В края на юни Ищар ще изнесе концерт в Благоевград.

В края на юни Ищар ще изнесе концерт в Благоевград. По този мотив певицата отговори на въпросите на Петя Дикова от своя дом в Сезария, Израел.

Как сте? Как са Вашите деца?
Добре, към този момент са младежи, станаха на 15 години. Аз също съм добре, непрекъснато съм в придвижване, протоколирам нови песни, заела съм се с нови планове и се приготвям за концерта в Благоевград.

Какви са уроците, на които желаете да научите децата си?
Първо, че нищо в живота не е такова, каквото изглежа. Че в живота би трябвало да си доста признателен за това, че си жив. Нищо в този живот не идва гратис. Трябва да работиш крепко, само че и да даваш, освен да взимаш. Особено когато обичаш, би трябвало и да се раздаваш. И когато децата ми ми кажат, че това или това е невероятно, аз им споделям – Нищо в живота не е невероятно. НИЩО! Да, има неща, които са сложни за реализиране, само че това не ги прави невъзможни.

Когато сте били на техните години, към този момент пеете, заобиколена от сътрудници, които злоупотебяват с алкохол и опиати. Как се съхранихте, по какъв начин се опазихте?
Мисля, че ме беше боязън от родителите ми. Първо, в тези времена не беше като в този момент – в този момент алкохолът и опиатите са на всички места. Нямахме компютри, аз не излизах доста, а когато го правех, татко ми ме придружаваше. Започнах да пея, когато бях на 15 и татко ми идваше на всички места с мен. Понякога го нямаше и си припомням по какъв начин в тези моменти се опитваха да ми дадат алкохол и цигари. Мисля, че светът се промени и това, което беше значимо тогава, в този момент е просто бижу. Това, което споделям на децата си е, че, като приготвят подарък за някого – е значимо какво има вътре, скъпото е вниманието. Не е значимо по какъв начин си го опаковал. Днес по-важна е опаковката, в сравнение с наличието и вниманието. Зaтова си мисля, че светът се промени.

Мoето образование беше друго и по тази причина се пробват да дам на децата си същия образец. Осъзнавам, че това ме прави друг родител – децата ми ще ме упрекват, другите родители ще ме подлагат на критика. Например, не разрешавам на моите деца да спят отвън у дома. Това води до война всеки ден. Казвам им – приятелите ви са добре пристигнали у дома, само че на вас не разрешавам да спите на други места. Сега синът ми си има другарка и аз не му разрешавам да спи у тях, изключително в случай че родителите й не са си у дома. Опитвам се да ги изучавам и по какъв начин вярно да одобряват парите и всичко материално.

Историята на вашия пробив в Париж звучи като сюжет от холивудски филм. Покорявате Париж, само че спомняте ли си чувството, когато още сте незнайна и нямате пари?
Бях на 24, само че от 9 години бях на сцената. Беше мъчно време, доста наситено. Нямах пари, близки, другари, не приказвах езика. Нямах нищо. Нула. Бях като в пустиня. Много хора са ме питали по какъв начин го реализирах. В подобен миг мобилизираш всичките си сетива. Вадиш всичките си умения и даваш най-хубавото от себе си. Така се случи и с мен. Местех се постояннно, настанявах се в празни жилища. Но всичките ми сетива работеха на цялостни оброти. И този блян да потвърдя себе си и да покажа, че всичко е допустимо, ме караха да не се отхвърлям. Но има точка на изкривяване. Чудех се по кое време ще пристигна при мен. E, тя пристигна след две години, прекарани в Париж, когато си споделих: " Добре, задоволително, време е да се прибера у дома ". Липсваха ми родителите, приятелите ми. И тогава нещо се случи. Работех в един нощен клуб, когато ми предложиха запис в студио. Не бях пяла на арабски преди – това е езикът на детството ми. Направих го за пари и по този начин се завъртяха нещата. Понякога в живота си правиш проекти, само че по-късно разбираш, че в действителност, проектите ги прави животът и ти просто би трябвало да се адаптираш. Вярвам в ориста, имам вяра, че е имало уроци, които би трябвало да науча. И всичко се случва с причина.

Какво подготвяте за Благоевград?
Наскоро се включих в един филм като актриса и написах 3 песни за една специфична сцена. Една от песните, които композирах, ще изпея и на сцената в България. Тя се споделя STRANGER. През последните 3 месеца съм част и от план, в който пея на гръцки, тъй че ще извърша и ария на гръцки език. Това е предизвикателство за мен. Наскоро открих красивата душа на гръцката музика и темп. Подготвям и нов албум. В Благоевград ще изпея и " Я кажи ми, облаче ле бяло ". Това е първата българска ария, която чух, и незабавно се влюбих в нея.

Говорите и пеете на арабски, иврит, френски, испански, български, съветски, британски, марокански. Ако би трябвало да кажете „ Обичам те “ и да се обясните в обич, кой език бихте употребявали?
" Обичам те " се трансфораха в две доста интернационалните думи. За мен те разказват чувство, а то е универсално. Когато споделям " Обичам те " на децата ми и когато е в действителност искрено и особено, им го споделям на иврит и френски.