В ранните часове на 25 октомври 1983 г. ще открием,

В ранните часове на 25 октомври 1983 година ще открием, че американската войска се активизира за най-голямата си военна интервенция. Подкрепени от въздушните сили, редиците от 75-та рейнджърска бригада, 82-ра въздушна дивизия и 8-военноморски батальон, американските капитани подреждат на целият военен личен състав да се разпредели по въздушни и морски машини и да се приготви за едно рисково и доста дълго странствуване.

В други точки на страната ще открием, че частите „ Delta Force “ също са готови за нахлуване и ще имат опция да се возят на новите хеликоптери MH-60 и MH-6. Същата военна техника е претърпяла доста горчив старт в бойната си кариера – никой не може да не помни проблемите им в Иран.

Целите се трансформират няколко пъти по време на полетите на военните, само че местоположението постоянно остава една и съща – Гренада. Именно там живеят стотици американци и още толкоз представители на непознати народи, които се считат за другарски съгласно американските политици. Проблемът е, че страната продължава да се счита за рискова точка и сега, в който избухне революцията, множеството дипломати и поданици ще би трябвало да бъдат изведени по най-бързия метод.

Операция „ Спешна гняв “ е в ход. Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР показват, че проблемите са неизбежни. Това е една от най-бързите интервенции и активирането на една от най-големите задачи на Съединени американски щати в къс период. Роналд Рейган дава зелена светлина и упорства да не остане нито един американец, до момента в който комунистите печелят скъпа територия. Мисията на военните е обвързана с обезопасяването на летището, завладяването на радио станцията, нахлуване и запазване на представители на държавното управление и извеждане на скъпите фигури, които могат да станат жертва на комунистите и другите групировки.

Инвазията стартира на 25 октомври, само че някои специфични елементи към този момент са изпатили от опита да подсигурят почвата и да чакат по-голямата инвазия. Те атакуват по вода, дружно с няколко следени въздушни удара, би трябвало да разузнават местоположението и да посочат стратегическите точки за въздушен удар. Някои от тях ще се удавят, тъй като времето не е доста удобно за подобен взлом – техните тела в никакъв случай не са открити. Въпреки опитите на армията да уточни недостатъци в тази концепция, нареждането е да изпълнят сляпа инвазия, без да знаят против какво се изправят.

На 25 октомври в 5 часа и 30 минути сутринта, рейнджърите от 75-та дивизия на 1-ви батальон стартират да скачат от транспортни C-130 самолети над летището на страната. Посрещнати са от Противовъздушна отбрана оръдия ZU-23 и BTR-60. Предоставени са от Съюз на съветските социалистически републики, а измежду борбите ще открием, че има подкрепления и от Куба. Американските Военновъздушни сили са подготвени да оказват помощ и незабавно отвръщат с огън от AC-130 самолетите, стреляйки с всичко, което имат.

Веднъж на земята, рейнджърите стартират стълкновение и борбата се води за всеки метър. Тук печелят тези, които са пристигнали с авиация. Точните удари разрешават на пехотата да употребява булдозери и да стартира да разчиства летището. Големите машини служат и за прикритие. До 10 часа сутринта, цялото летище е под американски надзор и може да издържи на всяка една контраофанзива през идващия ден. По време на извеждането на студентите от околните общежития, някои от рейнджърите губят живота си.

Осъзнавайки, че тюлените имат втори късмет да изчистят реномето си, изпращат 4 екипа на борда на хеликоптерите, с цел да се оправят с две обособени задачи. Да подсилят отбраната на летището и да завладяват радиото, с цел да могат да спрат психическите офанзиви. На летището няма доста опозиция и въздушното подкрепление от AH-1 Cobra оказва помощ за бързото унищожаване на последната опозиция. Отрядите, насочили се към радио станцията ще срещнат други проблеми. Съпротивата там е доста сериозна, само че преди да има наслада от прекъсването на пропагандата, комунистите съумяват да съберат задоволително подкрепление и ще ги изтласкат назад в океана. Тюлените плуват с двама тежко ранени до база USS Guam.

Delta Force също се включва в интервенцията и подкрепя рейнджърите от 75-ти полк. На борда на специфични хеликоптери Task Force 160, би трябвало да завладяват и унищожат комунистическата цитадела Форт Рупърт. Втората цел е пандизът в планината Ричмънд. Именно там би трябвало да бъдат позиционирани и политическите пандизчии. Форт Рупърт се оказва съвсем обикновена задача, хеликоптерите изсипват гнева си, а когато пехотата влиза в деяние, множеството комунисти се предават или се пробват да избягат.

Затворът се оказва по-костелив орех и още веднъж грешката е на разузнаването. Докато хеликоптерите минават, дремещите под маскировката ПВО-та ще подскажат, че тази среща няма да е толкоз лека. Един MH-60 се разрушава и няколко индивида са ранени – водачът умира на място. Останалите специфични елементи са отзовани и рейнджърите би трябвало да продължат борбата сами.

Близо до Свети Джордж, тюлените съумяват да завладяват жилището на губернатора, само че заради засилената интензивност там, комунистите бързо осъзнават, че нещо се случва и стартират да ограждат позицията. Под тежък огън и без никаква радио връзка, тюлените би трябвало да изоставен позициите си или да създадат някакви чудеса от смелост.

Случва се второто и благодарение на кредитна карта вършат позвъняване до Форт Браг в Северна Калифорния, а те предават информацията на самолетите, които би трябвало да извършат точни удари и да отхвърлен офанзивата. Понякога интернационалните диалози могат да оказват помощ на всички. На идващият ден разузнавачите напущат позицията, която действително няма никаква стратегическа стойност.

Близо до Форт Фредерик ще има сигнал за свален хеликоптер AH-1T Sea Cobra. Капитан Тим Хауърд и неговият втори водач Джеб Сийгъл са свалени, до момента в който се пробват да оказват помощ на силите по земята. Хауърд е ранен, само че Сийгъл е в безсъзнание, възможностите им за оцеляване са доста дребни, само че Сийгъл съумява да се разсъни в последния миг и да употребява кабела от каската си, с цел да направи турникет на Хауърд и да спре кървенето му.

Именно той ще го извлече от горящия хеликоптер. Времето е премного, с цел да пристигна втори хеликоптер за прикритие и избавителен отряд, който да ги изведе от горещата точка. Майор Джон Пат и Джеф Шарвър ще би трябвало да водят борбата до краен лимит, до момента в който хеликоптерът им не е толкоз развален, че моторите стопират в намерено море. Добрата вест е, че има задоволително птици наоколо, които да се отзоват и да оказват помощ.

На финалът ще се пресметна, че интервенцията е повече от сполучлива. Американците губят 19 души, още 116 са ранени, а свалените хеликоптери са едвам 9. Островът е бил високомерен в рамките дневно, а след третия ден към този момент има събиране на багажа и овакантяване на позицията. Според общия разбор, цялата интервенция въобще не може да се счита за сполучлива.

Някои бойци е трябвало да употребяват туристически карти, с цел да се направляват, други са разкрили разминавания в главните координати. Въпреки тези проблеми, можем да открием, че бойците са удовлетворени от своята работа. Дори и без особена подготовка, американците съумяват да завладяват острова с най-малък брой жертви. Те също можели да бъдат избегнати, само че късият период е основен. ОН ще побърза да осъди тази акция, само че Рейгън е безапелационен в решението си – гласувано с цели 109 гласа за и единствено 9 срещу. Щом го питат по какъв начин се е почувствал от осъждането на останалите водачи, Рейгън дава отговор:

„ Не съумяха да ми скапват закуската. “

Гренада остава демократична страна и до през днешния ден.