Благодаря ти, че ме напусна, защото аз самата не можах
Ти разруши сърцето ми, когато си потегли. Изглеждаше, че целият свят се срутва под краката ми. Как другояче, че нали ти беше този, който обичах повече от личния си живот? Любовта ми към теб беше безусловна, бях уверена, че ще останем дружно вечно, без значение от всичко.
Дори когато ме нарани, аз продължих да те обичам с цялото си сърце. Когато плачех за теб, сърцето ми към момента биеше единствено за теб.
Игра си си с него като играчка, до момента в който не го разруши изцяло.
Но даже и по-късно аз отново те обичах.
Благодаря ти, че ме напусна, тъй като аз самата нямах сили да напусна този, който толкоз обичах. Нищо, което правеше, не можеше да ме отблъсне, тъй като бях подготвена и желаех да се боря за теб и нашата обич.
За страдание изглеждаше, че единствено аз го желая. И макар че разбрах това и усетих неналичието на твоята обич, въпреки всичко те обичах … може би даже повече. Бях подготвена на всичко.
Дори когато знаех, че ще изгубя себе си, гонейки теб, попаднах в немислим въртоп. Когато не можех повече да се застъпвам за себе си и да те оставя.
Продължавах да ти давам шансове и щях да продължа да го върша, в случай че най-после ти не се отхвърли.
Благодаря ти, че ме остави, тъй като не можах да си потегли – краката ми се подчиняваха единствено на сърцето ми и не помръдваха.
Исках да си потегли, само че продължих да извинявам грешките ти и се надявам, че ще се промениш.
Сега знам, че не можах да те трансформира с любовта си. Разбрах, че би трябвало да избера себе си, тъй като ти в никакъв случай няма да ме избереш. Никога няма да бъдеш подобаващият човек за мен, колкото и да се надявам.
Тъжната истина е, че прекратяването на връзката беше единственият вид, който имахме – най-малко единственият логически.
Не можахме да се зарадваме и трябваше да го приемем.
Исках да остана с теб, без значение от всичко, тъй че благодаря ти, че си потегли, тъй като нямах задоволително сили да те напусна сама. Продължих да пребивавам в неистина и да се заблуждавам с илюзии.
Ти направи това, което аз не можах. Не бях подготвена да те оставя, само че ти си потегли доста преди да ме напуснеш в действителност.
Благодаря ти, че ме остави да те ненавиждам за това – оказа помощ ми да осъзная, че не е трябвало да те обичам.
Имах потребност от време без теб, с цел да осъзная, че нямам потребност от теб. Помогна ми да взема решение, което не бих могла да взема сама.
Така ти ме избави. Спаси ме от мъчителна връзка, в която не се усещах обичана.
По материали от непознатия щемпел
