100 г. национален отбор на България: Началото е във влака за Виена с 5 килограма цигари
Тимът ни прави първи крачки на интернационалната сцена преди един век и чака 6 години за победа
Преди 100 години се стартира. Българският народен тим по футбол играе първия си мач като формален състав на страната в най-популярната към този момент игра през май 1924-а. В миналата 1923 година е учредена Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното основаване във Военния клуб в София участват представители на всички сдружения от другите градове, към този момент основани и настоящи до този миг.
А с съществуването на федерация, България към този момент може да бъде призната като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава опция за изиграването на първия мач в историята на националния тим по футбол на страната ни.
Останалото е история. Стогодишна към този момент. Седем класирания на международни шампионати, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко сложни моменти и провали - та кой ги няма?
Corner.bg ще ви представи поредицата " 100 години народен тим на България " от през днешния ден, като в серия материали ще погледнем към незабравими обособени мачове или интервали в този век история на единствения тим у нас, към който всички почитатели би следвало да са единни в поддръжката си.
НАЧАЛОТО
Откакто на 14 май 1984 година швейцарецът Жорж де Режибюс публично дава началото на футболното придвижване в Българина, ще са нужни цели 3 десетилетия, преди страната ни да се снабди със личен народен тим. След като в края на 1923-а се основава Българска Национална Спортна Федерация (с почетен ръководител цар Борис III и началник някогашния ни дипломат в Мадрид Димитър Иванов), започва стремглаво развиване на футбола.
Страната ни е призната за член на ФИФА през май 1924-а и не губи безусловно никакво време, с цел да се впусне в интернационалните срещи. Още същия месец небрежно образуваният народен тим по футбол поема към Виена за историческия си първи дуел, пък въпреки и другарски.
Датата е 21 май, мястото - стадион " Хое Варте ", а противник е много по-силният отбор на Австрия.
Любопитен факт е, че българските национали поемат с ломския трен към австрийската столица, като са изпратени като същински герои. Стотици хора се стичат на гарата, с цел да пожелаят триумф на състезателите, които ще слагат началото на интернационалните мачове в историята на България.
А както куриозно тогава осведоми вестник " Спорт " - тютюневата фабрика " Енидже " спонсорира националите ни с пет кг цигари, с цел да могат да пушат на воля по време на пътуването.
Bulgarian History
Българският народен тим даже няма селекционер в тези дни и като подобен за съответната среща става локалният експерт Леополд Нитч, тогава ментор на Рапид Виена.
Тимът ни губи предстоящо и пагубно с 0:6, а стартовият в състав са: вратар Петър Иванов, пред него полеви играчи Александър Христов, Симеон Янков, Гено Матеев, капитанът от Варна Боян Бянов, Димитър Манолов - " Боянската мечка ", Димитър Мутафчиев - " Мърцо ", Никола Мутафчиев - " Колишчето ", Цветан Генев - " Цеко ", Константин Мазников и Кирил Йовович.
Само седмица по-късно обаче се състои и първият формален интернационален мач на България. Това се случва на 28 май 1924 година по време на Летните олимпийски игри в Париж, Франция. И още нещо любопитно - противник е Ирландия, за която дуелът също е дебютен в историята.
Нашите футболисти са считани за новобранци, само че играят извънредно самоуверено и стимулирано против не по-малко надъханите ирландци. За страдание, в 75-тата минута реферът признава фиктивен гол на халфа на ирландците Пади Дънкан, по прякор - Мръсника, и по този начин българският народен тим приключва присъединяване си в Олимпийските игри.
Но това няма никакво значение - началото на националния тим, въпреки и мъчно, е обещано. И 100-годишното странствуване може да стартира.
За да се стигне и до историческия първи гол за България. Отеблязва го Никола Мутафчиев, по прякор Колишчето, при загубата от Турция с 1:2 в Истанбул. Първата победа пък е след цели пет години очакване, на 12 октомври 1930 година, против Румъния на стадион " Славия " в София с 5:3. Два гола в този мач отбелязва Никола Стайков - " Толето ", а с по един се отличават Велчо Стоянов, Асен Пешев - " Капуй " и Васил Василев.
През същата година - 1930-а, българският народен тим е в подготвеност за присъединяване на първото Световно състезание, само че заради неприятните метеорологични условия не съумява да стигне в точния момент до Уругвай и след това трябва да чака повече от 30 години за първия си късмет да попадне на най-големия интернационален конгрес.
През 1932 година " лъвовете " печелят в Белград Балканската купа и при завръщането си в родината са посрещнати като герои.
И обратно на всевъзможни упования - в същия интервал е и оня прославен дуел през 1934 година против Испания.
На стадиона в Ла Коруня националите ни са сразени с рекордното 0:13, само че за този резултат си има напълно разумно пояснение. Отново заради дефицит на средства българските играчи поемат на дълго пътешестване с трен, само че това е по-малкият проблем. Голямата изненада е идването, когато са шокирано да осъзнаят, че срещата ще се играе на трева, а не на само познатата в България сгурия.
Обувките, с които българите играят, са с гладка подметка. За разлика от испанците, които са с бутони.
Нещо повече - в деня на мача над испанската столица се излива изобилен дъжд, който прави терена сложен за игра, трансформирайки го в пързалка за българските футболисти. 12 от головете са испански, а един е автогол на Константин Ефремов.
И до наши дни този връх остава непостижим. За благополучие.
Но на инат на сложното начало - триумфите за България на интернационалната сцена занапред предстоят.
Калин Караиванов,
Преди 100 години се стартира. Българският народен тим по футбол играе първия си мач като формален състав на страната в най-популярната към този момент игра през май 1924-а. В миналата 1923 година е учредена Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното основаване във Военния клуб в София участват представители на всички сдружения от другите градове, към този момент основани и настоящи до този миг.
А с съществуването на федерация, България към този момент може да бъде призната като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава опция за изиграването на първия мач в историята на националния тим по футбол на страната ни.
Останалото е история. Стогодишна към този момент. Седем класирания на международни шампионати, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко сложни моменти и провали - та кой ги няма?
Corner.bg ще ви представи поредицата " 100 години народен тим на България " от през днешния ден, като в серия материали ще погледнем към незабравими обособени мачове или интервали в този век история на единствения тим у нас, към който всички почитатели би следвало да са единни в поддръжката си.
НАЧАЛОТО
Откакто на 14 май 1984 година швейцарецът Жорж де Режибюс публично дава началото на футболното придвижване в Българина, ще са нужни цели 3 десетилетия, преди страната ни да се снабди със личен народен тим. След като в края на 1923-а се основава Българска Национална Спортна Федерация (с почетен ръководител цар Борис III и началник някогашния ни дипломат в Мадрид Димитър Иванов), започва стремглаво развиване на футбола.
Страната ни е призната за член на ФИФА през май 1924-а и не губи безусловно никакво време, с цел да се впусне в интернационалните срещи. Още същия месец небрежно образуваният народен тим по футбол поема към Виена за историческия си първи дуел, пък въпреки и другарски.
Датата е 21 май, мястото - стадион " Хое Варте ", а противник е много по-силният отбор на Австрия.
Любопитен факт е, че българските национали поемат с ломския трен към австрийската столица, като са изпратени като същински герои. Стотици хора се стичат на гарата, с цел да пожелаят триумф на състезателите, които ще слагат началото на интернационалните мачове в историята на България.
А както куриозно тогава осведоми вестник " Спорт " - тютюневата фабрика " Енидже " спонсорира националите ни с пет кг цигари, с цел да могат да пушат на воля по време на пътуването.
Bulgarian History Българският народен тим даже няма селекционер в тези дни и като подобен за съответната среща става локалният експерт Леополд Нитч, тогава ментор на Рапид Виена.
Тимът ни губи предстоящо и пагубно с 0:6, а стартовият в състав са: вратар Петър Иванов, пред него полеви играчи Александър Христов, Симеон Янков, Гено Матеев, капитанът от Варна Боян Бянов, Димитър Манолов - " Боянската мечка ", Димитър Мутафчиев - " Мърцо ", Никола Мутафчиев - " Колишчето ", Цветан Генев - " Цеко ", Константин Мазников и Кирил Йовович.
Само седмица по-късно обаче се състои и първият формален интернационален мач на България. Това се случва на 28 май 1924 година по време на Летните олимпийски игри в Париж, Франция. И още нещо любопитно - противник е Ирландия, за която дуелът също е дебютен в историята.
Нашите футболисти са считани за новобранци, само че играят извънредно самоуверено и стимулирано против не по-малко надъханите ирландци. За страдание, в 75-тата минута реферът признава фиктивен гол на халфа на ирландците Пади Дънкан, по прякор - Мръсника, и по този начин българският народен тим приключва присъединяване си в Олимпийските игри.
Но това няма никакво значение - началото на националния тим, въпреки и мъчно, е обещано. И 100-годишното странствуване може да стартира.
За да се стигне и до историческия първи гол за България. Отеблязва го Никола Мутафчиев, по прякор Колишчето, при загубата от Турция с 1:2 в Истанбул. Първата победа пък е след цели пет години очакване, на 12 октомври 1930 година, против Румъния на стадион " Славия " в София с 5:3. Два гола в този мач отбелязва Никола Стайков - " Толето ", а с по един се отличават Велчо Стоянов, Асен Пешев - " Капуй " и Васил Василев.
През същата година - 1930-а, българският народен тим е в подготвеност за присъединяване на първото Световно състезание, само че заради неприятните метеорологични условия не съумява да стигне в точния момент до Уругвай и след това трябва да чака повече от 30 години за първия си късмет да попадне на най-големия интернационален конгрес.
През 1932 година " лъвовете " печелят в Белград Балканската купа и при завръщането си в родината са посрещнати като герои.
И обратно на всевъзможни упования - в същия интервал е и оня прославен дуел през 1934 година против Испания.
На стадиона в Ла Коруня националите ни са сразени с рекордното 0:13, само че за този резултат си има напълно разумно пояснение. Отново заради дефицит на средства българските играчи поемат на дълго пътешестване с трен, само че това е по-малкият проблем. Голямата изненада е идването, когато са шокирано да осъзнаят, че срещата ще се играе на трева, а не на само познатата в България сгурия.
Обувките, с които българите играят, са с гладка подметка. За разлика от испанците, които са с бутони.
Нещо повече - в деня на мача над испанската столица се излива изобилен дъжд, който прави терена сложен за игра, трансформирайки го в пързалка за българските футболисти. 12 от головете са испански, а един е автогол на Константин Ефремов.
И до наши дни този връх остава непостижим. За благополучие.
Но на инат на сложното начало - триумфите за България на интернационалната сцена занапред предстоят.
Калин Караиванов,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ