Тази беседа има за цел да обясни чрез каква верига

„ Тази сказка има за цел да изясни посредством каква верига от чудеса мощният се е съгласил да служи на слабия, а народът - да купи някакво мислено успокоение с цената на едно същинско благополучие. “

(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)

Беседа върху произхода и основите на неравенството сред хората (1754 година, откъс)

Аз възприемам в човешкия жанр два типа неравноправие: едното назовавам естествено или физическо, тъй като е открито от природата, и което се състои в разликата по възраст, здраве, телесни сили, качества на мозъка или на душата; и другото, което може да се назова нравствено или политическо неравноправие, защото зависи от един тип контракт, и което е открито или най-малко утвърдено от хората. Последният тип тъждество се състои в другите привилегии, на които някои се радват за сметка на други, както да вземем за пример да бъдат по-богати, по-силни от тях и дори да ги подчиняват на себе си...

Впрочем защо тъкмо се приказва в тази сказка? Тя има за цел да означи в развиването на нещата момента, когато, откакто правото размени насилието, природата бе подчинена на закона; да изясни посредством каква верига от чудеса мощният се е съгласил да служи на слабия, а народът — да купи някакво мислено успокоение с цената на едно същинско благополучие.

Хобс поддържа, че индивидът по природа е смел и не търси нищо с изключение на набези и борби. Обратното, един фамозен мъдрец мисли, Камбърленд и Пуфендорф ни твърдят в същото, че нищо не е по този начин боязливо, както индивидът в естествено положение, и че той постоянно трепери подготвен да бяга при най-слабия звук, който чува, при най-слабото придвижване, което вижда... Но дивият човек, живеейки на разнообразни места сред животните и имайки овреме опция да премери силите си с тях, се е сравнил с тях незабавно, и разбирайки, че той повече ги надвишава по умелост, в сравнение с те него - по мощ, той се е научил да не се бои от тях...

Всяко животно има хрумвания, защото има сетива: до известна степен то даже съчетава своите идеи; и в това отношение индивидът не се дава малко или повече от животното. Някои философи дори са изтъквали, че има по-голяма разлика сред обособените хора, в сравнение с сред индивида и животното. Впрочем не толкоз разсъдъкът е, който сред животните основава характерната отлика на индивида, а неговото качество на свободен активист. Природата заповядва на всяко животно и животното се подчинява. Човекът изпитва същото влияние, само че той познава себе си като свободен да се съгласява или да се съпротивлява; и духовността на душата му се демонстрира изключително в съзнанието за тая независимост. Защото физиката изяснява по някакъв метод механизма на сетивата и образуването на идеите; само че в силата да желаеме или по-скоро да избираме и в възприятието за тази мощ ние намираме единствено чисто духовни актове, нищо от което не се изяснява чрез законите на механиката.

Но до момента в който компликациите, които окръжават всички тези въпроси, биха разрешили ненапълно да се спори по отношение на разликата сред индивида и животното, има едно друго характерно качество, което ги разграничава и по което не може да има спор: това е способността за усъвършенствуване - способност, която при помощта на изискванията развива поредно всички останали качества и се намира както в човешкия жанр, по този начин и в обособения субект...

Дивакът, предаден от природата само на инстинкта или по-скоро заплатен за това, което му липсва, може би от качества, които изначало могат да добавят инстинкта, а след това да го повдигнат високо над природата, ще стартира с чисто скотски функционалности да възприема и да усеща ще бъде неговото първо положение, което ще бъде общо за него и за всички животни; да желае и да не желае, да желае и да се опасява ще бъдат първите и съвсем единствени действия на неговата душа, до момента в който нови условия ще провокират в нея ново развиване.

Каквото и да споделят моралистите, човешкият разсъдък дължи доста на пристрастеностите, които по общо самопризнание също му дължат доста: точно от тяхната активност нашият разсъдък се усъвършенствува; ние търсим знанието единствено тъй като желаем да се любуваме: и не е допустимо да разберем за какво този, който не би имал нито стремежи, нито страхове, ще си направи труд да разсъждава. Страстите на собствен ред водят своя генезис от нашите потребности, а техният напредък - от нашите познания; тъй като ние можем да желаем или да се боим от нещата единствено откакто имаме за тях хрумвания или пък заради елементарния повод на природата...

Лесно бих могъл, в случай че това би ми се налагало, да покажа, че във всички народи по света напредъкът на разсъдъка е в тъкмо съответствие по отношение на потребностите, дадени на народите от природата или наложени им от условия, и затова по отношение на пристрастеностите, които ги карат да задоволяват тези потребности. Бих посочил по какъв начин в Египет изкуствата се раждат и популяризират с разливането на Нил и така нататък..

Въображението на първобитния човек не му рисува нищо, сърцето му не желае нищо от него. Неговите скромни потребности се задоволяват с неща, намиращи се на разположение, и той е така надалеч от тая степен на знание, която е нужна, с цел да пожелае да придобие освен това, че не може да има нито далновидност, нито любознание. Зрелището на природата му става безразлично, тъй като му е станало познато: все същият ред, все същите изменения; той няма разум и не се удивява и от най-големите чудеса; и не в него би трябвало да търсим философията, от която индивидът има потребност, с цел да знае по какъв начин да следи един път това, което е виждал всеки ден.

Колкото повече разсъждаваме по този въпрос, толкоз повече дистанцията сред чистите чувства и най-простите знания се усилва пред нашите очи и е невероятно да се разбере по какъв начин човек би могъл със лични сили без помощта на общението и жилото на нуждата да измине това огромно разстояние. Колко епохи може би са изтекли, преди хората да са в положение да видят различен огън с изключение на този на небето! Колко разнообразни случайности са им били нужни, с цел да научат най-простите способи на употребяване на тая буря! Колко пъти са го оставяли да угасне, преди да придобият изкуството да го възпламенят още веднъж, и какъв брой пъти тези секрети може би са умирали дружно с тоя, който ги е откривал!..

В реалност елементарно е да се забележи, че доста от разликите, които отличават хората едни от други, минават за естествени, когато са единствено дело на навика и на разнообразни способи на живот, които хората усвояват в обществото. Така здравият или нежният характер и силата или слабостта, които зависят от него, по-често идват от изнежения или непоколебим метод на образование, в сравнение с от първичното устройство на тялото. Същото важи и за умствените сили; и възпитанието освен че поражда разлика сред просветените и непросветените мозъци, само че то дори я усилва сред първите съразмерно с културата, тъй като, в случай че един колос и едно джудже вървят по еднакъв път, всяка крачка, направена и от единия, и от другия, ще даде ново преимущество на колоса. Ако обаче се съпостави голямото многообразие на възпитания и способи на живот, които господствуват в другите строеве на гражданско положение, с простотата и еднообразието на животинския живот и този на дивака, при който всички се хранят с една и съща храна, живеят по един същ метод и правят напълно едни и същи неща, ще се разбере какъв брой по-малка би трябвало да бъде разликата сред хората, живеещи в естествено положение, в сравнение с в общество, и какъв брой естественото неравноправие в човешкия жанр ще се усилва от неравенството на институциите.

Но дори природата да е вложила толкоз желание при разпределянето на своите блага, колкото се счита, какво преимущество биха получили от това облагодетелствуваните за сметка на другите при такова положение на нещата, което не би позволило съвсем никакво съприкосновение посред им? Там, където няма никаква любов, защо ще служи хубостта? За какво ще служи мозъкът на хората, които не приказват, и хитростта на тези, които не правят покупко-продажби? Аз слушам непрестанно да се повтаря, че по-силните ще потискат слабите. Но дано ми се изясни какво се схваща под думата „ угнетяване “. Едните ще господствуват с принуждение, а другите ще пъшкат под ярема на всичките им прищявки. Ето какво тъкмо следя аз сред нас, само че не виждам по какъв начин това би могло да се каже за диваците, на които даже с огромен труд ще може да се изясни що е това иго и владичество. Един човек би могъл да си присвои плодовете, които различен е набрал, дивеча, който е умъртвил, или леговището, което му е служило за убежище; само че по какъв начин ще успее да го накара да се покори? И какви могат да бъдат веригите на зависимостта сред хората, които не имат нищо?...

Без да продължаваме с тия безполезни детайлности, всеки е задължен да разбере, че защото връзките на робството са се образували единствено от взаимната взаимозависимост сред хората и взаимните потребности, които ги свързват, невероятно е един човек да бъде пленен, в случай че преди този момент не бъде подложен в такова положение, че да не може да мине без друг; състояние, което, като не съществува в естественото положение на хората, оставя в него всеки свободен от игото и прави закона на по-силния ненужен.

Из „ Европейска философия XVII - XVIII в. Антология ”, Том 1; Университетско издателство „ Св. Климент Охридски ”; 1994 година
*Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753; commons.wikimedia.org