Странно е, че се радвам, че съм бил алкохолик, това

Странно е, че се веселя, че съм бил пияч, това е страховит житейски опит.

Големият уелски артист сър Антъни Хопкинс , който назовава себе си „ остарял виновник като всички “ намерено приказва за проблемите си с алкохола, в опит да помогне на всички, сблъскали се с този сериозен проблем. 

В обществените си изяви споделя по какъв начин е щял да почине поради алкохолизма и прикани младите да създадат всичко допустимо да излязат от клопките на депресията. И макар че от 47 години е изтрезнял, той към момента се възприема за възстановяващ се пияч.

Предлагаме на вниманието ви една от неговите забавни истории от времето, когато е натрупал незаместим житейски опит и мъдрост:

Когато бях пияч, моите най-хубави събеседници се оказаха инцидентните побратими в питейните заведения. Мними другари.

Но знаете ли, в положение на алкохолна апатия е прелестно да слушаш безкрайни истории за непознати премеждия и паники, до момента в който самият ти от вътрешната страна си като истукан.

Изпивах по една бутилка текила и си споделях: „ А в този момент можеш да умреш “.

И въпреки всичко алкохолиците имат достъп до нещо, което трезвениците подминават: искреността. Да, по този начин е. Много холивудски продуценти биха дали всичко, с цел да получат този съкровен човешки материал.

Понякога чувах неща, от които ми настръхваха косите. Но една история в действителност ме разстърси.

Не помня името му, изглеждаше сериозен, елегантно облечен, със скъпо куфарче – от тези, които най-често полудяват.

Той седна до мен: „ Виждам, че си добър човек, хайде да пийнем “. Защо пияниците постоянно се назовават ​​ “добри момчета “, почтено казано нямам визия.

Чашка след чашка и доста скоро станах „ очевидец “ на целия му житейски опит. Той ми описа по какъв начин е плавал, че брачната половинка му е бременна, че заветният контракт е подписан и от понеделник заема поста, за който е мечтал през последните 10 години.

„ Изхвърчам “ – сподели ми тогава мъжът. „ Да, тъкмо по този начин: изхвърчам… “ А след това сграбчи още едно пиво и прошепна през зъби: „ Няма да повярваш какви огромни планове имам в главата си “, събори чашата и се втурна към изхода.

Нещо в мен крещеше: „ Задръж го, дай му да изпие още едно! “ Но не, той към този момент беше на открито.

Обърнах се към прозореца, където седяхме. И след момент чух вик на спирачки, писъци и видях нещо безформено и кърваво на кръстовището, нещо което преди минута беше човек.

Какво беше направил този човек, че Всевишния го спря толкоз грубо? С какво беше по-лош от мен, постоянно пияният алкохолик? Защо аз оцелях, а него го остъргваха от асфалта?

О, не, след тази преживелица не стопирах да пия, това стана доста по-късно, само че разбрах главното: бъдете спокойни, в никакъв случай не бързайте, не разсмивайте Господ с проектите си, не се борете с пяна на уста, до момента в който прокарвате своята истина в главите на другите.

Помнете, насладата и гибелта ще ви навестят, когато си решат. И по дяволите, не можете да извършите нищо по въпроса.

Антъни Хопкинс

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :