Всичко е в ума ни: Истинската причина винаги да попадате на неподходящ партньор
Умът е като списък, на рафтовете на който се съхраняват антични справочници и контракти. Справочникът може да даде относително ясна и нюансирана формулировка на това какво е другарството, до момента в който договорът контролира правата и отговорностите.
Ако човек по някаква съответна причина е записан като " другар ", мозъкът стартира да прави далечни изводи от тези съответни свойства. Първо, той приписва на този жив човек всевъзможни мислени качества на другар (вади ги от неговия си вътрешен справочник), а по-късно и мислени отговорности (от договора), които същинският другар е „ задължен “ да извърши.
В противоположен случай нашият вътрешен „ арбитър “ поправя нарушаването и се възмущава от такава неправда - желае да накаже нарушителя и да го принуди да извърши контракта.
Човекът наоколо може даже да не подозира, че е станал нечий другар. А съгласно него пък едно приятелско съглашение може да разказва доста по-различни правила.
И в такава обстановка, когато вместо предстоящото „ другарство “ те получават нещо ненадейно неприятно, с цел да не се обидят, е потребно да признаят, че казусът въобще не е зародил, тъй като индивидът се е държал неточно, а съответно заради неговите лични нереалистични упования.
В " архивите " на съзнанието има обилие от такива контракти за всевъзможни мотиви. Там се „ записват “ правата и отговорностите на родственици, близки, другари, сътрудници и даже непознати. Умът съдържа богат набор от персонални закони, с които животът би трябвало да се преценява. В резултат поддържат връзка не хората, а менталните им шаблони – те разясняват кой от тях е по-голям и същински.
Обвързването
В една любовна връзка тематиката за сходни формалности звучи още " по-трогателно ". Самият факт, че са във връзка за множеството сътрудници към този момент допуска послушание на цяла редица от отговорности.
Веднага щом сътрудниците слагат етикети на протичащото се сред тях и един на различен, стартира изясняването на „ връзките “, опити да се дефинира на кое съглашение дават отговор и къде то е нарушено. В резултат на това двамата вземат участие не толкоз в живи, действителни взаимоотношения, колкото в сходни на процеси и правосъдни разногласия.
Същността, която толкоз постоянно се бърка с връзката, въобще не е същинското нещо, което към този момент се случва сред двама души, а просто още един комплект от права и отговорности - нещо изкуствено, подразбиращо се и предстоящо.
Само това, което към този момент се случва сред хората обаче е същинската им връзка. Веднага щом бъдат вкарани във формалния ред, всякаква лекост ги напуща и принудата последователно прониква в всекидневието на двамата. Колкото по-закоравели са концепциите за това какви би трябвало да бъдат взаимоотношенията сред двамата, толкоз по-болезнено е смилането – разбиването на личните убеждения. А вероятността да намерите единодушие и мир с сътрудник става близка до нулата.
Това живо и непринудено нещо, което в действителност сплотява хората, може да бъде нещо красиво единствено по себе си.
Проверка на действителността
Представете си обстановка, при която вълк, който желае да лови зайците по-ефективно, взема решение да договаря с орела, с цел да помогне той да наблюдава жертвата от височина. Като възнаграждение за наемния труд на орела, вълкът ще споделя плячката.
Орелът е удовлетворен от договорката, само че от време на време се наскърбява от формалното безчувствено отношение на вълка. Орелът, който си сътрудничи с вълка, го приема за непосредствен другар и чака някакви реципрочни усеща. А на вълка всичко това не му би трябвало. Той желае единствено извънредно ефикасен лов на зайци и по тази причина посреща капризите на орела с неспокойствие.
Полезно е да се разбере, че работодателят не е задължен да обича наемните чиновници. Той наема асистент не за духовно приятелство, а за суха взаимна полза.
Безсмислено е да очаквате от вълка привички на правилно домашно куче. И да се обиждаш като предписание е просто неефикасно - вълкът се държи като вълк не тъй като желае да вреди, а тъй като такава е неговата вълча природа.
Ако някой се е държал недопустимо, приписването на повода за личното неодобрение от държанието на някой различен е отвод от вдишване на отговорност. Истинската причина е вътре в мозъците ни, заящото разбиването на личния ни образец не е издържал инспекцията на действителността.
В една същинска връзка не може да има омагьосваща приказка, която упованията ни рисуват. Но в случай че се откажете от претенциите за невъзможното, от концепцията за верни и неверни връзки, може да се окаже, че харесвате индивида до себе си подобен, какъвто е – посредствен, с неговите проблеми, само че същински.
Ако човек по някаква съответна причина е записан като " другар ", мозъкът стартира да прави далечни изводи от тези съответни свойства. Първо, той приписва на този жив човек всевъзможни мислени качества на другар (вади ги от неговия си вътрешен справочник), а по-късно и мислени отговорности (от договора), които същинският другар е „ задължен “ да извърши.
В противоположен случай нашият вътрешен „ арбитър “ поправя нарушаването и се възмущава от такава неправда - желае да накаже нарушителя и да го принуди да извърши контракта.
Човекът наоколо може даже да не подозира, че е станал нечий другар. А съгласно него пък едно приятелско съглашение може да разказва доста по-различни правила.
И в такава обстановка, когато вместо предстоящото „ другарство “ те получават нещо ненадейно неприятно, с цел да не се обидят, е потребно да признаят, че казусът въобще не е зародил, тъй като индивидът се е държал неточно, а съответно заради неговите лични нереалистични упования.
В " архивите " на съзнанието има обилие от такива контракти за всевъзможни мотиви. Там се „ записват “ правата и отговорностите на родственици, близки, другари, сътрудници и даже непознати. Умът съдържа богат набор от персонални закони, с които животът би трябвало да се преценява. В резултат поддържат връзка не хората, а менталните им шаблони – те разясняват кой от тях е по-голям и същински.
Обвързването
В една любовна връзка тематиката за сходни формалности звучи още " по-трогателно ". Самият факт, че са във връзка за множеството сътрудници към този момент допуска послушание на цяла редица от отговорности.
Веднага щом сътрудниците слагат етикети на протичащото се сред тях и един на различен, стартира изясняването на „ връзките “, опити да се дефинира на кое съглашение дават отговор и къде то е нарушено. В резултат на това двамата вземат участие не толкоз в живи, действителни взаимоотношения, колкото в сходни на процеси и правосъдни разногласия.
Същността, която толкоз постоянно се бърка с връзката, въобще не е същинското нещо, което към този момент се случва сред двама души, а просто още един комплект от права и отговорности - нещо изкуствено, подразбиращо се и предстоящо.
Само това, което към този момент се случва сред хората обаче е същинската им връзка. Веднага щом бъдат вкарани във формалния ред, всякаква лекост ги напуща и принудата последователно прониква в всекидневието на двамата. Колкото по-закоравели са концепциите за това какви би трябвало да бъдат взаимоотношенията сред двамата, толкоз по-болезнено е смилането – разбиването на личните убеждения. А вероятността да намерите единодушие и мир с сътрудник става близка до нулата.
Това живо и непринудено нещо, което в действителност сплотява хората, може да бъде нещо красиво единствено по себе си.
Проверка на действителността
Представете си обстановка, при която вълк, който желае да лови зайците по-ефективно, взема решение да договаря с орела, с цел да помогне той да наблюдава жертвата от височина. Като възнаграждение за наемния труд на орела, вълкът ще споделя плячката.
Орелът е удовлетворен от договорката, само че от време на време се наскърбява от формалното безчувствено отношение на вълка. Орелът, който си сътрудничи с вълка, го приема за непосредствен другар и чака някакви реципрочни усеща. А на вълка всичко това не му би трябвало. Той желае единствено извънредно ефикасен лов на зайци и по тази причина посреща капризите на орела с неспокойствие.
Полезно е да се разбере, че работодателят не е задължен да обича наемните чиновници. Той наема асистент не за духовно приятелство, а за суха взаимна полза.
Безсмислено е да очаквате от вълка привички на правилно домашно куче. И да се обиждаш като предписание е просто неефикасно - вълкът се държи като вълк не тъй като желае да вреди, а тъй като такава е неговата вълча природа.
Ако някой се е държал недопустимо, приписването на повода за личното неодобрение от държанието на някой различен е отвод от вдишване на отговорност. Истинската причина е вътре в мозъците ни, заящото разбиването на личния ни образец не е издържал инспекцията на действителността.
В една същинска връзка не може да има омагьосваща приказка, която упованията ни рисуват. Но в случай че се откажете от претенциите за невъзможното, от концепцията за верни и неверни връзки, може да се окаже, че харесвате индивида до себе си подобен, какъвто е – посредствен, с неговите проблеми, само че същински.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ