Световната шампионка по лека атлетика от 1987 г. Гинка Загорчева: Умеех да се състезавам в решителните моменти
Световната шампионка и рекордьорка на 100 метра с трудности Гинка Загорчева е следващата състезателка от най-хубавите в историята, която се включи в поредицата конференции във връзка 100-годишнината на българската лека атлетика.
На срещата с медиите участва и основният редактор на списание " Атлетика " Антон Бонов.
През 1987 година Загорчева печели златен орден от международното състезание в Рим, а в Драма на 8 август същата година слага и международен връх на 100 метра с трудности - 12.25 секунди. Рекордът се задържа до август 1988-а, когато Йорданка Донкова в Стара Загора бяха с 4 стотни. Рекордът на шампионатите на Загорчева от Рим - 12.34 секунди, е усъвършенстван след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на шампионата в Дегу (Република Корея).
" През 1983 година за първи път се организира международно състезание по лека атлетика. Аз бях състезателка на Левски Спартак, както в действителност до края на кариерата си. Но имах някои неудобства, бяха ме отписали като неперспективна и в случай че не реализира резултати ще бъда освободена. Но аз бях решила да отида на шампионата и тогава се взе решение да се приготвям при треньор от ЦСКА Христо Гергов, което беше казус, само че той беше експерт на хърдели. Отидох при него и бързо започнах да прогресирам. Той ми вдъхна доверие и вяра, че мода да се оправя с най-хубавите ", спомни си Загорчева.
" На Световното състезание имах четири бягания, станах първа в три от тях, само че на финала ме победиха три германки. След това 1984, 1985, 1986 продължих да се състезавам. През 84-а се травма, лекувах се дълго време, не отидохме на Олимпиадата в Лос Анджелис, макар че бях доста добре готова. През септември се отхвърлих, три месеца стопирах със спорта. Но през октомври възобнових тренировки с моя брачен партньор. Следващата година беше доста сполучлива за мен, сложих връх на България, само че Христо Гергов отпътува за чужбина и нямаше кой да ме тренира. Затова отидох при Иван Бозов. Но Левски Спартак взеха решение да ме трансферират при Георги Димитров, аз не желаех доста, само че отидох. Трудно устоях, тъй като имах цели - желаех да реализира международен връх. Затова се върнах при Бозов и му споделих: " Искам на таблото да написа моето име ". 1987-а отидох на съревнование в Гърция, 43 градуса горещина беше, само че аз бягах без конкуренция и тогава сложих върха 12.25 секунди ", описа още именитата лекоатлетка.
" Един месец по-късно беше международното състезание, конкуренцията беше жестока, всяка една от нас беше евентуална медалистка. Но преодолях напрежението, тъй като умеех да се съсредоточвам, умеех да се състезавам в решителните моменти. Първа потеглих, първа приключих и взех международната купа. Можеше да бъде и с по-добър резултат, само че валеше пороен дъжд. След полуфинала бях цялата мокра, събраха ни в един тунел и имахме 40 минути до финала. Дори не се преоблякох. За финала излизахме през една желязна врата на стадиона, която била от римско време. Нищо не се виждаше съвсем, само че единствено съумях да погледна, че грее слънце и пистата е малко изсъхнала ", добави Гинка Загорчева.
Тя разкри и по какъв начин е била благословена от папа Йоан Павел II два дни преди да вземе златото в Рим.
" Аз съм католичка и доста желаех да отида тогава да видя папата. Имаше визита с над 500 състезатели във Ватикана и ние от България отидохме петима души. Бяхме на последния ред. Той произнесе словото си на 7-8 езика, след което потегли по пътеката и се спираше на места. Накрая се приближи на към 2 метра и се взираше в мен. После се приближи още малко и аз първа си подадох ръката, след което той, и аз я целунах. Никой преди този момент не целуна ръката му, което е метод да покажеш почитание в католическия свят. Аз му споделих, че съм от България, той ме попита на български " От къде си? ", отговорих от София, а той стартира да ме гали по главата, обърна се с лице към цялата зала и сподели " Бъди благословена! " Цяла нощ не спах от неспокойствие, а два дни по-късно станах международна шампионка ", описа тя.
За олимпийските игри в Сеул 1988 година описа, че е отпаднала в сериите, тъй като е взела участие с травма - разкъсан мускул.
" Получих контузията на съревнование преди този момент, само че не ме закараха в болница, а се лекувах сама. Бях със разкъсан мускул, а на олимпиадата той още повече се раздра и не приключих. Много съжалявах, тъй като знаех, че ще бъде последна олимпиада за мен ", съобщи Загорчева.
Според нея, в днешно време е доста мъчно да има същите състезатели, които са били в предишното.
" Много отстъпихме обратно България. В ония години имаше доста спортни учебни заведения, а в този момент има доста развлечения за младите. Тогава искахме да успеем, с цел да отидем в чужбина. Знам, че има доста девойки и момчета, които желаят да се изявяват, само че е доста мъчно в този момент. Спортът стана доста скъпо нещо ", приключи Гинка Загорчева.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
На срещата с медиите участва и основният редактор на списание " Атлетика " Антон Бонов.
През 1987 година Загорчева печели златен орден от международното състезание в Рим, а в Драма на 8 август същата година слага и международен връх на 100 метра с трудности - 12.25 секунди. Рекордът се задържа до август 1988-а, когато Йорданка Донкова в Стара Загора бяха с 4 стотни. Рекордът на шампионатите на Загорчева от Рим - 12.34 секунди, е усъвършенстван след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на шампионата в Дегу (Република Корея).
" През 1983 година за първи път се организира международно състезание по лека атлетика. Аз бях състезателка на Левски Спартак, както в действителност до края на кариерата си. Но имах някои неудобства, бяха ме отписали като неперспективна и в случай че не реализира резултати ще бъда освободена. Но аз бях решила да отида на шампионата и тогава се взе решение да се приготвям при треньор от ЦСКА Христо Гергов, което беше казус, само че той беше експерт на хърдели. Отидох при него и бързо започнах да прогресирам. Той ми вдъхна доверие и вяра, че мода да се оправя с най-хубавите ", спомни си Загорчева.
" На Световното състезание имах четири бягания, станах първа в три от тях, само че на финала ме победиха три германки. След това 1984, 1985, 1986 продължих да се състезавам. През 84-а се травма, лекувах се дълго време, не отидохме на Олимпиадата в Лос Анджелис, макар че бях доста добре готова. През септември се отхвърлих, три месеца стопирах със спорта. Но през октомври възобнових тренировки с моя брачен партньор. Следващата година беше доста сполучлива за мен, сложих връх на България, само че Христо Гергов отпътува за чужбина и нямаше кой да ме тренира. Затова отидох при Иван Бозов. Но Левски Спартак взеха решение да ме трансферират при Георги Димитров, аз не желаех доста, само че отидох. Трудно устоях, тъй като имах цели - желаех да реализира международен връх. Затова се върнах при Бозов и му споделих: " Искам на таблото да написа моето име ". 1987-а отидох на съревнование в Гърция, 43 градуса горещина беше, само че аз бягах без конкуренция и тогава сложих върха 12.25 секунди ", описа още именитата лекоатлетка.
" Един месец по-късно беше международното състезание, конкуренцията беше жестока, всяка една от нас беше евентуална медалистка. Но преодолях напрежението, тъй като умеех да се съсредоточвам, умеех да се състезавам в решителните моменти. Първа потеглих, първа приключих и взех международната купа. Можеше да бъде и с по-добър резултат, само че валеше пороен дъжд. След полуфинала бях цялата мокра, събраха ни в един тунел и имахме 40 минути до финала. Дори не се преоблякох. За финала излизахме през една желязна врата на стадиона, която била от римско време. Нищо не се виждаше съвсем, само че единствено съумях да погледна, че грее слънце и пистата е малко изсъхнала ", добави Гинка Загорчева.
Тя разкри и по какъв начин е била благословена от папа Йоан Павел II два дни преди да вземе златото в Рим.
" Аз съм католичка и доста желаех да отида тогава да видя папата. Имаше визита с над 500 състезатели във Ватикана и ние от България отидохме петима души. Бяхме на последния ред. Той произнесе словото си на 7-8 езика, след което потегли по пътеката и се спираше на места. Накрая се приближи на към 2 метра и се взираше в мен. После се приближи още малко и аз първа си подадох ръката, след което той, и аз я целунах. Никой преди този момент не целуна ръката му, което е метод да покажеш почитание в католическия свят. Аз му споделих, че съм от България, той ме попита на български " От къде си? ", отговорих от София, а той стартира да ме гали по главата, обърна се с лице към цялата зала и сподели " Бъди благословена! " Цяла нощ не спах от неспокойствие, а два дни по-късно станах международна шампионка ", описа тя.
За олимпийските игри в Сеул 1988 година описа, че е отпаднала в сериите, тъй като е взела участие с травма - разкъсан мускул.
" Получих контузията на съревнование преди този момент, само че не ме закараха в болница, а се лекувах сама. Бях със разкъсан мускул, а на олимпиадата той още повече се раздра и не приключих. Много съжалявах, тъй като знаех, че ще бъде последна олимпиада за мен ", съобщи Загорчева.
Според нея, в днешно време е доста мъчно да има същите състезатели, които са били в предишното.
" Много отстъпихме обратно България. В ония години имаше доста спортни учебни заведения, а в този момент има доста развлечения за младите. Тогава искахме да успеем, с цел да отидем в чужбина. Знам, че има доста девойки и момчета, които желаят да се изявяват, само че е доста мъчно в този момент. Спортът стана доста скъпо нещо ", приключи Гинка Загорчева.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ