Венецианското биенале и изкуството да се връщаш назад
В днешната културна политика има неприятна наклонност — възходяща бездна сред говоренето за света и действието в него.
В региона на реториката всеки е придобил гений да дръпне завесата. Една елегантна музейна изложба в действителност е запис на имперско насилие; симфоничният оркестър е място на елитаризъм и употреба: тези рецензии към този момент можем да насочваме, без да опитваме. Но когато става въпрос за основаване на нещо ново, ние сме обхванати от съвсем цялостна инерция. Губим религия с толкоз доста институции на културата и обществото - музеят, пазарът и, изключително тази седмица, университетът - само че не можем да си представим излизане от тях. Хвърляме тухли с занемаряване, слагаме ги мъчно, в случай че въобще ги слагаме. Ние участваме в непрекъснат митинг, само че наподобява не можем да го канализираме в нещо съответно.
Така че се въртим. Кръжим. И може би започваме да се връщаме обратно.
Току...
Прочетете целия текст »
