Отмъщението на един морски тюлен за убийството на кучето му
В акт, напомнящ филмите на Джон Уик, пенсионираният военноморски тюлен Маркъс Лътрел стига до крайности, с цел да залови тези, които са умъртвили обичания му домакински любим. Целият случай е записан при телефонно позвъняване до 911, по време на което ветеранът е преследва причинителите със скорост от над 160 километра в час.
Вечерта на 1 април 2009 година Маркъс Лътрел чува изстрел. След като ревизира дали майка му е добре, той излиза на открито и вижда Дейзи, неговият голдън ретривър, мъртъв от огнестрелна рана в лявото рамо. Недалеч от вкъщи си той вижда съмнително транспортно средство, паркирано в профил на пътя, в което допуска, че се намират отговорните.
„ Мога да кажа, че Дейзи се е пробвала да се измъкне, тъй като имаше кървава диря “, сподели Лътрел пред Houston Chronicle. „ Когато видях, че е мъртва, единственото нещо, което изникна в главата ми, беше „ Трябва да заловя тия момчета “. “
Въпреки че в този миг се възвръща от интервенцията, Лътрел сграбчва 9-милиметровия си револвер, пропълзява под оградата и потегля скритом към транспортното средство. Когато колата пали и потегля, тюленът скача в своя пикап и по този начин стартира гонене с висока скорост, като и двете коли се движат с над 160 км. ч.
Той се обажда на 911 по време на преследването и остава на линията, до момента в който следва обвинените. В един миг той ги губи от взор, само че тексаските рейнджъри скоро ги настигат и арестува. Алфонсо Ернандес и Майкъл Едмъндс са упрекнати в „ свирепост към животно, което не е добитък “, до момента в който водачът на колата е и санкциониран за липса на годна брошура. Според полиците, мъжете са свързани с минимум пет други убийства в региона през месеците преди стрелбата по Дейзи.
Едмъндс се признава за отговорен по обвиняванията против него и получава 5 години изпитателен период. Ернандес избира да отиде на съд; приет е за отговорен и получава оптималната присъда от две години в държавен затвор. Той също е санкциониран с 1000 $.
Маркъс Лътрел стартира да тренира, с цел да стане тюлен от Военноморски сили на Съединени американски щати, когато е едвам на 14 години. През март 1999 година той се записва във Военноморските сили и посещава както образователен лагер, по този начин и школа на болничния корпус. След като приключва, той е изместен в Basic Underwater Demolition/SEAL (BUD/S) клас 226. Но фрактура на бедрената кост забавя завършването му и той се дипломира с клас 228 на 21 април 2000 година
След това Лътрел посещава армейско учебно заведение за парашутисти и продължава образованието си за подготовка на морски тюлен. На 2 февруари 2001 година той получава квалификацията си от военноморските сили и с цел да приключи цялото си образование, посещава Форт Браг, Северна Каролина, за курса за военен доктор за специфични интервенции.
Маркъс Лътрел е изпратен в Ирак на 14 април 2003 година като част от американската инвазия. Той и SEAL екип 5 са натоварени със задачата да унищожат иракската опозиция и да търсят оръжия за всеобщо заличаване. След като това завършва, отрядът стартира да се занимава със залавяне и елиминиране на терористи.
През 2005 година той е изпратен в Афганистан със SEAL екип 10, като част от SEAL Delivery Vehicle екип 1 (SDV-1). По това време Лътрел взе участие в интервенция „ Червени крила “. Той и сътрудниците му от специфичния разследващ детайл на SDV-1, се озовават в засада на талибански бойци, които ги обстрелват с 82 мм минохвъргачки, картечници RPK, RPG-7 и AK-47.
Всички с изключение на Лътрел са убити при нападението, в това число един екипаж на хеликоптер, който е свален при опит да ги избави. Маркъс е оставен в безсъзнание, със строшен гръбнак, няколко фрактури и рани от шрапнели. След като идва в схващане, той съумява да избяга от талибаните благодарение на локални селяни и в последна сметка е избавен от армейските рейнджъри и Афганистанската национална войска.
След завръщането си от войната Лътрел получава лабрадор ретривър – Дейзи – който той кръщава на своите приятели, изгубили живота си по време на интервенция „ Червени крила “ (по буквите им: Дейзи – DASY). За дейностите си в Афганистан той е награден с Военноморския кръст и Пурпурното сърце, а по-късно разгласява книгата „ Самотният оживял: Разказът на свидетел на интервенция Червени крила и изгубените герои от SEAL екип 10 “.
През 2009 година, откакто изцяло се възвръща от пострадванията си, Лътрел се завръща в армията и е ситуиран като част от SEAL екип 5 в Рамади по време на интервенция Иракска независимост. Той обаче е публично изписан, откакто получава друга фрактура на гръбначния дирек и пострадвания на двете колена.
