За Черните лебеди и способността да предричаме бъдещето
В една от книгите си ливанско-американският мъдрец Насим Талеб разказва термина Черен лебед по този начин: (1) непредвидимо бъдещо събитие, (2) със съществени последици, което обаче (3) може да бъде обяснено разумно единствено ретроспективно. След наводненията в Карловско да вземем за пример научихме, че аргументите за това са непочистени дерета, неприятно поддържана инфраструктура, противозаконна сеч и рискови превалявания. Но преди този момент? Ако сме отчитали тези фактори, за какво толкоз малко от хората там бяха застраховани?
В специалността си съм забелязал, че хората постоянно мислят за бъдещето си със стиснати палци, предразсъдък и умилителната вяра, че неприятното може и да не се случи. Както доста добре знаем обаче, Надеждата не е тактика. Да се уповаваш на щастливата си звезда, на Съдбата, на нещо, „ което да те сполети без твоето присъединяване, което да ти се случи, само че без твоя заслуга, като премия, която пада наготово от небето ”, както обобщава Теодора Димова, е неприятен метод за пророкуване на бъдещето. По една елементарна причина.
Каквото и да се случи, то може да бъде обяснено с „ неприятен ” или „ добър ” шанс. Дали търсиш любовта на живота си. Очакваш криптото да се вдигне. Чакаш дама спатия. Или към момента се оглеждаш за четирилистни детелини, въпреки шансът за това да е 1:10 000. Късметът е Съдба, ориста е това, което ти се случва, а да обясниш какво се е случило — положително или неприятно — с шанс постоянно е „ правилно ”. Затова без значение дали ще спечелим от лотарията или не, това е шанс, просто тъй като и двете събития са отвън нашия надзор.
Албърт Айнщайн обаче не харесва концепцията, че „ Бог си играе на зарове със света ”. Аз също непретенциозно изповядвам вярата, че човек би трябвало да е индивид, а не обект на съществуванието си и това елегантно ме води до повода за това отворено писмо.
От дълго време ме смущава един на пръв взор нищожен факт, който обаче нарежда цялата ни промишленост „ отрицателно ” и оцветява психически предразсъдъците на публиката.
Коренът на думата обезпечаване е „ СТРАХ ” , поради което и самият термин е оцветен с някак мрачни конотации. Страх. Сякаш се опитваме да уплашим клиентите си с едно „ ужасно ” бъдеще, да ги стреснем, а не да ги успокоим. Самият психически подтекст на за-страх-оването у нас е скептичен и всъщност се показва като един тип секуларна индулгенция за идни беди. А когато си черноглед и неприятното нещо се сбъдне, го преживяваш два пъти — един път, когато се тревожиш за него, и повторно, когато се случи. Умът ни не харесва неприятни вести. Всяко нещо, показано отрицателно, се възприема като риск и би трябвало да бъде отбягвано.
На британски обаче коренът на думата INSURANCE e “SURE ” , което значи „ сигурен, сигурност ”. Забелязвате ли по какъв начин тази дребна смяна напълно трансформира гледната точка? СТРАХ против СИГУРНОСТ. Как бъдещето към този момент не е някакво си там чучело за лековерни, а резултат от рационални и разумни наши дейности да си го подсигурим. Вече не „ стискаме палци ”, не „ плюем в пазвата си ” и не „ чукаме на дърво ”, а взимаме нещата в ръцете си и можем да гледаме напред малко по-уверено и умерено.
Тази смяна може да наподобява незначителна и чисто лингвистична, само че не е по този начин. Тя сменя гледната точка, самия психически подтекст, който по този начин отрицателно оцветява метода в нашата промишленост. Както към този момент загатнах първоначално, Надеждата е може би добър мотиватор, само че като тактика не коства.
ДЗИ
Затова ние от ДЗИ предлагаме да сменяем думата ЗА - СТРАХ - ОВКА с новия термин ЗА - СИГУР - ОВКА . Сами, несъмнено, надали бихме могли да се оправим и дано това писмо бъде покана към всички компании в сектора да се причислят към тази самодейност.
От своя страна желая да заявя, че ДЗИ ще стартира да използва думата ЗАСИГУРОВКА във всички свои бъдещи връзки, рекламни материали и корпоративна литература - на всички места, където не сме лимитирани от сегашния закон и подзаконовите нормативни актове. Успехът ни обаче би бил цялостен само в случай че всички ЗАЕДНО застанем зад тази самодейност и най-малко за малко оставим гневната конкуренция между тях на назад във времето.
И дано въпреки всичко завърша с една (полу)шега. При положителен резултат от тази концепция, мисля, че е извънредно време да се заемем и с думата СЕДАЛИЩЕ - този път в изгода не просто на нашата, а на всички промишлености в България.
До скоро.
Коста Чолаков
Главен изпълнителен директор
В специалността си съм забелязал, че хората постоянно мислят за бъдещето си със стиснати палци, предразсъдък и умилителната вяра, че неприятното може и да не се случи. Както доста добре знаем обаче, Надеждата не е тактика. Да се уповаваш на щастливата си звезда, на Съдбата, на нещо, „ което да те сполети без твоето присъединяване, което да ти се случи, само че без твоя заслуга, като премия, която пада наготово от небето ”, както обобщава Теодора Димова, е неприятен метод за пророкуване на бъдещето. По една елементарна причина.
Каквото и да се случи, то може да бъде обяснено с „ неприятен ” или „ добър ” шанс. Дали търсиш любовта на живота си. Очакваш криптото да се вдигне. Чакаш дама спатия. Или към момента се оглеждаш за четирилистни детелини, въпреки шансът за това да е 1:10 000. Късметът е Съдба, ориста е това, което ти се случва, а да обясниш какво се е случило — положително или неприятно — с шанс постоянно е „ правилно ”. Затова без значение дали ще спечелим от лотарията или не, това е шанс, просто тъй като и двете събития са отвън нашия надзор.
Албърт Айнщайн обаче не харесва концепцията, че „ Бог си играе на зарове със света ”. Аз също непретенциозно изповядвам вярата, че човек би трябвало да е индивид, а не обект на съществуванието си и това елегантно ме води до повода за това отворено писмо.
От дълго време ме смущава един на пръв взор нищожен факт, който обаче нарежда цялата ни промишленост „ отрицателно ” и оцветява психически предразсъдъците на публиката.
Коренът на думата обезпечаване е „ СТРАХ ” , поради което и самият термин е оцветен с някак мрачни конотации. Страх. Сякаш се опитваме да уплашим клиентите си с едно „ ужасно ” бъдеще, да ги стреснем, а не да ги успокоим. Самият психически подтекст на за-страх-оването у нас е скептичен и всъщност се показва като един тип секуларна индулгенция за идни беди. А когато си черноглед и неприятното нещо се сбъдне, го преживяваш два пъти — един път, когато се тревожиш за него, и повторно, когато се случи. Умът ни не харесва неприятни вести. Всяко нещо, показано отрицателно, се възприема като риск и би трябвало да бъде отбягвано.
На британски обаче коренът на думата INSURANCE e “SURE ” , което значи „ сигурен, сигурност ”. Забелязвате ли по какъв начин тази дребна смяна напълно трансформира гледната точка? СТРАХ против СИГУРНОСТ. Как бъдещето към този момент не е някакво си там чучело за лековерни, а резултат от рационални и разумни наши дейности да си го подсигурим. Вече не „ стискаме палци ”, не „ плюем в пазвата си ” и не „ чукаме на дърво ”, а взимаме нещата в ръцете си и можем да гледаме напред малко по-уверено и умерено.
Тази смяна може да наподобява незначителна и чисто лингвистична, само че не е по този начин. Тя сменя гледната точка, самия психически подтекст, който по този начин отрицателно оцветява метода в нашата промишленост. Както към този момент загатнах първоначално, Надеждата е може би добър мотиватор, само че като тактика не коства.
ДЗИ Затова ние от ДЗИ предлагаме да сменяем думата ЗА - СТРАХ - ОВКА с новия термин ЗА - СИГУР - ОВКА . Сами, несъмнено, надали бихме могли да се оправим и дано това писмо бъде покана към всички компании в сектора да се причислят към тази самодейност.
От своя страна желая да заявя, че ДЗИ ще стартира да използва думата ЗАСИГУРОВКА във всички свои бъдещи връзки, рекламни материали и корпоративна литература - на всички места, където не сме лимитирани от сегашния закон и подзаконовите нормативни актове. Успехът ни обаче би бил цялостен само в случай че всички ЗАЕДНО застанем зад тази самодейност и най-малко за малко оставим гневната конкуренция между тях на назад във времето.
И дано въпреки всичко завърша с една (полу)шега. При положителен резултат от тази концепция, мисля, че е извънредно време да се заемем и с думата СЕДАЛИЩЕ - този път в изгода не просто на нашата, а на всички промишлености в България.
До скоро.
Коста Чолаков
Главен изпълнителен директор
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ