Софийският живот на турско-германския дюнер
Успях да отворя място, в което да продавам дюнера, който аз одобрявам, споделя Ивайло Спасов - последният победител в известното телевизионно съревнование за фенове готвачи " Мастър началник ".
Заведението му не е обичайният метод за вложение на паричната премия от предаването за към този момент прочут готвач, само че е оценено високо от кулинарната аудитория в София. В Dönerstag на ул. " Искър " опашки има от самото отваряне през юни, макар че цените са по-високи от нормалните за този вид храна в столицата. Всъщност, към този момент точно чакането е главната забележка на клиентите. Както и това, че в един миг месото просто свършва. Но пък опиталите към този момент дюнерите знаят, че те нямат общо с одобрения от години в България усет на тези сандвичи.
Дюнер от Кърджали, дюнер от Берлин
" Винаги ще има потребност от дюнер за 3.50 лева с 12 г месо и половин кило картофи в него, тъй като е бюджетно. Обаче има и хора, за които има значение какво ядат. Те избират не да изядат 5 дюнера през днешния ден, а един, само че добър. Като с кебапчетата - няма да изядеш няколко десетки, а един път ще отидеш в читаво място ", изяснява философията си Ивайло.
Казва, че щял да отвори дюнерджийница даже със заем, от другари или от банка, поради пристрастеността по готвенето, отегчението от офисния живот и желанието да даде живот на същинския сандвич - с доста качествено месо, със зеленчуци - сурови и сготвени, със сосове.
Разказва, че турците стартират да вършат дюнера по този начин в Германия, тъй като е бил лесна опция за спомагателен приход, а и цялата общественост е търсела храна, която да припомня за дома. В Кърджали, откъдето е той, завърнали се от гурбет турци продавали този вид сандвич. " В София, доколкото знам, също първите дюнери са били в питка, само че триумфът идва със сирийците, които оферират малко по-постен вид, с доста картофи, побългарен по някакъв метод. Както германско-турският вид е съгласуван с усета на германците ", споделя Ивайло. " Друг е въпросът за какво е завит в ливански самун, само че се твърди, че притежателят на " Мимас " е измислил рецептата, която към този момент всички вършат ".
За спечелилият в " Мастър началник ", който е живял и е ял дюнери в Берлин, обаче това е скучно. Не вижда мястото на картофите в сандвича, а и си дава сметка, че цялата категория на дюнерите се е трансформирала в нещо със подозрително качество. Освен това взема решение да опровергае схващането, че телешкото е изсъхнало и мъчно се дъвче и да покаже, че месото " може да е сочно, вкусно и поднесено в чиста конюнктура ".
Има ли гурме дюнер
Хлябът е турски - рамадан пиде, реже се на четири, цепят се четвъртинките и се пълнят. Готвачът изяснява, че това са имали турците в Германия, когато са почнали да го вършат, въпреки да не е " истинският " самун. В Истанбул няма да го предложат по този начин, само че истината, е че дюнерът става известен поради турците в Германия и след това известността му пораства и в самата Турция.
© Георги Кожухаров
Според него е необичайно, че доста от клиентите му се означават в обществените мрежи с бележката, че са яли гурме дюнер. " Няма такова нещо, това е елементарна храна, нищо гурме няма в него ", декларира той. " Ако имат поради цената, тя е поради качеството. Това е естествен дюнер, какъвто би трябвало да бъде ", изясняват фенът готвач.
Според него обаче цялата тази категория храна има потребност смяна, която обаче не е лесна, изключително в частта да намериш кой да ти доставя артикули с високо качество и то да е непрекъснато. Засега счита, че е съумял с главните артикули - хляба и месото. За него споделя, че търпи вариации, само че към този момент те са в границите на предстоящото качество. Стиска палци доставчиците да устоят на личните си провокации, тъй като " в случай че един по веригата падне, след това за всички става тегаво ".
" Аз съм без опит в този отрасъл и изучавам уроците по сложния метод, тъй като не съм готвач ", споделя Ивайло, който е работил години в рекламния отрасъл. Потвърждава, че, както са му го описали негови познати със заведения, през първите 4-5 месеца - до момента в който се завърти колелото - не осъзнаваш какво става, а след това някои неща са на самотек, което не осъзнаваш: " Най-големият проблем е да имаш време да застанеш в профил и да погледнеш какво си направил "
Не пребивавам в заблудата, че съм даже покрай това, което би трябвало да е случи
На околните и клиентите споделя, че сега е постигнал към 65-70% от мечтаното: дюнерите са хубави, фалафелът е супер, само че менюто би трябвало да се доразвие, има какво да се усъвършенства в целия развой - все неща, за които не е очаквал да му лишават толкоз дълго.
Не е допускал, че да се сдобиеш с качествени артикули в България е толкоз мъчно и скъпо. Дава си сметка, че като клиент постоянно е подлагал на критика " лаишки " заведенията, че подвигат цените. Дава образец и с това, че личният състав постоянно работи " пъклен дълги часове ", а получава незадоволително възнаграждение.
Като се види, че някъде има доста клиенти, хората си мислят: "Тези къртят крепко пари ", а не е по този начин. Всъщност, в случай че спазваш всички правила, не е толкоз елементарно най-после да имаш каквато и да е облага
Последното слага пред него въпроса и по тази причина по какъв начин е вярно да си развиеш бизнеса, с цел да не повториш неприятния сюжет, при който всичко стартира добре и след това внезапно качеството пада, само че пък е по-евтино. " Мен постоянно ме питат за какво ми свършва месото и изяснявам, че желая да е едно и също всякога. А с цел да е едно и също, коства повече пари и не е елементарно да бъде открито. Мога доста елементарно да смъква качеството на всички артикули и облагата ще е по-добра, само че това няма да е продуктът, който хората са харесали и желаят отново да опитат. И това е огромен проблем за доста заведения в целия свят, а и в София ".
Не счита, че е наложително като си спечелил " Мастър началник " да отвориш ресторант, тъй като го счита " значително форма на самоубийство ". Допуска, че предходният победител в " Мастър началник ", несъмнено има едвам 5-6 свободни часа в денонощие и по този начин е всеки ден. " Хората виждат единствено една паница, крайния резултат, само че е пъклен мъчно ". Според него е значимо спечелилите в този формат да не стопират да приказват за храна - през разнообразни планове, видео канали, книги или друго.
За " миналите през гадости " хора
Имам доста другари със заведения и те ми споделяха, че рано или късно всичко ще се подреди, само че това с личния състав - в никакъв случай. И виждам, че е по този начин, споделя Ивайло за трагичния проблем, пред който са изправени на процедура всички работодатели. Казва за личния си опит, че е доста мъчно да намериш хора, които одобряват мястото като свое и да ги мотивираш да се раздават, а подобен бизнес има потребност от това.
Още първоначално има концепция да работи с бежанци. " Отдавна съм си мислел за място, в което идват хора от друг генезис и примерно готвят 1 месец, а пък дюнерът по този начин или другояче е знак на емигрантската храна ", изяснява той.
© Георги Кожухаров
Започва с юноша от Сирия и различен от Афганистан - единият не е податлив да идва в точния момент на работа, а другият - да учи, и пътищата им се разделят. Сега в кухнята обаче са Розмах от Афганистан и Хамид от Иран. " Не пребивавам със заблудата, че постоянно ще са тук, само че доста добре се вписаха в това, което желая да направя. Това си е като обществен опит - езиково, културно и всячески и е пъклен готино ", усмихва се Ивайло.
Казва, че " тези хора, които са минали през огромни гадости, постоянно са по-съвестни от българите, които са с искания " и добавя, че е имал шанс относително бързо да откри много читави хора.
Знам какво (не) обичаш
Опашките почнали съвсем незабавно след отварянето на дюнерджийницата. " Знаех, че ще има интерес даже единствено поради моите другари и познати, които сами по себе си можеха да създадат опашки, а също и поради " Мастър началник ", само че чаках да продължат най-вече месец ". Опашките обаче не престават и до момента, въпреки към този момент постоянните клиенти да са се научили да не идват вкупом тъкмо в 12 ч. За Ивайло това демонстрира, че е уцелил незаета ниша, в която са хората, подготвени да платят повече за първокласен артикул, а даже още " не е толкоз вкусно " колкото той желае. Над 60% от клиентите са постоянни и към този момент ги познава по физиономия. Може да не знае по какъв начин се споделят, само че знае, че ядат без люто и пържени зеленчуци или без домати.
От друга страна има и хора, които не са стимулирани да стоят на опашка за сандвич, колкото и апетитен и първокласен да е, изключително в работно време. Обмислял е разнообразни решения, като към този момент е допустимо при по-големи поръчки да се поръча за прецизен час и единствено да се вземе. Мястото е малко и в него не може да работят доста хора. Засега в проектите не влиза да предлага сандвичи през доставчиците на храна поради високата цена. Платформите за доставка още първоначално ми предложиха, само че не ми излиза сметката. Естествено, че това ти подвига размера на поръчките, само че това, което взимат от теб постоянно е облагата ти и доста хора са принудени да поставят други цени или друго качество артикули за доставяните ястия. Аз за момента не съм податлив на нито едно от двете, изяснява Ивайло.
Искам да опитам всичко
Според Ивайло през последните изключително 10 година кулинарната просвета в България се е повишила доста с опциите хората да пътуват повече и да пробват повече неща. Освен това, по думите му, доста майстори готвачи са станали звезди и фокусът се измества от заведенията за хранене към тях. Смята, че принос за повишението на кулинарната просвета имат мрежи като " Нетфликс " с кулинарните си поредици, както и стартирането на филми на кулинарна тема.
Според него тези процеси в България вървят постепенно поради покупателната дарба на хората. Отчита и ролята на кулинарните излъчвания и формати като " Мастър началник ", които дават опция на феновете да научат нови неща, термини, да се срещнат с нови артикули. Смята, че това подтиква хората да готвят повече и по този начин да навлизат в дебрите на това занятие.
За себе си споделя, че преди е употребил готвенето за терапия - " Никой да не ме занимава с нищо, ди си мисля, да си сготвям и да си мълча ". Разказва, че присъединяване в готварски формат непроменяемо те бута напред, тъй като готвиш всеки ден часове наред и когато сгрешиш, ти се изяснява по какъв начин се прави. Откакто има бизнеса си съвсем няма време да се саморазвива и се стреми бързо да подготви нещо за вечеря на детето си - най-безжалостния му критик. Не сготвям толкоз доста, повече се занимавам по какъв начин да реша всекидневните проблеми, само че виждам, че сготвям доста по-добре и по-бързо, усмихва се Ивайло.
Не спирам да мисля за храна, да чета предписания, да мисля за методите, по които може да се подготви. Фийдът ми в "Ютюб " е цялостен с азиатски дивотии, турска, израелска, ливанска храна, и неща за обичания "Арсенал "
Естествено, има пристрастеност към кулинарните книги, само че към този момент не е купувал такава на български - в случай че са от непознати създатели, към този момент ги има на британски. Възхищава се на създателите на положителните, тъй като знае, че това е доста огромен труд и за себе си не може да си показа, че ще го направи някой ден. " За мен това е канско изпитание, тъй като би трябвало да тестваш доста пъти, да приказваш с точни пропорции, тъй като лъжичка сол може да е доста разнообразни неща и като лъжичка, и като сол ".
Обича книги, които не толкоз дават съответни предписания колкото някакъв " културен опит ", такива, които дават информация за техниките на готвене. " Ако не разбираш процеса, а машинално изпълняваш рецептата, не става доста добре ". Любимите му готвачи измежду интернационалните звезди не са тези, известни на най-широката аудитория като Гордън Рамзи, да вземем за пример, чиито демонстрации на мачизъм, експанзия и нервност не счита за потребни в кухнята, въпреки да позволява, че " евентуално е супер добър готвач ". За свои образци дава Дейвид Ченг, който приказва за храната " без помпозни неща ", Жак Пепен, Кенджи Лопез Алт, който с книгите и ютюб канала си оказва помощ на доста хора да научават от ден на ден за готвенето.
Казва, че несигурността, родена от пандемията, е суперстресираща, както е непредсказуемите ограничения на управляващите, което влудява всички трезвомислещи. В същото време назовава " ментално и обществено скопени " хората, които не се имунизират. Приема, че имат персонална позиция, съгласно която светът се върти към тях. " А живеем във време, в което има потребност от взаимност, при което всеки би трябвало да жертва нещо от себе си за общото. И в случай че жертвата е една ваксина и ти не го направиш, значи си цялостен олигофрен ", споделя Ивайло.
Рецепта с алено цвекло
Глави алено цвекло се измиват и самостоятелно се слагат в три пласта фолио. Поръсват се с малко морска сол и зехтин и се пекат 40 минути на 180 градуса. Обелват се. Намачкват се и към тях се прибавят тахан, накълцани орехи (или печени кедрови ядки), чесън, лимон, може копър и магданоз.
Този способ на топлинна обработка е по-добър от варенето, в което се губят всички сокове на зеленчука, до момента в който тук се резервират и се получава резултатът на готвене на пара.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Заведението му не е обичайният метод за вложение на паричната премия от предаването за към този момент прочут готвач, само че е оценено високо от кулинарната аудитория в София. В Dönerstag на ул. " Искър " опашки има от самото отваряне през юни, макар че цените са по-високи от нормалните за този вид храна в столицата. Всъщност, към този момент точно чакането е главната забележка на клиентите. Както и това, че в един миг месото просто свършва. Но пък опиталите към този момент дюнерите знаят, че те нямат общо с одобрения от години в България усет на тези сандвичи.
Дюнер от Кърджали, дюнер от Берлин
" Винаги ще има потребност от дюнер за 3.50 лева с 12 г месо и половин кило картофи в него, тъй като е бюджетно. Обаче има и хора, за които има значение какво ядат. Те избират не да изядат 5 дюнера през днешния ден, а един, само че добър. Като с кебапчетата - няма да изядеш няколко десетки, а един път ще отидеш в читаво място ", изяснява философията си Ивайло.
Казва, че щял да отвори дюнерджийница даже със заем, от другари или от банка, поради пристрастеността по готвенето, отегчението от офисния живот и желанието да даде живот на същинския сандвич - с доста качествено месо, със зеленчуци - сурови и сготвени, със сосове.
Разказва, че турците стартират да вършат дюнера по този начин в Германия, тъй като е бил лесна опция за спомагателен приход, а и цялата общественост е търсела храна, която да припомня за дома. В Кърджали, откъдето е той, завърнали се от гурбет турци продавали този вид сандвич. " В София, доколкото знам, също първите дюнери са били в питка, само че триумфът идва със сирийците, които оферират малко по-постен вид, с доста картофи, побългарен по някакъв метод. Както германско-турският вид е съгласуван с усета на германците ", споделя Ивайло. " Друг е въпросът за какво е завит в ливански самун, само че се твърди, че притежателят на " Мимас " е измислил рецептата, която към този момент всички вършат ".
За спечелилият в " Мастър началник ", който е живял и е ял дюнери в Берлин, обаче това е скучно. Не вижда мястото на картофите в сандвича, а и си дава сметка, че цялата категория на дюнерите се е трансформирала в нещо със подозрително качество. Освен това взема решение да опровергае схващането, че телешкото е изсъхнало и мъчно се дъвче и да покаже, че месото " може да е сочно, вкусно и поднесено в чиста конюнктура ".
Има ли гурме дюнер
Хлябът е турски - рамадан пиде, реже се на четири, цепят се четвъртинките и се пълнят. Готвачът изяснява, че това са имали турците в Германия, когато са почнали да го вършат, въпреки да не е " истинският " самун. В Истанбул няма да го предложат по този начин, само че истината, е че дюнерът става известен поради турците в Германия и след това известността му пораства и в самата Турция.
© Георги Кожухаров
Според него е необичайно, че доста от клиентите му се означават в обществените мрежи с бележката, че са яли гурме дюнер. " Няма такова нещо, това е елементарна храна, нищо гурме няма в него ", декларира той. " Ако имат поради цената, тя е поради качеството. Това е естествен дюнер, какъвто би трябвало да бъде ", изясняват фенът готвач.
Според него обаче цялата тази категория храна има потребност смяна, която обаче не е лесна, изключително в частта да намериш кой да ти доставя артикули с високо качество и то да е непрекъснато. Засега счита, че е съумял с главните артикули - хляба и месото. За него споделя, че търпи вариации, само че към този момент те са в границите на предстоящото качество. Стиска палци доставчиците да устоят на личните си провокации, тъй като " в случай че един по веригата падне, след това за всички става тегаво ".
" Аз съм без опит в този отрасъл и изучавам уроците по сложния метод, тъй като не съм готвач ", споделя Ивайло, който е работил години в рекламния отрасъл. Потвърждава, че, както са му го описали негови познати със заведения, през първите 4-5 месеца - до момента в който се завърти колелото - не осъзнаваш какво става, а след това някои неща са на самотек, което не осъзнаваш: " Най-големият проблем е да имаш време да застанеш в профил и да погледнеш какво си направил "
Не пребивавам в заблудата, че съм даже покрай това, което би трябвало да е случи
На околните и клиентите споделя, че сега е постигнал към 65-70% от мечтаното: дюнерите са хубави, фалафелът е супер, само че менюто би трябвало да се доразвие, има какво да се усъвършенства в целия развой - все неща, за които не е очаквал да му лишават толкоз дълго.
Не е допускал, че да се сдобиеш с качествени артикули в България е толкоз мъчно и скъпо. Дава си сметка, че като клиент постоянно е подлагал на критика " лаишки " заведенията, че подвигат цените. Дава образец и с това, че личният състав постоянно работи " пъклен дълги часове ", а получава незадоволително възнаграждение.
Като се види, че някъде има доста клиенти, хората си мислят: "Тези къртят крепко пари ", а не е по този начин. Всъщност, в случай че спазваш всички правила, не е толкоз елементарно най-после да имаш каквато и да е облага
Последното слага пред него въпроса и по тази причина по какъв начин е вярно да си развиеш бизнеса, с цел да не повториш неприятния сюжет, при който всичко стартира добре и след това внезапно качеството пада, само че пък е по-евтино. " Мен постоянно ме питат за какво ми свършва месото и изяснявам, че желая да е едно и също всякога. А с цел да е едно и също, коства повече пари и не е елементарно да бъде открито. Мога доста елементарно да смъква качеството на всички артикули и облагата ще е по-добра, само че това няма да е продуктът, който хората са харесали и желаят отново да опитат. И това е огромен проблем за доста заведения в целия свят, а и в София ".
Не счита, че е наложително като си спечелил " Мастър началник " да отвориш ресторант, тъй като го счита " значително форма на самоубийство ". Допуска, че предходният победител в " Мастър началник ", несъмнено има едвам 5-6 свободни часа в денонощие и по този начин е всеки ден. " Хората виждат единствено една паница, крайния резултат, само че е пъклен мъчно ". Според него е значимо спечелилите в този формат да не стопират да приказват за храна - през разнообразни планове, видео канали, книги или друго.
За " миналите през гадости " хора
Имам доста другари със заведения и те ми споделяха, че рано или късно всичко ще се подреди, само че това с личния състав - в никакъв случай. И виждам, че е по този начин, споделя Ивайло за трагичния проблем, пред който са изправени на процедура всички работодатели. Казва за личния си опит, че е доста мъчно да намериш хора, които одобряват мястото като свое и да ги мотивираш да се раздават, а подобен бизнес има потребност от това.
Още първоначално има концепция да работи с бежанци. " Отдавна съм си мислел за място, в което идват хора от друг генезис и примерно готвят 1 месец, а пък дюнерът по този начин или другояче е знак на емигрантската храна ", изяснява той.
© Георги Кожухаров
Започва с юноша от Сирия и различен от Афганистан - единият не е податлив да идва в точния момент на работа, а другият - да учи, и пътищата им се разделят. Сега в кухнята обаче са Розмах от Афганистан и Хамид от Иран. " Не пребивавам със заблудата, че постоянно ще са тук, само че доста добре се вписаха в това, което желая да направя. Това си е като обществен опит - езиково, културно и всячески и е пъклен готино ", усмихва се Ивайло.
Казва, че " тези хора, които са минали през огромни гадости, постоянно са по-съвестни от българите, които са с искания " и добавя, че е имал шанс относително бързо да откри много читави хора.
Знам какво (не) обичаш
Опашките почнали съвсем незабавно след отварянето на дюнерджийницата. " Знаех, че ще има интерес даже единствено поради моите другари и познати, които сами по себе си можеха да създадат опашки, а също и поради " Мастър началник ", само че чаках да продължат най-вече месец ". Опашките обаче не престават и до момента, въпреки към този момент постоянните клиенти да са се научили да не идват вкупом тъкмо в 12 ч. За Ивайло това демонстрира, че е уцелил незаета ниша, в която са хората, подготвени да платят повече за първокласен артикул, а даже още " не е толкоз вкусно " колкото той желае. Над 60% от клиентите са постоянни и към този момент ги познава по физиономия. Може да не знае по какъв начин се споделят, само че знае, че ядат без люто и пържени зеленчуци или без домати.
От друга страна има и хора, които не са стимулирани да стоят на опашка за сандвич, колкото и апетитен и първокласен да е, изключително в работно време. Обмислял е разнообразни решения, като към този момент е допустимо при по-големи поръчки да се поръча за прецизен час и единствено да се вземе. Мястото е малко и в него не може да работят доста хора. Засега в проектите не влиза да предлага сандвичи през доставчиците на храна поради високата цена. Платформите за доставка още първоначално ми предложиха, само че не ми излиза сметката. Естествено, че това ти подвига размера на поръчките, само че това, което взимат от теб постоянно е облагата ти и доста хора са принудени да поставят други цени или друго качество артикули за доставяните ястия. Аз за момента не съм податлив на нито едно от двете, изяснява Ивайло.
Искам да опитам всичко
Според Ивайло през последните изключително 10 година кулинарната просвета в България се е повишила доста с опциите хората да пътуват повече и да пробват повече неща. Освен това, по думите му, доста майстори готвачи са станали звезди и фокусът се измества от заведенията за хранене към тях. Смята, че принос за повишението на кулинарната просвета имат мрежи като " Нетфликс " с кулинарните си поредици, както и стартирането на филми на кулинарна тема.
Според него тези процеси в България вървят постепенно поради покупателната дарба на хората. Отчита и ролята на кулинарните излъчвания и формати като " Мастър началник ", които дават опция на феновете да научат нови неща, термини, да се срещнат с нови артикули. Смята, че това подтиква хората да готвят повече и по този начин да навлизат в дебрите на това занятие.
За себе си споделя, че преди е употребил готвенето за терапия - " Никой да не ме занимава с нищо, ди си мисля, да си сготвям и да си мълча ". Разказва, че присъединяване в готварски формат непроменяемо те бута напред, тъй като готвиш всеки ден часове наред и когато сгрешиш, ти се изяснява по какъв начин се прави. Откакто има бизнеса си съвсем няма време да се саморазвива и се стреми бързо да подготви нещо за вечеря на детето си - най-безжалостния му критик. Не сготвям толкоз доста, повече се занимавам по какъв начин да реша всекидневните проблеми, само че виждам, че сготвям доста по-добре и по-бързо, усмихва се Ивайло.
Не спирам да мисля за храна, да чета предписания, да мисля за методите, по които може да се подготви. Фийдът ми в "Ютюб " е цялостен с азиатски дивотии, турска, израелска, ливанска храна, и неща за обичания "Арсенал "
Естествено, има пристрастеност към кулинарните книги, само че към този момент не е купувал такава на български - в случай че са от непознати създатели, към този момент ги има на британски. Възхищава се на създателите на положителните, тъй като знае, че това е доста огромен труд и за себе си не може да си показа, че ще го направи някой ден. " За мен това е канско изпитание, тъй като би трябвало да тестваш доста пъти, да приказваш с точни пропорции, тъй като лъжичка сол може да е доста разнообразни неща и като лъжичка, и като сол ".
Обича книги, които не толкоз дават съответни предписания колкото някакъв " културен опит ", такива, които дават информация за техниките на готвене. " Ако не разбираш процеса, а машинално изпълняваш рецептата, не става доста добре ". Любимите му готвачи измежду интернационалните звезди не са тези, известни на най-широката аудитория като Гордън Рамзи, да вземем за пример, чиито демонстрации на мачизъм, експанзия и нервност не счита за потребни в кухнята, въпреки да позволява, че " евентуално е супер добър готвач ". За свои образци дава Дейвид Ченг, който приказва за храната " без помпозни неща ", Жак Пепен, Кенджи Лопез Алт, който с книгите и ютюб канала си оказва помощ на доста хора да научават от ден на ден за готвенето.
Казва, че несигурността, родена от пандемията, е суперстресираща, както е непредсказуемите ограничения на управляващите, което влудява всички трезвомислещи. В същото време назовава " ментално и обществено скопени " хората, които не се имунизират. Приема, че имат персонална позиция, съгласно която светът се върти към тях. " А живеем във време, в което има потребност от взаимност, при което всеки би трябвало да жертва нещо от себе си за общото. И в случай че жертвата е една ваксина и ти не го направиш, значи си цялостен олигофрен ", споделя Ивайло.
Рецепта с алено цвекло
Глави алено цвекло се измиват и самостоятелно се слагат в три пласта фолио. Поръсват се с малко морска сол и зехтин и се пекат 40 минути на 180 градуса. Обелват се. Намачкват се и към тях се прибавят тахан, накълцани орехи (или печени кедрови ядки), чесън, лимон, може копър и магданоз.
Този способ на топлинна обработка е по-добър от варенето, в което се губят всички сокове на зеленчука, до момента в който тук се резервират и се получава резултатът на готвене на пара.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ