Как спрях да бъда карикатурист и станах „трол“
В края на 2000-те години един редактор ме изгони от офиса си, тъй като не откри карикатурите, които бях предложил за издание, за „ смешни “. Казах му, че не се пробвам да бъда „ комичен “, обстановката не беше смешна. Това, което го ядоса, беше неуместният коментар, който бях предложил в моите скечове за възходящото отчаяние на арабската юноша и назряващото напрежение в района. Редакторът не смята, че сходни отзиви заслужават издание.
Инцидентът единствено затвърди към този момент съществуващото ми разбиране, че няма бъдеще за политическите ми карикатури в обичайните медии. Измъчвани от тесногръди публицистични подходи и корпоративен надзор, телевизионните канали и вестниците не бяха място за бунтовно изкуство.
Приблизително по това време обществените медии се обрисуваха като различно пространство за актьори и издатели. Даде ни достъп до разнообразни, нефилтрирани гледни точки и набор от отзиви по всеки въпрос.
Измествайки фокуса си онлайн, се причислих към напъните...
Прочетете целия текст »
