Анализ| Как да разбираме ситуацията в Русия: 10 извода от прекратения поход към Москва
Тимъти Снайдър, професор по история в Университета в Йейл и откривател на тоталитаризма, в блога си snyder.substack.com
Как да разбираме похода на Евгений Пригожин към Москва и неочаквания му край? Често има заприказва без преврат; това изглеждаше като прелом без скрит план. Колкото и чудноват да беше протестът на началника на наемниците, можем да създадем някои изводи от хода и края му.
Тимъти Снайдър, професор по история в Университета в Йейл и откривател на тоталитаризма, в блога си snyder.substack.com
Как да разбираме похода на Евгений Пригожин към Москва и неочаквания му край? Често има заприказва без преврат; това изглеждаше като прелом без скрит план. Колкото и чудноват да беше протестът на началника на наемниците, можем да създадем някои изводи от хода и края му.
1. Путин не е известен . Всички изследвания на публичното мнение се организират в среда, в която неговата власт се възприема като повече или по-малко неизбежна и където неверният отговор на въпроса наподобява опасен. Но когато властта му беше анулирана - с завладяването Ростов на Дон от " Вагнер ", никой не изглеждаше срещу. Реагирайки на протеста на Пригожин, някои руснаци бяха в еуфория, а множеството изглеждаха апатични. Това, което не можеше да се види, беше някой в който и да е съветски град непринудено да изрази персоналната си поддръжка за Путин, да не приказваме за някой, който поема някакъв персонален риск от името на неговия режим. Еуфорията ми подсказва, че някои руснаци са подготвени да бъдат ръководени от различен експлоататорски режим. Апатията демонстрира, че множеството руснаци в този миг просто одобряват за даденост, че ще бъдат ръководени от гангстера с най-вече оръжия и просто ще продължат с всекидневието си, без значение кой е този разбойник.
2. Пригожин беше опасност за Путин , тъй като той прави съвсем същите неща, които прави Путин, употребявайки и личните активи на Путин. Както самата съветска страна, по този начин и наемническата компания на Пригожин " Вагнер " са дейни режими с огромни мрежи за връзки с обществеността и военна екипировка. В режима на Путин градовете Москва и Санкт Петербург са относително богати с помощта на колониалната употреба на въглеводородни запаси в Сибир. Богатството се държи от доста малко хора, а вниманието на съветското население се отвлича с постоянен театър от другояче безсмислени войни - Украйна, Сирия, още веднъж Украйна, които би трябвало да го убедят, че има някакъв външен зложелател, който оправдава положението, в което се намира страната (подсказка: в действителност няма).
Реклама
ЧВК " Вагнер " функционираше като тип интензификация на съветската страна, вършейки най-мръсната работа отвън Русия, освен в Сирия и Украйна, само че и в Африка. Компанията беше субсидирана от съветската страна, само че направи същинските си пари посредством личен рандеман на минерални запаси, изключително в Африка. За разлика от множеството си други инициативи, войната на " Вагнер " в Украйна беше губещо дружество. Пригожин употребява отчаянието на съветската агитация за някаква победа, като си приписва заслугите за успеха при Бахмут. Този дребен град беше изцяло опустошен и към този момент зарязан по времето, когато " Вагнер " го завладя, с цената на десетки хиляди съветски животи . Но защото това беше единствената облага в ужасяващо скъпата, само че стратегически безсмислена атака на Русия през 2023 година, тя трябваше да бъде показана от медиите на Путин като някакъв тип Сталинград или Берлин. Пригожин съумя да насочи подправената популярност към себе си, даже откакто изтегли " Вагнер " от Украйна. Междувременно стартира да подлага на критика съветските военни началници с все по-вулгарни думи, като по този метод попречи на съветската страна (и Путин) да завоюват повече от кървавия театър на нахлуването им в Украйна. Накратко: " Вагнер " съумя да накара режима на Путин да работи за него.
3. Пригожин сподели истината за войната. На това би трябвало да се гледа като един тип самоцелен случай: Пригожин е ослепителен и ловък измамник и агитатор. Но позата му в дните преди похода му към Москва направи истината потребна за него. Той искаше да заеме тази позиция в съветското публично мнение: индивидът, който се бори лоялно за Русия и завоюва единствената значима победа на Русия през 2023 година, макар некомпетентността на режима и безсмислието на самата война.
" Вагнер " съумя да накара режима на Путин да работи за него.
Не съм сигурен, че беше обърнато задоволително внимание на казаното от него за претекстовете на Путин за войната: че няма нищо общо с разширението на НАТО, а просто желае да господства Украйна, да размени нейното ръководство с промосковски другарски политик (Виктор Медведчук), а по-късно да заграби ресурсите й и да задоволи съветския ели т. Като се има поради метода, по който съветската политическа система фактически работи, в това има нотка на достоверност. Различните обосновки на Путин са трагично несъвместими с метода, по който действително работи съветската политическа система.
4. Сега Русия е доста по-малко сигурна, в сравнение с беше преди нахлуването в Украйна . Това е много явна теза, която доста хора с изключение на мен акцентират, връщайки се и до първото навлизане от 2014 година Никога не е имало причина да имаме вяра, минимум в този миг, че Путин го е грижа за съветските национални ползи. Ако беше по този начин, той в никакъв случай нямаше да стартира спор, с който да принуди Русия да стане васал на Китай - единствената действителна опасност по нейните граници. Всеки реалист в Москва, угрижен за съветската страна, би се опитал да балансира сред Китай и Запада, вместо да следва политика, която би трябвало да я отчужди Запада.
Реклама Путин се притесняваше, че Украйна може да стане образец. За разлика от руснаците, украинците можеха да гласоподават свободно и се радваха на независимост на словото и сдружаване. Това не беше опасност за Русия, само че беше опасност за властта на Путин . Той сигурно видя Украйна като опция да сътвори театър, с цел да отвлече вниманието от интензивната корупция на личния му режим и да консолидира личната си известност на водач, който може да събере това, което лъжливо показа като " съветски свят ".
Но това няма нищо общо със сигурността на Русия като страна или с благосъстоянието на руснаците като нация. Путин от 2022 година (много повече от Путин от 2014 г.), наподобява, е повярвал на личната си агитация, надценявайки съветската мощност, като в същото време отхвърля действителността на украинската страна и украинското гражданско общество - нещо, което никой реалист не би направил. Това означаваше, че второто навлизане ще се провали и също (както писах през февруари 2022 г.) - че ще даде опция на противник пълководец. Пригожин беше този пълководец и той се възползва от тази опция.
Всичко това може да наподобява нереално, до момента в който притежателят на " Вагнер " не поведе бойците си на поход към Москва, сваляйки шест съветски хеликоптера и един аероплан и спирайки начинанието си, без въобще да е срещнал осезаема опозиция. Походът на Пригожин демонстрира, че относително дребна мощ няма да има огромни проблеми да доближи Москва. Т ова не беше по този начин, преди по-голямата част от съветските въоръжени сили да бъдат изпратени в Украйна, където доста от най-хубавите елементи всъщност престанаха да съществуват.
5. Когато е притиснат в ъгъла, Путин се избавя . На Запад се тревожим за възприятията му и какво може да направи, в случай че се почувства заплашен, и може ли да ни направи нещо извънредно. Путин предизвиква тази линия на мислене с непрекъснати хвалби за " ескалация " и други сходни. В събота изнесе още една тирада, цялостна със закани, този път против Пригожин и " Вагнер ". След това се качи на самолета и отлетя за различен град. И след това подписа договорка с Пригожин. И всички правосъдни обвинявания против Пригожин бяха свалени. И пропагандистите на Путин обясниха, че всичко това е напълно обикновено.
Как да разбираме похода на Евгений Пригожин към Москва и неочаквания му край? Често има заприказва без преврат; това изглеждаше като прелом без скрит план. Колкото и чудноват да беше протестът на началника на наемниците, можем да създадем някои изводи от хода и края му.
Тимъти Снайдър, професор по история в Университета в Йейл и откривател на тоталитаризма, в блога си snyder.substack.com
Как да разбираме похода на Евгений Пригожин към Москва и неочаквания му край? Често има заприказва без преврат; това изглеждаше като прелом без скрит план. Колкото и чудноват да беше протестът на началника на наемниците, можем да създадем някои изводи от хода и края му.
1. Путин не е известен . Всички изследвания на публичното мнение се организират в среда, в която неговата власт се възприема като повече или по-малко неизбежна и където неверният отговор на въпроса наподобява опасен. Но когато властта му беше анулирана - с завладяването Ростов на Дон от " Вагнер ", никой не изглеждаше срещу. Реагирайки на протеста на Пригожин, някои руснаци бяха в еуфория, а множеството изглеждаха апатични. Това, което не можеше да се види, беше някой в който и да е съветски град непринудено да изрази персоналната си поддръжка за Путин, да не приказваме за някой, който поема някакъв персонален риск от името на неговия режим. Еуфорията ми подсказва, че някои руснаци са подготвени да бъдат ръководени от различен експлоататорски режим. Апатията демонстрира, че множеството руснаци в този миг просто одобряват за даденост, че ще бъдат ръководени от гангстера с най-вече оръжия и просто ще продължат с всекидневието си, без значение кой е този разбойник.
2. Пригожин беше опасност за Путин , тъй като той прави съвсем същите неща, които прави Путин, употребявайки и личните активи на Путин. Както самата съветска страна, по този начин и наемническата компания на Пригожин " Вагнер " са дейни режими с огромни мрежи за връзки с обществеността и военна екипировка. В режима на Путин градовете Москва и Санкт Петербург са относително богати с помощта на колониалната употреба на въглеводородни запаси в Сибир. Богатството се държи от доста малко хора, а вниманието на съветското население се отвлича с постоянен театър от другояче безсмислени войни - Украйна, Сирия, още веднъж Украйна, които би трябвало да го убедят, че има някакъв външен зложелател, който оправдава положението, в което се намира страната (подсказка: в действителност няма).
Реклама
ЧВК " Вагнер " функционираше като тип интензификация на съветската страна, вършейки най-мръсната работа отвън Русия, освен в Сирия и Украйна, само че и в Африка. Компанията беше субсидирана от съветската страна, само че направи същинските си пари посредством личен рандеман на минерални запаси, изключително в Африка. За разлика от множеството си други инициативи, войната на " Вагнер " в Украйна беше губещо дружество. Пригожин употребява отчаянието на съветската агитация за някаква победа, като си приписва заслугите за успеха при Бахмут. Този дребен град беше изцяло опустошен и към този момент зарязан по времето, когато " Вагнер " го завладя, с цената на десетки хиляди съветски животи . Но защото това беше единствената облага в ужасяващо скъпата, само че стратегически безсмислена атака на Русия през 2023 година, тя трябваше да бъде показана от медиите на Путин като някакъв тип Сталинград или Берлин. Пригожин съумя да насочи подправената популярност към себе си, даже откакто изтегли " Вагнер " от Украйна. Междувременно стартира да подлага на критика съветските военни началници с все по-вулгарни думи, като по този метод попречи на съветската страна (и Путин) да завоюват повече от кървавия театър на нахлуването им в Украйна. Накратко: " Вагнер " съумя да накара режима на Путин да работи за него.
3. Пригожин сподели истината за войната. На това би трябвало да се гледа като един тип самоцелен случай: Пригожин е ослепителен и ловък измамник и агитатор. Но позата му в дните преди похода му към Москва направи истината потребна за него. Той искаше да заеме тази позиция в съветското публично мнение: индивидът, който се бори лоялно за Русия и завоюва единствената значима победа на Русия през 2023 година, макар некомпетентността на режима и безсмислието на самата война.
" Вагнер " съумя да накара режима на Путин да работи за него.
Не съм сигурен, че беше обърнато задоволително внимание на казаното от него за претекстовете на Путин за войната: че няма нищо общо с разширението на НАТО, а просто желае да господства Украйна, да размени нейното ръководство с промосковски другарски политик (Виктор Медведчук), а по-късно да заграби ресурсите й и да задоволи съветския ели т. Като се има поради метода, по който съветската политическа система фактически работи, в това има нотка на достоверност. Различните обосновки на Путин са трагично несъвместими с метода, по който действително работи съветската политическа система.
4. Сега Русия е доста по-малко сигурна, в сравнение с беше преди нахлуването в Украйна . Това е много явна теза, която доста хора с изключение на мен акцентират, връщайки се и до първото навлизане от 2014 година Никога не е имало причина да имаме вяра, минимум в този миг, че Путин го е грижа за съветските национални ползи. Ако беше по този начин, той в никакъв случай нямаше да стартира спор, с който да принуди Русия да стане васал на Китай - единствената действителна опасност по нейните граници. Всеки реалист в Москва, угрижен за съветската страна, би се опитал да балансира сред Китай и Запада, вместо да следва политика, която би трябвало да я отчужди Запада.
Реклама Путин се притесняваше, че Украйна може да стане образец. За разлика от руснаците, украинците можеха да гласоподават свободно и се радваха на независимост на словото и сдружаване. Това не беше опасност за Русия, само че беше опасност за властта на Путин . Той сигурно видя Украйна като опция да сътвори театър, с цел да отвлече вниманието от интензивната корупция на личния му режим и да консолидира личната си известност на водач, който може да събере това, което лъжливо показа като " съветски свят ".
Но това няма нищо общо със сигурността на Русия като страна или с благосъстоянието на руснаците като нация. Путин от 2022 година (много повече от Путин от 2014 г.), наподобява, е повярвал на личната си агитация, надценявайки съветската мощност, като в същото време отхвърля действителността на украинската страна и украинското гражданско общество - нещо, което никой реалист не би направил. Това означаваше, че второто навлизане ще се провали и също (както писах през февруари 2022 г.) - че ще даде опция на противник пълководец. Пригожин беше този пълководец и той се възползва от тази опция.
Всичко това може да наподобява нереално, до момента в който притежателят на " Вагнер " не поведе бойците си на поход към Москва, сваляйки шест съветски хеликоптера и един аероплан и спирайки начинанието си, без въобще да е срещнал осезаема опозиция. Походът на Пригожин демонстрира, че относително дребна мощ няма да има огромни проблеми да доближи Москва. Т ова не беше по този начин, преди по-голямата част от съветските въоръжени сили да бъдат изпратени в Украйна, където доста от най-хубавите елементи всъщност престанаха да съществуват.
5. Когато е притиснат в ъгъла, Путин се избавя . На Запад се тревожим за възприятията му и какво може да направи, в случай че се почувства заплашен, и може ли да ни направи нещо извънредно. Путин предизвиква тази линия на мислене с непрекъснати хвалби за " ескалация " и други сходни. В събота изнесе още една тирада, цялостна със закани, този път против Пригожин и " Вагнер ". След това се качи на самолета и отлетя за различен град. И след това подписа договорка с Пригожин. И всички правосъдни обвинявания против Пригожин бяха свалени. И пропагандистите на Путин обясниха, че всичко това е напълно обикновено.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ