Защо онази песен не можеше да бъде написана за нито един мъж? - Анализи и Коментари
“Уморена …, гладна хиена, в кабинета влизам …c мустаци натъкмена, бойно пременена, без пукнат грош в джоба… в този час ”, чувам песента, която разкрива доста знакови стандарти, които се отнасят към дамите в България, както - в по-малка или в по-голяма степен - и в останалата част от света. В песента се употребявани три такива отрицателни стандарта: че дамите продават телата си, с цел да се повдигнат в живота, до момента в който интелектът им е изцяло пренебрегнат като незначителност; че дамите, които търсят реализация на висока позиция с власт са квалифицирани като мъчително амбициозни и нападателни „ хиени “; че дамите са подготвени да употребяват всички средства, с цел да избягат от бедността, в това число секс и корупция. Песента, несъмнено, нападна и това, което се възприема като главната мощ на дамата – нейната осанка - с концепцията, че като се очерни външността ѝ това дефинитивно ще унищожи престижа ѝ.
Тази ария не можеше да бъде написана нито за някогашния министър председател (въпреки, че той е бил пълноправен участник в хипотетичната афера), нито за който и да е различен мъж. Тя можеше да бъде написана единствено за жена. Защо? Поради асиметрията в метода, по който се правят оценка мъжете и дамите в обществото: качествата, които се възприемат за позитивни при мъжете, се трансформират в негативни при дамите. Например, за един мъж е похвално да бъде упорит и да търси власт, само че за една жена това е омерзяващо. Един мъж бива оценен професионално съгласно професионалните му достижения, а не по външния му тип. Една жена се прави оценка най-много съгласно външния ѝ тип, изключително сексапила ѝ, а не толкоз съгласно достиженията или капацитета ѝ.
Въпреки, че текстът на песента пропадна до нови равнища на дъното като употребява една жена, отдръпнала се от политиката, за оръжие в политически войни, нито едно от посланията в песента не е ново, когато става въпрос за представянето на Лена Бориславова в новинарските медии. Начинът, по който Бориславова е обрисувана в медиите в България, е прозорец към отношението на нашето общество към дамите, към тяхната роля в политиката и в други публични сфери. Когато абсурдът за хипотетичната спекулация на Бориславова с тогавашния министър председател Петков беше отразен в медиите в средата на 2022 година и които в последна сметка я прогониха от политиката, аз бях шокирана от неприкритото словесно принуждение, на което беше подложена тя от страна на медиите. Това ме накара да напиша за отношението на медиите към Бориславова в последния си отчет „ “, който беше оповестен в Internews в края на предходната година и бе отразен в доста водещи новинарски изявления по света.
Анализът на портрета на Бориславова, обрисуван в 24 от публикациите с най-голям рейтинг в Гугъл по тематиката сред 15 юни и 29 август 2022 година в българските новинарски медии, осъществен от консултантската компания, разкри, че медиите са атакували гневно Бориславова по тази тематика, само че не и Петков. Освен това, употребяваните причини против нея не бяха от политическо, а по-скоро от персонално естество.
58% от оценените публикации, написани по тематиката за хипотетичната спекулация, включват полови препратки към Бориславова, 33% се базират на външния ѝ тип и същият % публикации употребяват унизителни термини, с цел да я опишат. Една публикация носеше заглавие „ Прелъстена и изоставена. Съдбата на доста отпадъци ”. Други публикации я разказват като напориста, огнена или амбициозна брюнетка (но не и с професионални термини). Една публикация в огромен български вестник направи следното изключително унизително резюме: „ Една българска сентенция най-добре показва тематиката: “Краката му мие, водата му пие ” - касае се за дамите, които обслужват мъжете във властта и вместо да бъдат обгрижвани обичани, те са превърнати в жалки конкубини. ” За страдание единствено 38% от публикациите дадоха глас на самата Бориславова. „ Да се занимаваш с политика в България си има своята цена “, заключи тя във връзка решението си да се отдръпна от политиката.
Аз бих добавила, че цената е изключително висока за дамите, които се занимават с политика в България.
Според изследване за равенството сред половете на Евробарометър от 2017 година в 28 страни от Европейски Съюз, българите са на второ място с вярването си, че равенството сред половете е реализирано на управителни позиции в фирмите в България, и на четвърто място с мнението си, че в страната ни няма проблем с метода, по който дамите са показани в медиите и в рекламите.
А в действителност дамите в българските медии, за разлика от мъжете, постоянно са представяни в обичайната, подчинена и даже обидна светлина. Техните гледни точки са маргинализирани в новинарските медии. Анализът на световната новинарска база данни GDELT, който моят екип направи, разкри, че през 2022 година гледните точки на мъжете са били представени 3 пъти по-често от тези на дамите в онлайн новините в България (в международен мащаб мъжете са представени два пъти по-често от жените).
Отговорът на това видимо несъгласие сред оптимизма на българите, че сме постигнали пълноправие сред половете и неравноправното отношение към дамите в новинарските медии, се съдържа в про-мъжките пристрастия и обичайни полезности, които дефинират ценностната система на българите. Например, ние сме преди всичко в Европа с разбирането/вярването си, че най-важната роля на мъжа е да печели, а на дамата да се грижи за фамилията си. Също по този начин ние сме на седмо място в Европа по податливост да считаме, че дамите нямат нужните качества/умения да заемат виновни позиции в политиката.
За да променим статуквото е значимо първо да осъзнаем, че обратно на нашите убеждения, дамите в България надалеч не са отразявани заслужено в медиите. Дори специалисти, които защитаваха Бориславова от излятата върху нея тиня предходната седмица, като психоложката Ани Владимирова в изявление по Нова телевизия, я назовава „ момичето “, а създателите на песента – „ мъжете “. Този несъзнателен асортимент на думи неотложно и незабележимо подронва престижа на Бориславова в очите на обществото.
Но, положителната вест е, че и културно разнообразие. Най-добрият метод да реализираме тази приемливост е да следваме простичкия съвет, който известната английска журналистка Мери Ан Сигхарт даде, когато наскоро я интервюирах за това какво би трябвало да вършат публицистите, с цел да се борят с пристрастията си към мъжките гледни точки и предразсъдъците против женските в новините: „ …Когато публицист написа за жена, той или тя постоянно би трябвало да се питат: „ Бих ли казал(а) това за мъж? “ Така, когато вършим безпочвени мнения за това какво носят дамите, по какъв начин наподобяват, какви са техните прически, дано се запитваме: „ Бих ли написал(а) това за мъж? “, и в случай че отговорът е негативен, тогава изтрийте написаното. “ Когато стартираме да изтриваме доста от написаното от нас преди да го публикуваме, на по-малко дами като Бориславова ще се постанова да се отдръпват от публичната сцена, а животът на всички ни ще стане по-справедлив и многопластов.
Тази ария не можеше да бъде написана нито за някогашния министър председател (въпреки, че той е бил пълноправен участник в хипотетичната афера), нито за който и да е различен мъж. Тя можеше да бъде написана единствено за жена. Защо? Поради асиметрията в метода, по който се правят оценка мъжете и дамите в обществото: качествата, които се възприемат за позитивни при мъжете, се трансформират в негативни при дамите. Например, за един мъж е похвално да бъде упорит и да търси власт, само че за една жена това е омерзяващо. Един мъж бива оценен професионално съгласно професионалните му достижения, а не по външния му тип. Една жена се прави оценка най-много съгласно външния ѝ тип, изключително сексапила ѝ, а не толкоз съгласно достиженията или капацитета ѝ.
Въпреки, че текстът на песента пропадна до нови равнища на дъното като употребява една жена, отдръпнала се от политиката, за оръжие в политически войни, нито едно от посланията в песента не е ново, когато става въпрос за представянето на Лена Бориславова в новинарските медии. Начинът, по който Бориславова е обрисувана в медиите в България, е прозорец към отношението на нашето общество към дамите, към тяхната роля в политиката и в други публични сфери. Когато абсурдът за хипотетичната спекулация на Бориславова с тогавашния министър председател Петков беше отразен в медиите в средата на 2022 година и които в последна сметка я прогониха от политиката, аз бях шокирана от неприкритото словесно принуждение, на което беше подложена тя от страна на медиите. Това ме накара да напиша за отношението на медиите към Бориславова в последния си отчет „ “, който беше оповестен в Internews в края на предходната година и бе отразен в доста водещи новинарски изявления по света.
Анализът на портрета на Бориславова, обрисуван в 24 от публикациите с най-голям рейтинг в Гугъл по тематиката сред 15 юни и 29 август 2022 година в българските новинарски медии, осъществен от консултантската компания, разкри, че медиите са атакували гневно Бориславова по тази тематика, само че не и Петков. Освен това, употребяваните причини против нея не бяха от политическо, а по-скоро от персонално естество.
58% от оценените публикации, написани по тематиката за хипотетичната спекулация, включват полови препратки към Бориславова, 33% се базират на външния ѝ тип и същият % публикации употребяват унизителни термини, с цел да я опишат. Една публикация носеше заглавие „ Прелъстена и изоставена. Съдбата на доста отпадъци ”. Други публикации я разказват като напориста, огнена или амбициозна брюнетка (но не и с професионални термини). Една публикация в огромен български вестник направи следното изключително унизително резюме: „ Една българска сентенция най-добре показва тематиката: “Краката му мие, водата му пие ” - касае се за дамите, които обслужват мъжете във властта и вместо да бъдат обгрижвани обичани, те са превърнати в жалки конкубини. ” За страдание единствено 38% от публикациите дадоха глас на самата Бориславова. „ Да се занимаваш с политика в България си има своята цена “, заключи тя във връзка решението си да се отдръпна от политиката.
Аз бих добавила, че цената е изключително висока за дамите, които се занимават с политика в България.
Според изследване за равенството сред половете на Евробарометър от 2017 година в 28 страни от Европейски Съюз, българите са на второ място с вярването си, че равенството сред половете е реализирано на управителни позиции в фирмите в България, и на четвърто място с мнението си, че в страната ни няма проблем с метода, по който дамите са показани в медиите и в рекламите.
А в действителност дамите в българските медии, за разлика от мъжете, постоянно са представяни в обичайната, подчинена и даже обидна светлина. Техните гледни точки са маргинализирани в новинарските медии. Анализът на световната новинарска база данни GDELT, който моят екип направи, разкри, че през 2022 година гледните точки на мъжете са били представени 3 пъти по-често от тези на дамите в онлайн новините в България (в международен мащаб мъжете са представени два пъти по-често от жените).
Отговорът на това видимо несъгласие сред оптимизма на българите, че сме постигнали пълноправие сред половете и неравноправното отношение към дамите в новинарските медии, се съдържа в про-мъжките пристрастия и обичайни полезности, които дефинират ценностната система на българите. Например, ние сме преди всичко в Европа с разбирането/вярването си, че най-важната роля на мъжа е да печели, а на дамата да се грижи за фамилията си. Също по този начин ние сме на седмо място в Европа по податливост да считаме, че дамите нямат нужните качества/умения да заемат виновни позиции в политиката.
За да променим статуквото е значимо първо да осъзнаем, че обратно на нашите убеждения, дамите в България надалеч не са отразявани заслужено в медиите. Дори специалисти, които защитаваха Бориславова от излятата върху нея тиня предходната седмица, като психоложката Ани Владимирова в изявление по Нова телевизия, я назовава „ момичето “, а създателите на песента – „ мъжете “. Този несъзнателен асортимент на думи неотложно и незабележимо подронва престижа на Бориславова в очите на обществото.
Но, положителната вест е, че и културно разнообразие. Най-добрият метод да реализираме тази приемливост е да следваме простичкия съвет, който известната английска журналистка Мери Ан Сигхарт даде, когато наскоро я интервюирах за това какво би трябвало да вършат публицистите, с цел да се борят с пристрастията си към мъжките гледни точки и предразсъдъците против женските в новините: „ …Когато публицист написа за жена, той или тя постоянно би трябвало да се питат: „ Бих ли казал(а) това за мъж? “ Така, когато вършим безпочвени мнения за това какво носят дамите, по какъв начин наподобяват, какви са техните прически, дано се запитваме: „ Бих ли написал(а) това за мъж? “, и в случай че отговорът е негативен, тогава изтрийте написаното. “ Когато стартираме да изтриваме доста от написаното от нас преди да го публикуваме, на по-малко дами като Бориславова ще се постанова да се отдръпват от публичната сцена, а животът на всички ни ще стане по-справедлив и многопластов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ