобява на непрогледната повърхнина на чистото зло. Ева Енслър безспорно обогатява разбирането ни за човешкия опит даже и в най-тъмните му проявления, което доста евентуално е и най-забележителното достижение за един публицист.
Майкъл Кънингман, създател на " Часовете "
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Извинението " на Ева Енслър
Това опрощение изискваше време. Не можеше да се пришпорва. За шанс тук безпределно се упражнявах да преразглеждам и изживявам отначало закононарушенията си, проигравайки мислено детайлностите. Знам, ти споделяше, че едно опрощение би трябвало да бъде обширно и може да му се има вяра само когато е правдиво и се придържа към детайлите. Направих всичко по силите си. Следвах твоите извънредно прецизни насоки. Да призная това, което съм направил, за закононарушение.
Да застана лице в лице с обстоятелството какъв брой надълбоко моите дейности и похищения са ти повлияли и са те опустошили. Да те погледна като човешко създание. Да опитам да изживея или усетя какво си чувствала в себе си. Да изпитам надълбоко разкайване и страдание за постъпките си. Накрая, да поема отговорност за дейностите си, като извърша огромна работа, с цел да схвана какво ме е предиздвикало да сторя това, което сторих.
В писмото ще би трябвало да се върна обратно, с цел да открия корените на моето държание. Ще бъда толкоз почтен, колкото може да бъде един някогашен двуличник. Няма да се пробвам да демонстрирам отбранителност или самосъжаление, защото разбирам, че нито едно от двете няма да докара до по-нататъшно изясняване или развръзка.
Много от живите не имат вяра, че имат взаимоотношения с мъртвите. Аз бях подобен човек. Криех се в заблудата или може би в вярата, че каквото било – било; че претърпяваме като създания от плът и кръв, след това умираме и се разлагаме или ни изгарят до етер.
Мъртвите копнеят по живите. Единствено посредством живите, посредством тяхната най-проникновена визия и състрадание мъртвите могат да познаят себе си и да се освободят. И в случай че живите са в положение и желаят да влязат в допир с любовта си към мъртвите, способни са да се допрян до гнева си към мъртвите, всъщност да влязат във взаимоотношения и същински разговор, мъртвите ще се надигнат и ще заговорят.
Ние оставаме заседнали и скрити в фамилиите и в обичаните си хора, в тези, които сме наранили, и в тези, които сме отгледали. Намираме се сред стените на старите къщи и в тишината на вечерите, в празничните моменти, в обредите и ритуалите при раждания, сватби и погребения, и на всяко място, където живите копнеят за наличието и утвърждението на мъртвите.
Присъстваме като спяща клетка в кръвообращението, чакаща да я разбуди предаността на живите, потребността на живите да схванат и да стигнат до развръзка. Пробужда ни щедростта на живите да помнят и грижливо да пазят, да спорят, да се борят и да възвръщат.
Не съм сюрпризиран, че таман ти, Иви, ме повика назад. Ти, която желаеше и беше способна да овладееш тъгата и скръбта ми, когато не смеех да се докосна до нея, да плачеш с моите сълзи, когато бях пресушен, да утвърдиш, обхванеш и опиташ да опознаеш същността на душа, която бях предал.
Сигурен съм, евентуално си сюрпризирана, че мога да пиша. Вероятно си удивена от откритието по какъв начин пиша, от езика, на който приказвам. Честно казано, изненадах се и аз. Предполагам, че е по-официално и по-емоционално, в сравнение с ти би предрекла. Но това, което не знаеш (а може би надълбоко в себе си знаеш), е, че мечтаех да стана публицист. Писател или равин. Мечтаех за усамотен живот в съзерцаване, проучване и размисъл, живот в лоното на философията, в възприемане на огромните въпроси за смисъла и естеството.
Мечтаех в доста връзки за живота, който ти води. И в случай че намирам някаква разтуха, когато премислям над следствията от отвратителните си действия, от време на време си представям, че евентуално моите несбъднати фантазии са се влели в теб и са въодушевили твоята орис. Това не е опит да си припиша заслуги коя си ти или каква стана. Ти сътвори живота си, всеки един безсърдечен сантиметър от него и знам, че значително стана това, което си, не толкоз с създаване, колкото с реконструиране.
Събираше назад парче по парче отломките от себе си, които аз принудително и стратегически (кога умишлено, по кое време не) натроших и подритнах. Изключително ясно и трагично осъзнавам коя можеше да бъдеш – уверена, сигурна в своята памет и просветеност, щастлива, живееща в своето тяло. Видях коя беше, преди да посея своята съсипия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1157)
Ева Енслър е драматург, притежател на премията " Тони ", публицист, актриса и деятел. Автор е на международния бестселър " Монолози за вагината ", който е публикуван на 48 езика и се играе в над 140 страни. От едноименната ѝ пиеса се ражда V-DAY – световно активистко придвижване за преустановяване на насилието, учредено на пола.
Чрез благотворителни постановки на нейните произведения придвижването е събрало над 100 милиона $. Ева Енслър е основателка и на " Един милиард се изправят ", най-голямата световна всеобща акция за битка с насилието над дами и девойки. Включена е в класацията на сп. " Нюзуик " 150 дами, които трансформираха света и е една от Стоте най-влиятелни дами на в. " Гардиън ". Живее в Кингстън, щата Ню Йорк.
" Извинението " е и безпощадна рецензия, и акт на потресаваща амнистия. Дори когато разказва смайващи жестокости, книгата изследва комплицираните взаимоотношения и пластовете, залегнали под това, което в по-неумели ръце наподобява на непрогледната повърхнина на чистото зло. Ева Енслър безспорно обогатява разбирането ни за човешкия опит даже и в най-тъмните му проявления, което доста евентуално е и най-забележителното достижение за един публицист.
Майкъл Кънингман, създател на " Часовете "
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Извинението " на Ева Енслър
Това опрощение изискваше време. Не можеше да се пришпорва. За шанс тук безпределно се упражнявах да преразглеждам и изживявам отначало закононарушенията си, проигравайки мислено детайлностите. Знам, ти споделяше, че едно опрощение би трябвало да бъде обширно и може да му се има вяра само когато е правдиво и се придържа към детайлите. Направих всичко по силите си. Следвах твоите извънредно прецизни насоки. Да призная това, което съм направил, за закононарушение.
Да застана лице в лице с обстоятелството какъв брой надълбоко моите дейности и похищения са ти повлияли и са те опустошили. Да те погледна като човешко създание. Да опитам да изживея или усетя какво си чувствала в себе си. Да изпитам надълбоко разкайване и страдание за постъпките си. Накрая, да поема отговорност за дейностите си, като извърша огромна работа, с цел да схвана какво ме е предиздвикало да сторя това, което сторих.
В писмото ще би трябвало да се върна обратно, с цел да открия корените на моето държание. Ще бъда толкоз почтен, колкото може да бъде един някогашен двуличник. Няма да се пробвам да демонстрирам отбранителност или самосъжаление, защото разбирам, че нито едно от двете няма да докара до по-нататъшно изясняване или развръзка.
Много от живите не имат вяра, че имат взаимоотношения с мъртвите. Аз бях подобен човек. Криех се в заблудата или може би в вярата, че каквото било – било; че претърпяваме като създания от плът и кръв, след това умираме и се разлагаме или ни изгарят до етер.
Мъртвите копнеят по живите. Единствено посредством живите, посредством тяхната най-проникновена визия и състрадание мъртвите могат да познаят себе си и да се освободят. И в случай че живите са в положение и желаят да влязат в допир с любовта си към мъртвите, способни са да се допрян до гнева си към мъртвите, всъщност да влязат във взаимоотношения и същински разговор, мъртвите ще се надигнат и ще заговорят.
Ние оставаме заседнали и скрити в фамилиите и в обичаните си хора, в тези, които сме наранили, и в тези, които сме отгледали. Намираме се сред стените на старите къщи и в тишината на вечерите, в празничните моменти, в обредите и ритуалите при раждания, сватби и погребения, и на всяко място, където живите копнеят за наличието и утвърждението на мъртвите.
Присъстваме като спяща клетка в кръвообращението, чакаща да я разбуди предаността на живите, потребността на живите да схванат и да стигнат до развръзка. Пробужда ни щедростта на живите да помнят и грижливо да пазят, да спорят, да се борят и да възвръщат.
Не съм сюрпризиран, че таман ти, Иви, ме повика назад. Ти, която желаеше и беше способна да овладееш тъгата и скръбта ми, когато не смеех да се докосна до нея, да плачеш с моите сълзи, когато бях пресушен, да утвърдиш, обхванеш и опиташ да опознаеш същността на душа, която бях предал.
Сигурен съм, евентуално си сюрпризирана, че мога да пиша. Вероятно си удивена от откритието по какъв начин пиша, от езика, на който приказвам. Честно казано, изненадах се и аз. Предполагам, че е по-официално и по-емоционално, в сравнение с ти би предрекла. Но това, което не знаеш (а може би надълбоко в себе си знаеш), е, че мечтаех да стана публицист. Писател или равин. Мечтаех за усамотен живот в съзерцаване, проучване и размисъл, живот в лоното на философията, в възприемане на огромните въпроси за смисъла и естеството.
Мечтаех в доста връзки за живота, който ти води. И в случай че намирам някаква разтуха, когато премислям над следствията от отвратителните си действия, от време на време си представям, че евентуално моите несбъднати фантазии са се влели в теб и са въодушевили твоята орис. Това не е опит да си припиша заслуги коя си ти или каква стана. Ти сътвори живота си, всеки един безсърдечен сантиметър от него и знам, че значително стана това, което си, не толкоз с създаване, колкото с реконструиране.
Събираше назад парче по парче отломките от себе си, които аз принудително и стратегически (кога умишлено, по кое време не) натроших и подритнах. Изключително ясно и трагично осъзнавам коя можеше да бъдеш – уверена, сигурна в своята памет и просветеност, щастлива, живееща в своето тяло. Видях коя беше, преди да посея своята съсипия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1157)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ