Как съветски и канадски изследователи стигат от СССР до Канада на ски през Северния полюс
В разгара на Студената война политическите разлики са загърбени в името на оцеляването.
През 1988 година, до момента в който Студената война разделя света на две, екип от руски и канадски скиори все пак се сплотяват в името на една дръзка задача: да пропътуват със ски дистанцията от Съветския съюз до Канада през Северния полюс.
Експедицията
Дмитрий Шпаро/Sputnik
Плановете за експедицията стартират през 1986 година, въпреки и в друга форма. Първоначално група руски учени и радио фенове замислят поход на ски до Южния полюс. В хода на първичната подготовка авантюристите трансформират крайната си дестинация и вместо това вземат решение да създадат ски експедиция до Северния полюс.
Докато тече подготовката в Съюз на съветските социалистически републики, канадците схващат за концепцията и я харесват толкоз доста, че оферират освен да се причислят към експедицията, само че и да я създадат още по-предизвикателна. Те желаят групата да прекоси Северния полюс и да продължи да се придвижва на ски до Канада. Съветските скиори одобряват предизвикването.
Счупени ски и фъстъчено масло
Л. Беляев/Sputnik
На 3 март 1988 година дребен екип от осем руски и четирима канадски мъже се насочат на рисковата експедиция. Всеки от тях има друг опит, жизненоважен за триумфа на рискованата задача. Те са професионални откриватели, физици, откриватели, радио оператори и фотографи. Има даже художник, който се причислява към руската част от екипа.
В. Чистяков/Sputnik
През идните месеци представителите на две враждуващи идеологии, обединени от любовта си към приключенията, работят дружно, изправени пред жестокостта на природата и разчитат един на различен освен за триумфа на експедицията, само че и за самото си оцеляване. На фона на суровите условия, оцеляването им е изложено на риск.
От самото начало е ясно, че пътешествието няма да е елементарно. Началото на експедицията е отсрочено с два дни заради неприятното време, което не разрешава на самолета с откривателите да излети от остров Средний в Арктическия океан.
В. Чистяков/Sputnik
Когато съветско-канадският екип потегля, те са шокирани от това, което ги чака в негостоприемната и необитаема територия на Арктика. Температурата е -47° и е мрачно като в рог, защото полярната нощ още не е отминала.
„Повечето лица са осеяни с белези от измръзване. Пръстите на ръцете и краката ни са непрестанно изтръпнали и ни болят, даже когато сме на топло. Един скиор има пришка на крайници и приема медикаменти“, гласи първото известие от групата, изпратено от мъчителното пътешестване до континента.
Дмитрий Шпаро/Sputnik
На фона на суровите метеорологични условия главният проблем на скиорите е влагата, защото е невероятно облеклата и ботушите им, прогизнали от пот, да бъдат изсушени.
„Влагата е огромен проблем в палатките, с облеклата и ботушите. Няма късмет да бъдат изсушени облекла, които не се носят, защото те замръзват сега, в който ги съблечеш. Ричард (Уебър) и Кристофър (Холоуей) спят на открито всяка нощ, с цел да не се образува конденз в палатката“, написа в известието.
В. Чистяков/Sputnik
Групата суши облеклата си в иглута, издигнати особено за тази цел.
Изследователите нямат кучешки впрягове или други транспортни средства. 11 парашутни десанта с храна, хранителни запаси и аварийни ски са всичко, което те получават по 1750-метровия маршрут на пътуването. Между доставките руските и канадски скиори разчитат за помощ само един на различен.
Съобщенията, излъчени по радио връзка по време на експедицията, демонстрират моментите на взаимопомощ:
„Три чифта съветски ски се счупиха и ще ги сменим с канадски“.
В. Чистяков/Sputnik
Веднъж канадските членове на експедицията разказват по какъв начин руските им спътници реагират на фъстъченото масло.
„Установихме, че фъстъченото масло е една от най-хубавите храни за пътешестване в Арктика. Получаваме го на замразени бучки от по 100 година Планът беше в началото да има по 50 г дневно на човек, само че го харесват толкоз доста, че увеличихме дажбата на 100 г на ден. Съветите не бяха виждали фъстъчено масло и в началото бяха малко скептично настроени, само че го одобриха ентусиазирано“, написа в известието.
Северният полюс и оттатък
В. Чистяков/Sputnik
Пътешествениците разделят маршрута на стадии. Всеки стадий е с дължина 200-300 км и лишава към 12 дни.
С напредването на експедицията пътешествениците сполучливо се приспособявам към рисковите условия.
Б. Беляев/Sputnik
„Времето се затопли от сковаващите -48 градуса по Целзий до приятните -25 градуса сега. Много от първичните контузии, дължащи се на студа и неналичието на опит, заздравяват и се учим да живеем и работим дружно по-ефективно като група. На картата нашата успеваемост се усъвършенства. В палатките и в мозъците ни настроението се промени от загриженост, тъмно увековечаване и терзания за оцеляването към оптимизиация, веселба и възприятие за постижение“, написа в едно от другите известия на групата към външния свят.
Б. Беляев/Sputnik
Експедицията най-сетне стига до Северния полюс на 26 април 1988 година, където са посрещнати от публични лица от Канада и Съюз на съветските социалистически републики, група публицисти и шепа радио фенове, които им оказват помощ с радио връзките по време на експедицията.
За да отбележат, че са стигнали до Северния полюс, им спускат с парашут шампанско и хайвер.
Дмитрий Шпаро/Sputnik
След тържеството за добре пристигнали на Северния полюс, скиорите се разделят с формалните лица и публицистите и потеглят да извървят останалите 750 км до канадския остров Елсмиър, крайната им цел.
С приближаването на края на експедицията духът на членовете ѝ е приповдигнат. Те към този момент не мислят за ужасяващите провокации, цялостни със смъртоносни клопки, а за славата, която вещае сполучливото довеждане докрай на експедицията.
Свободни източници
Съветско-канадската експедиция „Полярен мост“ приключва на 1 юни 1988 година, когато цялата група стъпва на канадска земя. Една от най-опасните, само че и най-вдъхновяващи географски експедиции на XX век е изпълнена.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
През 1988 година, до момента в който Студената война разделя света на две, екип от руски и канадски скиори все пак се сплотяват в името на една дръзка задача: да пропътуват със ски дистанцията от Съветския съюз до Канада през Северния полюс.
Експедицията
Дмитрий Шпаро/Sputnik Плановете за експедицията стартират през 1986 година, въпреки и в друга форма. Първоначално група руски учени и радио фенове замислят поход на ски до Южния полюс. В хода на първичната подготовка авантюристите трансформират крайната си дестинация и вместо това вземат решение да създадат ски експедиция до Северния полюс.
Докато тече подготовката в Съюз на съветските социалистически републики, канадците схващат за концепцията и я харесват толкоз доста, че оферират освен да се причислят към експедицията, само че и да я създадат още по-предизвикателна. Те желаят групата да прекоси Северния полюс и да продължи да се придвижва на ски до Канада. Съветските скиори одобряват предизвикването.
Счупени ски и фъстъчено масло
Л. Беляев/Sputnik На 3 март 1988 година дребен екип от осем руски и четирима канадски мъже се насочат на рисковата експедиция. Всеки от тях има друг опит, жизненоважен за триумфа на рискованата задача. Те са професионални откриватели, физици, откриватели, радио оператори и фотографи. Има даже художник, който се причислява към руската част от екипа.
В. Чистяков/Sputnik През идните месеци представителите на две враждуващи идеологии, обединени от любовта си към приключенията, работят дружно, изправени пред жестокостта на природата и разчитат един на различен освен за триумфа на експедицията, само че и за самото си оцеляване. На фона на суровите условия, оцеляването им е изложено на риск.
От самото начало е ясно, че пътешествието няма да е елементарно. Началото на експедицията е отсрочено с два дни заради неприятното време, което не разрешава на самолета с откривателите да излети от остров Средний в Арктическия океан.
В. Чистяков/Sputnik Когато съветско-канадският екип потегля, те са шокирани от това, което ги чака в негостоприемната и необитаема територия на Арктика. Температурата е -47° и е мрачно като в рог, защото полярната нощ още не е отминала.
„Повечето лица са осеяни с белези от измръзване. Пръстите на ръцете и краката ни са непрестанно изтръпнали и ни болят, даже когато сме на топло. Един скиор има пришка на крайници и приема медикаменти“, гласи първото известие от групата, изпратено от мъчителното пътешестване до континента.
Дмитрий Шпаро/Sputnik На фона на суровите метеорологични условия главният проблем на скиорите е влагата, защото е невероятно облеклата и ботушите им, прогизнали от пот, да бъдат изсушени.
„Влагата е огромен проблем в палатките, с облеклата и ботушите. Няма късмет да бъдат изсушени облекла, които не се носят, защото те замръзват сега, в който ги съблечеш. Ричард (Уебър) и Кристофър (Холоуей) спят на открито всяка нощ, с цел да не се образува конденз в палатката“, написа в известието.
В. Чистяков/Sputnik Групата суши облеклата си в иглута, издигнати особено за тази цел.
Изследователите нямат кучешки впрягове или други транспортни средства. 11 парашутни десанта с храна, хранителни запаси и аварийни ски са всичко, което те получават по 1750-метровия маршрут на пътуването. Между доставките руските и канадски скиори разчитат за помощ само един на различен.
Съобщенията, излъчени по радио връзка по време на експедицията, демонстрират моментите на взаимопомощ:
„Три чифта съветски ски се счупиха и ще ги сменим с канадски“.
В. Чистяков/Sputnik Веднъж канадските членове на експедицията разказват по какъв начин руските им спътници реагират на фъстъченото масло.
„Установихме, че фъстъченото масло е една от най-хубавите храни за пътешестване в Арктика. Получаваме го на замразени бучки от по 100 година Планът беше в началото да има по 50 г дневно на човек, само че го харесват толкоз доста, че увеличихме дажбата на 100 г на ден. Съветите не бяха виждали фъстъчено масло и в началото бяха малко скептично настроени, само че го одобриха ентусиазирано“, написа в известието.
Северният полюс и оттатък
В. Чистяков/Sputnik Пътешествениците разделят маршрута на стадии. Всеки стадий е с дължина 200-300 км и лишава към 12 дни.
С напредването на експедицията пътешествениците сполучливо се приспособявам към рисковите условия.
Б. Беляев/Sputnik „Времето се затопли от сковаващите -48 градуса по Целзий до приятните -25 градуса сега. Много от първичните контузии, дължащи се на студа и неналичието на опит, заздравяват и се учим да живеем и работим дружно по-ефективно като група. На картата нашата успеваемост се усъвършенства. В палатките и в мозъците ни настроението се промени от загриженост, тъмно увековечаване и терзания за оцеляването към оптимизиация, веселба и възприятие за постижение“, написа в едно от другите известия на групата към външния свят.
Б. Беляев/Sputnik Експедицията най-сетне стига до Северния полюс на 26 април 1988 година, където са посрещнати от публични лица от Канада и Съюз на съветските социалистически републики, група публицисти и шепа радио фенове, които им оказват помощ с радио връзките по време на експедицията.
За да отбележат, че са стигнали до Северния полюс, им спускат с парашут шампанско и хайвер.
Дмитрий Шпаро/Sputnik След тържеството за добре пристигнали на Северния полюс, скиорите се разделят с формалните лица и публицистите и потеглят да извървят останалите 750 км до канадския остров Елсмиър, крайната им цел.
С приближаването на края на експедицията духът на членовете ѝ е приповдигнат. Те към този момент не мислят за ужасяващите провокации, цялостни със смъртоносни клопки, а за славата, която вещае сполучливото довеждане докрай на експедицията.
Свободни източници Съветско-канадската експедиция „Полярен мост“ приключва на 1 юни 1988 година, когато цялата група стъпва на канадска земя. Една от най-опасните, само че и най-вдъхновяващи географски експедиции на XX век е изпълнена.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ