БНБ охлажда кредитния бум с по-високи задължителни резерви за банките
Централната банка покачва ставката на наложителните минимални запаси от 10% на 12% в опит да охлади кредитирането За банките това ще значи да държат в допълнение към 3 милиарда лева по безлихвени сметки в Българска народна банка В резултат на изтеглената ликвидност би трябвало лихвите да се повишат, само че може и резултатът да е приглушен
В опит да охлади кредитирането Българска народна банка прибягва за пръв път от над 15 години до най-силния си инструмент на паричната политика - повишение на % на наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките би трябвало да поддържат. С ставката се повишава от 10% на 12%, което значи, че за всеки привлечени 100 лева банките ще би трябвало да държат близо 12 лева, подадени в Българска народна банка - действително сумата е малко по-ниска, защото и 50% от касовите наличия се признават за запаси. Промяната влиза в действие от 1 юли, а още преди този момент от 1 юни се повишава и процентът на ЗМР за привлечените средства от задгранични лица от 5 на 10%, което обаче има по-малък резултат доколкото българските банки се финансират най-вече от локалния пазар.
Централната банка покачва ставката на наложителните минимални запаси от 10% на 12% в опит да охлади кредитирането За банките това ще значи да държат в допълнение към 3 милиарда лева по безлихвени сметки в Българска народна банка В резултат на изтеглената ликвидност би трябвало лихвите да се повишат, само че може и резултатът да е приглушен
В опит да охлади кредитирането Българска народна банка прибягва за пръв път от над 15 години до най-силния си инструмент на паричната политика - повишение на % на наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките би трябвало да поддържат. С ставката се повишава от 10% на 12%, което значи, че за всеки привлечени 100 лева банките ще би трябвало да държат близо 12 лева, подадени в Българска народна банка - действително сумата е малко по-ниска, защото и 50% от касовите наличия се признават за запаси. Промяната влиза в действие от 1 юли, а още преди този момент от 1 юни се повишава и процентът на ЗМР за привлечените средства от задгранични лица от 5 на 10%, което обаче има по-малък резултат доколкото българските банки се финансират най-вече от локалния пазар.
По план този ход би трябвало да подейства ограничаващо на кредитната интензивност, защото понижава разполагаемия запас за разпределяне на нови заеми. В допълнение, тъй като ЗМР не се олихвяват това повишава общите разноски за привлечения запас от банките и оттова основава тласък за повишаване на лихвите по заемите. " Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на повишаване на потребителските цени, висок напредък на заплатите в частния бранш, мощно потребителско търсене и запазващ се висок напредък на заема за семействата. Продължаването на тези трендове основава евентуални опасности във връзка с устойчивостта на банковата система и във връзка с осъществяването на главната цел на Българска народна банка за поддържане на ценова непоклатимост ", написа в аргументацията на Българска народна банка за решението.
Дали, по кое време и до каква степен тези резултати ще се проявят обаче е мъчно да се планува с акуратност, защото банките в България сега разполагат с много основна свръхликвидност и надлежно тласъците им да я пласират под формата на заеми също са обилни.
Реклама Резервният вид за стягане
В изискванията на валутен ръб сандъчето с принадлежности на Българска народна банка за въздействие над паричното предложение и заема е много нищожно оборудвано. Тя не може да дефинира своя рента и да дава ликвидност на банковата системата, тъй че равнището и обсегът на минималните запаси се трансформират в най-ключовия й паричен лост. Ставката в България (10% до момента, а към този момент 12%) е много над тази в еврозоната (1%) точно тъй като Българска народна банка не може да работи като заемодател от последна инстанция и надлежно банките би трябвало да поддържат повече наличност, с цел да могат да посрещнат ликвиден напън сами.
Чрез ЗМР централната банка може да освобождава или да изтегля ликвидност от банковата система. В най-опростен вид механизмът работи по този начин: банките би трябвало да поддържат непрекъснато посочения от Българска народна банка % от ЗМР като запаси. За такива се одобряват наличностите по сметките им в централната банка, както и половината от кеша в банковите офиси и ATM устройствата им. Така при намаление на ставката се освобождават средства, които могат да се употребяват за друго, а при повишение - би трябвало да се поддържат по-големи наличия и надлежно се изтегля ликвидност. В последните месеци банките държат среднодневно по 13-14 милиарда лева по сметки в Българска народна банка, тъй че покачването от 10% на 12% евентуално ще докара до евакуиране на 2.5-3 милиарда лева ликвидност.
За банките това значи, че вместо да могат да употребяват тези средства за кредитиране или вложения в нещо доходоносно, те ще би трябвало да ги държат при 0% в Българска народна банка, защото тя не олихвява наложителните запаси. Досега примерно те можеха да пласират тази свръхликвидност на междубанковия пазар, където настоящо лихвата е близо 2.8%, а банките с майки от еврозоната през тях можеха да я паркират и в ЕЦБ при 3%. Или при равни други условия това би означавало някъде към 75-100 млн. лева загубен доход за банковата система при настоящите лихвени равнища, като предстоят и нови покачвания от ЕЦБ до края на годината. Затова и предстоящият резултат от намалелия наличен запас и желанието на банките да компенсират загубата е повишаване на лихвите по отпуснатите от тях заеми и закъснение на кредитирането.
Реклама Счупената трансмисия
Основната причина Българска народна банка да прибягва до повишаване на ЗМР е, че макар стягането на паричната политика от ЕЦБ, резултат в България съвсем не се усеща. Той е забележим на междубанковия пазар, където лихвите следват европейските, както и при заемите в евро (предимно фирмени), които са обвързани с Euribor. Tези по левовите депозити и заеми обаче останаха съвсем без смяна покрай рекордните си дъна, а кредитирането (особено за домакинствата) не се забавя. Дори от няколко месеца страната куриозно се оказа с едни от най-евтините ипотечни заеми в Европейския съюз.
Причината за тази счупена трансмисия е точно свръхликвидността на банките. При съществуването на несметен запас за разпространение и продължаващия относително висок приток на депозити (над 14% годишен растеж към февруари, като при компаниите той е над 23%, а при семействата близо 9%), конкуренцията сред банките разумно води до битка за клиенти и надлежно до опазване на ниските лихви.
В добавка и Българска народна банка не може (а и не иска) да следва едно към едно стягането на Франкфурт. За разлика от еврозоната, където депозитната рента на ЕЦБ за по-малко от година от -0.5% доближи 3%, в България Българска народна банка не олихвява нито ЗМР, нито свръхрезервите на банките над тях. Тя също в началото предишното лято повиши своята рента по свръхрезервите на банките от -0.7% на 0%, само че по-късно я задържа на това равнище.
В опит да охлади кредитирането Българска народна банка прибягва за пръв път от над 15 години до най-силния си инструмент на паричната политика - повишение на % на наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките би трябвало да поддържат. С ставката се повишава от 10% на 12%, което значи, че за всеки привлечени 100 лева банките ще би трябвало да държат близо 12 лева, подадени в Българска народна банка - действително сумата е малко по-ниска, защото и 50% от касовите наличия се признават за запаси. Промяната влиза в действие от 1 юли, а още преди този момент от 1 юни се повишава и процентът на ЗМР за привлечените средства от задгранични лица от 5 на 10%, което обаче има по-малък резултат доколкото българските банки се финансират най-вече от локалния пазар.
Централната банка покачва ставката на наложителните минимални запаси от 10% на 12% в опит да охлади кредитирането За банките това ще значи да държат в допълнение към 3 милиарда лева по безлихвени сметки в Българска народна банка В резултат на изтеглената ликвидност би трябвало лихвите да се повишат, само че може и резултатът да е приглушен
В опит да охлади кредитирането Българска народна банка прибягва за пръв път от над 15 години до най-силния си инструмент на паричната политика - повишение на % на наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките би трябвало да поддържат. С ставката се повишава от 10% на 12%, което значи, че за всеки привлечени 100 лева банките ще би трябвало да държат близо 12 лева, подадени в Българска народна банка - действително сумата е малко по-ниска, защото и 50% от касовите наличия се признават за запаси. Промяната влиза в действие от 1 юли, а още преди този момент от 1 юни се повишава и процентът на ЗМР за привлечените средства от задгранични лица от 5 на 10%, което обаче има по-малък резултат доколкото българските банки се финансират най-вече от локалния пазар.
По план този ход би трябвало да подейства ограничаващо на кредитната интензивност, защото понижава разполагаемия запас за разпределяне на нови заеми. В допълнение, тъй като ЗМР не се олихвяват това повишава общите разноски за привлечения запас от банките и оттова основава тласък за повишаване на лихвите по заемите. " Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на повишаване на потребителските цени, висок напредък на заплатите в частния бранш, мощно потребителско търсене и запазващ се висок напредък на заема за семействата. Продължаването на тези трендове основава евентуални опасности във връзка с устойчивостта на банковата система и във връзка с осъществяването на главната цел на Българска народна банка за поддържане на ценова непоклатимост ", написа в аргументацията на Българска народна банка за решението.
Дали, по кое време и до каква степен тези резултати ще се проявят обаче е мъчно да се планува с акуратност, защото банките в България сега разполагат с много основна свръхликвидност и надлежно тласъците им да я пласират под формата на заеми също са обилни.
Реклама Резервният вид за стягане
В изискванията на валутен ръб сандъчето с принадлежности на Българска народна банка за въздействие над паричното предложение и заема е много нищожно оборудвано. Тя не може да дефинира своя рента и да дава ликвидност на банковата системата, тъй че равнището и обсегът на минималните запаси се трансформират в най-ключовия й паричен лост. Ставката в България (10% до момента, а към този момент 12%) е много над тази в еврозоната (1%) точно тъй като Българска народна банка не може да работи като заемодател от последна инстанция и надлежно банките би трябвало да поддържат повече наличност, с цел да могат да посрещнат ликвиден напън сами.
Чрез ЗМР централната банка може да освобождава или да изтегля ликвидност от банковата система. В най-опростен вид механизмът работи по този начин: банките би трябвало да поддържат непрекъснато посочения от Българска народна банка % от ЗМР като запаси. За такива се одобряват наличностите по сметките им в централната банка, както и половината от кеша в банковите офиси и ATM устройствата им. Така при намаление на ставката се освобождават средства, които могат да се употребяват за друго, а при повишение - би трябвало да се поддържат по-големи наличия и надлежно се изтегля ликвидност. В последните месеци банките държат среднодневно по 13-14 милиарда лева по сметки в Българска народна банка, тъй че покачването от 10% на 12% евентуално ще докара до евакуиране на 2.5-3 милиарда лева ликвидност.
За банките това значи, че вместо да могат да употребяват тези средства за кредитиране или вложения в нещо доходоносно, те ще би трябвало да ги държат при 0% в Българска народна банка, защото тя не олихвява наложителните запаси. Досега примерно те можеха да пласират тази свръхликвидност на междубанковия пазар, където настоящо лихвата е близо 2.8%, а банките с майки от еврозоната през тях можеха да я паркират и в ЕЦБ при 3%. Или при равни други условия това би означавало някъде към 75-100 млн. лева загубен доход за банковата система при настоящите лихвени равнища, като предстоят и нови покачвания от ЕЦБ до края на годината. Затова и предстоящият резултат от намалелия наличен запас и желанието на банките да компенсират загубата е повишаване на лихвите по отпуснатите от тях заеми и закъснение на кредитирането.
Реклама Счупената трансмисия
Основната причина Българска народна банка да прибягва до повишаване на ЗМР е, че макар стягането на паричната политика от ЕЦБ, резултат в България съвсем не се усеща. Той е забележим на междубанковия пазар, където лихвите следват европейските, както и при заемите в евро (предимно фирмени), които са обвързани с Euribor. Tези по левовите депозити и заеми обаче останаха съвсем без смяна покрай рекордните си дъна, а кредитирането (особено за домакинствата) не се забавя. Дори от няколко месеца страната куриозно се оказа с едни от най-евтините ипотечни заеми в Европейския съюз.
Причината за тази счупена трансмисия е точно свръхликвидността на банките. При съществуването на несметен запас за разпространение и продължаващия относително висок приток на депозити (над 14% годишен растеж към февруари, като при компаниите той е над 23%, а при семействата близо 9%), конкуренцията сред банките разумно води до битка за клиенти и надлежно до опазване на ниските лихви.
В добавка и Българска народна банка не може (а и не иска) да следва едно към едно стягането на Франкфурт. За разлика от еврозоната, където депозитната рента на ЕЦБ за по-малко от година от -0.5% доближи 3%, в България Българска народна банка не олихвява нито ЗМР, нито свръхрезервите на банките над тях. Тя също в началото предишното лято повиши своята рента по свръхрезервите на банките от -0.7% на 0%, само че по-късно я задържа на това равнище.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ