Ще има ли предизборната кампания с „черни лебеди“ ?
Сподели
Предизборната акция в България тече към този момент с цялостна пара, без значение че още не е публично оповестена с присъщите ѝ там плакати и билбордове, телевизионни обръщения, летописи и диспути. Те така и така от дълго време нямат съвсем никакво значение за вота. Може би като се изключи дебатите, само че единствено в случай че вземат участие партийните водачи, които нормално ги заобикалят, защото си знаят, че доста по-лесно ще сгафят, в сравнение с да блеснат в тях.
Въпреки неефективността им, политиците обаче не престават настойчиво да влагат средства в платените форми на пропаганда, с цел да си обезпечат място и комфорт в безплатните, където медията има някаква независимост кого да предложения и по какъв начин да се държи с него. В резултат и тези – журналистически по функционалността си – формати са политически завладяни и малко могат да оказват помощ на осведомения избор на жителите. Платежоспособните претенденти са се научили да звънят по телефоните на медийните шефове, да се сърдят и заплашват, до момента в който цялата публицистиката в предизборната акция замязя на пиар.
Предизборните „ черни лебеди “
Така че от ден на ден действително въздействие върху вота има не регламентираната акция, а предизборните „ черни лебеди “ – сложни за прогнозиране събития, които провокират последици незабавно, само че едвам по-късно намират своите разумни пояснения. Христоматиен образец за такива у нас са фабрикуването на партийна брошура на Стефан Софиянски (1995) или Костинбродската спекулация (2013). Те „ по предписание “ са дискредитиращи, което води до възходящата роля в основаването им на службите и прокуратурата с техните благоприятни условия за заплитането на уличаващи сюжети. А и взаимните обвинявания на политиците бързо напущат политическата сфера и стават съставомерни, и то за закононарушения в изключително огромни размери като корупция за стотици милиони или поддържането на контрабандни канали. По тази линия връзките сред актуалните политически съперници – ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС (със специфичното присъединяване на ДПС), са напрегнати, както в никакъв случай до момента, тъй като Демократична България и Политическа партия се бяха заели да „ изчегъртат “ ГЕРБ, точно поради корупционни практики по високите етажи на властта (ПП даже направиха несполучлив опит да арестуват водача им).
Фигурата на властта в страната отпреди година обаче беше освен напрегната ос, а и не по-малко под напрежение триъгълник. На третия му връх решително стоеше президентът Румен Радев, чиито геополитически позиции за първи път от 1990-те години насам можеха да слагат в риск евроатлантическия курс на страната. Това сближи другите два върха на триъгълника и накара ПП/ДБ да превключат от престъпна на политическа скорост във формата на „ сглобка 1 “ – за отчаяние на част от електората им, склонна да вижда единствено вътрешни, само че не и външни врагове на родната народна власт.
Какви сметки си направиха в ГЕРБ и Движение за права и свободи
И тогава незнайно от кое място долетя първият „ черен лебед “ за сезона – убийството на Мартин Божанов-Нотариуса. То освети точно проведена корупционна скица в правосъдната система, пресичаща се с друга – на Пепи Еврото и „ Осемте джуджета “. Тяхното следствие имаше капацитет да стигне до високопоставените им бенефициенти, в това число и в политиката. И защото това са сюжети от времето на ГЕРБ, те даваха причини на ПП/ДБ да желаят ускорение на правосъдната промяна освен „ на книга “, само че и „ онлайн “, тъй че да „ падат глави “ по сходство на румънския опит. Тук евентуално се корени една от аргументите да не се състои „ сглобка 2 “ и ГЕРБ/СДС и Движение за права и свободи да предпочетат изключителни избори, с цел да реализиран нова настройка на властта или най-малко въздействието в нея на ПП/ДБ да бъде мощно лимитирано. А и Има Такъв Народ като че ли към този момент загряват на аварийна пейка.
Както можеше да се допусна, „ черните лебеди “, с които стартира предизборната акция, трябваше да „ отвърнат на удара “ и да нанесат репетиционни вреди на ПП/ДБ. Темата за корупцията беше подсилена с тематиката за контрабандата и внезапно общественото пространство се изпълни с пудели и пачки, скъпи часовници, секрети срещи, предпазени очевидци, показни арести, заели мястото на Нотариуса и Еврото. Нотариуса и Еврото към този момент са единствено спомен. А най-хубавият метод да спреш да приказваш за вътрешния министър е да започнеш да приказваш за външния. Та чак на служебния министър-председател му се наложи да одобри и този пост.
Разбира се, отвън политическата приложимост на следствени материали, изваждането им поради нея нескрито, може в последна сметка и да е в интерес на правораздаването. Стига обвиняванията да не са скалъпени и да има пропорция сред виновност и глоба. А другояче преследването на някого, за да го обявиш привързан с политическия ти съперник и по този начин да го уязвиш, е закононарушение срещу човечността.
Задачата на медиите
В акция с „ черни лебеди “ задачата на медиите става доста по-сложна, тъй като към този момент напълно не е задоволително да задават „ симетрични “ въпроси на претендентите и да ги наблюдават да съблюдават полагащото им се време. Няма общи правила – журналистът би трябвало да взема решение по съвест и „ в крачка “, само че въпреки всичко са вероятни някои предварителни отбрани на професионалната част.
1. Медиите да не са „ пощенски кутии “, което значи, че би трябвало да ревизират достоверността на изказванията, без значение че идват от партии и политици (в предизборна акция те не са задоволително меродавен източник). Ако това става в жив ефир, да задават спомагателни въпроси на събеседника си, до момента в който стане ясно какви са основанията за изказванието му.
2. Да изключат обществените мрежи като източник на информация, а в случай че тя идва оттова, наложително да бъде доказана и от втори източник.
3. Да съблюдават презумпцията за невиновност и да не позволяват медията да бъде употребена за изговаряне на присъди, в това число и под формата на подмятания и клевети.
4. Във въпросите и мненията си публицистите да разделят политическите и престъпните сюжети и да не разрешават едните да подменят другите. Да изискват същото и от събеседниците си.
5. Да канят самостоятелни (а не препоръчани и свързани с политически щабове) специалисти в областта на престъпността и сигурността, които на понятен език да построяват фактологичната картина на престъпните сюжети и да показват дефицитите в нея.
6. Да реагират остро на тирада на омразата и на присъщите ѝ етикети, даже когато тя е ориентирана против политически съперник.
7. Да не губят времето на аудиторията с ниско осведомителни, само че цветисти изречения, подхвърлени от политиците.
8. Да провеждат изпреварващи журналистически следствия за пазаруването или подмяната на гласове, което си проличава при доста разминаване сред екзитпола и крайния резултат.
Предизборните акции са тест освен за политиците, само че и за медиите и дори за тях той е по-отговорен. Защото политиците в битката за власт пробват да вкарват аудиторията в подвеждане с обещания, компромати и прочие, само че това може да стане единствено в случай че медиите са им съучастници.
Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Предизборната акция в България тече към този момент с цялостна пара, без значение че още не е публично оповестена с присъщите ѝ там плакати и билбордове, телевизионни обръщения, летописи и диспути. Те така и така от дълго време нямат съвсем никакво значение за вота. Може би като се изключи дебатите, само че единствено в случай че вземат участие партийните водачи, които нормално ги заобикалят, защото си знаят, че доста по-лесно ще сгафят, в сравнение с да блеснат в тях.
Въпреки неефективността им, политиците обаче не престават настойчиво да влагат средства в платените форми на пропаганда, с цел да си обезпечат място и комфорт в безплатните, където медията има някаква независимост кого да предложения и по какъв начин да се държи с него. В резултат и тези – журналистически по функционалността си – формати са политически завладяни и малко могат да оказват помощ на осведомения избор на жителите. Платежоспособните претенденти са се научили да звънят по телефоните на медийните шефове, да се сърдят и заплашват, до момента в който цялата публицистиката в предизборната акция замязя на пиар.
Предизборните „ черни лебеди “
Така че от ден на ден действително въздействие върху вота има не регламентираната акция, а предизборните „ черни лебеди “ – сложни за прогнозиране събития, които провокират последици незабавно, само че едвам по-късно намират своите разумни пояснения. Христоматиен образец за такива у нас са фабрикуването на партийна брошура на Стефан Софиянски (1995) или Костинбродската спекулация (2013). Те „ по предписание “ са дискредитиращи, което води до възходящата роля в основаването им на службите и прокуратурата с техните благоприятни условия за заплитането на уличаващи сюжети. А и взаимните обвинявания на политиците бързо напущат политическата сфера и стават съставомерни, и то за закононарушения в изключително огромни размери като корупция за стотици милиони или поддържането на контрабандни канали. По тази линия връзките сред актуалните политически съперници – ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС (със специфичното присъединяване на ДПС), са напрегнати, както в никакъв случай до момента, тъй като Демократична България и Политическа партия се бяха заели да „ изчегъртат “ ГЕРБ, точно поради корупционни практики по високите етажи на властта (ПП даже направиха несполучлив опит да арестуват водача им).
Фигурата на властта в страната отпреди година обаче беше освен напрегната ос, а и не по-малко под напрежение триъгълник. На третия му връх решително стоеше президентът Румен Радев, чиито геополитически позиции за първи път от 1990-те години насам можеха да слагат в риск евроатлантическия курс на страната. Това сближи другите два върха на триъгълника и накара ПП/ДБ да превключат от престъпна на политическа скорост във формата на „ сглобка 1 “ – за отчаяние на част от електората им, склонна да вижда единствено вътрешни, само че не и външни врагове на родната народна власт.
Какви сметки си направиха в ГЕРБ и Движение за права и свободи
И тогава незнайно от кое място долетя първият „ черен лебед “ за сезона – убийството на Мартин Божанов-Нотариуса. То освети точно проведена корупционна скица в правосъдната система, пресичаща се с друга – на Пепи Еврото и „ Осемте джуджета “. Тяхното следствие имаше капацитет да стигне до високопоставените им бенефициенти, в това число и в политиката. И защото това са сюжети от времето на ГЕРБ, те даваха причини на ПП/ДБ да желаят ускорение на правосъдната промяна освен „ на книга “, само че и „ онлайн “, тъй че да „ падат глави “ по сходство на румънския опит. Тук евентуално се корени една от аргументите да не се състои „ сглобка 2 “ и ГЕРБ/СДС и Движение за права и свободи да предпочетат изключителни избори, с цел да реализиран нова настройка на властта или най-малко въздействието в нея на ПП/ДБ да бъде мощно лимитирано. А и Има Такъв Народ като че ли към този момент загряват на аварийна пейка.
Както можеше да се допусна, „ черните лебеди “, с които стартира предизборната акция, трябваше да „ отвърнат на удара “ и да нанесат репетиционни вреди на ПП/ДБ. Темата за корупцията беше подсилена с тематиката за контрабандата и внезапно общественото пространство се изпълни с пудели и пачки, скъпи часовници, секрети срещи, предпазени очевидци, показни арести, заели мястото на Нотариуса и Еврото. Нотариуса и Еврото към този момент са единствено спомен. А най-хубавият метод да спреш да приказваш за вътрешния министър е да започнеш да приказваш за външния. Та чак на служебния министър-председател му се наложи да одобри и този пост.
Разбира се, отвън политическата приложимост на следствени материали, изваждането им поради нея нескрито, може в последна сметка и да е в интерес на правораздаването. Стига обвиняванията да не са скалъпени и да има пропорция сред виновност и глоба. А другояче преследването на някого, за да го обявиш привързан с политическия ти съперник и по този начин да го уязвиш, е закононарушение срещу човечността.
Задачата на медиите
В акция с „ черни лебеди “ задачата на медиите става доста по-сложна, тъй като към този момент напълно не е задоволително да задават „ симетрични “ въпроси на претендентите и да ги наблюдават да съблюдават полагащото им се време. Няма общи правила – журналистът би трябвало да взема решение по съвест и „ в крачка “, само че въпреки всичко са вероятни някои предварителни отбрани на професионалната част.
1. Медиите да не са „ пощенски кутии “, което значи, че би трябвало да ревизират достоверността на изказванията, без значение че идват от партии и политици (в предизборна акция те не са задоволително меродавен източник). Ако това става в жив ефир, да задават спомагателни въпроси на събеседника си, до момента в който стане ясно какви са основанията за изказванието му.
2. Да изключат обществените мрежи като източник на информация, а в случай че тя идва оттова, наложително да бъде доказана и от втори източник.
3. Да съблюдават презумпцията за невиновност и да не позволяват медията да бъде употребена за изговаряне на присъди, в това число и под формата на подмятания и клевети.
4. Във въпросите и мненията си публицистите да разделят политическите и престъпните сюжети и да не разрешават едните да подменят другите. Да изискват същото и от събеседниците си.
5. Да канят самостоятелни (а не препоръчани и свързани с политически щабове) специалисти в областта на престъпността и сигурността, които на понятен език да построяват фактологичната картина на престъпните сюжети и да показват дефицитите в нея.
6. Да реагират остро на тирада на омразата и на присъщите ѝ етикети, даже когато тя е ориентирана против политически съперник.
7. Да не губят времето на аудиторията с ниско осведомителни, само че цветисти изречения, подхвърлени от политиците.
8. Да провеждат изпреварващи журналистически следствия за пазаруването или подмяната на гласове, което си проличава при доста разминаване сред екзитпола и крайния резултат.
Предизборните акции са тест освен за политиците, само че и за медиите и дори за тях той е по-отговорен. Защото политиците в битката за власт пробват да вкарват аудиторията в подвеждане с обещания, компромати и прочие, само че това може да стане единствено в случай че медиите са им съучастници.
Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ